Споделена история от Други |
Нашето детство
преди: 12 години, 21 дни, прочетена 2253 пъти
Помня детските години: играех пред блока с разни съседи. Мама се провикваше от прозореца: "Прибирай се”...
Помня филмчетата на Дисни, смислените реклами със супер яките песнички.
Помня детството, което макар и да не беше най-любимият период от живота ми.. ми лиспва. Винаги ще съжалявам, че не изживях тези години, така както на мен ми се иска. Те са като изгубени камъчета в необятната река.
Помня и ми става тъжно, защото тези дни ги няма. Тогава всичко беше толкова по-хубаво. Хората общуваха и си говореха, после дойде времето на интернет и всичко погина все едно никога не е било.
Сега всички сме супер социални. Twitter, facebook, skype. Живеем в интернет. Все по-рядко излизаме с приятели навън и спираме да живеем. Споделяме някакви измислени случки в профила, защото просто нямам на кой да го споделим лично.
Сега сме супер социални с телефони, чиято цел е да ни зарибяват допълнително в матрицата на виртуалността.
Сега сме супер социални, но забравихме какво е да си говорим на живо...
Сега сме супер социални, но забравихме какво е да сме навън с пряители, да пием бира и да обсъждаме истински интересните неща... сега бутилките ги постваме във Facebook, нещата „споделяме” на статус.
Сега сме супер социални, но забравихме как да осъществяваме „свалките” с другия пол непринудено и спонтанно... сега всяка дума е премислена до последната запетая, сталкваме профила и чакаме от небето да ни попадне възможността обекта „х” да е онлайн.
Сега сме супер социални, но не живеем истински... гледаме клипчета, четем „интерсни новини” и се оплакваме от скуката.
Сега сме супер социални, но живота ни минава, взирайки се в монитора...
А замисляли ли сте се колко ли жалки изглеждаме отстрани? Самата аз съм от тия супер-хипер соцаилните... с вечните мисли, статуси и музика, но за всичко това си имах причина.. бях хипер-социалната, защото знаех, че той чете, въпреки че нищо не казва. Пишех и публикувах само, за да видя известитето „Той хареса вашата публикация”. „Той коментира вашата връзка”.. сега, когато всичко свърши и това желание в мен умря. Някак си желанието да изтъквам глупави факти, „велики мисли” и да се представям за „супер яката” изчезна.
Реших да пробвам нещо друго. Клин, клин избива.
Започвам да черпя вдъхновението си от оня живот, който всички ние забравяме.
Започвам да се влюбвам в мигове, но не онези виртуалните, а истинските.
Спирам да се оплаквам колко ми е скучно, а ще действам.
Дори навикът да чеквам социалките през 5 минути ще го „убия”, защото имам планове.. велики, прекрасни... мои.
Ще живея и ще се радвам, ще оценявам и ще се наслаждавам, ще бъда интересна и вдъхновяваща, заради самата себе си, а не за да получа показалец нагоре, от хора, които всъщност не ги интересува какво се случва с мен..
Ще бъда оная различната, която наистина има какво да каже.
|
