Маската, която нося - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121157)
 Любов и изневяра (29695)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21891)
 Семейство (6469)
 Здраве (9596)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3177)
 Образование (7301)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18512)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Маската, която нося
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 2657 пъти
Дори не зная защо пиша това. Аз съм на 23г и живея в малък град. Израснах с майка си и сестра си и имах много хубаво и весело детство с изключение на това, че нямах баща. Той почина когато бях на 3г и майка ми работеше за да ни издържа. Аз гледах сестра си и баба и дядо също винаги са помагали. От малка ми се наложи да мисля и за друг човек и това отвори една пропаст в общуването с моите връстници.

Сещате се. Когато те се чудеха каква играчка да поискат за Коледа, аз мислех дали да кажа какво искам, защото сестра ми беше малка и на нея повече и трябваха такива неща. Поемах много отговорности, но и за момиче бях доста буйна. Тренирах футбол, катерех се, не се спирах. Играех предимно с момчетата.
Бях малко странна и често откривах, че те не ме разбират. Казвах си, че като пораснат ще ме разберат, че сега още не ги вълнуват толкова сериозни неща. Е с годините нищо не се промени. За да ме приемат и да не странят от мен аз сложих маската на тяхното държане, а като се приберях в къщи почвах да си чета книги и света не ме интересуваше. Един вид бягство от действителността. Приятелите и познатите ми започнаха да ме търсят най- често като имаха някакъв проблем и искаха съвет. Намирах винаги точните думи и помагах на всеки до колкото мога, но открих за себе си и друго. Не възприемах смъртта като тях. Докато навърших 16г аз бях загубила 5 близки на мен човека и не можех да плача. Приемах го съвсем спокойно и като нормална част от живота. Казах го на една приятелка, която беше загубила дядо си и тя ме обвини, че съм безчувствена. Тогава спрях да казвам каквото и да било по подобни теми.

Не съм се затваряла и с мъжете имах успех. Харесваха ме и излизах, имала съм няколко сериозни връзки, но когато виждах че вече не върви и те обичат маската а не момичето което съм зарязвах и почвах всичко от начало. Така започнах да живея в книгите. Започнах да пиша много поезия и спрях да разговарям с който и да било за себе си освен едно момче с което се познаваме от деца, но той като малък напусна България и не живее тук. Той ми е като брат и по- точно като част от мен. Още излизам с познати по купони и събирания, но за малко и се прибирам. Нямам какво да им кажа. Те не ме разбират и вече и не вярвам да ме разберат.
Те са си абсолютно нормални, но аз не съм. Майка ми мисли, че съм напреднала с умственото си развитие и те просто не са стигнали още до това което съм аз, но аз мисля че не е така. Просто съм различна и то май прекалено.

Капака на всичко това е, че сънувам неща и те стават. По някога зная какво ще стане още щом дадат идеята за това. Гледам на кафе и винаги познавам, но спрях да го правя, защото не обичам. Никога не съм взимала пари за това. Сега гледам просто за изпитите на сестра ми и на някои много близък ако има проблем.
Благодаря на тези които са прочели моята история. Това е просто моят живот такъв какъвто е. Благодаря ви и за коментарите ако решите да ги напишете. Предварително се извинявам на тези, които смятат че съм ги занимавала с глупости.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 12 години, 5 месеца
hash: 3dd8a71fa7
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Чела ли си "Чужденецът" на Камю?

 
  ...
преди: 12 години, 5 месеца
hash: 06196458eb
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Не. Не съм. Има ли нещо общо с мен?

 
  ...
преди: 12 години, 5 месеца
hash: 4fb56a24fa
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   ти си такава, каквато си. не се променяй, не носи маска. за какво са ти тълпи от заблудени наоколо, че си като тях? човек иска да е като друг, ако му се възхищава, ако ли не - за какво ти е? за да имаш фалшиви приятели? не те съдя, разбирам те. един съвет от мен - усмихвай се повече, мисли позитивно. не губи радостта в ежедневието си, колкото и да знаеш колко истински сиво-черно е то.

 
  ... горе^
преди: 12 години, 5 месеца
hash: 445be8cad3
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Всички сме така. И аз предвиждам често в съня си, но никога не вярвам, защото е заблуда. Като много други, свързани с духове и вещици. Все едно, предсказвайки времето да улучиш веднъж и да повярваш, че ще е винаги. През всичко останало минаваме всички, но не всички можем да го осъзнаем. Няма човек без маска. Който се разголи, горко му. Войната, която водим тайно и задкулисно иззад маските си е неизбежна. Всички участваме в нея, а който дезертира и разкрие истинската си същност, просто бива победен с всички последствия от това. Стратегията на всякакви "благотворители" е част от въоръжението, и не е нищо повече от военна стратегия. Никое "здраво" семейство не почива на свалени между двамата маски. И именно маските опазват дори семействата. Именно маската те кара да правиш необходимите за оцеляването ти компромиси. В някои моменти, ако не отстъпиш от позицията си, маската ти може да пострада, да се открие истинското ти лице, а то е ранимо, когато е беззащитно. Без маска можеш да се движиш единствено в онзи добър свят на сънищата си. Тук, между нас, задължително ще си с маска. Свалиш ли я, светът ще реагира според истинскаото ти лице. Или ще те подминава снизходително, ако си кротка и хрисима, или ще те убие, ако си буйна и неподвластна на влияние. Най дебели и бронирани маски носят онези, които гневно заявяват, че за тях е обидно да ги наричат "лицемери". Те са и най агресивните представители на човешката пасмина. Заявявайки, че са достатъчно силни, за да се нуждаят от маска, те, всъщност са нхлузили броня. А с наглост и безскрупулност убиват всеки по беззащитен от тях.
М-м-м-м!
Бъди си истинска само пред себе си!

 
  ...
преди: 12 години, 5 месеца
hash: 3dd8a71fa7
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Ми книгата е един доста философски и интересен роман, засягащ точно хората, които са различни от останалите и как обществото се отнася към такива като тях - заклеймява ги, приписва им възможно най-отрицателните качества, просто защото не е способно да се постави в техните обувки и да ги разбере.

А маски се носят от всеки човек. Не знам дали си се замисляла, но много често вежливостта е просто маска. Отиваш да напазаруваш и очакваш касиерката да е учтива и вежлива. Ако не е - "Глей пък я тая! Какво съм й направил? ! ".
В Английския език например, нещата пък са на съвсем друго ниво. Макар и "How do you do? " да означава "Как си? ", за англоговорящите това е въпрос, на който се отговаря със същия въпрос, или с "Fine, thank you. How do you do? " Въобще не се очаква да изливаш всичките си нещастия и перипетии, които са те сполетели през деня, нито да описваш с детайли колко си щастлив и весел и как си ударил джакпота, печелейки милиони. Просто формален, вежлив въпрос с формален, стандартен отговор и това е. Една обществена норма, много подобна на ръкостискането, на обмяната на "Добър ден! ", колкото и този ден хич да не е добър.

На националния стадион в София е изписана една мисъл на Фридрих Шилер, която гласи "Човек е напълно човек, само докато играе. " Тази идея не се разпростира само до спорта, но и до неписаните правила в едно общество, които трябва да спазваме - демек маската, която надяваме, за да станем част от цялото, колкото и да сме различни под нея.

П. С. Номер 4 ме изпревари, като гледам!

 
  ...


...
преди: 12 години, 5 месеца
hash: 1cfcb2a41f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Авторката: Може и да прочета тази книга. Чела съм подобни. Да съгласна съм с вас, но няма ли друг начин? Прекалено голяма идеалистка ли съм? Номер 4, ако трябва един ден и пред съпруга си да нося маска, то по- добре хич да не се омъжвам. Зная, че няма да ме разбират и ще ми се нахвърлят. Знам го, но не ми се иска един ден когато си отида всеки да казва "да аз я познавах", а всъщност никои да не ме е познавал. Та аз не съм толкова лоша. Просто съм малко по различна във възгледите и ценностната си система. Номер 3 е прав до някъде. Да бъдем себе си... Колко просто и лесно звучи, а всъщност не мога сега да се сетя за нещо по- трудно. Благодаря на всички, че отделихте време да прочетете и коментирате моята история.

 
  ... горе^
преди: 12 години, 5 месеца
hash: edd332f6cf
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Не носи маска, ще започне да ти тежи, свали я. Бъди себе си, ти си чудесна:)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker