Споделена история от Други |
Проблем в общуването
преди: 12 години, 3 дни, прочетена 1796 пъти
Здравейте,
пише момче на 20 години. Значи, моят проблем в общуването го имам откакто се помня. Бях аутсайдер в класа, живял съм на село до сега, и имам само един близък приятел. Свикнал съм само когато съм с него да съм себе си, а когато се включи някой друг, да се чувствам странно, и да се изолирам. Знам че не е нормално да съм на 20 и в такова състояние, но тези депресии и страхове от отхвърляне ме преследват вечно. Може би проблема идва от там че съм живял в наистина малко населено място... и вечните ми мрънкания, кога ще свърши всичко. Имам навика да приемам всичко прекалено лично, страшно много ми пука какво хората мислят за мен... Който е минавал през тези страхове от самотата и липсата на някой, който е истински близък, ще ме разбере.
Преди 3 месеца се преместих във Велико Търново, намерих си работа и квартира и така до сега. За колегите съм абсолютен пън, получавам нещо като паник атака (не точно, но се страхувам много да не кажа нещо глупаво и в крайна сметка пак става някаква тъпотия когато се опитам или някой ме пита нещо) Мога да кажа, че когато не се страхувам кога ще изглеждам "странен", и се отпусна напълно, успявам да завържа нормален разговор. Това се случва наистина рядко, наистина се страхувам постоянно дали ще изляза от тази дупка някога. Не искам да ми пука за какъв ме мислят, защото понякога дори, си втълпявам, че някой има нещо против мен... Уфф осъзнавам че е глупаво да мислиш за тези неща, но просто не мога да спра. Моя "проблем " ми е в главата постоянно, и не знам как да се оттърся. Хора, моля Ви ако има някой с подобен проблем, да сподели как се справя. Осъзнавам, че проблема идва от там, че го мисля за проблем. Запознах се с едно момиче там, отпускам се с нея когато сме заедно, мисля че ме възприема за нормален, но когато се съберем с други се бъгвам просто.
Искам да се взема в ръце, и да се отпусна, но стават едни тъпотий и не мога. Мисля, че ако има някой до мен който да е минавал през същия кошмар, ще ми е по-лесно да се отпусна. Изградил съм някакви доста спъващи ме навици, и съм много, много объркан.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 1 ден hash: 75deb1ff83 |
|
1. Малко книжки, като за начало :
1 - НЛП.
Мисля че още няма електронни книги на тази тема на български в нета, така че ще прескочиш до някоя книжарница. Googлни го, само за малко информация, да видиш за що иде реч :)
2 - "Езикът на тялото" от А. Пийз, я има в читанката и спиралата, има я в книжарниците.
Това е от един мой пост и аз така се оправих.
Познато ми е това, което си написал.
Добрата новина е че ще напреднеш, лошата - няма да се излекуваш.
Мимикрия му е мамата.
Човек пиши, какво мислиш, като започнеш да четеш. Започнеш ли пормяната ще помолим администратора да ми постне скайпа, за да помогна повече.
Оран Гутанович
|
|
