Какво става с мен? преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 3330 пъти
Омръзна ми от всичко. До 12 годишен бях щастлив, имах приятели. Но в 7 клас се преместих в друго училище. Там беше ужасно. До 12 клас попадах само на използвачи. Така и не се вписах в класа, бях черната овца. Писна ми, искам си старите приятели, дали да се свържа с тях? Освен това имам един голям проблем - прекалено много Интернет и седене в къщи, много малко излизане. Сега уж излизам повече, обаче ми е много нервно да съм сред много хора. В превозните средства ми става лошо понякога от хората, като вървя по улицата - също, все имам чувството, че ме зяпат с лоши чувства. Как да спра? Как да спра да плача насън за хубавото си детство и пропиляното тинейджърство в глупости? Как да започна да се чувствам добре сред чужди хора, да нямам онова лошо чувство в гърдите? Как да стана себе си отново? Мисля да ида на психолог, добре ли ще е?
1. Здравей, прочетох историята ти и се впечатлих от написаното, тъй като споделеното от теб, доста напомня на мен преди! Всъщност идеята с психолога никак не е лоша поради една единствена причина! Тези симптоми, за които споменаваш са предпоставка за едно заболяване, за което не искам да те плаша и от което разбрах страдат много хора вкл. и аз!
Нарича се паническо разстройство породено от някакав стрес или последица от депресия! Не съм психо за да давам оценка на състоянието ти, но ако се интересуваш от по подробна инфо, иди на сайта който ще ти дам и там прочети подробно за твоето състояние! И въпреки това не се отчайвай, горе главата, всичко е поправимо с воля и търпение! УСПЕХ!!!
2. Абе паническо разстройство ?!? Човекът просто е неуверен в себе си и самотен. Човече, не се притеснявай, това което преживяваш е нормално и не си болен от нищо. Много хора са в това състояние, много хора излизат от това състояние. Ако искаш - иди на психолог, защото ще си поговориш с човек, който ще те разбере, няма да те съди и ще те приеме и изслуша такъв какъвто си. Но така или иначе няма да ти помогне, защото можеш да си помогнеш единствено сам. Като започнеш да се харесваш. Тези лоши чувства, за които говориш не са чуждите лоши чувства, а твоите собствени. Започни да опознаваш хубавите си страни, запознай се със всичките си положителни качества, обръщай си внимание, изгради си самочувствие, придобий увереност в себе си, тогава ще си намериш и приятели, които да те уважават вместо само да те използват и ще видиш как когато сам се харесваш, уважваш себе си и вярваш в себе си, и другите ще го правят.
4. Паническо растройство е диагноза. Аз също страдам от този вид депресия. То се изразява в непрестанен страх от нещо. Лекува се с антидепресанти, но процедурата е дълга.
5. От липсата на контакт с хора ( реални ) не тези в мрежата си изпаднал в депресия Паническо разтройство може би или обикновенна депресия.
Иди на психолог или си намери няколко приятели 2 - 3 са достатачни да се почувстваш по- силен споделяи си с тях и се отпускай малко по малко и смятам че ще се подобриш.
Миналото няма как да върнеш помисли какво искаш да бъде настоящето и бъдещето и се постарай да го осъществиш :)
6. На този етап като че ли е най-добре да поговориш с някой от родителите си !!! Може да звучи изтъркано или детско, но аз съм се уверила че по добър приятел от родителя няма!!! Важното е да споделяш, ще ти олекне!!! Успех!!!
7. Здравей! Аз имам подобен на теб проблем и аз още не знам какво е - паническо разтройство, депресия или просто срамежливост. Наистина и деята да посетиш психолог е добра. За да се справиш с проблема трябва да раэбиреш къде се корени. Контактите в нета не помагат, те откъсват от реалността. Трябва да си създадеш реални познанства. Може би да се запишеш на някакъв спорт или танци или в някакъв клуб, абе изобщо трябва ти промяна. Знам че сега аз ти давам тези съвети а съм в същото положение така че наистина не се бави ами се обърни към специалист. Това не значи че си луд, всъщност в днешно май всики втори има нужда от това. Просто има твърде самотни хора, не си само ти повярвяй ми. Пожелавам ти успех и малко повече самочувствие!
8. При мен се случи точно по същият начин. Не знам сега как си, но аз още не мога да го преодолея и тази травма беляза живота ми. Надявам се ти да си се справил. Ако не си отишъл на психолог направи го. В момента имаш нужда говориш с някого, да споделиш болката си. Само така можеш да я преодолееш. Дистанцията със старите ти приятели може да е много голяма, но ако са ти били истински приятели ще ти помогнат и ще бъдат до теб. Айде горе главата! Наистина се надявам сега като ти пиша за теб вече всичко да е лош спомен.
