Нещастна и самотна - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97727)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (22999)
 Секс и интимност (11336)
 Тинейджърски (20291)
 Семейство (4903)
 Здраве (7873)
 Спорт и красота (4114)
 На работното място (2201)
 Образование (6010)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1510)
 Други (13340)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Нещастна и самотна
преди: 8 години, 5 месеца, прочетена 7252 пъти
Това е моята история.
Нещастна и самотна съм. Скоро ставам на 30. Сама. Нямам човек до себе си. От скоро в друг град заради работа, оставих стабилните приятели там, и сега тук нямам да не кажа никакви. На квартира. Цял живот борба сама. Единственото което имам са родителите ми. Имах човек до скоро, който ми загуби повече от 2 години, който си играеше с мен на връзка и това просто ми разби нервите и психиката. През това време се оглеждах за друг, но нищо не се появи. Все пак с моя никакъв социален живот, не се очаква и друго. Интернет-просто пълна тъпотия. Нямам никакво желание. И така последните 10 год. не съм имала друга истинска връзка, а толкова имам нужда от човек на който да дам всичко. Имам хубава работа, но се прибирам сама в къщи. Това е моето всекидневие.

Тъжно ми е, че нямам на кой да поплача. Приятелките ми всички се задомиха, до крак бременни или с деца. А аз съм просто на никъде. Не ми се слуша вече че всичко зависи от мен, да не се отказвам, и да не се депресирам, да излизам – та с кой да излизам... Просто хора които лесно са срещнали човек в живота си и са щастливи, не могат да ме разберат. Изморих се от всичко. Вече нямам какво да доказвам. Изморих се да търся. Но не мога да живея сама, вече не мога. Чувствам се като аутсайдер. Гледам хората щастливи.. и ми става тъжно за мен самата. Ей така вървейки сама в тъжния ми живот.
Това е което имах да разкажа. Просто ей така да го разкажа на някой...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 години, 5 месеца
hash: c2bc49c546
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

1.   Напълно те разбирам. Просто на някой хора им е писано да бъдат сами. И аз съм така. Никое момче не ме харесва, но съм доволна, че поне ме уважават. Ако не можеш да си намериш съпруг, винаги има възможност да си легнеш с някой, колкото да те оплоди. Друг е въпросът, че това дете ще живее без баща. Или си осинови дете - има толкова много деца, които биха се радвали да имат семейство - дори само с теб. Има и вариант да си вземеш домашен любимец.
~*Отхвърлената*~

 
  ...
преди: 8 години, 5 месеца
hash: af0db4c1ef
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

2.   Иди на лекар да ти изпише нещо. Не си нито първата нито последната самотница.
Има и много самотни мъже.
Всеки се нагажда с такава съдба. Сега, не знам дали ти е писано, да останеш сама, но някакси трябва да го преодолееш. Купи си карта за плуване, ходи на фитнес, регни се в някой сайт за запознанства. Ако и след това все още ти е зле, значи проблема е от организма.
Има един момент, в който организна, Бог знае по каква причина, престава да произвежда серотонин. Човек става лоша компания и за себе си и за околните. Избягва хората, е не изведнъж, но полека, полека. Всичко му се струва безсмислено, чувства, че няма смисъл от живота му. А дъното е-мъслите за самоубийство.
Така, че трябва да пиеш някой добър препарат, за да станеш полезна за себе си. Като си стъпиш на краката, съвсем естествено, ще дойде и любовта.
Но не се зарязвай в това положение, положението е много сериозно. Все едно да оставиш диабетик, без инсулин!!! Повярвай, ще ти стане много, МНОГО по-добре!

 
  ...
преди: 8 години, 5 месеца
hash: acc9844691
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Скъпа авторке,
предварително се извинявам, ако коментарът ми е малко груб, но просто някой трябва да те разтърси!

На 30 си, не на 60! Я се стегни! Здрава, млада, с хубава работа и собствен терен!
Всеки човек е различен и никъде не е казано, че всички трябва до 30 год. да са омъжени с по 3 деца на ръце. Айде стига...
Няма да си намериш партньор, ако търсенето му ти е свръх-цел! Просто се отпусни малко, започни да се радваш на живота и да излизаш повече и то само ще се случи. Ако търсиш любов разбира се. Ако просто ти трябва който и да е мъже, за да се омъжиш и да имаш дете и да си като другите, то тогава всеки 2-ри ще ти свърши работа!

Я се стегни и спри да се депресираш! Животът е пред теб!

Jay

 
  ... горе^
преди: 8 години, 5 месеца
hash: da148f2162
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

4.   Все едно моята история разказваш, с тази разлика, че аз и родители нямам. Цял живот сама - вече на 36 години. Цял живот борба и сама. Омръзна ми, дотегна ми, животът ми мина, аз нищо хубаво не видях, нямах време да се порадвам на нещо, да си почина, да се почувствам щастлива. Знам какво ти е, но това е животът. И остави тия с клишетата, че животът е такъв какъвто си го направиш, че всичко зависело от теб. Като ги чуя и ми иде да ги ударя през устата. За хора, които не са изпитали такава орисия, изобщо нямат право да говорят. Вече си мисля, че това е съдба, че така е било писано някъде, някога, още когато сме се родили. Какво да направя, къде да отида и откъде да започна промяната. Когато си сам и разчиташ само на себе си, нямаш излишни средства за пилеене, не можеш да си позволиш всяка вечер клубчета и дискотеки. Когато си сам и си морален, не можеш да преглътнеш достойноството си и с лека ръка да станеш държанка на някой дъртак, както е масовата практика в БГ. Когато си сам не смееш да поемаш рискове, защото грешките си ги плащаш сам и има вероятност да затънеш още повече и никога повече да не изплуваш.
Искаш ли да ти кажа какво правя аз - отдавна се примирих, че няма да се омъжа, няма да имам деца, ще си бъда цял живот сама. Когато не храниш надежди е някак по-леко. Задълбах в едно хоби, което ми носи успокоение, мъча се да спестявам всеки лев, който мога, защото няма на кой да разчитам за една стотинка. Гледам да имам винаги пари зад гърба си, щото в тая нашата държава без пари си никой. Отказах се от срещи и социални контакти - изтощителни са, а имам нужда да си почивам, защото работата ми е доста натоващ интелектуален труд. Прибирам се вкъщи, занимавам се хобито си, пускам си някой хубав филм или чета нещо. А, забравих, присъединих се към една група по интереси в нет-а, там сме обединени от общото си хоби и там ми е приятно да си чатя с други потребители.
В общи линии недей да мислиш и да се вманиачаваш в самотата си - тя е нещо естествено - човек се ражда сам и умира сам. Отпусни се и какво стане - такова. Никой не може да избяга от съдбата си.

 
  ...
преди: 8 години, 5 месеца
hash: 73928f60d9
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

5.   Не тъжи мило момиче.... аз от все сърце ти пожелавам да срещнеш твоята половинка и то по-скоро!!!

 
  ...


...
преди: 8 години, 5 месеца
hash: d5d096b938
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Разбирам те, защото и аз се чувствам по същия начин.

 
  ... горе^
преди: 8 години, 5 месеца
hash: ff3bb3ba92
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

7.   Не си само ти, при мен е абсолютно същото само че съм от другия пол.
Може би е по добре да чакаш една качествена връзка отколкото да
страдаш заради много провалени. Успех ти желая!

 
  ...
преди: 8 години, 5 месеца
hash: 2887459089
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

8.   Все едно разказвам за моя живот само че разликата ни е в годините, пола и местоживеенето, когато си в друга държава чийто език не разбираш, нямаш приятели, нямаш интернет, нито работа е още по трудно.. но все пак не става въпрос за мен.
Ако това ще те успокои не си сама, бих те посъветвал да използваш сайтове за запознанства за да намериш партньор ако търсиш усърдно все ще излезе нещо.. Все пак си млада жена още не е късно за абсолютно нищо.
Надявам се да намериш своя човек.. пожелавам ти го от сърце.
Успех.

 
  ...
преди: 8 години, 5 месеца
hash: 09a62b5f72
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   И какво като си на 30. Ще те хвърляме ли? Сри да търсиш идеалния мъж и се остави на течението. Излизай повече, бъди по-социална и спри да се оплакваш - хората отбягват такива. Какво като другите имат деца, когато техните деца имат балове, твоите ще бъдат още в детска градина. Те ще се чувстват стари, а ти... както си решиш. :) Запиши се на фитнес - там има много готини мъже с много готини тела. Запознавай се с приятелите на приятелите си. Можеш да бъдеш самотна, дори ако си във връзка. Успех!!! Има още 10 години до крайния срок за раждане :)

 
  ... горе^
преди: 8 години, 5 месеца
hash: e5d69654d0
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

10.   И аз съм така, а съм на 38! Така, че има и по-зле!

 
  ...

...
преди: 8 години, 5 месеца
hash: 0444f00ec7
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

11.   Здравей. :)

Наистина тъжна история... знам какво ти е. И аз-все още сам-на 20 години, никога не съм си имал приятелка, а и не съм от хората които си гледат кефа и се чудят къде да се напият.

Може би точно за това те разбирам и знам какво ти е. Чувствам се вече готов за връзка, но какъвто съм разговорлив... не се виждам обвързан в скоро време.

Тъжно ми е и на мен. Искам да си имам и аз някое момиче, което да обичам и да се подкрепяме заедно в живота и да градим бъдеще и да сбъдваме мечтите си. :)

Но си нямам :(
А много искам да си имам, готов съм за връзка, усещам го, знам го. Омръзнало ми е от тия купони и кафета и т. н.
Отдавна не съм такъв човек, спрял цигарите, алкохола, не обичам дори шумни компании, нямам много приятели.
А сега като съм студент и аз почти нямам приятели.
Искам вече връзка, работа, улегнал съм и съм спрел с лигавия и безгрижен живот.

Подготвям се за трудностите в живота, които ми предстоят, но някак си да живея сам, за себе си.... не виждам смисъл.
Разбирам те, и ти не виждаш смисъл. Но не спирай да вярваш... въпреки че самия аз губя вяра, малко по малко всеки ден...

Ще го откриеш, сигурен съм.
И аз ще открия моето момиче и така.
Всеки среща половинката си, рано или късно :)

Горе Главата... Имай вяра... Надеждата умира последна ;(

Едно Момче-20г.

 
  ...
преди: 8 години, 5 месеца
hash: bde0f78f42
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

12.   Доста сходна история имаш с моята с тая разлика, че аз съм на 19

 
  ... горе^
преди: 8 години, 5 месеца
hash: 43602f5ed4
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

13.   Няма да казвам нищо, смятам, че е излишно. Само ще ти пожелая да намериш в най-скоро време своята половинка, която може би в момента също това прави - търси те. Много късмет и щастие!

 
  ...
преди: 8 години, 5 месеца
hash: 999e96c42b
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

14.   Здравейте,
прочетох какво пише, не много задълбочено, аз съм мъж... Нов град, нова работа, съвсем нормално е да нямаш приятели сега, след година едва ли ще е така. Разбирам те, но освен да ти се усмихна :) с друго трудно да помогна, освен ако си в София и ти се пие кафе с мен.

 
  ...
преди: 8 години, 5 месеца
hash: b555e4cb1e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   Чувствам се по същия начин, на 23 г съм, колежките ме питат защо не съм омъжена, имам ли си гадже? ... по-скоро тези, които си имат мъже ме питат. Карат ме да се чувствам като извънземна, затова ги излъгах, че имам гадже, за да не ме закачат, но започнаха с темата за брак сякаш от това ми зависи живота ако не се омъжа до 24г. Явно в хорските очи все нещо няма да ти е наред.


Ягода

 
  ... горе^

...
преди: 8 години, 4 месеца
hash: a52758b4cb
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

16.   Аз съм на 27, положението ми е сходно. Имала съм моменти, в които яко съм се сдухвала и много ми е било тъжно. Обикновено гледам да не мисля за това, но то си е някак подсъзнателно и те разяжда от вътре. Усещането, че съм готова за връзка е по-силно от всякога, само че човека го няма. Все още имам някаква надежда, но тя намалява с времето. Иска ми се да знам, че ще запълня тази празнина; че ще бъда като всички хора. А положението става по-тежко, когато все някой те подпитва "Айде, няма ли да те женим вече? " Е това допълнително ме сдухва. Не искам да мисля, че такава е съдбата ми. А в този период, незнайно защо, се чувствам някак по-окрилена, по-щастлива... Кой знае може да ми предстои нещо хубаво! Мисля, че е време!
Авторке, не се съсредоточавай основно върху тази мислъл, защото ще се побъркаш. Както по-горе някой беше написал, намери си хоби, занимавай се с нещо. Нещата ще бъдат по-леки. Няма да ти олекне напълно, но ще има облекчение.
Имам роднина, която вече е на 60 години и не е омъжена. Това може би ме депресира повече като я гледам. Сама се бори в живота. сигурна съм, че й е тежко, но веднъж не съм я чула да се оплаква. Какво да правиш - съдба! Но аз мисля, че още сме още млади да се отписваме!
Съвета ми е да намериш някакво занимание, на което да отдаваш повечето си време. Когато не мислиш само за това ще е по-лесно! УСПЕХ НА ВСИЧКИ САМОТНИ ДУШИ! ДАНО ПО-СКОРО СРЕЩНЕМ ПОЛОВИНКИТЕ СИ!

 
  ...
преди: 8 години, 4 месеца
hash: 84162a57e4
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

17.   Е, и аз реших да се включа в дискусията - почти на 31 години съм, не съм омъжена и нямам деца... спасява ме положението, че лицето ми е много " детско " и изглеждам на не повече от 23-24 години. Работя престижна работа, по специалността си и тя обема цялото ми време - физически и интелектуално. Вечер, когато се прибера от работа / а аз съм на ненормиран работен ден-случвало ми се е да работя и по цяла нощ, както и всяка вечер да се прибирам след 22. 00 часа вкъщи / предпочитам да си почивам или да се наспя.

Имам си и хоби-старото БГ-кино-имам над 150 филма на ДВД и си ги гледам често вкъщи-но това е самотно занимание. Пиша, уча езици... Напоследък, като че ли предпочитам да отида сама на някой хубав театър или на опера / оперета, отколкото да си губя времето на поредната среща с поредният глупак в панталони и от мъжки род... Не ме разбирайте погрешно - аз не мразя мъжете, но просто не попаднах на човек, а вече ми писна от хора, които гледат само и единствено себе си! Не намерих и никой със сходни интереси като моите - и затова си ходя самичка - на изложби, концерти и други културни мероприятия- е, не се чувствам съвсем добре, но, пък от друга страна, е за предпочитане от това да съм зле придружена!!! Майка ми не ме натиска да си търся " баща на децата " в службата определено не ми вярват, че съм "свободен електрон " но всичките колежки около мен са или "стари моми " или самотни майки... А свободни мъже след 30-те има все по-малко... Та, незнам каква ще е съдбата ми, де - но, дори и да не срещна своята голяма Любов- ще изживея живота си както аз го искам, ще отида на местата, където аз искам и ще постигна каквото аз искам... ще имам шеметна кариера... но ще бъда сама... Според вас, кое е по-добре да избера...

 
  ...
преди: 7 години, 3 месеца
hash: 88f0965561
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

19.   ДА ТАКА Е ЧОВЕК НЕ ЗНАЕ КАКВО ЩЕ МУ СЕРВИРА СЪДБАТА
За да Те успокоя ще ти кажа следното Аз, съм, на 53 години, имам щест деца. и се разведох преди 10 години, сега съм сам, и натам не знам как, ще, се развие съдбата ми, взимай се в ръце и действай. не се занимавай да драскаш по -=сайтове ами
ДЕЙСТВАЙ
PACO

 
  ... горе^
преди: 7 години, 3 месеца
hash: 88f0965561
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

20.   Ако желаеш можеш да погледнеш ,Б Н Т малки истори 08 яниари 20 13 там ще разбереш .че има хора с като твоята съдба,i
paco

 
  ...
преди: 7 години, 3 месеца
hash: 29964c4f57
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

21.   здравей, мъжът ми беше в същата ситуация, в която си ти. той беше с депресия, че няма сериозен човек до себе. Мотах го 8 години(късахме, събирахме се), но накрая ми дойде акъла. Накрая се оженихме и имаме дете. Съответно той излезе от това и състояние.
Предполагам, че и с теб ще стане така. Въпрос на време. няма човек без разочарования. Няма щастие на 100%. А поне имаш ли приятели на кого да споделяш?

 
  ...

...
преди: 6 години, 5 месеца
hash: 3696ccde9d
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

22.   Напълно те разбирам мила. Само човек в твоето положение, може да те разбере истински. Аз също се чумствам така. Защо на някой хора ката нас не ни върви така. СЪДБА... Все се надявам поне за ден да изпитам някаква радост и истинско щастие. Бих искала да се почувствам обичана.. поне за миг..

 
  ... горе^
преди: 6 години, 4 месеца
hash: 47211a43eb
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

24.   Ако не успяваш да привлечеш никой мъж, значи има много отблъскващи неща у теб, които не можеш или не искаш да видиш. Никой не ти е виновен за това. Приятелките ти са се задомили, поискай съвет от тях.

 
  ...
преди: 4 години, 8 месеца
hash: dccb5b4d2d
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

26.   Все едно чета собствената си история. Абсолютно същото с другия град, приятелките и така. И мен не ме разбират. Ужасно е. На моменти се надъхваш, на моменти нямаш сили. Можем само да се надяваме и ние на късмет, защото според мен само от това зависи.

 
  ...
преди: 4 месеца, 11 дни
hash: df70151a8f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

27.   Абсолютно същата работа, с разлика на това, че аз вече съм 10 год. в големия град и съм на 37 г. За тези 10 г. се запознавах с различни приятели и приятелки. За момента сме били близки, после си отиваха. Просто изчезваха от живота ми. Видях, че тук хората да доста лицемерни. С теб са докато имат полза. Нямам сериозен партньор все още. Последния ме заряза ей така от нищото. С родителите ми съм в много тежки отношения, все недоволни, обвиняват ме че съм сама, вече внуци съм трябвало да имам и че явно ще си остана сама цял живот. Реших да приключа отношенията с тях, нямам нужда от допълнително помия в живота ми.
Пробвала съм какво ли не. И аз имам хубава работа, но след това се прибирам в къщи сама. Сега ми останаха 2-3 приятелки, но се виждаме много рядко, защото са семейни. Само едната не е, но тя пък си има повече приятелки от мен.
Искам да кажа, че съм ходила на спортове, семинари, езици, какво ли не, само и само да си намеря нови приятели. Контактен човрк съм. В работа се опитвам да се сближа... Е не става... Хората отдавна си имат компании. И аз имах в града в който живеех, но няма как да се върна, защото там няма работа.
До някъде го отдавам на това че просто съм малко по-сериозна и хората усещат и се отдръпват. Но съм давала всичко от себе си, и накрая нищо.
И аз съм в перманентна депресия, нищо не ме радва, нямам самочувствие, изглеждам смачкана от живота.
Ако някой може да каже нещо хубаво... нека сподели.

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 28 дни
hash: 5a57bc3a6d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

28.   Добре дошли в ерата на самотниците :)
С годините на човек не му остава нищо друго освен да осъзнае безмислието на нашето съществуване. И това ви го казва човек който е минал през семейство, деца, кариера, диви хобита , пътувания по света...

Ще ми се да ви кажа нещо което да ви ободри, да ви даде сили да продължите напред , но това би било наивно. И обида за интелекта ви. Сега, ако съдбата се смили над вас и утре докато сте в магазина, парка, галерията, или нещо подобно, срещнете Човека , ще се чувствате като спечелилите от лотарията. Но колко често се случва това...А не е като да не съм имал такива моменти. Да, на момента света изглежда по смислен, интересен... Но "всяко нещо което има начало, си има и край". Някои не издържат и в момент на отчаяние просто се хващат за първата възможност. Което си е вид хазарт. И след толкова такива интересни истории, у човек се натрупва един вид специфична умора. Ставаш по циничен. Научаваш се да виждаш нещата и хората такива каквито са. Както можете да се досетите, рядко вече вярваш на тъпата фраза "Всичко ще се оправи", "Ще се появи принца на бял кон в лъскава броня" :) А като свалиш розовите очила, повечето хора не са и цвете за мирисане.

И всичкото това те вкарва още по дълбоко в дупката на самотата. Е , с годините се научаваш да я си я харесваш. Имаше един цитат който е много актуален по случая "Единственото по лошо нещо от това да си сам, е да си с хора които те карат да се чувстваш сам".

 
  ...

...
преди: 3 месеца, 13 дни
hash: 1f9d9c7b82
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

29.   И аз не издържах да живея сам... затова си купих колело. Както се пее в една песен - а някой кара колело...

Иначе и аз редовно се местя в София да бачкам. Правя някой лев и се връщам. Не се издържа. От работа в панелката, и от панелката на работа. Големите градове създават самотници. Не просто да бъдеш сам, което не е чак такава драма, а направо те подтиска. Като бройлер в птицеферма...

Илюзия е, че някой друг ще те направи по-малко самотен. Ако животът ти не те удовлетворява, друг няма да го промени. Напротив - ще го изкараш виновен него, защото очакваш той да те извади от дупката. И ще се изпокарате естествено.

Иначе, животът е колело. Самсара на други езици. Въртиш, въртиш, и за к'во? Ето една тайна която повечето осъзнават твърде късно - за нищо... Аз се чувствам по-удовлетворен когато сам си го въртя, без цел и посока. И аз се уморих от цели. А малкото хора около мен, само ми намират такива. Което вероятно значи, че и те са ми много...

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker