 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Страх от шофиране
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 3224 пъти
Здравейте. Аз съм момче на 18 години от София. Семейството ми е нормално, училището върви добре и т.н. Преди 4 месеца взех шофьорска книжка, всички изпити от първия път. Карал съм 5-6 пъти с баща ми, за да свиквам лека по лека. Проблема ми обаче е, че ме е страх да седна зад волана сам и да не направя катастрофа. Баща ми замина за САЩ преди 10 дни и ще е там до началото на септември( по работа). Сестра ми живее и учи в Холандия за момента и съм само с майка сега. Тя има джип, който кара всеки ден и я няма от рано сутрин до късно вечер. Аз съм ваканция и съм свободен постоянно, макар че намирам с какво да си запълня времето. Тате остави неговата кола пред блока като замина с пълен резервоар бензин, документи и ключове. Мен обаче ме е страх да изляза да карам, а е необходимо да се упражнявам.
Както казах мама е заета по цял ден и нямам познат с книжка, който да помага. Автомобила е Тойота Корола от 2003 година и е напълно изряден. Не съм го палил от 1 седмица и вече си мисля, че ще падне акумулатора....
Дайте някакъв съвет как да изляза сам в София с колата да натрупам малко опит, че като гледам всеки ден по телевизията катастрофи.....???
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: b136ca1216 |
|
1. Аз бих ти препоръчал да вземеш близък приятел с теб и да караш на места с по-малко трафик. Аз съм горе-долу на същото положение и така правя. Успех..
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: e8b14e1d09 |
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: bacd44a053 |
|
3. Ако се притесняваш за акумулатора пали колата на място за половин час, щом те е страх да караш, не карай.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: d9e4498042 |
|
4. :)Хайде, винаги има първи път!!!! Вземаш една доза кураж, сядаш зад волана и многовнимаваш, докато излезеш от града... после - по някоененатоварено шосе, из околностите, за да трупаш опит... ако е по-равно и тихо, можеш да спреш и да опиташ данаправиш маневри, като тези, в шофьорските курсове... после - по обратния маршрут - внимателно, до пред блока... :)в един момент ще забравиш, че ще си сам;че караш кола - просто се придвижваш по някакъв начини внимаваш да спазваш правилата и да не навредиш наоколните... лесно е... аз шофирам повече от 30 години, не че не съм имала произшествия, дори и такива заради мои грешки, но... идва момент, с изминатите км, когато автомобилът ставакато... :) дреха... ако се бях страхувала, сега щях да съмзакотвена на едно място :))))
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: d750d8245e |
|
5. Веднага ти казвам как: взимаш приятел, опитен шофьор, на който вярваш, и отивате на полигон. Там си нареждате конусчета или ако нямате - консерви от бира (подготвени поне два дни по-рано :) ) и започваш да свикваш с колата - напред, назад, спирачки, ръчни, мигачи, паркиране, потегляне, рязко спиране, серпентини, слалом... каквото ви хрумне. Ако след това се чувстваш по-сигурен - ти прибираш компанията, ако пак те е страх се уговаряте и така, докато не спреш да мислиш за колата, а свикнеш с обстановката.
Дядо ми казваше - докато не изгориш един резервоар в проби и грешки - изобщо не стъпвай на пътя.
|
...
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 0205884cf4 |
|
6. От автора: Благодаря за съветите и подкрепата, днес излязох сам и отидох до супермаркета в съседния квартал да напазарувам. Не намерих свободен приятел с книжка, но за щастие първото ми каране сам мине без произшествия... то беше 6 км, ама все пак
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: b9fa626b0e |
|
7. Карай късно вечер, когато не е натоварено и всички са се прибрали вече с колите. Аз така почнах.
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: a146e13dd1 |
|
8. Ами аз имах такъв страх и изобщо не успях да го преодолея. Даже имах и ПТП, слава Богу - само огънати ламарини. И страхът се задълбочи след това. Приятелите ми, вместо да ми помогнат, само ми се подиграваха че съм некадърен шофьор и прочее. Накрая се отказах - продадох колата и приключих с шофирането. Сега си ползвам таксита и обществен транспорт и ми е сто пъти по-спокойно, а и доста по-евтино ми излиза от поддръжката на една кола.
Така че ако не тие крайно наложително да си шофьор, а е само заради фасона пред другите - зарежи го. Спокойствието е по-ценно.
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 4acd559294 |
|
9. 8, много съм съгласен с теб. И аз имах тоя страх(нямал съм ПТП), но просто както ти вече каза "... а и доста по-евтино ми излиза от поддръжката на една кола. "
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: ca32ecdd85 |
|
10. Вижте, защо говорите тъпотии? Винаги имало първи път, опитай.... абе алоу, шофирането не е експериментиране! Това да не е секс за сефе, ако не стане кво толкоз? Ако тука не стане обаче ще стане катастрофа, може да се убие момчето, може да убие или нарани друг! На пътя няма място за неуверени шофьори и такива, които не умеят да карат. Има си школи, има си инструктори. Моя съвет е - не се ли чувстваш 100% убеден във възможностите си - НЕДЕЙ сяда зад волана! Критична ситуация може да изникне НАВСЯКЪДЕ - градско, черен път, магистрала, където и да е и трябва да си уверен в себе си, че ще реагираш адекватно. Това е. Успех и не си въобразявай, не се надценявай, не мисли, че ако седнеш зад волана на ината си ще ти се размине! Помни Мърфи, ако нещо може да се обърка, то ще се обърка точно когато не трябва.
|
...
| преди: 11 години, 5 месеца hash: eaac7f68d6 |
|
11. Номер 10, не съм съвсем съгласна
„На пътя няма място за неуверени шофьори и такива, които не умеят да карат. “
Като много умеете да карате, защо убивате хората по пътищата с неправилно изпреварване, с висока скорост.
Аз бях неуверена шофьорка. Карам в много голям град и също направих ПТП, но не бях само аз виновната - лошо регулирано кръстовище, жена без книжка и с трошка отсреща... Само ламарини бяха „жертвите“ на моята неувереност, но не слезнах от колата след това. С времето придобих повече увереност, научих се да не пускам хората, да карам със самочувствие джипа си и от тогава нямам ПТП - такива са шофьорите в града ми. Извън града си карам спокойно. Колата ми вдига 100 км. за 8 сек, но не изпреварвам необмислено, не карам със скорост над позволената и ето ме днес - нямам нито едно ПТП и нито едно нарушение в последните 2 г.
Не се отказвайте! Не се оставяйте разни завистливи хора да ви разубедят. Който кара редовно кола, накрая придобива и самочувствие, и умения. Който се мисли за големия шофьор, накрая завършва потрошен в канафката. По-добре човек да кара предпазливо, отколкото да се прави на Шумахер и да застрашава живота си и този на другите хора.
... и днес предпочитам да летя, да пътувам с влак, автобус, но имам и кола и мога да я карам. Колата си е свобода, особено в днешно време.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
