Неувереност и отчуждаване
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 2966 пъти
Здравейте, искам да споделя моята история. Аз съм на 21 години и напоследък забелязвам една много обезпокояваща тенденция в моето поведение. Но първо ще разкажа повече неща за мен и хората около мен(приятелката ми и приятелите ми), за да ви стане по ясна картинката...

С приятелката ми сме от 3 години заедно, наскоро се премести да живее при мен и много я обичам, много съм щастлив с нея, нищо не ми липсва, напълно пълноценна връзка, в която съм съвсем спокоен и се чувствам добре. Откакто се премести да живее при мен някак си изгубих желание да излизам с приятели. Просто с нея си ми е добре, прекарвам си чудесно и някак си взех все по-рядко и по-рядко да излизам.

Преди не се спирах, постоянно гледах да съм сред хора, не издържах сам. А в момента, ако не работя, предпочитам да си стоя в къщи и да си гледам филмчета или да си слушам музичка, да съм си с приятелката на спокойно и уютно вкъщи.
Израснах в обикновено семейство, със страхотни родители, имах много щастливо детство. В ходих със кеф на училище, защото там имах много приятели. Всички бяхме като едно семейство. През седмица бях канен на някой рожден ден, постоянно се събирахме и правихме луди купони както си му е реда. Но така се случи че преди около две години започнахме да пушим трева от време на време ей така за удоволствие. Всичко си беше нормално, но напоследък нещата излизат извън границите(поне за мен). Нямам нищо против тревата, но за всички синтетични наркотици съм твърдо против. Естествено - пробвал съм да видя какво е, и това още повече подсили моето негативно мнение за тях.
Та да си дойда на темата...

Моите приятели са взели да се занимават с разни амфети и хапчета и това което ме притеснява е че тези хора единствените им теми на разговор са от рода на "на това парти как се размазах" или "тая трева е страшна ония ден толкоз бях зле че.... (еди какво му се е случило)" и някак си започнах да се чувствам отчужден от собствените си приятели, с които съм израснал, с които съм си играл на пясъка в детската градина когато съм бил на 4, с които съм бил училищните си години, и с които съм споделил много от важните моменти в живота си. Виждам че с хората, които са изиграли много важна част в живота ми вече нямам НИЩО общо.

Когато излизах с тях постепенно те все по-често започваха да си говорят за тези теми по-горе, докато постепенно така се случи че днес САМО ЗА ТОВА СЕ ГОВОРИ и аз се чувствам много зле в тяхната компания, защото не взимам участие чак толкова в разговорите, някак си стоя си мълчалив отстрани и "гледам умно" и се чувствам много потиснат и тъжен с тези хора. Когато се опитвам да сменя темата то е за малко време и после пак се връщат по един или по друг начин към "вечните теми". Наскоро правихме купон, където се почувствах много зле.

Причината беше че всички супер много употребяваха от всичко, а пък аз не исках да ги взимам тея боклуци и някак си винаги бях встрани от цялото действие. След това те си влезнаха "във филма", а пък аз по-скоро бях като страничен наблюдател и просто стоях, пиех си и гледах какво се случва. Цяла вечер вземах минимално участие в разговорите, по едно време всички започнаха да ме гледат и да ме питат "кажи нещо де", "какво само мълчиш", "да ти напраим една линия да живнеш малко". Изгубих желание да се срещам с тях, а в същото време вкъщи с приятелката ми е идеално.

По цял ден си стоя вкъщи и излизам много рядко, което е много лошо за мен. Чувствам се като пенсионер. Нямам желание за нищо. А съм на 21. Ако не беше приятелката ми щях да си помисля че съм луд - по цял ден да стоя у дома, а като изляза с приятели да не знам какво да им кажа и да мълча през повечето време.

Много ми е болно че приятелите ми се превърнаха в такива хора, и че с хората, които съм чувствал толкова близки вече нищо не мога да си кажа.
Не знам как да постъпя вече... аз ли съм станал супер скучен и мълчалив, или проблема е в приятелите ми, които тотално си промиха мозъците с тези наркотици, или просто вече пътищата ни се разделят и трябва да продължа да по пътя, който смятам за добър.

Чудя се какво да правя - да ги избягвам ли, да говоря с тях ли... В момента се намирам на някакъв такъв етап - от една страна у дома ми е спокойно и уютно, но стоя ли повече от 2 дена затворен между 4 стени се побърквам - имам нужда да изляза и да разпусна и така пак се срещам с тези хора, а сякаш нямам място сред тях вече...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 2 месеца hash: 701fdb53e4

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Я си седи в къщи при гаджето и не се тормози с тия твоите "приятели", ще видиш как след време някои от тях ще прозрат през простотията и наркотиците, ще им дойде акъла и те сами ще те потърсят. Иначе сега най-много да видят че си против наркотиците и да почнат да те подстрекават да взимаш и ти с тях от собствен опит знам че ще последва нещо от сорта "Аре бе къв мъж си ти дръпни една линия за настроение с нас не се прави на луд нищо няма да ти стане от една магистралка"

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: d0c06f8f68

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Идеално ти се подрежда всичко. Моята история е идентична с малката разлика, че съм с приятелката си 1 година и половина. Започни да си градиш бъдещето. Не си споменал какво учиш или работиш, но явно не си оплатняваш времето по най-правилният начин. Като цяло формулата е спорт+образование+пари+приятелка=хубав живот. Остави ги твоите дружки "във фимла" (:

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: 2436e80632

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Изживях същото нещо. Много добре знам какво е да си сред приятелите си, с които си израстнал, които познаваш от както се помниш и въпреки всичко да се чувтсваш, че едва ли не контактуваш с непознати. Просто хората се променят, ти си се променил по един начин, те по друг, няма как да сте си същите от детските и ученическите години. В моя случай стана така, че в един момент, някак си от само себе си, дори спрях всякакъв контакт с тях. Не съм го искал, не съм го целял, просто стана. Компанията ми с тях вместо да ме радва, да се чувствам добре с приятелите си, аз се натоварвах. Осъзнах, че въпреки, че съм израстнал с тези хора и ги познавам от дете, вече съм твърде различен. Моят съвет е да си намериш нова среда, с която да имаш общи интереси, с която да ви вълнуват едни неща, с две думи - да сте на една честота.

 

...

горе^

преди: 12 години, 2 месеца hash: 6ca3ba52e9

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Аз съм човекът, който започна темата. В момента не работя, защото миналата година ми се отвори възможност да отида на бригада за няколко месеца и предпочетох да напусна работа за да опитам нещо ново. Върнах се с доста пари в началото на ноември и реших че няма да работя няколко месеца защото и ми идваха и изпити и реших, че е за предпочитане да обърна повече внимание на образованието. Затова си стоя у дома по цял ден. Иначе в момента имам огромно желание вече да се занимавам с нещо и ще си търся работа. А това с приятелите - явно всеки трябва да поеме своя собствен път. Пък и когато не ми е приятно в тяхната компания... то си идва от само себе си да се отдръпна..

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: 4021725b87

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Всичко се променя, все някой ден, за добро или лошо, живота е такъв! .. :) Какво е било преди? Нима е много съществено! Хах, гледай какво е сега, и ако нещо не ти харесва, имаш пълната свобода и право да го промениш, нали? ! ... ;) Не бъди безчастен, а вземи решение... Какво има да го мислиш? ! .. Сам казваш, всеки път като си с тях и какво става, виждаш как те постепенно хлътват в едни глупави и вредни действия!!! Еее, колко ще търпиш? Днес, утре, други ден :) Колко? И важното е да разбереш, че едно време, вие сте били заедно, правели сте много заедно! Няма как да не ги чувстваш като близки :) Обаче, са се променили, а и не само те, а и ти ;) Ти се се развил, до колкото виждам си надраснал много от миналото си, и сега имаш различни възгледи, което e много хубаво! Ама виж ги тях, те сякаш се стараят да правят глупости, и да лудеят!!! Хммм.. няма лошо понякога да разпуснеш, да направиш някоя "лудост", е да, но ако всеки път е така, а и това с наркотиците! По-пътя който са тръгнали, рискуват твърде много, могат да си прецакат цялата психика, че и живот! ... Мен ако питаш, действията им са напълно безцелни, втълпили са си че е време да живеят колкото може повече, защото усещат че порастват :D И ако не са тия тъпотий ще се отекчат от скука, и ще станат сиви човечета :)) Защото не знаят какво друго да правят! Мммм... не е да няма какво да направиш! .. :) Изборът си е избор, колебаеш се да вземеш решение защото не си сигурен ти самия, какво ще правиш по-натам, ако решиш да се отдръпнеш от тях. Има и друг начин, опитай да вкараш в правия път поне един от тях, с който се разбираш най-добре! Трагикомично е единствените ви разговори, да са само за кой как се е надрусал или напушил и колко е издържал!!! :)) Замисли се, колко добре ги познаваш? За такива монотонни и плоски разговори, май вече нямате общи допирни точки, освен "ангелките" тревички и прахчета. Тооо... ясно че, мъжете са доста смълчани и неразговорливи по-начало, ама чак да сте близки проятели, и нищо друго да не можете да си кажете - прекалено е!!! Давам ти, едно голямо браво, че не си поел по-тяхните приумици :) Ииии... по-същество, няма за какво да се жалваш! Нищо не си изгубил, но и нищо в повече не си "спечелил"! ... Според мен, за сега, не си отчужден и неуверен, ама ако не вземеш мерки, можеш и в такъв да се преврънеш. Раздавай го положително, има защо, не си сам :) Имаш нея, и тя ще е до теб! А твойте приятели, може би нямат до себе си момиче като нея, или са сами! И си позволяват доста своеволия, като не се опитват да бъдат каквито са - порастнали :D Не изживяно детство, ще да е тяхното!!! Виж, основният проблем е, че без тях, се чувстваш като че си загубил част от своето място в света, и това те обърква... Ама я си приповдигни малко настроението, каквито и да са те, до себе си имаш със сигурност момиче, което те обича! :) А каквито да са ти те, в тяхната компания, все едно си сам... Ето какво според мен е добре да направиш! Първо ако не си, да поговориш с приятелката си, да си споделиш какво се случва, така ще ти олекне малко :) А и е хубаво двама да си споделят. После - защо не се огледаш и за други хора? ;D Излез и с други! ... Смени малко обстановката, хората! И като съвет, не се застоявай много вкъщи, че ще се докараш до депресия. А е кофти. Имаш приятелка, излез с нея някъде, правете нещо де, радвайте се един на друг :) Разсей мислите си :)) Общувай с тях, ама не прекалено! А попитат ли те какво става, кажи им направо какво виждаш че става и какво не ти е приятно. Ако са ти приятели, ще те разберат. Приятели са тези, които могат да ти кажат истината в очите! ... ~winterfire~

 

...