Положението е ужасно - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (89921)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20855)
 Секс и интимност (10505)
 Тинейджърски (19462)
 Семейство (4404)
 Здраве (7341)
 Спорт и красота (3842)
 На работното място (1876)
 Образование (5270)
 В чужбина (1178)
 Наркотици и алкохол (868)
 Измислени истории (712)
 Проза, литература (1428)
 Други (12009)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Положението е ужасно
преди: 7 години, 9 месеца, прочетена 1906 пъти
Здравейте, искам да започна с това, че винаги съм имал проблеми с общуването. Аз съм на 28 години. Още от малък, но като цяло съм спортувал и това не ми е пречело много защото се раздавах в тези начинания. Спортувал съм волейбол, баскетбол и накрая футбол.

Когато бях ученик общувах сравнително добре с връсниците си, докогато се преместих в гиманзия нещо в мен се пречупи станах плах по-свит, притеснителен и винаги съм странял от класа. Което не ми харесваше но нямаше какво да се направи.

На 20 години ме приеха да следвам, отначало всичко беше добре нови хора различни интереси, както обикновенно се свормираха групичи аз попаднах в нелоша такава бяха веселяци общо взето добри момчета и момичета, в смисъл не някакви злобни дупета примерно, а добряги. Събирахме се по квартири, Обаче отново си оставах по свит от обичайното, за което нямам обяснение - трудно заговарям хората и не ги поглеждах в очите.

Както и да е завърших образованието и започнах да си търся работа след няколко месеца намерих и станах шофьор към една фирма, разнасях поща и колети такива неща. Работата не ми беше свързана да имам контакт с много хора... И все не се вслушвах в думете на един мой приятел "кво ти пука за другите какво се притесняваш на никой не му дреме за тебе, живей си живота и прави какво ти е на сърцето" И Все не успявах.

Преди две и половина години смених работата и се озовах в много различа ситуация, да работя с много хора на едно място. Отначало започнах добре с колектива, но нали съм притеснителен и свит. И в момента и като по - малък все не мога да се отпусна, не мога да подхвана някоя тема на разговор нали съм по свит и не мога да продължа разговор, в който съм се включил и се отдръпвам.

А гледам да свърша услуги на всички, които ме помолят, но пак не се получава. Имам ниско самочувствие, а наскоро започнах да се самосъжалявам, което е ужасно. Нез нам защо все още не мога да се отпусна както при колеги, така и навън с непознати просто е ужасно, не поглеждам хората в очите ако се притесня от някой започвам да говоря несъсредоточено, сменям темата, изпотявам се и гледам да избягам по скоро от разговора, а сега и някои колеги започнаха да ме мислят за луд и глупак, а и аз много се влияя от чуждото мнение.
Просто не знам, почвам да се отчайвам. Вече и не излизам, тотално съм се свил и този страх ме тормози за общуването да не засегна някой и все отстъпвам. Ако имате мнение споделете ако някой е бил в мойто положение дайте съвети.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 9 месеца
hash: c51a14ce7c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Аз съм женският ти вариант. Какво да ти кажа май токива ще си умрем, щом досега не сме се променили и пречупили значи никога няма да можем. Примири се и това е

 
  ...
преди: 7 години, 9 месеца
hash: 5257e14f04
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   И аз също съм женски вариант на твоето положение. Трудно е наистина да си такъв, но какво толкова всеки си има по-нещо. Никой не е идеален, но повечето хора се харесват такива каквито са. Време е и ние да се харесаме :)

 
  ...
преди: 7 години, 9 месеца
hash: 2306d2e7fa
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   И аз бях като теб, но дори изпаднах в депресия, не излизах никъде, скука в работата, скука в къщи, докато един ден реших да отида на психолог. Единствения изход за мен беше фитнес и яко спортуване, започнах да изглеждам по-добре, комплексите ми отшумяха постепенно, дори и мадами са ме заговаряли и сега се радвам на прекрасно семейство. Мисля си че спорта ме крепи и ми дава самочувствие, докато преди се имах за мухльо. Опитай и успех!!!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker