Споделена история от Други |
Не съм щастлива
преди: 12 години, 23 дни, прочетена 2284 пъти
На 22 години съм и погледнато отстрани живота ми изглежда перфектен, но аз не съм щастлива. Студентка съм задочно, имам прекрасен приятел, с когото живеем заедно от една година и високоплатена работа. Пробемът ми е, че нямам никакво време за нещата, които ме правят щастлива. Работя по шест дни в седмицата, по над 12 часа на ден. Отпуската си я ползвам за лекции и изпити. Чуствам се много изморена и нямам сили за нищо.
Искам да излизам с приятели, да пътувам, да ходя на дискотека, а нямам време и едно кафе да изляза да изпия. В последно време се карам и с приятеля ми, той ме разбира до някаде, но му тежи, че нямам достатъчно време за него. Последните няколко месеца сериозно се замислям да си сменя работата, защото освен, че заема цялото ми време, е и много натоварена - и психически, и физически. Проблемът е, че няма да си намеря друга с такова заплащане, а трябва да плащам и образованието си.
Не ми тежи да работя, правя го от 15 годишна, но искам да водя нормален живот на млад човек. Опитвала съм се да споделя с приятелки, но според тях на тази заплата няма защо да съм недоволна. Родителите ми също не ме разбират, смятат ме за късметлийка, че съм си намерила такава работа. Разбирам, че животът е тежък и трябва да работя усилено за да съм добре, но не издържам вече. Идва ми да зарежа всичко и да замина някаде, и аз незнам къде. Вече дори незнам какво би ме направило щастлива. Има дни, в които не ми се говори с никого и не искам да виждам никого. Сутрин ми се плаче, като ставам от леглото. Почивния ден, който имам прекарвам в четене за изпити, но не винаги успявам да се подготвя.
Имам чувството, че не се справям добре с нищо, не съм удовлетворена от постигнатото, а влагам всички сили. Работата на приятеля ми също е напрегната, но той се справя, а аз не мога. Понякога си мисля, че просто съм голяма лигла и трябва да се стегна. Ще се радвам да прочета мненията ви.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 23 дни hash: 8b6f66bdea |
|
1. Алчността до там води :) Аз работя по 4 дни седмично, е, заплатата не ми е голяма, но пък имам време за нещата, които обичам - фотография, разходки с кучето, приятели, филми, кино и т. н. Парите ми са достатъчни за начинът ми на живот. :)
|
| преди: 12 години, 22 дни hash: 871ba1774c |
|
2. Сложен проблем. По принцип, ако се тръгне оттам, че за всяко нещо в живота се плаща определена цена, и че на първо място стои здравето - било психическо, било физическо - то отговорът изскача от самосебе си.
|
|
