 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Не искам да съм горе, а винаги долу. Защо?
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 2343 пъти
Здравейте от мен! Имам проблем или поне аз определям това свое качество като проблемно. Винаги, когато имам шанс да съм "над" някой друг, един вид да съм по-добра от някого, обръщам нещата по такъв начин, че да стане обратното. Това е съзнателен процес уж, но и един вид нежелан. Не знам... Ще ви дам няколко примера, че да ме разберете.
1. Имам по-голям от мен брат. Като бяхме тийнейджъри той беше по-див - не спазваше вечерен час и не беше добър ученик. За разлика от него аз бях отличничка и никога не съм закъснявала и съм се прибирала навреме, почти винаги по-рано. Случи се така, че няколко пъти родителите ни казаха колко по-добра съм от брат ми и какво добро дете съм в сравнение с него. Той беше в стаята! Стана ми много гадно за него, беше грубо от тяхна страна. След последният път, когато казаха това, започнах да пуша. Не от нерви, не защото беше модерно, не за да се правя на важна, а за да има от какво да недоволстват. Когато разбраха, че пуша (стана бързо, аз не исках да се крия), им казах, че това е моят вреден навик и на фона на това, което съм (смятаха ме за идеална дъщеря), ще трябва да ме приемат с цигарите вкъщи. И го направиха, но от тогава започнаха да казват, че са по-доволни от брат ми, защото той поне не пушел. И аз бях доволна, мамка му! Бях щастлива, че не съм "над" него.
2. В училище си имах най-добра приятелка, с която бяхме почти като сестри. В един момент не се разделяхме за повече от час-два в денонощие, защото или спяхме заедно у нас, или у тях. Аз имах малко по-добри оценки от нейните и нейните родители отбелязаха това веднъж като вечеряхме. Стана ми неудобно и веднага започнах да си снижавам успеха. Там, където тя изкарваше шестици, аз изкарвах петици, например. Имало е случаи, когато съм учила, знаела съм материала, но тя е имала, примерно, 5 на устно изпитване и аз съвсем съзнателно съм изкарвала 4 по същия предмет. Така и учителите спряха да казват, че съм най-добрата в класа и вече двете бяхме на едно ниво. Пак бях доволна!
3. Пак със същото момиче на малко по-късен етап се събирахме в една компания, където бяха отбелязали, че аз съм по-красива от нея в лице, а имам и хубаво тяло, а тя имала само хубаво тяло. Знаете ли какво направих? Надебелях, отново нарочно, за да бъдем равни с нея и да не казват, че външният ми вид е по-добър от нейния.
4. В университета по един предмет ни бяха разделили на няколко групи от под 10 човека, които да пишем доклад по една и съща тема. Тоест всяка група си имаше различна тема и всеки човек от групата пишеше по един доклад, своя собствен. Темата на моята група я имаше добре развита в интернет и всички я използваха освен мен. Беше хубава и интересна, достави ми удоволствие да си я напиша сама, но преподавателят ме похвали пред всички и оттам насетне винаги съм представяла такива неща, в които поне половината да си личи, че е преписано от някъде. Само и само да не бъда похвалена...
5. Последната случка - на работа. Шефката ме похвали пред целия екип, че съм най-добрата от тях, че по-съвестен служител от мен е нямала и като цяло каза много хубави думи, но аз се почувствах отвратително задето ме поставя "пред" колегите. Започнах да закъснявам съвсем целенасочено и понякога да оставям задължения за следващия ден, въпреки че съм можела да ги направя в настоящия. Това се случи в момент, когато се очакваше да назначат заместник-директор и работата трябваше да е моя, но аз много се постарах да не се случи това. И не се случи!
И сега осъзнавам, че това нещо, което ме подтиква да бъда равна с другите, пречи на живота ми, на воденето на един прекрасен живот. Пушенето си остана мой навик, завърших с по-ниска от очакваното диплома (което нямаш да е така, ако не си бях снижила нарочно успеха), висшето си го изкарах прилично (поне него), не получих повишението, заради напълняването от едно време и в момента ми се налага от време на време да се боря с килограми заради неправилен хранителен режим... А, и все още не съм омъжена, въпреки че си имам идеалния партньор в живота и годежен пръстен, защото чакам първо брат ми да се ожени... За да не съм преди него!
Не знам, не знам защо е всичко това. Искам само някакво обяснение защо съм доволна, когато съм по-долу от другите. Дори сега не съм нещастна. Не се чувствам зле за това, че един от колегите зае висшия пост. Нека! Той наистина е добър служител и ще се справи перфектно. Обаче осъзнавам, че така до никъде не може да се стигне, че като имам шанс да вървя напред, трябва да вървя напред, а не да се връщам назад. Какво поражда в мен това желание да бъде назад?
Не знам дали имате отговор, аз го нямам и се моля вие да го имате, да имате някакви предположения или опит...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 1b118cf2c1 |
|
1. страхливка страхуваш се да не започнат хората много да говорят за тебе страхуваш се да си набелязана какво да ти кажа аз прави това което ти идва от вътре нямаш смелостта да си най-добрата
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 41e78d4d5e |
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: faf4fbe964 |
|
3. Ами грешката ти е, че по-добре не ти да слизаш долу, а да помогнеш на другите да се "качат" при теб.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: f426b62ecf |
|
4. Всъщност това е подсъзнателната стратегия на повечето хора и затова амбициозните са рядкост:)
Защо става така ли? Защото когато си на върха си на прицел. Получаваш двойно повече неодобрение, отколкото признание.
Самотното дърво на върха е първото ударено от мълния ;)
А, има и още нещо. Човек, постигнал своя максимум изпада в някакъв вид вакуум, усеща, че няма накъде повече, а пък същевременно пак не е нещо кой знае какво... и чувството е смазващо. Затова опитва да се върне назад към обикновените хора :)
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: acd83f055a |
|
5. Ами според мен, не че имам кой знае какъв опит, но като чета това което си писала ми се струва, че се страхуваш да не бъдеш отхвърлена от тези които обичаш и цениш, но това е огромна грешка, не те виня защото ти си такава, каквато си, но понякога е необходимо да проявяваш и малко характер, а не да се оставяш другите да контролират живота ти, той си е твой и трябва да го живееш смело, да не се страхуваш че ще нараниш другите, защото повярвай след време наранената ще бъдеш само и единствено ти, бъди малко егоист, разбира се здравословен егоист ако ме разбираш, успех ти желая и моля те приеми, че на първо място си ти дори и да ти е гадно го приеми.
|
...
| преди: 12 години, 1 месец hash: 8190671feb |
|
6. Би трябвало да се радваш, че си пред другите, а не че си по надолу всеки би искал да бъде на твое място
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 1487c491a6 |
|
7. Това състояние което описваш е на психическа основа. Целта да си по долу от другите е всъщност вид предпазване от самота. Подсъзнателен страх, че ако ги надминеш те ще те намразят. Вид зависимост от мнението на хората, вид защита на по-слабия.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: c21278ae43 |
|
8. Да, това е психологически проблем, който няма да превъзмогнеш сама. Той е закоренен още в детството ти и доста трябва да се дълбае, за да се намери решение. Трябва ти професионална помощ. Ние българите не сме свикнали да ползваме такава, но понякога тя е най-добрият избор. Отиди на психолог, терапията може и да е дълга, но ще си струва. Някои хора са родени под щастлива звезда, други не. И е грешно, когато имаш шанс да постигнеш повече, да вървиш надолу. Бори се с този проблем!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
