Споделена история от Други |
Исках да споделя тези си мисли
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 4134 пъти
Здравейте, добри хора,
От доста време насам все повече се замислям за деградацията на младото поколение и съм на мнение, че то е част от черната дупка в българското общество, което и без това си е тесногръдо и ограничено. Все по-често се случва да пътувам в автобуса и да видя малко момиче, нацапано с повече грим, отколкото сигурно майка му използва.
Децата станаха все по-неблагодарни и зле отнасящи се с родителите си, неуважавайки ги достатъчно и нямайки духовна връзка помежду си. Какво да кажа пък за следната картинка: малолетенa/непълнолетенa младеж/девойка върви по улицата с величието на лорд и най-безсрамно пуши пред погледите на хората, учители, родители. Едно време учител само ако те види да пушиш си изключен от училището, сега даскалчетата са корумпирани и всичко е една голяма мрежа от измами (нищо лично към хората в тази област). Юношите са с много изкривена ценностна система и уроците и учението за повечето са на последната страница на житейската им книга с приоритети, неосъзнавайки, че колкото по-ниско са образовани (защото в днешно време всеки може да си "изкара дипломата", тя не е доказателство за това какво наистина ти е в главата), толкова по-нископлатена работна ръка ще са.
Аз например съм си вълк-единак. Прав е този, който е казал, че човек може без всичко останало, но не и да живее без приятели, но аз имам една много добра приятелка, която винаги ме е подкрепяла и обичала безрезервно, в каквито и тини да съм затъвала е била насреща за мен безусловно и това е майка ми. Други хора не ми трябват. За останалите съм странна, дори може би отблъскваща и щурачка - но те не знаят историята ми, нито ме познават. Напоследък живея с теорията, че аз не съм поредната овца от стадото, а се различавам явно с нещо, за да бивам приемана толкова трудно в обществото. Обичам изкуството, рисувам, член в театрална трупа съм, а когато наистина ми е тъжно или просто се вдъхновя, пиша поезия. Публикувала съм мои неща в този сайт - аз съм авторката на "Разговор със съвестта на един актьор" и на "Хайку, стихотворения" :).
Да, в живота съм тъжен човек, може би съм леко щура, може би приемам нещата първо от негативната страна, а след това проглеждам и откъм позитивната им, може би често изричам остри думи, може би съм по-чувствителна, може би съм уморена вече да заемам поредната роля в живота и да сменям маски, може би съм малко разочарована от хората. Но същевременно умея да се забавлявам сама със себе си, радвам се на малките неща в живота, обичам да ставам рано сутрин, за да гледам изгрева, обичам майка си, старая се да обичам и себе си и се старая да не съм поредния случаен актьор в живота.
Тъй като знам, че сайта се посещава както от възрастни хора, така и от деца/тийнейджъри, а читателя вече се е отегчил, привършвам историята ми с по няколко реда за всички.
Мили деца/юноши,
Не съдете прекалено строго родителите си. Помнете, че на света никога няма да има човек, който да ви обича повече, да се моли за вас, да ви желае доброто, да се притеснява и тревожи и да ви подкрепя безрезервно повече от тях. Помнете, че също така няма да намерите човек, който да ви разбира по-добре от родителите - те са минали вече по вашия път и знаят отлично как се чувствате. Това, че на моменти не знаят как точно да реагират на странното ви поведение, което в трудните години на пубертета ви е на приливи и отливи, не означава, че не искат да ви помогнат и не ви разбират.
Имайте също така нужното уважение и респект към тях - те са минали през много болка и лишения заради вас и най-вероятно продължават да се лишават от разни неща, за да ви е добре на вас и да се чувствате задоволени. Не харчете напразно парите на родителите ви - помнете, че те не ги копаят, а ги изкарват с много труд и проявявайте разбиране, когато те не винаги могат да ви дават пари за кино или за нова дреха, тъй като в семейството има по-важни, належащи нужди. Мили деца и юноши, не пушете. Не гледайте какво правят тези в компанията ви и ако трябва, сменете компанията. Проумейте, че това вече не е модерно, пушачите вече не се гледат с добро око, вредно е, не помага за разрешаване на проблемите ви и един ден ще съжалявате.
Познавам един много добър човечец, който обаче пушеше много стабилно. Започнал в тийнейджърска възраст. Наскоро му откриха рак на белия дроб. Не му остава повече от година, а е на 60. Знаците вече са налице, косата и зъбите му опадаха, живеца си заминава от него... човека си отива. А е само на шейсет години. На колко години са вашите баба и дядо, мили тийнейджъри? Предполагам около 70-80? Този човек никога няма да си играе с внучетата си и да ги гледа как растат. Ето ви жив пример за последствията от пушенето в ранна възраст - не е задължително да се случи при всеки от вас, но помнете - случва се един път.
И най-важното - не бързайте да порасвате! Един ден ще искате да сте пак малки и безгрижни.
Мили родители,
Не съдете прекалено строго децата си и не ги сравнявайте с другите. Това е безполезно действие, което причинява стрес и на вас, и на децата ви. Не бъдете с прекалено високи очаквания към децата си и оценявайте всеки техен малък успех. Старайте се да се сприятелите с вашите деца и им говорете със спокоен тон, това много им въздейства - така те несъзнателно ще ви имат по-голямо доверие и сами ще пожелаят да ви споделят повече за тях самите.
Скъпи родители, не карайте децата ви да живеят в неподходяща за тях домашна обстановка. Старайте се те да не стават свидетели на скандали между вас двамата. Моля ви, не давайте лош пример на децата ви и не пушете пред тях с думите, че вие сте "големи хора и знаете какво правите" - ами истината е, че за цигарите никога не им идва времето и годините. :) И въпреки всичко бъдете първо техни родители, а след това техни приятели и помнете, че ако вашите тийнейджъри не ви намразят поне веднъж в живота си, значи не сте си свършили добре работата. :))) Един ден те ще ви бъдат много, много благодарни за всичките ограничения, които сте им поставяли и за това, че сте ги научили да бъдат Хора Със Достойнство.
Мога още много да говоря, но и без това се получи доста дълга история! Исках само да споделя тези си мисли! Надявам да сте ме разбрали поне малко! И ще се радвам на коментари. :)
|
