Споделена история от Други |
Защо ви е срам от себе си?
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 2573 пъти
Всъщност не знам целта на поредната тема. Може би е един вид мотивация, или напълно си губя времето, но ме вдъхновиха и имам огромното желание да споделя с вас.
Живота ми не е цветен, аз не съм звездата на училището, не съм гений, у нас е по-зле отколкото в клас и честно казано вече поне 4години разчитам най-много на себе си. Имам приятели, познати, но малко от тях са ми близки и са стигнали до мен. Никога не съм се осмелявала да се оплаквам и да драматизирам " Ооо, колко съм зле!", нищо, че познавам момичета, които заради 1 караница слагат статуси "Ужасен ден, никога нищо няма да се оправи! ;@ ;( " . От лятото следя сайта и има/няма 50% от тинейджърите се оплакват от живота си, падат в графа аутсайдери и се срамуват от себе си.
Защо, по дяволите, го правите!? Не ви ли стига, че навсякъде ви пренебрегват!? Така ли ще се оставяте на живота да ви мачка? Мамка му, хора, обиждат ви в училище, обиждат ви у дома, чувствате се сякаш сте сами на този свят, защо и сами се упреквате и сами се наранявате. По този начин не си ли причинявате целият този ад САМИ?
Да, сигурно аз не разбирам, може би за вас аз си нямам бегла идея, колко ви е прецакан живота. Честно казано не ми и пука, защото ми писна да гледам, как всеки ден по 1 човек се отказва от шанса си да живее. Господи, знаете ли, че навън има слънце, има и деца, уникално е. Какво ще загубите, ако излезете и сами си направите една обиколка на квартала? Моля ви се, престанете да мразите живота и себе си, така пропилявате най-хубавите си години. Живее се по-лесно в скапаната представа за нормален живот, ако не ви пука, че нямате гадже, ако се погледнете в огледалото и си кажете "Ей, човек, изживя много и знаеш ли, мисля че си красив/а" .
Всички ние имаме проблеми, навсякъде, у дома, на училище, на работа, около приятели... но някак си се справяме. Никой здравословен или физически недък не може да бъде достатъчно лош, че заради него да не видите слънце и веднъж да не се усмихнете искрено.
Та, мога да изпиша още много, но малко хора ще се интересуват, честно казано очаквам и псуване и подигравки- все тая. Спирам до тук за да не ви затормозявам с четене, мерси на всеки човек направил си труда да погледне написаното. Извинявам се за граматически и пунктуационни(запетаи) грешки, бързам при писането и няма да проверявам.
Тема на "вдъхновението" : http://spodeli.net/7/story-2406.html#comment23
Зу-За
|
