Споделена история от Други |
Изпитна треска
преди: 15 години, 5 месеца, прочетена 2624 пъти
Здравейте всички. От доста време чета темите тук. И аз съм пускала някои. Днес реших да пусна едно разказче. Не го слагам в Измислени истории, защото е написано по истиска случка, с истински преживявания, вълнения и чувства. Не е нищо особено. Ще съм ви благодарна ако го прочетете и оставите мнението си : )
Още една нощ. Поредната, специалната, единствената. Седя в стаята ми и се наслаждавам на седемминутната почивка посредата на усилена усилена тренировка.
Глупавият телефон! Тъкмо не бях за мислила за утре. Изплаших се, когато изпищя и ми почаза, че е един и половина след полунощ. Тази тренировка май се проточи повечко. Обикновено ги свършвам час по- рано. Нещо се улисах тоя път, а съм още на половината. Не, не съм луда!
Мисля си, дали да не свършвам и да не поизляза из квартала на среднощна разходка? Май ще е добре. Трябва ми малко чист въздух и тишина. Само да се преоблека, че тренирах по пижама.
За нощ посредата на Февруари си е направо топличко. Чак да не повярваш. Така, както съм си легнала на студения зид нещо се връщам назад в миналото. Сещам се като малки как щяхме да подпалим полето сред което се намирам вмомента, как търчяхме цял ден наоколо, как за пръв път изпитах любовта тук. Много захаросано започна да ми идва всичко.
Оле, то станало три часа вече. Най- добре да се прибирам, че утре изпит имам- трябва да съм се наспала.
Ама какво ти спане! Въртя се в леглото и се увивам все повече и повече в чаршафите. Ох, не издържам повече! Няма да се спи тая нощ то се е видяло. Я да потренирам още малко, а? И без това си нямам работа.
По дяволите, накъде съм тръгнала с тая моята техника! На изпит ще ходя, да бе да! Не мога да направя най- простия ритник както трябва, ама иначе ще защитавам техническа степен. Кого заблуждавам.. няма да се справя.
Поне да опитам. Може пък и да науча техниките за една нощ, щом не успях за осем години. Първа, втора, трета.. още една и още една...
Добро утро,Свят! Как удобно се спи на пода не е истина просто. Малко ме боли.. всичко, ама на кого му пука. Денят е прекрасен- изпит ме чака.
Е, мамо, тате, започва се! Наколенки, пудра, карта, сертификат, колан. Всичко е тук. Пожелайте ми успех- ще ми трябва.
Ето ги и тях... Петнайсеттина изпитващи, цяла зала изпитвани. Нареждам се най- отпред на строя като най- старша и всички очакваме първата техника, изброена от изпитващия.
А аз си мислех, че самия изпит е нещо изнервящо и притеснително. О, не, Свят! Няма нещо по- гадно от цял ден прекаран в очакване. Ще се изненадаш как двадесет и четири часа се удължават до цяла вечност в подобни обстоятелства. Да, не е лесно цял ден да влачиш крака из апартамента и да си мислиш „ ами ако ме скъсат?”
Странно как две черни копринени ленти върху белия колан могат да те докарат до върха на щастието. Странно е как същите неща могат да те накарат да потънеш в черна дупка от разочарование.
Знаех си че няма да го взема! Нищо.. другата година.
И сега, на същото място в същия момент както преди една година. Ами ако не се справя и този път?
: )
|
