Споделена история от Други |
Миналото ми
преди: 15 години, 4 месеца, прочетена 3136 пъти
Здравейте, аз съм човека който сподели мъката си в една от историйките и в нея бе споменато за миналото ми..тук искам да го споделя с вас..
Всичко започна, началото на 4-ти клас, когато с най-добрия ми приятел играехме в училище и до училище има цех за безалкохолни напитки (всичко това се случва в малкото градче от където съм) и тръгнахме с него към цеха и видяхме че входната врата не е добре измислена, беше с 2 крила които при затваряне се посрещат, мисля че се сещате за този тип врати, и като се натисне посредата точно където е катинара отгоре се появява една "дупка" през която може да се влезе без проблем, та чудехме се дали да влезем, беше ни шубе и влязохме ние, изнесохме си безалкохолно, пийнахме си и по-късно приятеля ми каза за случката на брат си, който също искаше безплатно безалкохолно и пак отидохме и влязохме, влизанията продължиха близо месец, работниците се усещаха че липсват шишета от касите и опитваха да залостат вратата с нещо от вътре но не помагаше, накрая..деня в който ни хванаха бяхме се събрали вече 11 човека, почти целия ми клас (момчетата), няколко от другия и от 5-ти клас, бяхме влезли и знесли над 2000 етикета и около 4-5 каси безалкохолно и ходехме на нашето място да го пием (на един покрив близо до завода)..
Един от приятелите ми беше фен на Ледения от шоуто Първична сила, тогава беше мания събирането на картинки и гледането му и той хвана две шишета и викна "Ледения Стийв Остин" и блъсна шишетата едно в друго и от някъде някой ни е видя или чул и дойде и се провикна "Кво правите" повечето от нас избягаха, но двама ги хвана и аз останах на покрива скрит зад едно дърво да чуя какво ще стане, чух как човека каза че утре ще иде в училище при директорката и едно момче му падна на колене и го молеше да не го прави, а другото се опитваше да го излъже че сме си закупили всичко...на следващия ден човека наистина отиде в училище с собствениците на заводчето и влезе при нас в час, бяхме втора смяна и момчето което му падна на колене беше в моя клас, влязоха те и понеже човека беше видял само него и го посочи и каза "е това момче беше" и Ивайло (така се казва момчето) стана и ни изреди всички които сме били, дори спомена едно момче което нямаше нищо общо с това, но не спомена най-добрия си приятел..та така завърши поредицата на кражби от завода, без много разправий, само извикаха родителите ни и нещо говориха, но непомня какво, нищо не трябваше да плащаме, не се намеси полиция, но това беше единствения път в който полицията нямаше участие...
След тази случка си стояхме на гъзовете, докато аз не пропуших в 6-ти клас и понеже бях оставен с баба ми а родителите ми бяха в чужбина, тя не ми даваше кой знае колко пари и нямаше с какво да си купувам цигари и имаше един магазин близо до вкъщи където собствениците държаха чудото със стотинките до касовия апарат и беше достъпно за всекиго, аз им хванах цаката кога го изпускат от поглед и всеки ден си свивах по някой лев, ходех да купувам хляб и понеже хляба е по настрани и трябва да се наведе продавачката за да ми го даде изпускаше стотинките от поглед за няколко секунди, винаги ходех с едно якенце на което джобовете му бяха идялни за такива работи и като се обърне продавачката, с два пръста посягах към стотинките и колко хвана и само си пускам ръката и те отиват в джоба, докато не изляза от магазина си се държах нормално и след това чаках да взема първия завой, изхвърлях хляба и си броех "плячката"...бях си добре, дори и не се замислях какво правя...това продължи няколко седмици, докато един ден се обърна продавачката за хвляза и аз оцелих стотинките по 50 и неможах да ги взема нз защо и тя докато се обръщаше ми е видяла ръката как се оттегла и прибира в джоба и ме попита дали съм зимал стотинки аз казвах не, но погледа ми беше уплашен, този ден не успях да взема нищо, но на следващия реших да пробвам пак и когато отидох стотинките не стояха на същото място, вече не бяха достъпни за всекиго и така приключи и тази история...
Около месец по късно имах дребни кразби от магазини, не кой знае какво а като хлапета да се направим на интересни влезем в някой магазин и свием нещо дребно, от което дори нямахме нужда...но имаше един магазин в който собственика и продавача беше стар, пенсионер предполгам, беше мн бавен и недовиждаше, ходехме при него за да искаме сирене, а за сиренето той трябваше да иде в съседната стая и през това време докато донесе сиренето оставахме сами в магазина, винаги влизахме по двама, единия да гледа дали идва стареца а другия да граби каквото може през това време, всичко взимахме, каквото ни се мерне пред погледа, но никога пари, не се сещахме за пари и когато вече другият, който граби неможе да вземе повече се омитахме и двамата от магазина, след няколко такива дни, стареца не ни оставяше вече сами в магазина, когато ходеше за сирене...и с този магазин приключихме...през всичките тези малки обирчета на магазини си планирахме ние едно по-голямо на един магазин близо до центара, по-голям, но за него трябваше кози крак, защото прозорчето на склада беше зад магазина и имаше решетка, но така и не влязохме в него, докато се накумим да влезем ни хващаха за някой неща и разправий с полицията и тем подобни...
Спряхме ние с кражбите за извесно време, докато един ден се бяхме събрали в дворчето на една детска градина и нямаше какво да правим и някой ни говореха за нея и аз като "специалист" по тия работи направих няколко обиколко и огледах всичко най-подробно и забелязах че на една от задните врати от вътрешната страна има ключ а от преди един от прозорците на който имаше мреза (от тея да не влизат мухи и комари), а прозореца беше отворен (всичко това се случва посред бял ден) отидох аз от пред скъсах малко мрежата влязох вътре взех ключа, отклюих да влезнат всички вътре и почнахме да разглеждаме това и онова и стигнахме до нещо като мазе в което се държеше храната за децата в една заключена с катинар дървена врата, всъшност не бяхме сигурни какво има зад врата но бяхме любопитни и с няколко опита я разбихме и изкарахме всичката храна която има вътре, след като излязохме, един от хората които не беше вътре помня че каза "вие сте ебати крадците, посред бял ден крадете и никой не ви вижда, а мен през ноща да вляза и ме ловат" тогава някак си ми се дигна самочувствието, но дори не се замислих че бях с самочувствие на крадец..
По-късно вечерта върнах ключа на мястото си и точно до детската имаше училище където еднин от прозорците беше счупен (бяха двойти прозорци), а този втория открехнат, влязохме и си изнесохме наща за да поиграем малко и после запалихме всичко кеото бяхме изнесли, дори набарахме телефона и тогава хлапета и звъннах на секс телефон и оставих слушалката до телефона, за да им навъртя голяма сметка, съсипахме им кафе машината, и една шапка с козирка запалих...за тази шапка собственичката до ден днешен като ме срешне ми реве на главата...много е противна а ми е род, но както и да е, та изкарахме си приятно с няколко кражбички и през ноща си се прибрахме по домовете все едно нищо не е станало, но на сутринта идва полиця до вкъщи и ме пита за случая предния ден, направих се на луд и казах че аз и още 2-3ма не сме влизали апък и баща ми беше покрай мен, а от предишни случки помня какво ми подарявал за наградата от разправийте с полицията...така оспях да ги излъжа че нямам нищо общо и те си заминаха, но след полвин час чувам баща ми да вика "Иво!" и аз излязох и виждам патрулката, от далече не се виждаше цялата, а само предницата и като се приближих видях че един от приятелите ми седи на задната седалка и не казах нищо, отидох отворих си врата и влязох, откараха ни те до участъка, но гадовете смотани не спряха точно пред него, а на около 50 метра преди него, а моя приятел го беше мн срам от постъпката и се криеше, аз си бях свикнал и хората от градчето си ме знаеха и не си направих и труда да се крия, след като влязохме в участъка, там беше още един приятел, който бяха викнали за свидетел и преди да ни приберат нас го накарали да напише какво се е случило, нас само ни питаха дали и той е бил и ние като неопитни крадци си казахме истината, зеха ни отпечатъци и седнахме ние да пишем какво се е случило, седяхме на една малка квадратна маса и листовете ни бяха един срещу друг та можехме да поглеждаме от време на време в на другия листа за да няма много различия в двете историй, когато свършихме ги прочетоха и човекът който толкова се хвалеше че е викан като свидетел го накараха да напише какво наистина е станало, той си измислил нещо там и натопил само нас, но групичката не бяхме пълни, питаха ни нас с приятеля ни кой още беше и аз се опитах да прикрия най-добрия ми приятел и брат му, но момчето ги каза и тях и ги извикаха, когато дойдоха те с майка си, видях че няма нужда да лъжа и те ги попитаха дали са били и двамата казаха "не", но ние с приятеля ни казахме да и ги отведоха в друга стая където са писали за случилито се, когато баща ми дойде в участъка преди да си тръгне, понеже той беше на работа и нямаше време да остане е казал на полицайте да ми кажат след като свърша да ида при него, но те не ми казаха нищо и аз след това тръгнах да се прибирам, но по-пътя срешнах приятели които бяха също въпросната вечер с нас и си побъбрихме и отидохме близо до детската където след около 1 час баща ми пристигна с чичо ми, търсел ме, тогава такъв бой ми хвърли че незнаех на кой свят съм и тогава получих удар в сърцето поради който до ден днешен си имам проблеми с него, когато се прибрахме баща ми ми каза че не ме е бил, защото съм влязъл в детската, а защото не съм отишъл при него и аз му обясних че никой нищо не ми е казал, замълча си, стана му гузно, но и нищо не ми каза, само ми помогна с раната която имах на крака, понеже бях паднал и имах по сериозна рана на крака и при ударите които ми нанесе тя се разкървави и бая кръв си тече от нея...
Та така това беш част от моето минало, но от както баща ми ми нанесе този побой го намразих и не исках да го виждам, отидох при майка ми в германия и живях 4 години при нея, през цялото време се карах с нея и исках да се прибера в бг, но не ме пускаха заради нещата които вършех преди, баща ми отиде в испания и преди около 3 месеца се скарахме с майка ми и тя ме изгони при него, откакто съм тука ми е много по добре от колкото ми беше при нея, той е тораджия и ме взима няколко пъти с него и по-пътя си изливаше мъката, разправяше ми за детските си години, споменаваше колко съжалява за това че постоянно ме е биел и затова че винаги си е изкарвал яда върху мен и когато по-малката ми сестра направеше нещо и накрая все аз излизах виновен също отнасях понякой шамар, ритник или юмрук, но това е минало вече, баща ми вече не ми посяга, макарче винаги като съм покрай него и той си вдигне ръката се стряскам и се паза, но това е друго...
Еми това е мойто "тъмно" минало, без няколко по интересни "ударчета" и това е миналото което с никой не съм говорил от години за него и който повечето хора с които се събира не го знаят и което смятам да кажа на текущата ми приятелка...
|
