Една изповед
преди: 15 години, 5 месеца, прочетена 68985 пъти
Здравейте. Трудно е да започнеш една изповед особено ако не желаеш да си го признаеш пред себе си. Трудно е понякога да признаеш че и ти си човек и имаш нужда от разбиране. Много мислих как да започна но без заобикалки ще е най добре. Чуствам се самотна! Да знам че няма да съм първата която го казва. Обградена сам от внимание, немога да се оплача от нищо а се чуствам празна и самотна.

Моята история е такава живота ми беше прекрасен в гимназията приятели живот разбирам че всичко се променя с времето си но последната ми година в гимназията аз и семейството ми се преместихме в Щатите. Да мечтата на всеки един човек. Но не и моята. Аз имах всичко което ми трябваше но като семейство не можех да откажа да бъда единствената против заминаването. Тук сам вече две години и половина. Живота е един същ непрекъснато, да не говорим че хората слагат фалшива усмивка защото това им е принципа на живот.

Приятелите ми не спират да ми повтарят каква щастливка съм да живея в страната на възможностите но това не ме удолетворява. Липсват ми старите години които знам че няма да се върнат. Днес гледах един филм и си дадох сметка че героинята страшно много приличаше на мен. Прекалено вглъбена в себе си помага на другите но иска винаги да е ценена с бърза мисъл, светкавични действия без обмисляне и най важното адвокатка. И аз уча право, и аз имам бърза и светкавична мисъл, и действам без да мисля и искам прекалено много точно като нея. Видях че това носи успех в живота но как като няма никoй до теб да го оцени.

Опитвах няколко връзки не потръгна, търсех причината в мен и си казах че съм прекалено взискателна и винаги недоволна. Случи ми се веднъж да ме зарежат заради самата мен, егоистка съм с хората който обичам, не се боя да раздавам чуства и обич но станах егоистка защото не получих това което дадох. Исках всичко за мен, а той даваше всичко което можеше но нали знаете приказката за лакомия. Не се спрях до момента в които не го изгубих.

От тогава ми тръгна да попадам на мъже които не покривът даже и минимална част от критериите ми, не че искам перфектен май а човек с които да си паснем. Не искам да тичам след някои грубиян и простак които да ме използва. Изведнъж изпаднах в една депресия която съсипа живота ми, през погледа на моите очи всичко е черно, не сиво защото аз обичам сивия цвят. Имам няколко приятелки тук, трудно е да създаваш приятелства, в държава на фалшиви хора презадоволени и егоисти.

И какъф е проблема, аз съм единствената без приятел, без нежност, без ласки. Не ги виня за състоянието ми но вечното им вглъбяване в техните връзки ме натъжава защото аз се превръщам в по голям егоист. Все се питам дали не искам прекалено много, но знам че няма да се оставя да ме тъпчат, инат сам признавам си но не в хубавия смисъл.

Тази самота и еднообразното ежедневие ме убиват, почти изтриха усмивката от лицето ми, и започвам да ставам градоносен облак които само чака да се излее. Това е моята история , знам че доста хора биха се познали в редовете, и за много от тях това е останало в миналото. Как човек се преборва със себе си в такава ситуация? чуствам че се въртя в лабиринт и не мога да намеря изхода, а сам силен и винаги борещ се човек, оставих се да ме сломят и не знам как стигнах до там.

Благодаря че прочехтохте историята ми до края.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 15 години, 5 месеца hash: 3bd4487411

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Миличка, доста неща съзнаваш самата ти, няма правила в този живот, но и не всички могат да бъдат като теб. Затова трябва да потърсиш приятел/лка, но и трябва малко да намалиш изискванията си, да приемаш хората такива каквито са - с по-малки възможноси, умствен капацитет и т.н. Просто цени човешкото в хората, защото то е най-важното. Като начало бих те посъветвала да влезеш в някой сайт за запознанства, да започнеш да излизаш с мъже и да не ги критикуваш в себе си веднага, защото в началото много хора се притесняват и не показват положителното от себе си, да им дадеш шанс. Много е важно да правиш редовен секс, да имаш приятелка с която да можеш да си говориш глупости и да се смеете на куп неща от ежедневието. Била съм в подобно на твоето положение и отначало винях хората, господ, себе си и после започнах насила да излизам, да общувам и така постепенно да отключиш себе си към другите. Да повярваш, да бъдеш позитивна. Друг съвет спортувай така ще излееш малко от натрупалото се напрежение и злоба и чернилка от себе си. Успех ти желая и смелост, направи крачката напред.

 

...

преди: 15 години, 5 месеца hash: cf0b474c62

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Благодаря за коментара и съвета. Мисля че всичко тръгна в тази насока след раздялата ми с това момче макар че не е първия в живота ми да си кажа че "Първата Любов ражда не хваща", но от раздялата ми с него най много ме заболя. Знам че исках прекалено много, знам че исках всичко, а не беше правилно. От тогава се отдадох на приятелите и купона. До никъде не ме доведе. Да не говорим че приятелките ми се оказа хора които никога не съм познавала, една единствена остана такава каквато я видях в началото. Другите взеха да лъжат, да се крият, а нямаше причина. Това ме натъжи повече, и накрая разбрахме причината, всеки си гледа изгодата, и ако другия е по добре от теб трябва да го мразиш. Никога не съм смятала че съм по добре от някоя от тях, не съм ги сравнявала с мен, а се оказа че те са се сравнявали с мен през цялото време, и докато сам била новата тук токущо дошла, сам била идеалната компания за тях за да изпъкнат, но вече не им трябвам. Но лошото е че аз съм контактна личност макар че хората тук са всеки за себе си, се запознах с едно момиче, с което си паснахме идеално, и те завидяха, а защо така и не разбрахме. Сега излизаме с две момичета които се оказаха без маска и напълно искрени, но нямаме много време всеки гледа приятеля си, или nesty дръго, когато можем излизаме. И мисля че това беше още един удар под кръста за мен, които ми помогна да задълбоча състоянието си. Опитвам се да изкарам това чъство от сбее си което донякъде нямам обяснение защо се е загнездило и се надявам да успея но си дадох сметка на познати да не разчитам, а истинските ми приятели останаха в БГ. Благодаря за съвета и се надявам и други в изпаднали в същото състояние да да прочетат и да си дадат сметка как са попаднали и как да излезнат. Пътя е тръден, но не е невъзможно да се извърви, и винаги когато имат нужда да споделят защото затаилото се в един човек излиза с грам и трясък все някога. Благодаря.

 

...

преди: 15 години, 3 месеца hash: f1b449aa4a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   И аз съм в чужбина, не е много хубаво, но: бъди упорита, такава каквато си и късмет! Ще намериш своята половинка, търпение, после всичко ще остане само един лош спомен.

 

...

горе^