Мания да бъда харесвана
преди: 12 години, 3 месеца, прочетена 2203 пъти
Здравейте!

Аз съм момиче на 22 години. Цял живот съм имала вяра в себе си, харесвала съм се, постоянно съм се стараела да правя и всичко, което в моите представи е един добър човек и жена.

Общо взето почти безпроблемно изпълвам ролята на перфектната жена според мен(говоря за характер). Естествено отнесла съм и много критики или падения и какво ли не, променяла съм се и т. н. Знаете как се изгражда характер и личност. Супер земен човек съм, разбран и либерален.

В 95% от случаите схващам за какво говори човека срещу мен и съответно го разбирам. Страдам от мания да бъда харесвана, не да изпъквам или да съм център на внимание, по-скоро предпочитам да съм незабележима. Просто много страдам когато познат или непознат каже или направи нещо лошо спрямо мен. От малка много мразя и да ми се повишава тон, може би защото баща ми постоянно ми се караше и сега всяко повишаване на тон ме кара да се чувствам по малка и от мравка.

В случая Ви пиша веднага след като в 1 форум прочетох малко по рязко изказване, без да съдържа в себе си нищо обидно или каквото и да било, просто това, което са ми казали, аз го зная и явно не съм оставила това впечатление, чувствам се много глупава в такива моменти и съм готова да се откажа от всичко, с което съм се захванала.

Естествено след като премисля се успокоявам, но не знам нормално ли е така бързо да се затварям в себе си. Въпросът ми може да Ви се стори глупав, както и цялата тема, но истината е че е ужасно да се чувстваш здраво стъпил на земята, а с 1 дума или лош поглед дори непознат да ти разклати света, макар и за 2 минути да е.

Искам да попитам някой може ли да ми даде съвет как да го превъзмогна? Знам че не трябва да се връзвам на всяко нещо, знам че няма как всеки да ме хареса, просто допреди година две или ми е минавало бързо или не съм имала много такива случаи, а сега се чувствам сякаш съм супер силна в един момент, а в следващият няма и помен от тази амбицирана и сигурна личност, по-скоро някаква здухла и ревла жалка в ъгъла. Все пак става въпрос за момент в рамките на 1 минута 2те крайности...

Благодаря предварително на прочелите и отговорилите! Моля без подигравателни нотки!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 3 месеца hash: f7613d92e5

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Хей ;) Едва ли има човек, който да не иска да бъде харесван :) Нормално е. Струваш ми се като много свястно момиче, имащо свойте проблемни ситуаций. Разбираемо е, да се нуждаеш от подкрепа, положителност и разбиране. Особено разбирането, щом и ти го даваш на другите :) как иначе! Но но не мисля, че всичко за теб се изчерпва с думата да бъдеш харесвана. Според мен, се нуждаеш да бъдеш оценена, дарена с внимание от другия, в което да се чувстваш добре, че си такава каквато си :) Малкият проблем при теб, казвам малък защото можеш лесно да се справиш! Е, че имаш недостиг на самочувствие, черпиш увереност от вижданита, и мненията на другите. Няма лошо, но какво ако другите не са адекватни с теб? Ако са предубедени? Защо ли? Ами защото не те познават добре, и което им кажеш, могат да го изтълкуват както им харесва на тях си, през тяхната призма! Знаеш ли, когато вали дъжд, какво правим, бягаме, криеме се, прибираме се вкъщи, никой не се слаждава на момента. Живеем от страх да не се измокрим, и видим ли тъмен облак, още преди да завали, ние бързаме. Какво искма да ти кажа :) че е същото. Хммм, търпяла си загуби, падения, и си се свила с една защитна черупка, под един невидим чадър. Чуеш ли, и една негативна дума отправена към теб, и се свиваш още повече, предчувствайки онези дъждове който са те наранявали. Не мога да скрия, че баща ти е една от причините. Предполагам, че когато някой ти каже нещо което те принизява, се чувстваш обидена, но и донякъде предадена, самотна, като ако това е от човек който те познава, получаваш дори ускорение на пулса и тъжовност. За теб е като удар по самочувствието ти. Искаш, да има поне един в който да си сигурна и да държи на теб! Не знам, колко общуваш, но едва ли е чак много, защото имаш страховете си, и щастието ти е зависимо от как ще те възприемат или подкрепят другите. Напоследък, сигурно не предримеш много нови познанства, нито подържаш продължителни контакти. Съсредоточена си към хората който те познават и с който се чувстваш по-ценена. Запитай се, какви хора биха общували с теб рязко? И не им се давай :) Който държи на теб, и те харесва, няма да те нарани, няма да те упрекне! Или ако иска да ти помогне, но каквото има да ти казва е малко по-рязко и неприятно, то би ти го поднесъл така, че да го разбереш без да те разтройва :) И едно съветче, имай собствено мнение за себе си, харесвай се :) и ще те харесват :) Не е важно какво мислят всички за теб, стига ти и един човек да има, дето да те познава и за който да си важна. ~winterfire~

 

...

преди: 12 години, 3 месеца hash: 91bc0feab6

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Winterfire, много ти благодаря за изчерпателното мнение. Напълно съм съгласна с казаното. Определено съм човек, който обича да е сред хора, но не и да се запознава и сближава с много такива именно от страха да не бъда разбрана погрешно, защото съм човек, който поне зад мнението си застава твърдо и никога не си спестява мисли, хубави и лоши... а в изкуственият свят, в който живеем... това не винаги е плюс и малко хора го оценяват. Винаги си мисля че съм се харесвала, но точно случаите с баща ми и с голямата ми любов, която ми даде повече от мечтите дори, а накрая ми изневери многократно и се подигра с мен, може би смачкват самочувствието ми. От една страна вярвам че го имам, а от друга... не личи да е така. Постоянно се упреквам... дори има случаи, в които заговоря ли за нещо спирам да мисля в това което говоря, а мисля как ли другия ме възприема в момента, не изглежда да ми вярва особено, не е особено заинтересован, сигурно му досаждам и т. н. В момента всеки път, когато спомена нещо свързано с голямата ми любов, след толкова страдания и съответно мрънкане за него, имам чувството, че хората въртят очи и си казват ох пак ли това. А реално е споменато само името да речем. Определено се затварям, а това е в противовес с личността ми, защото съм супер бъбрива (както може би се забелязва :)) и също така не искам да крия толкова какво мисля. Но... трябва да поработя над въпроса да се харесвам във всеки момент независимо друг как ме възприема... Благодаря ти! :)

 

...