Просто не виждам смисъла
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 2268 пъти
Знам, че всеки от нас има проблеми и вътрешни "дяволи", с които да си се бори и да побеждава, но аз наистина имам усещането, че съм сериозно увредена, емоционално имам предвид.

Изградила съм толкова дебела преграда между себе си и всички около мен без дори да си давам сметка кога и как се е случило това, че на този етап ми се струва невъзможно нещо да се промени. Имам прекрасно семейство, родители, които много обичам, страхотни приятели, за които съм много благодарна, но дори и на тези толкова близки на душата ми хора не мога да открия напълно мислите, страховете и чувствата си, а се намирам от вече доста време в много тъмен период (предполагам, че съм успяла през последните години да си докарам депресия, доколкото мога да разпозная симптомите) и ми се струва, че хората около мен изобщо не си дават сметка за дъното, което съм достигнала.

От може би две години ме е напуснало почти напълно желанието за живот, като забелязвам, че става все по-зле и вече трудно мога да се мотивирам дори и за най-обикновени неща. Имам чувството, че просто вегетирам и чакам едва ли не да умра, което не би било толкова странно за човек към края на дните си, но аз съм на 23 години и ми е кристално ясно че бавно, но сигурно и безвъзвратно губя едни от най-красивите си години и много възможности, които няма да се върнат.

Всъщност всеки ден е шанс за промяна и за нов старт, но за мен дните вече са толкова безразлични, че не намирам смисъл в абсолютно нищо, не намирам смисъл да съществувам като паразит на тази земя, а от вътре съм толкова умряла, че едва ли мога да бъда нещо друго.

Знам, че е нагло и неблагодарно от моя страна да мисля така, на фона на живота, който водят 70% от хората по света. Не живея с родителите си и когато говоря с тях и ме усетят в такова настроение логично ми казват просто да се стегна и да се взема в ръце, но на мен не ми се струва толкова лесно, тъй като чисто и просто не виждам смисъла...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 4 месеца hash: b94b59101a

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Просто имаш нужда да погледнеш света през други очи, различни от тези, с тъмните очила, през които гледаш в момента. Дали ще намериш смисъл в живота си чрез приятели, хоби или нещо друго, няма значение. Просто не се предавай, защото самия факт, че осъзнаваш до къде си стигнала, означава, че не е късно да се поправят нещата. Горе главата и прави/намери това, което ти доставя удоволствие. Б. К.

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: 31f2275d1d

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Спокойно, не си наблагодарна, да, има други, живеещи в пъти по-трудно и тежко от теб. Но защо пък все да гледаме и да се сравнаваме с нещо и някой, и това нещо винаги да е по-лошото. Тоят живот, изобщо не е по- малковажен от другите. И е правилно, да имаш такива мисли. Струва ми се, че си на правилната посока, че сега се замисляш, а малко покъсно, ще действаш :) От написаното от теб, имам усещането че си добра по душа, че нямаш проблеми в общуването. Че хората лесно те възприемат. Но се чувстваш самотна, изолирана. Като в онзи израз, "бях сред хора, но бях като в пустиня". Може би, горе-долу, се чувстваш по същия начин. По-важното е, че ти осъзнаваш какво те тормози. Това, че хората не те познават, както би искала, не познават истинското ти аз. Ти винаги тайш в себе си, свойте емоций, чувства, болки, не го правиш толкова от страх, какво ще си помислят другите. А защото за теб това са лични неща, а и не искаш да товариш никой с проблемите си. Опитваш да се справиш сама. Но виждаш, че не е лесно. Запознат съм с усещането, да нямаш желание за нищо, да не откриваш никъде смисъла, да се чувстваш като изгубен, сред света на движението. При мен, времето ме подтискаше, тормозеше ме, онова усещане за самота, за това че не можеш с никой да споделя какво ми е, как се чувствам. И отчанието не ме подмина, но пък аз не се предавах. Дните ми изглеждаха, като едни неоцветени картини, само черно и бяло, и едни контури, без контраст. Абе сивота. Така, прекарах месеци, в търсене на смисъла, в търсене на себе си. И разбрах, че съм самотен, защото не споделях какво съпътсва живота, чувствaта и мислите ми, с никой. Не си паразит, подценяваш се, а аз виждам че имаш потенциял. Но за да се освободиш, позволи на някой, да бъде по-близкък с теб. Няма да загубиш нищо, няма да притесниш никой, но опитай. Вероятно си сама, нямаш приятел. Ако е така, позволи на някой да види истинска ти същност, някой който го е грижа за теб и те обича, а не само онази твоя същност, в която се показваш, като силна и справяща се. Не е слабост, да си чувствителна. Имаш нужда от малко подкрепа, и от повече обич в живота си. В това е мисъла. Ще правиш каквото правиш, но без чувства, е като без цветове, а без цветове е, като без живот. Разнообрази. Стига ти монотонност, направи нещо "лудо", нещо различно, но не прекалено. Припомни си какво е да живееш, и ще видиш как на бързо ще преоткриеш своя смисъл ;) Всеки ден, е нова надежда, научи се да се впускаш в тези надежди, да не ги оставяш да преминат през теб, без да ги усетиш. Създай нови още и познанства, може пък с хората които познаваш, да не се съвместяваш добре. Не се улисвай в мисли, когато си в тежко състояние, мислите ако не са свързани с нещо положително и красиво, са твой врагове. Затова не се задълбочавай в тях, освен ако не са сързани с нещо радостно. И така момиче, намери това което ще те прави щастлива, може да е човек, или събитие, но го намери :) ~winterfire~

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: 1b02d37d2c

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Абсолютно в същото състояние съм като теб! На колко си години? !

 

...

горе^

преди: 12 години, 4 месеца hash: 1b02d37d2c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   о, сега видях, че си на 23* Не знам какво да те посъветвам, след като се чувствам по същият начин. Според мен, ако поговориш с психолог ще се почувстваш по-добре... един вид ще ти олекне.

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: 74e4562e22

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Абсолютно по същия начин се чувствам и аз, и то вече цяла година. Не знам кога ще свърши това, сякаш съм на дъното, нищо не правя с живота си, всеки ден е изпълнен само с мисли. мисли и... нищо.

 

...