Успехът на Прехода или защо си заслужава да се живее у нас днес
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 4555 пъти
Болно ми е да чета коментари и истории на млади хора, които пишат, без да познават фактите, някои просто повтарят заучени фрази от баби, лели и майки „Ех, какво беше хубаво през комунизма“, други се чувстват жертва на системата, трети пък напускат страната си с нереалистични очаквания за доход, бъдеще и развитие, очакват правителство, партии да им осигурят по-добър живот...

Един елементарен преглед на статистиката на НСИ, БНБ, ЕБВР и МВФ показва обаче, че независимо от българското себеусещане, чуждестранните граждани и фирми са добър индикатор за това дали си струва да се работи и живее в България. За периода 1989-2008 г. техните инвестиции у нас са 41. 5 милиарда щатски долара (!!!!)– толкова, колкото е БВП на страната за 2008 г. или почти 5 500 (!!!) долара на човек от населението. За периода 1989 – 1996, чуждестранните инвестиции са 168 милиона на година, т. е. за този период те са 39 пъти по-малко от доверието, оказано на България след 1997 г.

За периода 2001-2006 г. средните заплати на заетите растат със 7-11% на година (!!!). През 2007 и 2008 г. темпът се ускорява до 20 и 27%. След началото на кризата ръстът отново се "забавя" до 10-11%, но остава положителен. Според Индъстри Уоч за периода 2003 – 2008 г. общата стойност на активите (финансови и жилищна собственост) на домакинствата е нараснала над три пъти.

Всичко това естествено се променя през 2009 г. Спадът на БВП е около 5%, стойността на активите на домакинствата спада с около 25% (най-вече заради цените на имотите), но спестяванията на домакинствата се увеличават от 15 милиарда лева през 2007 г. до 25 милиарда през 2011 г.

Сумата на спестяванията днес е ЧЕТИРИНАДЕСЕТ (!!!) пъти по-голяма от 1997 г. и те са сравнително добре разпределени между различни слоеве от населението. (няма огромни различия в богатството на различните хора, каквато се наблюдава на Запад - 3% от населението притежава 97% от активите, един български неквалифициран емигрант печели 5.5 паунда на час, съседът му-англичанин - над 150 паунда.)

Ето и някои други сравнения, които следва да се имат предвид, когато ни казват, че кризата днес е "невиждана и най-тежка".

– През 1991 г. БВП на човек от населението е 887, 5 (!!!! ) щатски долара на човек от населението (за 1 год), а през 2009 г. – 6 400 долара;

Бедните през 1996 са 36% от населението; ако световната банка днес отново измери този процент, той ще е 4-5 на сто.

– Спадът на БВП през 1990 г. е 9. 1%, през 1991 г. – 11. 7%, през 1992 – 7. 3%, през 1996 г. – 9. 4% и през 1997 г. – 5. 6%.

– Спадът на частното потребление за периода 1991-1997 г. е 4. 9% средно на година, а неговият ръст от 1998 до 2009 г. е 7. 4% на година.

– През 1996 г. неформалната икономика, с която днес се борят дружно синдикати, работодатели и правителство, е 36-37% от БВП; през 2009 и 2011 г. – не повече от съответно 17 и 15% от БВП.

Малко история

Периодът от май 1997 до ноември 2008 г. е период на най-дългото положително развитие в цялата история на България от 1878 г. насам. Под положително стопанско развитие тук разбирам увеличение на дохода (виж данните по-горе) вследствие на разгръщането на свободата на икономическия избор, измерено през ръста на БВП.

Обстоятелството, че доходът на човек от населението в България е най-нисък в сравнение с другите страни от ЕС е последица от случилото в страната преди 1989 г.

Период на толкова устойчив растеж няма нито от 1878 до 1911 г. (началото на Балканските войни), нито от 1923 (когато в края на годината започва икономическо възстановяване, макар и в условията на репарации) до 1944 г., нито от 1944 до 1989 г.

По времето на комунизма не просто няма съществени периоди на стабилен икономически растеж (по конвенция това ще рече поне три поредни години ръст на БВП).

През Комунизма България фалира три пъти (една държава е фалирала, когато няма пари да плаща лихвите и главниците по кретитите си, няма пари за пенсии, социални услуги, заплати) –

Първи фалит - 1960 (СССР помага)
Втори фалит 1976-1978 (България е принудена да изнесе тонове от златния си резерв за „съхранение“ в Москва)
Трети фалит1988-1989 г. (край на НРБ)

Между тези периоди има по някоя друга поредица години на икономически растеж, но това са години възстановяване след предишен упадък.

След преструктурирането на външния държавен дълг през 1994 г., българското правителство фалира още веднъж - през 1997 г. (БСП, Жан Виденов), по линия на вътрешния дълг. Така се получава, че през ХХ век България, т. е. нейното правителство, банкрутира ШЕСТ пъти. Освен в споменатите случаи това става и през 1915 (вследствие на войните) и през 1932 г. (в резултат на световната криза).

Разликата е, че ПРИ КОМУНИЗМА България фалира БЕЗ ВОЙНИ и външни шокове. Кризата от 1996-1997 г. също е следствие на вътрешни причини – политиката на социалистическата партия от януари 1995 до ноември 1996 г.

По-конкретно става дума за три взаимосвързани политики.

Първата е поддръжката на работещия на загуба държавен сектор. Фактически социалистите тогава се страхуваха да не оставят без работа членовете на управителните съвети на държавните предприятия. (Средства за осигуряване на евентуално уволнените работници бяха набавени с безлихвен заем от Световната банка още през пролетта на 1996 г. ).

Втората причина бе политиката за решаване на проблемите на задълженията на държавните предприятия и на липсата на пари за социални програми с помощта на печатната машина на централната банка. Поради тази политика българските граждани тогава губят около 56 стотинки от всеки свой лев. Последица от тази политика е и контролът върху цените: през септември 1995 г. чрез приемането на закона за цените този контрол се разпространява от 10-11% от стоките и услугите в потребителската кошница до 53% от кошницата в края на 1996 г. Резултатът бе очакван – икономиката престана да работи, а хората спряха да плащат данъци.

Третата причина е липсата на управление на закона и по-специално на защита на правата на кредиторите. През май 1995 г. правителство даже забрани на държавните предприятия да плащат своите дългове. Това доведе до безобразно управление на банковата система. Самите банки бяха създадени с правителствени укази и заемни средства в периода май 1989 – ноември 1990 г. Онова, с което те се занимаваха, бе да събират спестяванията на населението. Политиката за незащита на правата на кредиторите ги накара да кредитират предимно своите акционери. Докато една трета от банките не фалираха.

Освен този имаше и други плачевни резултати от тези политики: хиперинфлация, повече от три пъти увеличение на бедните (от 9-10% през 1994 г. до 35% в началото на 1997 г. ), свиване на производството в частния сектор (спасявал донякъде икономика в предишните години на спад), спад на БВП от почти на 10% и увеличение на безработицата до 20% от население в активна възраст.

Някои други невидими ефекти

Ако високата безработица в края на 1990-те е следствие на изкуствената икономическа структура на 1980-те и липсата на структурни реформи преди 1998 г., сегашната безработица е продукт на други политически фактори. Това са: високо равнище на минималната работна заплата като дял от средната реална работна заплата, защита на пазара на труда от навлизащи млади и конкурентни специалисти (например уредбата на колективното трудово договаряне и защитата на вече работещите) и увеличението на минималните осигурителни прагове ежегодно от 2004 г. насам, независимо от трудностите на реалната икономика. Ефектът от тази политика също бе предвидим: висока младежка безработица, висока безработица след по-малко квалифицираните, обезценяване на придобитите знания и умения и блокаж на връзките между образование и бизнес.

Често последиците от приватизацията и реституцията се тълкуват неправилно.

Приватизацията в България бе следствие на политическите кризи на началото на 1990-те. В резултат нямаше схема за приватизация, измислена от икономистите, която да не бе приложена тук, обикновено по най-морално осъдителния начин. Но това не означава, че приватизацията бе незаконна. Точно обратното: и най-неразумните и неподходящи приватизационни подходи и процедури бяха и са в стриктно съответствие на разписаното в закона за приватизацията (променян впрочем 29 пъти между 1992 и 2004 г. ).

Освен това, независимо от днешните тълкувания и най-неподходящите приватизационни схеми имаха крайно положителен стопански резултат: преодоляване на фискалните проблеми, преодоляване на високата безработица и повишаване на производителността на икономиката. Сегашните здрави отрасли на производството и износа са такива вследствие на приватизацията. Техните обезценени вследствие на загубите (от 1980 и 1990-те) активи позволиха на новите собственици да преструктурират предприятията и да ги направят конкурентни. Затова впрочем през 2009 г. спадът не бе толкова дълбок, а през 2010 и 2011 г. износът компенсираше вътрешното търсене като фактор на икономическия растеж.

Реституцията бе подкрепена от избирателите на всички партии, включително тези на БСП. Тя бе фактор на растежа на дохода и спестяванията на домакинствата след 1998 г. Един от страничните негативни ефекти бе презастрояването на курортите. Но това не означава, че правата на частната собственост трябва за в бъдеще да се нарушават.

Намаляването на данъците между 1997 и 2008 г., до голяма степен инициирано и поддържано от ИПИ, имаше няколко положителни и трудни за подценяване ефекта: а) ръст на доходите на домакинствата, б) ръст на бюджетните приходи и относително лежерно отношение към разходите (особено за големи и безсмислени проекти), в) възможности за административно повишаване на пенсиите и социалните разходи на правителството; г) стабилно високо ниво на инвестициите като дял от БВП и д) здравословно въздействие върху фискалната дисциплина.

... ако сте имали търпението да прочетете до тук, пак се замислете, какво сме постигнали като народ, като икономика в последнтие 10-тина години, през какво сме минали след Освобождението, след войните, комунизма. Днес, тук и сега имаме шанс да живеем добре, да изградим бъдеще за нашите деца. Изборът е ваш, но поне познавайте фактите, преди да повтаряте заучени фрази от майки, бабки и лелки...

...
(източник - Седмичен бюленин на Института за пазарна икономика, 10.08.2012)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 10 месеца hash: 013c9ff197

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

54.   Номер 50. Прав си за циганите! Това е огромен проблем за държавата и тя си е заровила главата като щраус и нищо не прави, за да го реши! Самите цигани не са виновни, те са си такива, това е тяхната раса и идентичност! Има много писано за тях в интернет от хора, които са специалисти и ги изучават от десетки години! Изводите са категорични - те не подлежат на никаква интеграция! Самите те не искат, а и не могат! Такава им е природата и толкова! Все едно да накраме хората да почнат да летят като птичките!!! ;))) Но хитри бизнесмени и политици се възползват и прибират милиони и дори милиарди за разни програми уж за приобщаване на циганите! Нима за тях важат някакви закони, някакви правила? Те са на такова ниво в своята "еволюция', че дори не осъзнават, че са в непрекъснато нарушение и дори престъпление! Съвсем скоро даваха репортаж за двама цигани, които убили 85 г. баба за 17 лв.! Поведението им беше абсурдно - пъчеха се пред камерите като национални герои и ако не беше засилената охрана имаше опасност да пострада някой журналист! Дават им жилища без пари, те ги опоскват и разрушават без да плащат никакви разходи за ток, вода и т. н. и после като ги гонят плачат, че имали по 6-7 деца и имали нужда от покрив над главата си! Аз бих ли си позволил и едно дете, ако нямам условия да го отгледам? Или да си разруша апартамента и после да искам нов? Милиарди са годишните разходи за тях и не са никак оправдани! Но наистина са "отлични" избиратели! Как постъпват в другите държави с тях? Събарят им катуните и ги изселват... и там става дума за 1000 - 2000 души! А ние как да се справим с милион? Не съм расист, но пак повтарям.... те са друга раса, заложени им са други разбирания и начин на живот и няма сила, която да ги накара да спазват законите и правилата на която и да е държава! Има само едно решение, но е драстично и никой не би го приложил - да им се даде някъде свободна територия, където да си създадат своя държава и там да си правят каквото искат! Но те са паразитиращ тип и ако няма от кой да смучат блага.... е сигурно, че ще се изпотрепят помежду си и ще измрат от глад! За справка - няколкото кръвопролитни битки между цигански кланове, довели до жертви и ранени във Видинско в недалечно минало!

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: c50dc3f15e

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

56.   Харесва ми дискусията, която събудих тук. И все пак - прочетете си коментарите - българинът се интересува от образованието си, от спорт, собствни жилища и т. н. - все неща, които са тема и във всяка развита страна. Един съвет - спестете към 500 лв. и си подарете една екскурзия в Кайро. Хем ще видите пирамидите, хем ще видите как живеят хората. Когато кацнете в София ще имате съвсем друг поглед към нещата. Мечтая си за времето, когато българинът ще се отвори към света и вместо в панелки ще инвестира в себе си, в образованието си и в кръгозора си.

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: 013c9ff197

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

57.   Кайро? Не е ли опасно там? До скоро имаше гражданска война и в момента властта е в ръцете на военните! Неуместно е да сравняваме военна диктатура със живота в страна от Евросъюза! Преди години една колежка беше на екскурзия в Египет ( да види пирамидите ) и я попитах - Как е там? ... Напомня ми на квартал Столипиново ( циганската махала на Пловдив ) - отговори тя....

 

...

горе^

преди: 11 години, 10 месеца hash: c6c70eace5

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

59.   Ех ако видите негрите в зимбаве, ще се радвате, че гладувате тук а не там така ли №56

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: 949cfdeded

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

60.   Номер 59, самият факт, че използваш Интернет, говори, че си нямаш и най-бегла представа какво значи глад.

 

...