|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Самотен и без приятели
преди: 16 години, 1 месец, прочетена 22707 пъти
Аз съм момче, може би вече млад мъж на 20 съм. Проблема ми е, че нямам приятели, само някви познати. Хаха на много от вас ще ви се стори тъпо, но мен ме натъжава. Сега съм ваканция от една седмица и няма с кой да изляза, само седя на компютъра и най много да изляза с майка ми за час на пазар и тва е. Искам да излизам, да се забавлявам, да се срещам с други хора, а няма с кой и като гледам не се очертава скоро да намеря.
Повечето ми познати си имат приятели, гаджета, братя, сестри, братовчеди, роднини...а аз?...аз нямам никой и си седя сам като кукувица, всяка събота и неделя, всяка ваканция, на рождините ми дни, по празници - винаги. Или пък излизам сам. Брат ми не иска да излиза с мен. Гледам да не ми пука, да не мисля за тва ама не става, гадно ми е и не знам кво да правя :( . Дано скоро не се депресирам, ама ако така продължават нещата и тва сигурно ще стане
Иначе съм си съвсем нормален. Мил съм с хората (старая се до колкото е възможно) и съм отворен за нови запознанства, но съм много срамежлив и притестителен. Не ми се отдава, не съм общителен, пък и явно не привличам другите, да изявяват някво желание да се запознават с мен и т.н. Много ми се иска това да се промени, да си намеря приятели, да се чувствам добре и да не съм толкова самотен, но вътрешно знам, че това ще стане трудно.
И другото е, че нямам никакво желание да уча. Поне другите като са сами и нямат какво правят учат, изграждат някво по-добро бъдеще, а мен ме мързи и въобще не ми се занимава. Губя си безцелно времето. Чувствам се зле, все съм сам. Никой не ми се обажда, никой не ме търси, а толково искам да излизам с приятели, да ходя на сам на там...
Сега съм на 20 и не ми се вярва да си намеря приятели. Просто не виждам как като не излизам не се запознавам с нови хора..не се надявам да почукат на вратата :D Предполагам, че цял живот ще съм самотен...както когато бях в гимназията, жалко само, че до 6 клас бях много популярен, имах приятели и много момичета ме харесваха. :( Но все пак надеждата умира последна. Продължавам да се надявам и да си мечтая, че нещата ще се променят и всичко ще бъде хубаво... :)
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 16 години, 1 месец hash: 5b8d32700d |
|
1. Ами това не са приятели щом те оставят сам, ще намериш истински, но трудно, но с упоритност ще намериш!:)
|
преди: 16 години, 1 месец hash: 1a94e8a404 |
|
2. Здравей :) ,
Мисля, че има не един и не два начини за да се зпоазнаеш с който и да било. Аз съм малко по-малък, но знам как се чустваш и искрено ти съчуствам :(. Освен това си на 20 години и е хубаво вече да се замислиш за някаква работа, ако не си започнал все още.Общо взето мисля, че ме разбра какво искам да ти кажа. А за мързела-споко и аз съм така. Не е много хубава черта, но рано или късно ще трябва по някакъв начин да започнеш да вършиш някаква дейност изобщо.
Много здраве и всичко най-най :) Успех!
|
преди: 16 години, 1 месец hash: 86cd79b57a |
|
3. Приятелю твоята история прилеча на моята само, че при мен нещата са малко по-различни. Не се отчайвай все ще се намери някоя сродна душа .. аз също нямам приятели и искрено ти съчувствам и ти влизам в полужението зощото знам какво е! Е хайде да не се чувстваш самотен,защо не вземеш да ми пишеш на пощата kamikadzeivse@abv.bg :)) Както ти сам каза "Надеждата умира последна"
|
преди: 16 години, 1 месец hash: 9d69d4c2e4 |
|
4. Здравейте (и към автора) ас също съм пуснал подобна тема защото имам същия проблем като ти казвам същия значи същия виж мисля че имаме доста сходни черти и може би бихме намерили общ език разликата между теб и мен е 3 годинини аз съм на 17 ако искаш ми пиши на skype otec_dalaverii плс :(
|
преди: 16 години, 1 месец hash: 041414a78f |
|
5. Приятел мноого ме трогна твоята история и искам да ти помогна ако искаш пиши ми на email : mikarel@abv.bg ще чакам да пишеш - може да излизаме да се забавляваме аз съм момиче на 19г ;]
|
...
преди: 16 години, 1 месец hash: 91bef7ecce |
|
6. Ако си от моя град ще излезна с теб честно ще ти стана приятел и то добър ще те запозная с мойте и те ще ти станат сичките сме перфектна компания и нямаме лоши хора в нея ;) ако си от пловдив пиши ;) данцхо38 скайп ;)
|
преди: 16 години, 20 дни hash: aa173581e5 |
|
7. Това е много лошо. Но и аз съм била като теб ..
През 2006 бях адската сдуханячка нямах приятели .. никой не искаше да излезе с мен да ми прави компания .. Седях в нас нон стоп .. !
Но един ден .. Легнах на леглото и се замислих ..
Ъмм .. като си седя в нас нищо няма да променя ..
Затова .. Станах Сложих си спирала молив гласнц облякох си хубави дрехи и излезнах сама .. !
Отидох в едно кафе и седнах ..
На съседната маса имаше две момчета и те ме заговориха .. и така малко по малко почнах да излизам на ляво и на дясно . . а ето ме сега .. Пребирам се след 3 сутринта ;д .. Просто Не стой в вас и да чакаш някой да те потърси защото може и да не стане а просто СТАНИ ОПРАВИ СЕ и излез ..Отиди на кафе .. И тка Просто не трябва да се Отчайваш !
|
преди: 16 години, 13 дни hash: 37430794c4 |
|
8. Оф номер 7 ти си жена, вас ви заговарят и един молив всичко променя.
|
преди: 16 години, 13 дни hash: 1145a7a63b |
|
9. Пиши ми на bluefenka@abv.bg и аз съм на 20 и много бих се радвала да ми пишеш и да се запознаем!
|
преди: 16 години, 12 дни hash: aa173581e5 |
|
10. Пф .. номер 8 .. кво кат съм жена .. ;д .. молива не променя нищо ((; ..
|
...
преди: 16 години, 8 дни hash: a379ed436b |
|
11. Ми какво да кажа, аз съм на 18 и при мен не е кой знае колко весело положението. Поне имам една приятелка, на която да разчитам, но тя си има приятел и малко кофти и самотно се получава ама... не се отчайвам!
|
преди: 16 години, 7 дни hash: fdae67d764 |
|
12. Мхм. Номер 11 е прав .. не треа се отчайваш бтв номер 10 е праваа, кво като сме жени?
|
преди: 16 години, 5 дни hash: a379ed436b |
|
13. И наистина няма значение много какъв пол си, аз като съм момиче все тая. Но важното е да не полудяваш от този факт. Излизай насам-натам и може да се получи. Аз нямам много време ама поне като изляза, че много весело си изкарвам.
|
преди: 15 години, 6 месеца hash: aeffdbceb9 |
|
15. Ах ако знаеш, аз съм в абсолютно същото положение и аз сам на 20 и съм много самотен, имам само познати, с които само здравей здрасти си казвам и само за как върви училището мога да говоря. Само че вместо брат имам сестра, която е почти 5 години по-голяма от мен и отдавна се изнесе да живее с нейния приятел някой път ме канят да излизам с тях, но с тяхната кола и изван града на някоя екскурзийка, чат пат, но мен това не може да ме въодушеви кой знае колко, защото те са си по-големи, имат си собствен приятелски кръгове, други вкусове изобщо те са си вече семейство и си имат отделен живот, а аз продължавам да съм си сам като кукувица точно като теб. Много и искрено ти съчуствам и мисля че съм измислил начин за измъкване от това положение ако искаш да си пишем e-maila ми е macdance@abv.bg
|
преди: 15 години, 4 месеца hash: efddf82d65 |
|
17. Аз съм момче на 20 , който е в подобно положение. Е скоро станах студент, което ми дава само надежда за по добър живот. Иначе искам да срещам хора , но съм много притеснителен - много рядко аз заговарям. Но се чувствам все още самотен. Дори вече и за момичка не мисля.
Иначе към жените, които са писали и по точно номер 7...
При вас е друго заговарят ви. Без да ви обиждам. Вие по лесно намирате приятелки. Вие имате едни проблеми , ние други. Някои от вас много разчитат на гаджетата да ги разнообразяват, и не ги интересува друго, докато аз ще трябва да разнообразям ежедневието на момичето . И дали едно семейство ще е щастливо материално , това много зависи от мъжа. Когато не му върви работата - страдат всички. (с малки изклзчения )
|
...
преди: 14 години, 7 месеца hash: f20e3a8506 |
|
18. Еееее, аз съм 1:1 с твоето положение, само че съм на 17 години. Имам приятели (от класа ми), които никъде не ме канят, а и те май рядко се срещат. Имам добри приятели (дори по-добри от сегашните) от стария ми клас, но са само 2ма, в други даскала са и не се срещаме, само ако се засечем някъде по улицата. Вече не съм срамежлив с момичета и непознати, обаче все още нямам успех. Преди обед съм на даскало, следобед ходя на фитнес и седя пред компютъра. Това ми е излизането в 95% от дните. Веднъж на 2 месеца да отида на кино с приятелите на брат ми (които, забележи, са ми по-добри приятели от тея от класа ми), 2 пъти в учебната година да се съберем хора от класа да отидем някъде... Не знам просто откъде да почна. И аз искам да излизам като другите - следобед на кафенце, после на купонче, пиене, момичета... Кеф...
Айде, дано и двамата се оправим ;(
|
преди: 14 години, 8 дни hash: 9bf5b2894e |
|
19. ем знаете ли и аз съм така явно има доста самотни млади хора днес. Всъщност никога не съм имал някакви близки отношения от какъвто и да е род с каквито и да е хора. В резултат на което, вече явно се страхувам може би да да се доверявам и да бъда близък с когото и да било. Преди си мислех че така ми е по добре защото живеем в един егоцентричен свят и то си е така но пустата и самота, защо толкова трябва да се нуждаем от привързаност. Сега макар и да имам приятели или може би по-близки познати пак се чувствам самотен защото знам че всъщност не мога да споделям и да разчитам на тях и да бъда себе си от страх да не ме наранят. Доста съм разсъждавал и в крайна сметка стигам до извода че въпреки че си падам харизматичен( според другите) и алтруист доколкото ги има днес отново остава една непреодолима преграда между мен и света. Иска ми се да мога просто да се отпусна и да бъда щастлив но в тази държава явно това е невъзможно. Писна ми от всичко което виждам и знам че не си заслужава и да се опитвам да го променя при положение че на повечето хора колкото и да се оплакват от тежкото ни положение очевидно не им пречи да бъдат съпричастни към него като се опитват да прецакат всичко и всички само и само да получат онова удовлетворение или и аз не знам за което мечтаят. в заключение ще кажа че дори съм се отдръпнал от семейството си и мразя това в което съм се превърнал заради боклуци или чисто и просто казано недоразбрани човешки отношения. Самотата наистина е доста тежко състояние, но трябва човек да намери вдъхновение и смисъл иначе защо за бога въобще е съществувал- демек напразно в което няма много смисъл нали :Д . Опитвам се но от всякъде валят разочарования .. абе нз пожелавам на всеки тук да намери това което търси било то в околните или в себе си и да осмисли битието си :)
ПП: на 18 съм бтв, а за тези с обидите след мене :) за които съм сигурен че ще последват но за щастие надали ще посетя зтемата за да видя ще кажа здраве да е и дано се избавят от комплексите които съпътстват неизменно всички в тоя глупав съвременен свят
|
преди: 13 години, 10 месеца hash: 7cbc98df44 |
|
20. Значи брат сеедно се гледам мене си само, че съм на 17 и все още ходя на даскало и се съм сред хора не, че някой иска да си говори с мен, но ми стига, че съм сред хора и аз си седя по цял ден в нас и ако с майками отидеме на пазар само кадето нямам брат съвсем сам никой не се сеща за мен на РД съм сам (с майками което е същото) супер глупаво и аз искам да съм на вън по дискотеки вярно, че няма да съм най-добрата компания, но след няколко излизания може би ще се отпусна и ще е гот обаче няма с кой имах приятели преди обаче вече нямам дефакто не са ми били приятели вече не съм чак толко срамежлив защото няма от кого и за какво дори и да кажа нещо никой няма да ме чуе и така ще е за винаги което звучи много, а и си е много тъпо за момичета да не говориме живея и се се мъча да променя това до някаде успявам, но едвали ще мога да променя нещата коренно живея и въпреки сичко имам щашстливи мигове вярно рядко на 17 съм, а до тук нищо което да ми е в главата и да помна като нещо интересно което да ми се е случвало като дете усвем караниците и по някога збиванията на наще като цяло супер тъп и скапан живот имам и ще имам ама кфо да се прави... .
|
преди: 13 години, 10 месеца hash: e41ed8d9df |
|
21. ееееех мъка, мъкаааа, на 24 години съм! сам кът пустиняк имам си само маика, и сестра, баща нямам, работя, изкарвм добри пари от 500до 900лв, зависи! вси4ко си давам в семейството, имаме много дългове, чакам заем да зимам за 10000, да разправим малко борчовете, В УЧИЛИЩЕ беше гадно в 6-ти клас повторих мразех да уча но пък като съм учел все ме хвалеха учителите че съм можел много, но аз ги мразех тия дебели мазни учителки който си мислеха че ще векуват и мачкаха децата с по слаб успех, всеки знае че отличникът все получава 6-тици даже и да не е учил за 6, нали така, така беше и с мен все получавах 3 даже и да учех за 4, 5, е как да не ги мразя, имах приятел от махалата него бях в един клас като повторих, снего сме от деца приятели, обаче много подъл, сега не сме нагло копеле се оказа, веднъж го чух как злослови за мен, и от там нататък метла неме интересанти вече, аз все бях конфликтното момче в училище до 6-сти клас от боклуците в училище, разни хамбургери и т. н. напълнях, и се биех, за щяло и нищяло е сега не съм някой файтер де ама веднъж срещнах едно момче което мноо ме дразнеше типично зубарче засмяно заресано, и му бих два шута у гъза под предлог че ме е дразнил предишния ден хаха все още се кефя, на всеки му се е искало да упердаши някой зубър. след 8 клас отидох в професионална гимназия по туризъм, а там имаше много деца от други градове в нашия клас, бяхме само двама съграждани, и там се превърнах в смотаняка на класа, не че са ми се подигравали или нещо такова поне не в лице, по скоро бях странен, не говорех с никой стоях все отзад на чина сам, естествено, имах среден резултат, просто не ми е интересно училището какво да се прави, забивах като стар компютър щом някой ме заговореше, и не поглеждах в очите никой, и сега пак трудно гледам в очите на хората, мразя да обвинявам който и да било за това което съм като семеиството ми например те са чудесни и винаги са до мен, не се отдръпвайте от семейството си -съвет! ! ! мислел съм си как съм стигнал до тук много пъти мда и незнам кво да напиша и аз съм си сам виновен ама и други има виновни, учители приятели-предатели, така нататък, не искам да имам приятели поне така си мисля чуствам се добре сам прекарвам времето си така на компа радвам се на котето то е моята душичка :) не знам как да заговоря някое момиче всъщност може и да знам и бих опитал но незнам как да продължа незнам за какво да говоря разни теми идеали, гледам много филми и там изживявам усещания подобни на любовните, малко тупо ама така си е но рядко, след като споделих се надявам да съм се доближил до вашите истории, и въпреки това пиша тук незнам защо с надеждата че някой ще прочете някой който се чуства като мен, незнам започнал съм да си самоанализирам случките, един от признаците на самотата, хаха мисля си че всичко трябва да ми е наред за да се чуствам и аз добре имам предви в материално отношение знам че не е така ама кво да се прави комплекси, стига с тия комплекси трябва да се самоуважаваме били сме дебели грозни ниски високи, не се самобичувайте аз съм 180 висок и тежа 100кг не изглеждам дебел но си имам и шкембенце и дупе хаха не съм горзен поне аз не се самоопределям като такъве е не съм и някой красавец де :) но ставам :))))) седя си по цял ден в нас гледам тв и ходя на работа това ми е живота в общи линии като съм с компания което се е случвало точно 3 пъти мълча кът пукал и незнам кво да кажа не щото съм тъп може и тъп да съм де незнам но защото просто не ме интересуват техните теми коли-малко спорт фуфутбол момичета какво има да се обсъжда толкоз тъпи шегички пиянски вечери хаха не пия не пуша само бира бих пил. дали сам ги надраснал тези работи незнам, а ако съм от какво се интересувам какво би ме интригувало незнам, и все пак се имам за нелош човек мисля че помагам на семейството си и това ме топли какво като не се напивам като свиня, по дискотеки, като другите, аз работя а и не пия и не пуша ако има момиче което иска да се гледаме и да мълчим да пише :)) хехе поща rinomax@abv. bg
|
преди: 13 години, 10 месеца hash: c2d8958cfc |
|
22. Леле как ме кефиш 21, не съм подходяща да ти пиша, защото съм малко по-голяма, но си супер, не мога да ти дам съвети, защото това са си стандартни ситуации в които всеки свестен човек се случва да изпада и са много болезнени наистина, но ценният човек повечето е сам, защото тълпата е посредствена, агресивна и досадна, така че няма драма, действай си както и досега и ти желая много късмет, нещата ще се случат, търпение му е майката.
|
...
преди: 13 години, 10 месеца hash: a098da32ad |
|
23. 22 радвам се че съм те изкефил :) много ми харесаха думите за агресивната и посредствена тълпа! -добро попадение :)
|
преди: 13 години, 9 месеца hash: 156e0bfd77 |
|
25. Това никак не е тъпо и досадно, което си написал. не знам какво да ти кажа. Всъщност, каквото и да кажа няма да е най-правилното. И аз съм така. Но какво да се прави, живот? Това, че не учиш не е хубаво, защото като не учиш нямаш шансовете, ако не направиш живота си поне добре подреден материално да се чувстваш по някакъв начин удовлетворен материално. Чуй, не знам дали си от голям град или не, не знам какво искаш да правиш в този момент, но излез навън. да, излез, наслади се на живота, без да ти пука, че нямаш приятели. Аз ще направя същото
|
преди: 13 години, 9 месеца hash: 68e2c65d7b |
|
26. 25 много е искрено това което си написал, мисля да го пробвам утре ще излезна и сам ще се кефя мда успех и на теб
|
преди: 13 години, 9 месеца hash: d60b5a9e3b |
|
27. Я, каква темичка имало тук :)! Тъй - като и при мен положението е сходно, реших да си напиша и аз тук историйката, вместо да отварям нова тема! Мина половин година откак приятелката ми, ми наби шута най - безцеремонно. Освен това, завърших магистратурата си преди два месеца и все още съм без работа - нямам стаж и ме режат навсякъде. И малкото " приятели ", които ми бяха останали, също ми набиха шута по един или друг начин и то хора, до които съм бил в най - трудните им моменти и се познаваме от дълги години... Седя си сам пред компа и деградирам тотално. По принцип много обичам да се разхождам, дори и сам, но вече ми писна да шаря безцелно по улиците! Имах доста хобита с които се разнообразявах, но вече не ми се занимава с нищо, а и трябват средства за това. Винаги съм бил по скоро единак, макар и да съм имал етапи на пълна противоположност в това. Харесват ми и двете положения, но по скоро съм интроверт. Проблема е, че никога самотата не ми е пречила така както сега. Тотално ме отчайва перспективата ми за напред и в социано и в професионално отношение. Навсякъде срещам лицемерие и интересчийство. Имаше една приказка, че всеки заслужава съдбата си, както и че е трудно сам да се погледнеш отстрани и да се прецениш. Във връзка с това се чудя, къде ли греша, че все попадам на кофти хора и си патя от това? ! Някога доста си мечтаех за светлото бъдеще, което нй - после и мен ще споходи, но истината уви е друга! Има една статистика в живота ми и тя се състои в това, че полагам ли усилия в нещо, то непременно се прецаква, а за доста други неща, за които хич не ми дреме се получават от самосебеси. Някога работех като готвач и се издигнах до главен такъв. В последствие, реших да се махна от тази работа и да уча, да променя живота си. Просто защото се сблъсках с адски много простотия и разврат по заведнията, но така като гледам, май пак на там ще се насоча! Освен това, не мога да се възползвам от обрзованието си и в друга сфера, защото природата ме е дарила с леко мутренска визия и явно не съм с достатъчно приветливо излъчване. Това всъщност ми е създавало и куп други проблеми, един от тях е, че все ми се лепват разни " покварени '' обожателки, а по скромните ме отбягват поради прдразсъдъци явно. Странно място е света :) И така и така ми лпсва контакт с хора, ще се радвам ако някой реши да си лафим заедно. Като за начало, може да ми пише на : spodelismen@mail. bg
Весели параници :))
М29
|
преди: 13 години, 7 месеца hash: ac765da472 |
|
28. Е, значи имало немалко хора в моето положение. Добре дошъл в клуба... на кукувиците. :) Аз съм момиче (вече на 23). Природата ме е надарила доста на външен вид (не искам да звучи като хвалебствие, това повярвайте пречи доста), смея да твърдя, че съм умен човек, като цяло ученето ми се отдава и се справям с лекота. Момчета (мнозинството от тях) искат само секс от мен, което ме отвращава. За приятелки и дума не може да става, никога не съм имала истински такива. Мисля си, че приятелство между жени не може да има и проблемът определено не е в мен - мразя лицемерието, фамилиарното отношение, подмолните им игрички с цел експлоатация.. Винаги съм се разбирала повече с момчета, но почти винаги проблемът възниква, когато те в един даден момент искат аз да съм им нещо повече от приятел.. А за мен едното с друго е несъвместимо и води до непоправим разрив в отношенията. Не ме разбирайте погрешно - мога да ида на дискотека или бар (почти не ходя вече) и няма да остана сама, но аз не искам това - секс за една нощ и т. н. Това от 3 години живея и уча в Бургас. Колегите ми не стават за нищо, разделени са на "картели" от по няколко човека и всеки обсъжда другия. И реших да се остана единак, сега съм си сложила маската на непукист и хладен човек, защото ми писна да ме използват. Сега да изчисля - самотна съм от 7 години, още от гимназията. Аз не съм само красиво лице и обект за сексуални набези. Искам поне 1 истински приятел, но уви май това е невъзможно. На моменти самотата доста болезнена - знаете как е сам на рождени дни и т. н. Но по-добре сам, отколкото с лицемери. Започвам да си мисля, че човек е създаден, за да си бъде самодостатъчен - това е лекарстовото - да бъдеш САМ, но никога САМОТЕН, ЗАЩОТО ИМАШ СЕБЕ СИ, А ТИ СИ НАЙ-ЦЕНИИЯТ ЧОВЕК! Майната им на всички - не искам да съм част от посредствената маса, да ходя на чалготеки, да се напивам до несвяст и да се чудя на кой да се сложа, щото видиш ли така е модерно. И така добре дошъл в клуба... със самотата се свиква тежко е първите 5 години, след това.. Не ме разбирайте погрешно имала съм сериозни връзки с момчета, но накрая осъзнах, че съм била с тях може би, за да не бъда самотна... И така излизала съм на кафета сама, разхождам се сама - свиква се, даже е приятно (освен ако не дойде някой тъмен субект да ти отправя селски свалки). Горе главата, ако искаш може да ми пишеш
|
...
преди: 13 години, 7 месеца hash: 1f1114001d |
|
29. 28, аз съм 21, искам да ти кажа че, ти си ценен човек, харесвам това което си написала, искренно е, браво. Борбата продължава :)
|
преди: 13 години, 7 месеца hash: ac765da472 |
|
30. 29 ти ли си авторът на поста? :)
|
преди: 13 години, 7 месеца hash: 1f1114001d |
|
31. не не съм аз, аз съм по надолу под номер 21, но ми харесва това което споделяш, наистина е искренно поне така го почуствах :) поздрави :)
|
преди: 13 години, 5 месеца hash: 1957f9489e |
|
33. До номер 28:)Здравей аз съм в същото положение едно към едно и аз съм от бургас ако имаш интерес остави някакъв адрес да ти пиша(момиче съм на 22год)
|
преди: 13 години, 5 месеца hash: 0a9e073015 |
|
34. Явно има мнооого самотни млади хора в тая България... Като цяло е доста жалко, защото аз мисля, че човек не е създаден за да бъде сам. Ние сме социални животни и средата в която се намираме ни определя като личности. Аз също съм доста самотен и лошото е, че незнам защо така се получава. На 21 години съм и съм студент. Не бих се описал като грозен и противен, е може би не съм красавеца по който всички да въздишат но определено се потдържам. Не съм гений, но имам обща култура и мога да разговарям по различни теми. Имам планове за бъдещето си и не съм безделник. Защо тогава хората ме отбягват? Страх ли ги е да си говорят с мен? За смотан ли ме имат? Или просто самооценката ми е далеч от истината и аз съм един противен и глупав човек... не знам? ! Никой никога не ме търси и не ме кани никъде. Чувствам се ужасно, защото най-много от всичко искам да излизам с хора, да се забавлявам, да имам приятели да съм от ония хора, които на всякъде имат познати и винаги имат интересни занимания и избор от по 2-3 покани за купони... все пак ако не сега, когато съм на 20 тогава кога? Когато стана на 40 и съм отрупан с ангажименти ли? ... Не мисля! Никога не съм имал приятел. Имам само добри познати, които никога не ме търсят за нищо и се виждам с тях само ако аз им се обадя... Стигнах до извода, че просто не искат да излизат с мен след като не ме търсят никога, а е много жалко само аз да им звъня сякаш се натрапвам. Момичетата определено не ми се лепят, явно леката ми неувереност в тяхно присъствие ги отблъсква и това ме прави още по самотен. Не е ли ужасно да се чувстваш сам самичък въпреки, че си заобиколен от хора?
Мисля, че единственото решение е всеки който се чувства по този начин да събере малко пари, да отдели малко време и да посети някой ПСИХОЛОГ (не ПСИХИАТЪР), защото има разлика.
|
...
преди: 13 години, 5 месеца hash: 6a70614586 |
|
35. Една жена (29 г):
УСМИВКАТА, БЛАГОРАЗПОЛОЖЕНОСТТА И ДОБРОНАМЕРЕНОСТТА ОТВАРЯТ ВРАТИ!
Не, в никакъв случай на психолог. В БГ дипломираните психолози са пълно ку-ку. Има една оторизирана организация, която ги дипломира след 6 годишно обучение. На 3-та година започват да изпляскват - повишават самочувствието си и то се превръща в свръх непокрито и необосновано такова, решават, че не са се наживели и че всичко им е позволено и няма кой да ги спре, че трябва да живеят тук и сега, така както решат, без да се съобразяват с обществените порядки и т. н. Общо взето пълни кукувци... А и да не забравяме, че с тези магистратури, всеки може титлата "Психолог" да си тури... Абсолютно ВСЕКИ, стига да си плати.
Пич,
Самотата и уединението са световна тенденция.
Колкото повече се глобализира света, толкова повече хората се отчуждават и усамотяват... Не си сам, не си единствен.
Аз също бях така. Само че - дъщеря на директор и преподавател в университет. Да не мислиш, че ми беше лесно - сред връстниците ми бях зубър (въпреки, че никога не съм учила усърдно или зубрила) и задръстена куха лейка, а в същото време от мен се очакваше да съм най-добрата ученичка, най-добрата и възпитана дъщеря... Изобщо - големи очаквания.
Е да, де, ама и мен ме беше срам и бях безкрайно притеснителна. Не може нито да разговарям, нито да погледна непознати и... Имах много малко познати, а за приятели да не говорим... Една, единствена приятелка, която не беше от моя град.
Лечението, Момче, е само едно. Да си дадеш ясна равносметка, че така не можеш да продължаваш, че трябва да се социализираш и т. н. Трябва да се възползваш от всеки момент за среща с хора, а дори и да предизвикваш подобни ситуации. Ако можеш да започнеш работа, свързана с непрестанно социално контактуване, това е най-доброто житейско ошлайфане. Попадаш в разнообразни ситуации - и хубави, и лоши, и непирятни и трябва да отреагираш адекватно. Първоначално ще ти е трудно, дори невъзможно, но след това, по-контактен и общителен човек от теб няма да има. Усмихвай се винаги, дори да не ти е до смях. Усмихвай се винаги и на всеки. Така изглеждаш приветлив и предразполагаш всички към себе си.
УСМИХВАЙ СЕ НЕПРЕСТАННО!
И аз бях като теб, 10 г. работих като инкасатор във фирма за топлинно счетоводство. Проверявах над 1000 семейства всеки месец. Знаех историите на всеки от тях. Това "развърза" езикът ми. Отрази се и на личния ми живот. Сега, моите съученици се учудват как съм станала преуспяваща бизнес дама, изключително чаровна, весела и контактна.
Как ли? ! - Ами пожелах си го и положих неимоверни усилия, за да го постигна...
От пренебрегвано момиче, след това се превърнах в супер апетитна хапка - красива, чаровна, умна, интелигентна и най-вече тежах на мястото си. Хем привличах, хем поставях граници, за да не се превърна в лека жена. Попадах в какви ли не ситуации, но успявах да се измъкна с достойнство.
Съпругът ми заряза бившата си жена, която след брака се превърнала в пачавра. И тя била прекалено срамежлива. Забелязала, че може да има човек, който да я харесва и обича и решила, че може да има повече такива хора. Да, но всяко нещо с мярката си. В момента е парцалът на града. Почти няма мъж, който да не е спал с нея. Ту на доброволни начала, ту на платени такива. Затова се и разведоха. Искала да се наслаждава на обожателите си, но сега изведнъж осъзнава, че повяхва и няма такива... А загуби единственият, който я обичал истински и я намразил истински.
Така че всичко е до баланс - житейски, психологически, духовен.
Търси всячески обществени контакти, но не ставай и не приемай приятели на всяка цена. Един истински да има, ти стига.
Самотата е прекрасан, ако я ползваш по предназначение - за самовглъбяване, за равносметка, за взимане на решения... Но трябват и действия.
И все пак - сами идваме на този свят и сами си отиваме...
Що се отнася до ученето. Не е добре, че те мързи.
Студентските среди са най-яките, най-разнообразните. Там сте хора от кол и въже. Можеш да попаднеш в МНОГО филми. Въпросът е как ще излезеш от тях. Помни, никога не се излагай. Това ще ти изиграе лоша шега някой ден.
Доброто образование ти дава повече възможности за реализация на различни поприща. Никой не е казал, че ще работиш по специалността, но често те избират защото разбираш и имаш понятие и от нещо друго... А и да се получи добро образование не е толкова трудно. Казах ти, и мен ме сочиха за зубрач, но аз никога не съм учила НИЩО наизуст. Просто четях, за да видя за какво става въпрос, имах интелект да разбера и като ми дадат да разработвам въпрос, умело да си изложа писмено или устно мнението. Но това с притеснение не става... И все пак е тренинг. В началото ще се притесняваш, тъй като не можеш да се изявиш напълно, ще те подценяват, ще се амбицираш и... ще им разкажеш играта...
Имай пред вид, че акълът на всички им идва с годините. След години, зубрачите са най-уважаваните и преуспели хора от останалата паплач.
Така че - добре си помисли, дали си заслужава да си губиш времето, вместо да инвестираш в себе си и да изгрееш като Звезда.
САМО ПОВЯРВАЙ В СЕБЕ СИ!!!
|
преди: 13 години, 5 месеца hash: 3e36d491f9 |
|
36. Вече съм на 23 и съм все така. Завърших вече и още нямам приятели.
От автора
|
преди: 13 години, 5 месеца hash: 3e36d491f9 |
|
37. "Студентските среди са най-яките, най-разнообразните. "
Не е вярно! В гимназията ми беше много по-приятно, а в университета срещнах само уроди и боклуци, които нито ще запомня, нито искам да запомня!
|
преди: 13 години, 5 месеца hash: 3e36d491f9 |
|
38. Иначе към жените, които са писали и по точно номер 7...
При вас е друго заговарят ви. Без да ви обиждам. Вие по лесно намирате приятелки. Вие имате едни проблеми, ние други. Някои от вас много разчитат на гаджетата да ги разнообразяват, и не ги интересува друго, докато аз ще трябва да разнообразям ежедневието на момичето. И дали едно семейство ще е щастливо материално, това много зависи от мъжа. Когато не му върви работата - страдат всички. (с малки изклзчения )
Напълно съгласен!!!
|
преди: 13 години, 5 месеца hash: cb45e5aa0d |
|
39. Автор 35 направо наистина не мога да повярвам че има някой който мисли като теб благодаря ти за това което си написала направо даваш сила на много хора ;-) съвсем искренно ти казвам просто всеки който те познава е късметлия и данно те ценат ;-) Още един път Благодаря искренно защото и аз го имам този проблем дори сега когато съм на 30 г. с поздрав . Никича
|
...
преди: 13 години, 5 месеца hash: 0b425cb417 |
|
40. Аз съм писал тук под номер 21, и се чудя дали да не направя някаква фейсбук групада се съберем там, и да сме само ние самотните пичове и пички, без други, някой искали ще си пишем там, ще си споделяме, а може и вии да го направите, но ще има един проблем ще трябва да разкриете профила си а тук всички сме анонимки, какво мислите пишете,
|
преди: 13 години, 5 месеца hash: cb45e5aa0d |
|
41. Супер идея, давай ама наистина повечето се крият от самоличността си
|
преди: 13 години, 2 месеца hash: 5b43b48c2a |
|
42. Леле пичове давайте, че и аз се чувствам самотен. Смисъл не съм чак толкова срамежлив, но пак съм си притеснителен малко. Това е страхотна идея. Чакам да стане с нетърпение в близките месеци!!!
ПП: на 19 съм
|
преди: 13 години, 2 месеца hash: ffd2f4c120 |
|
43. Някой по-нагоре беше писал, че момичетата ги заговаряли.
Еми, не е баш така... Откакто започнах да следвам в уни съм се нагледала на всякакви типове запознанства, аз самата съм се запознала с много хора - но никога не е било, щото някое момче е решило да ме заговори. В същото време други момичета наистина ги заговарят - но това са онези, типично блестящите, красиви и личащо си отдалеч, че са популярни момичета. И какво - оказва се, че при по-обикновените на външен вид или просто по-притеснителните като мен запознанствата пак не им се получават...
Не е готино да се делим на мъже/жени - хора сме и като цяло проблемите ни са сходни, особено, когато стане дума за типа хора, които сме всички в тази група - интроверти.
Моята история е обикновена. Имам близките си, имам един-двама близки приятели (и честно, не ви трябват повече), имам разнообразните си интереси и уча хубава специалност. Обаче съм срамежлива и въпреки че хем обичам да се запознавам с нови хора, хем докато не ги опозная повече без сама да го искам се държа твърде дистанцирано и сковано. А така на другите пък спира да им се занимава да ме опознават - и си оставам не особено социализирана.
Не ми е толкова проблем тази самота, от която повечето тук май се оплаквате - че няма кой да ви кани по купони или пък че си нямате гаджета. Проблем ми е, че все още не съм се разчупила като начин на общуване. И мисля, че именно това е важното - да стана по-общителна като цяло, като заедно с това запазя най-личното си пространство за ограничен кръг хора, които мога да наричам със сигурност приятели.
ако има някой, който прилича на мен и желае да ми пише: ******
Модератор: Не публикуваме лични данни. Можете да си пишете и тук. :)
|
преди: 13 години, 2 месеца hash: c17232490c |
|
44. Да ви кажа, чувствам се по всички горе описани историй, в някаква степен, когато съм сам найстина сам дори и в мислите си, се чувствам адски комфортно, чувствам се горд, достоен, силен, а когато разговарям, с някой други хора колеги или прочайе, все си мисля че искат да ме комнпрометират в някаква степен, не чувствам никаква искренност от тяхна страна, дори и в разговорите за обикновенни неща, затова и не се стремя да разговарям, много с "хората" може и да ме мислят за странник, но мене това ме притеснява съсвем бегло, все ми е едно, изградил съм си стена, и никой все още не е успявал да я премине, аз съм камък с гореща лава отвътре бях писал тук преди под номер 21, но отогава съм сложил още няколко тухли в стената, и ще продалжавам да градя, Сам
|
...
преди: 13 години, 1 месец hash: 74c42f54a0 |
|
45. До номер 44. Аз съм абсолютно същият случай. На 20 години съм. Доста често съм се чувствам така сякаш на никой не му пука за мен, въпреки че имам приятели, с които да излизам. Но дори и с тях някак си винаги съм бил страшно предпазлив с всяко мое действие и думна която казвам. Издигнал съм си такава преграда, която никой да не може да премине. Не знам защо, но предпочитам да бездействам, да си стоя мирно и кротко без никой да ме забележи пред това да направя какво и да е било. Полагал съм много усилия да се променя, но просто не се получава;(. За съжаление това ми се превърнало като начин на живот и понякога си мисля, че съм си просто такъв тип-самотник. Сега стана дори още по трудно, защото живея в чужбина. Не мога да се виждам дори и с малкото приятели, с който ми беше приятно да излизам, а сега работя, работа която не ми е приятна с хора, който ме отвращават(мошеници и крадци същите схемаджии с който се сблъсквах всеки ден в България). Загубил съм малко надежда, но мечтите ми поне все още са живи. Искам един ден да срещна момичето, в което да се влюбя да съм с приятели с който се чувствам добре и да помагам на семейството си. Лошото е че е от целият този начин на живот самочувствието пада, и ни вкарва в още по голяма дупка. Дано целият този път на самота и разочарования ни отведе до нещо по различно за което да си е заслужавало да се измине ;(
|
преди: 13 години, 28 дни hash: 043bc18c70 |
|
46. Здравейте. Пише ви една майка, на едно 13 годишно момче. Аз искам да ви попитам за съвет как да му помогна, защото и при него забелязвам същият проблем. Оше от малък имаше проблеми с децата в класа. избягваха го биеха го, и от всеки станал проблем изкаравха него виновен. Той се справи с този проблем да се защитава, Благодарение на спорта които тренира. В 3 клас се преместихме в чужбина и си мислех че тук децата са по възпитани и по толерантни еидн към друг, но се оказахме в същата ситуация както в бг.
В къщи той е едно страхотно забавно дете. Непрекъснато ни разсмива и строи какви ли не сложни неща от всички възможни материали. Има страхотно чувство за хумор. Даже се учудвам как успява да е толкова весел в къщи като няма приятели навън. Дори сега си е в бг за ваканцията и не се оплака че децата му се крият и че го избягват.
Имам чувството че той смият не желае да признае това за проблем. Или просто не иска да ни тревожи. Моля ви дайте ми съвет как да му помогна.
Иначе като прочетох всичките изказвания до тук ми стана малко по леко. Може би вече света е толкова странен, че и това става част от 'ънормалните'' отношения на съвременният свят. Жалко е защото без приятели света е нищо. Ние самите със съпруга ми имаме много добри приятели и това ме кара да се тревожа за малкият. Или може и да е рано още за такива констатации. Незнам. Пишете ми какво мислите по въпроса.
|
преди: 13 години, 26 дни hash: bd10d1ea1c |
|
47. Здравей, майко на това дете, :) аз бях писал по горе преди, и като описа как са го биели в училище, все него са правели виновен, как вкъщи е бил весел щастлив, всичко до тук говори за поведение на аутсайдер, което не е лошо, но е ужасна спънка повярвай, сега казваш е на 13, тточно когато хормоните кипят, и в главите се въртят какви ли не щуротий, :) виж сега ако искаш приеми съвета ми, може би малко сте го пойзлъгали, това дете че е красавец, че е умен, че като си хване гадже, и как ще го харесват момичетата, и т. н. е естесвено вий го обичате, можеби прекалено много, и защо тогава да търси нещо ново непознато, като контактите с други деца, като има обичта на мам и на татко която му е достатъчна. Но има и нещо което ми хареса, спортът с който се занимава, предполагам някакво бойно изкуство, това е хубаво не заради самия бой, а заради дисциплината която се тренира у него, сега се сещам и да те питам, той добър ученик ли е, ако е среден значи може би е хиперактивен, тоест -ужасно му е скучно в училище, което аз не намирам за лошо, ако е отличник, незнам аз никога не съм бил отличник, но тях всички им завиждат, защото имат това старание да учат, следователно не ги харесват, и са чести причини за подигравки и конфронтаций незнам какво да ти кажа още, дано съм помогнал поне малко
|
преди: 13 години, 26 дни hash: a6115c10bf |
|
48. Благодаря ти за отговора. Ами може и да има верно в това което казваш. Но ако ние в къщи не му даваме самочувствие и не го подкрепяме той ще се побърка. Не мисля че сме му сложили крила на ангел с това че го обичаме и уважаваме заради хубавите му качества които има. В нашите отношения няма ненужни похвали или прекалени глезотии. Напротив точно това съм отбягвала да правя винаги. В училище е среден ученик. Свири на тромпет и играе футбол сега тука. Може би си прав като казваш че му е скучно. Благодаря ти за отговора и желанието ти да ми помогнеш. приемам и за напред съвети
|
преди: 13 години, 25 дни hash: f8a32c5508 |
|
49. Аз съм 47-ми номер, та да продължим, Не искам въобще да се влияеш, от тези мой драсканици, та аз дори не съм родител, едва на 24 съм, но четейки, горе-написаното, мога само бегло да се съпоставя с синът, ти който е различен човек, но както пишеш и в българия, и в германия децата са еднакви-хората са еднакви, и поведението е същото, хубаво правите като го обичате, в никакъв случай не би било лошо, особенно щом не е някой глезен, и рзглезен тинейджър, и да момчето ти е хиперактивно, потърси още в интернет, за тази хиперактивност, От каде знам ли, аз също свирех на най различни инструменти, и инструментчета, харесваше ми, дори съм се опитвал, да си направя такива, като дървени китари, и прочайе, не защото не са могли да ми купят, а защото ми харесваше да правя нещо сруцете си, както твоя син строй какви ли не работи, от всичко, някой от най големите творци в историята са са притежавали тази хиперактивност, като чудесе пример давам давинчи, хем художник, хем изобретател, , между другото това не е някаква диагноза, НЕ, просто нагласа, а относно футбола, знаеш че това е колективен спорт, отборен, синът чи казваш е чувствително дете, а навън показва лис е като такова, умее ли да изкарва емоцията от себе си, или дори когато се ядоса да си смъмри нещо, умее ли го това, това е хубаво, а не да го задържа в себе си, това не помага, винаги го учете каквото не му харесва, да не го правии. Или пък има завишен самоконтрол, сдържа се навън пред хора, тих е. АКО не умее да се самоизразява, всичко това говори, за самота, попитай го дали, дори когато е сред хора в компания, пак се чувства сам, накарай го да вярва в себе си, лесно ми се говори и на мене, но ще помогна ако откриеш дори един признак на това което аз съм почуствал и изживял, небива това дете като порасне още малко да се обгражда със стена, не и толкова дебела колкото аз съм си изградил, дотолкова, че, ми е пречила да натрупам опит, който сега ми липсва при заговори с др. хора.
|
...
преди: 13 години, 24 дни hash: 28ea5ff4da |
|
50. Благодаря за съвета. Много полезна информация ми даде. Много се радвам че има хора като тебе да отделят от свободното време за да ми отговорят.
Само не разбрах от къде развра че сме в Германия:)))))))))
Лек ден и успех занапред ти желая. Всичко най добро
|
преди: 13 години, 23 дни hash: f11dcf4244 |
|
51. номер 50, да ти кажа и аз сега като прочетох, въобще незнам как съм си изкарал това убеждение че сте в германия, от къде ми е дошло на ум идея си нямам, :) :) :) хаха може да съм чул нещо по тв в този момент и така несъзнателно да съм написал германия още се чудя хаха
|
преди: 12 години, 11 месеца hash: c0b9009552 |
|
54. Братле почти като теб съм само че на 15 никой не ме кани НИКЪДЕ имах 2-ма най-добри приятеля и излизахме навсякъде беше много забавно до 7-ми клас бях доста по-решителен и целеустремен но сега след като единия ми приятел замина в чужбина а другия си остана в старото ми училище сега съм доста разочарован винаги ми е някак тъжно и като видя как другите се забавляват и си изживяват детството ми става непоносимо. Сега останаха само подигравачи и нещастници имаше един период в който всеки ден ме подиграваха и евентуално получавах ниски оценки спрях да се храня нормално но както ти каза надеждата умира последна и напоследък започнах да гледам от друга гледна точка към живота вече не ми пука кой какво прави а гледам единствено себе си в момента започнах да наблягам над учението и започвам да се чувствам уверен така че ако искаш да ти олекне трябва да си поставиш някаква цел в живота а ако ли не за какво живеем? Извинявам се че няма запетайки но е късно и ще си разваля очите :P. Така че момчета НИКОГА НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ КАКВОТО И ДА СТАВА! Това го помнете.
|
преди: 12 години, 7 месеца hash: 95eae5d19e |
|
56. Номер 47, аз бях такова дете и сега съм си същият на 25г! Майка ми и приятелките и, от 6 годишен помня, ако не всеки ден то през ден ме глезеха и превъзнасяха колко хубав съм бил, как щели момичетата да ме преследват и т. н! Това ме превърна в хипер ГОРД и нарцистичен човек! Вярно, много момичета ме харесват от първия поглед но след минута става точно обратното, защото ги облъчвам със студ, високомерност и чувство, все едно са ми длъжни! Но дълбоко в мен от всичко на света аз най-много обичам момичетата, адски влюбчив съм, но когато се харесам поредното момиче в мен се обажда някой и ми казва "Какво си мислиш че правиш? Те трябва да те заговарят първи и да ти падат на колене! Виж се колко си хубав, как може да се унижаваш харесвайки я първи? " Адски съм самотен и гневен... Вие всички, които имате проблеми със срама, това че сте грозни или тъпи или ниски - ЗА ВАС НАДЕЖДА ИМА, ЗА МЕН НЯМА! ЗАВИЖДАМ ВИ! ИСКАМ ДА СЪМ НАЙ - ГРОЗНИЯТ СРАМЕЖЛИВ, НИСЪК, ТЪП, НЕСКОПОСАН И Т. Н. ЧОВЕК! Всичко се поправя, ГОРДОСTТА НЕ!
|
преди: 12 години, 7 месеца hash: 4f2189d1e3 |
|
57. Здравейте отново. искам да споделя отново с вас развитието на случая със синът ми.
Нещата се развиват прекрасно. ние се преместихме в друг град. синът ми започна в ново училище с нови деца. За щастие този път и учителката не е националистка и не прави разлика между германци и чийденци. Прекрасно се държи със синът ми. децата в училище са прекрасни. Синът ми има вече много приятели. Идват в къщи и се веселят. Той играе на една игра в интернет с която контактува с деца от цял свят. чувства се много добре.
радвам се че моите тревожни мисли за неговото бъдеще се разсея. Всичко е било заради нашето преместване и заради държанието на децата и учителя в предишното място. Съветът които бих дала и на други с проблеми от сорта е че трябва да се смени мястото непременно или поне контактите с други хора. Да се откъснете от настоящата среда. Успех на всички и не се отчайвайте. Ако сте в стабилна семейна среда ще намерите изход от всичко:))
Извинявам се за неточно изписаните букви но нямам кирилица и конвертирам написаното чрез сайтове които правят неточно превода:)
|
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|