 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Добро впечатление
преди: 15 години, 2 месеца, прочетена 2758 пъти
Здравейте! Не пиша, за да се оплаквам. Всеки си има проблеми. За щастие като цяло моите си ги решавам сама. Не за друго, а защото съм голям инат и каквито и съвети да ми дават, накрая все моето си правя... Отплеснах се, извинете ме!
Пиша тази кратка история, защото съм впечатлена от съветите на SFA. Не знам дали учи психология, или просто личния опит е адски богат, но наистина дава прекрасни съвети на хората. Не критикува никой (или поне аз не съм попадала на критични коментари) и сякаш съветите са адекватни и полезни винаги. Нека има повече такива хора, защото сайтът се нуждае от тях. Отново те поздравявам и наистина се радвам на позитивно мислещи хора като теб! Браво SFA и много успехчета от мен!!! Ж, 24г.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 15 години, 2 месеца hash: 5471191c2d |
|
1. Какво доживях, аз да влезна в сайта като "сподели". Благодаря много, дори не съм си представяла, че някой би могъл да напише подобно нещо.
Два пъти започвах да пиша, но така и не го изпратих, защото си мислех, че е прекалено дълго и тн.
И нека все пак дам малко информация за себе си.
Не уча психология, нито пък имам толкова голям личен опита. Всъщност аз съм един мъник ;) няма да споменавам годините си, защото знам каква би била реакцията на всички. Нещата, които съм преживяла, ме подбутнаха към това дело, да помагам на хората... нуждаещи се от тази помощ.
Като по - малка, бях отвлечета... седмица по - късно бях отново вкъщи. Баща ми е алкохолик. Страдах за това... плаках до за това... мразих го за това... мразя и себе си. Прекарах година, в търсене на отговор на един въпрос, а въпросът беше "защо баща ми пие"? В последствие, разбрах, че аз не съм желано дете. Тоест, баща ми ме мрази, мрази ме че съм се появила... и още от тогава започнал да "дави" този факт (появата ми) в алкохола.
Няколко седмици след това, бях болна с пневмония. Прекарах шест месеци в болница, като единственото живо същество, което виждах през всичките тези месеци, беше лекарката, която идваше за да ми бие инжекции. Тогава изгубих вяра в хората. Никой не се сещаше за мен, бях адски самотна. Излезнах от там. Бях на свобода. Месец след това, трябваше да си взема "довиждане" със сестра си, а тя ми беше най - близкия човек. Това "довиждане" стана нещо като "сбогом". Сестра ми се върна 10 години след това, а чувството на превърженост изчезна... бях сама.
Представете си това - Малка, отвлечена и отново върната вкъщи, баща алкохолик - мразещ детето си, майка която е очуждена от детето си, сестра заминала на далеч, без приятели, без никого... сама. Ето това е моят живот.
После осъзнах, че има деца като мен, имах желание да им памагам. И за да виждам проблемите в света, който ми се стори толкова негостоприемен, по - добре, аз направих една крачка назад. После още и още една, и макар че гледката беше добра, аз продължавах да се отдалечавам, докато в един момент не разбрах, че съм вън от света. Чувствах се като извънземно. Не се наранявах толкова лесно. Имах железен характер. И така като съм вън от света, мога да виждам, следователно мога да помагам.
Странен човек съм много по - различна от останалите. Не знам дали различна е в добрия или лошия смисъл. Но мисля, че не сте ме усетили правилно. Не съм оптимист. Аз съм голям, много голям песимист... и не мога да променя това. Свикнала съм със всяка една болка, част от нея съм и не мога да си представя света без болката, защото знам как да се справя с нея. А защо ми е щастието? Какво да правя с него? Не става, опитвала съм, но стигнах до заключетнието, че болката е песимизма са част от живота ми.
Просто не искам да има хора, като мен. Не искам някой да се чувства като мен, защото чувството е ужастно. Затова вдъхман оптимизъм на хората, за да са различни.
Общо взето това което споменах по - горе, ме направи човекът, който съм сега. Попринцип, не съм извесна с агресията си, пък все пак сме тук за да момагаме, нали?
До авторката: Благодаря ти за темичката. А ти искаш ли да споделиш нещо? Аз описах живота си, съвсем накратко, опиши го и ти... ако имаш желание разбира се? Всъщност ти пускала ли си някакво "сподели", в този сайт?
SFA
|
| преди: 15 години, 2 месеца hash: 3008613aea |
|
2. Здравей! Твоята история е ... нямам думи. :( Явно наистина си преживяла доста тежки неща, но въпреки това си останала толкова силна. Браво, мила! Относно песимизма ти... Малко ме натъжи. Защото именно твоят силен дух трябва да те кара да се стремиш към щастието, защото за всеки има такова. Само ще ти кажа, че също като малка съм преживяла доста кофти неща. Говоря за семейството си. Но въпреки всичко излязох от моя свят. Не си позволих да се затворя, напротив. Имах много приятели и приятелки. Просто гледах да не се прибирам често вкъщи. По-късно намерих смисъл и в любовта и така...
Не казвам, че трябва да се променяш. Напротив! Ти си уникална такава, каквато си. Обаче ми се иска както даваш такива хубави съвети на другите, с които със сигурност им помагаш, така да помогнеш и на себе си. Не казвам да си оптимист, но поне бъди реалист. Не подминавай красотите на живота. Колкото по-щастлива и усмихната си, толкова по-добре ще се чувстваш. А и по всичко си личи, че имаш страхотно добро сърце и хората ще те обичат, ако им позволиш.
Не ми се иска да ти давам съвети, защото ти си тази, която сама знае какво да прави. Обаче се опитай да не мислиш за миналото си. Знам, че е лесно да се каже. Но в крайна сметка с миналото не се живее, то няма да се върне. А и трябва да си щастлива, че всичко е свършило. Не позволявай това да ти се отразява. Баща ти... Ужасно е, че не те обича, но не се измъчвай за това. Ти така или иначе си самостоятелен човек. Рано или късно ще създадеш свое семейство и ще си много щастлива, защото знаеш какви грешки не трябва да допускаш. Знаеш, че лошите моменти ни правят по-силни. Спирам до тук.
На мен няма за какво да благодариш. Просто нямаше как да не напиша нищо, относно твоите коментари. Та ти четеш всяка история и се опитваш да си максимално полезна на всички. Аз не съм писала история тук. Както в началото на тази бях писала, не мисля, че имам кой знае какви проблеми и се опитвам колкото и да ми е трудно да се справям. А за мен какво да кажа. Нямам от какво да се оплача. Харесвам това, което ми се случва, защото това си е моят живот. И мисля, че сама си го управлявам. Дали ще съм щастлива или не, зависи предимно от мен. Затова се надявам на добро здраве, а останалото е... наред :)
Иначе аз също пиша доста коментари. На много истории съм давала мнението си. Предимно също като теб от опит ;)
Отново те поздравявам за силния характер и те моля да се усмихнеш. Опитай да започнеш на чисто. Вярвай в себе си!
|
| преди: 15 години, 2 месеца hash: 5471191c2d |
|
3. От №1
Не знам, колко тежки са тези неща, но знам, че всичко това ми се случи още, когато бях малолетна - и това ме срина от всякъде.
Относто приятелите и приятелки - има ги, въпреки че са малко. Не говоря за виртуален приятел, а за истински, който да е физически до мен. За да не се налага да пиша пак цели есета, просто ще те съветвам да погледнеш "споделеното" - "Не мога да позная любовта", в раздел "тинейджърски". Там доста подробно съм описала хората, които живеят в моя град. Всяко едно изречение се отнася за тях, това е една от основните причина, поради която не съм фраш с "приятели". А и не живея на принципа "колкото повече, толкова по - добре", предпочитам един - но истински. :)
Много хора са се опитвали да ме променят. Като започнем от сестра ми (която се опита да го направи виртуално) и свършвам със разни изродчета. Никой де успя. Както ти каза, всеки е уникален - такъв, какъвто е. А както вече споменах аз съм свикнала с тази болка и песимизма, който е в мен и мога да се справям с това. А ако попадна на щастието, няма да знам какво да правя с него, сякаш ще започна живота си отначало - пък съм изградила доста, за тези години.
За миналото си, се опитвам да не мисля, но повярвай ми не е толкова лесно. Неизбежно е да се адаптирам напълно от него, всеки ден щом погледна баща си в очите се сещам за всичко. Пък съм прекалено малка, за да се изнеса на квартира или нещо подобно. Явно ще трябва да живея така още много, много време. Успокоява ме мисълта, че поне съм успяла да помогна някой друг, това е основното нещо, което ме крепи ;).
SFA
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
