Вярно ли е, че животът е безкрайна и изтощителна борба? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96150)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22605)
 Секс и интимност (11190)
 Тинейджърски (20143)
 Семейство (4796)
 Здраве (7757)
 Спорт и красота (4045)
 На работното място (2135)
 Образование (5863)
 В чужбина (1284)
 Наркотици и алкохол (922)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1490)
 Други (13013)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Вярно ли е, че животът е безкрайна и изтощителна борба?
преди: 7 години, 11 месеца, прочетена 1689 пъти
Наистина не знам отговора на този въпрос! Аз съм на 21г., момиче. Грижа се сама за себе си, студентка съм, сега работя по 10 ч. 6 дни/седм. - не съм мързелива. Но много често се чувствам изморена / демотивирана без да има основателна причина; все едно че съм болна... Понякога отлагам работата си, но по-често "нямам избор" и я върша, но понякога стигам до пълно изтощение. Или действам механично, правя елементарни грешки и т. н. Казват ми "да се стегна" - по-стегната от това не мога да бъда, то отпуснат човек до крайно изтощение не стига.
Разказах на майка ми за това (не живеем заедно) и тя ми каза, че това е нормално, но понеже нямам воля и съм мързелива, не се контролирам както трябва. А аз се питам: нормално ли е наистина всеки ден да водя такава борба? Като съм мързелива защо нямам желание за нищо, а не само за работа? ! Защо се чувствам нещастна и през почивни дни? ! Имам проблеми и със съня - често 8 часа са ми недостатъчни или пък ако имам шанса да спя "докато се наспя" съня не ме презарежда с енергия. Понякога точно когато трябва да лягам, изведнъж става някакъв прилив на енергия и не мога да заспя до 01, 02, 03... часа. И както съм пълна с енергия - изведнъж пълно изтощение; това се случва и през деня. Нуждата ми от храна (т. е. енергия) също зависи само от "настроението" ми. Например: нямам почти никаква физическа активност, а изпитвам нужда от храна като за активен спортист (и то предимно от въглехидрати). И не напълнявам от това, т. е. наистина е чисто енергийна нужда.
Написах тази "история", защото не знам какво имат предвид хората като казват "живота е борба", "на никого не му е лесно", а в същото време например се оплакват от неща, които за мен са глезотии... Къде е логиката; къде е нормалното?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 11 месеца
hash: 6bd27be853
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Виж, определено не си мързелива и тем подобни. Просто страдаш от класически бърн аут. (burnout)
Жалко е, че не намираш разбиране поне в семейството... а може би точно там е проблемът - липсата на признание за усилията ти, липста на възможност да се разтовариш, да релаксираш и да си заредиш батериите.
Ти беше ли на море тази година, дори на палатка някъде?
Виж, симптомите ми са много добре познати. Аз учих и се самоиздържах в чужбина и функционирах доста дълго, пренебрегвах се и накрая се срутих и не можах да стана от леглото една година, нямах желание за нищо.
Хвани се в ръце като работиш по-малко!
Пусни си веднага отпуска, може и неплатена. Дори си заслужава да прекъснеш за 1 семестър.
Не си само ти засегната. Това е болестта на перфекционистите, на 21 век. Аз познавам професор по физика в САЩ, които в края на следването си също се е сринал, но преди да продължи нататък е прекарал 1 година на село при баба си и дядо си като овчар, в градината и тем подобни. След това се е почувствал достатачно зареден, за да завърши Магистър, Докторантура и две професури...Не само не го е срам от това, но и е горд, че е намерил и търсил пътя си. Да не би той да е мързелив ?
Просто в днешно време сме се откъснали от естественото, а и натискът да постигнеш нещо е огромен.
Моето лично мнение е, че не бива да се връзваш на думите на майка си, а да се поставиш в центъра на живота си. Това може да означава и да си потърсиш стаичка някъде, където можеш да живееш с други младежи например, да се прибереш и да зареждаш, вместо да слушаш обвинения.
Просто промени нещо, рискуваш пълен срив.

За безсънието ти препоръчвам - не се мъчи да заспиш, когато не можеш. Направи си задължително режим, но те съвествам преди сън да си мислиш за хубави неща. Дори ти препоръчвам да четеш блудкави любовни романи, нещо, в което всичко завършва добре, има любов, еротика, цвят. Просто нещо различно от научните книги от следването, от сивото ежедневие и от собствения живот. Много по-лесно се заспива и живее така.
Майка ти без да иска те демотивира и нещо повече - унищожава.
Ако не можеш да се справиш, потърси психолог, но и той ще ти каже, че най-добрата терапия при бърн аут е почивката.
И не - не е вярно, че животът е безкрайна борба - той е както си го направиш.

Да осъзнаеш границите си, преди да се строполиш съвсем не е признак на липса на контрол и на мързел, а признак на здрав разум!

 
  ...
преди: 7 години, 11 месеца
hash: 2e42b9e8f2
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Не мога да те прочета докрай, но ако се чувстваш изтощена пробвай да си смениш хранителният режим и да приемаш малко, но качествена храна без цигари и алкохол. Аз също бях леко с мързел и ленивост, но като си промених режима на хранене ми дойде много сила.

 
  ...
преди: 7 години, 11 месеца
hash: 5342478875
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Не е вярно, животът е щастие, смени работата с такава, която ти харесва да вършиш, сутрин да отиваш с желание и нови идеи. Помни работата не търси човекът, човекът си намира работата според способностите и желанието си. Но и №1 е прав за почивката, имаш нужда от промяна.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 11 месеца
hash: 63dd4df612
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   ОТ АВТОРКАТА:
Аз всъщност не казах откога е проблема - ами от 9-10 години... Бях 4. -5. клас, когато ме налегнаха депресивни състояния. Тогава единственото ми задължение беше училището, бях "безгрижно дете". Точно тогава ми стана извънредно трудно да усвоявам материала, който стана (за мен) огромен и непосилен. "Излязох от положението" като с много усилия го зазубрях и изкарвах не много ниски оценки, но не оставаше трайна следа от това, с което насила претъпквах главата си. И така изкарах до 12. клас. А студентка станах заради нереалистичните си фантазии и нуждата да заживея самостоятелно.
А за работата споменах, за да не си помислите, че само се оправдавам и стоя и не правя нищо. По-рано не работех през ваканциите, майка ми вършеше цялата домакинска работа, но и тогава изпадах в същите състояния. Стоях си само в къщи, а промените не ми се отразяваха (отразяват) добре. А позитивни / хубави неща или не ми влияят или ми влияят много по-силно от нормалното и пак се стига до изтощението.

 
  ...
преди: 7 години, 11 месеца
hash: d9b59dc10c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Харесва ми коментарът на номер 1, никога не съм знаела за съществуването на тази болест, но звучи доста логично. Аз ще ти предложа и друга възможност, за да можеш да прецениш по-обективно какъв е твоят случай. Липсата на мотивация също е вариант.

И аз съм имала такива периоди в работата си. Успивах се ежедневно, въпреки че спях достатъчно време. Стигало се е дотам изобщо да не си върша задачите както трябва и отново да се чувствам скапана. Работодателят ми забеляза и ми предложи отпуска. Аз обаче реших тогава, че обратният вариант за мен е по-добър - да ми даде повече работа, което лично мен ми помага доста в концентрацията и мотивацията (това, което ти наричаш "стягане"). Установих след време, че активната почивка е разковничето - намери своя начин да почиваш пълноценно. Това не винаги значи да спиш целия почивен ден. Основно, защото след време стигаш точно до своите изводи - аз само работя и спя, нищо друго не правя, животът е скапан... Излизай, забавлявай се, ходи на шопинг, виждай се с хора. Отделяй и достатъчно време през работните дни да се наспиваш, но си направи режим - всеки ден ставай по едно и също време. Отделяй си поне по половин-един час за себе си на ден - да правиш това, което искаш - каквото и да е то. Не си писала да имаш други ангажименти, така че би трябвало да изнамериш това малко време за себе си. Иска се доста воля, но не е непосилно да промениш не толкова ежедневието си, но отношението си към него. Приоритизирай нещата.

Колкото до въпроса ти - да, такъв е животът. В днешно време, ако искаш да си осигуриш що-годе нормални условия, трябва да бачкаш здраво. Въпросът е обаче, как ти ще гледаш на живота си, а не какъв е той. Защото е ясно, че той Е такъв и друга опция нямаш. И не само в България е така, навсякъде е така. 24 часа в денонощието на никого не стигат, но това е положението. И всеки от нас трябва да го приеме вътре в себе си и да направи максималното, за да се чувства добре и щастлив.

В светлината на моя пример по-горе ще ти кажа, че работя това, което винаги съм искала. Периодът, за който говоря, трая почти година. В края дори имах глупостта да си мисля, че работата не ме удовлетворява и бях на косъм да напусна, само защото не осъзнавах, че трябва да променя не живота си, а отношението си към него. Слава Богу работя за свестни хора, които също са преминавали през това, което и аз, и успяха да "уловят" настроенията ми много правилно. Доста поговорихме и сега съм безкрайно щастлива и с живота, и с работата си. Няма я тази "умора" вече, има я само истинската умора, която обаче не ме кара да се чувствам зле, а напротив - дава ми чувството на удовлетворение.

В този смисъл животът е борба, да, но понякога борбата е със самия себе си. Тези битки са най-трудни. Желая ти успех!

Д.

Д.

 
  ...


...
преди: 7 години, 11 месеца
hash: f5ec6f8bd7
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Няма нормално, няма логика, това е просто фраза, казана от някой борещ се.
Да, вярвам, че е борба. Аз се боря от съвсем малка, защото семейството ми никога не ми се е месело, майка ми се бори за нас, защото се чувства длъжна да защитава семейството си, приятели и познати се борят всеки ден, защото искат хубав живот. Но всеки иска нещо, нали така? И за мен доста от чуждтите проблеми ми се струват, като глезотии "Той ме удари да скъсаме ли; вчера презерватива се скъса, какво да правя; Карам се с майка си; никой не ми помага.. ".

Не ми се струваш мързелива, струваш ми се немотивирана. Което е напълно разбираемо. Проблема е, че не те разбират, а не че ти ги бръщолевят. И това го казвам от опит, не съм специалист, моето положение не беше като твоето, но разбирам достатъчно, че да знам. Даваш максимума от себе си, а те ти казват, че не е достатъчно добро. Обръщаш се към семейството ти, а те ти отвръщат, че си мързелива. Искаш да споделиш, а някой ти заявява, че трябва да се стегнеш. Мила, те не ти помагат в борбата, ти си сама, правиш всичко сама. Огледай се около теб. Какво виждаш? Ти учиш и се издържаш сама, работиш си добре, не си мързелива. Много по-лесно е маминка и татко да ти плащат за всичко, но не, ти го правиш сама. Нека се загледаме още малко- претоварена си, изтощена си и все пак мислиш, как да станеш по-добра, как да се оправиш.

Защо да си мързелива, ти се притесняваш, значи ти пука, значи си готова да действаш за себе си. Е, направи го. Вземи си отпуска, почини си малко, оправи си режима. Знам ли, един ден само за теб. Не е нужно да казваш на някого. Просто се наспи, после си направи хубава закуска, разходи се, гледай филм, вечерта излез с приятели. Няма лошо да се разсееш малко от работата. Живота е борба, но само ако гледаш на него по този начин. Позволи си за 1 седмица живота ти да е забавление.
Зу-За

 
  ... горе^
преди: 7 години, 11 месеца
hash: 45c84c2f5c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Липсва ти мотивация мацка. Намери време за себе си. Грижи се за себе си, поне това ще те накара да се почувстваш по-добре!

 
  ...
преди: 7 години, 11 месеца
hash: 5342478875
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Авторке щом проблемът ти е от детството, значи всъщност ти никога не си се научила да бъдеш щастлива. Чия е грешката е без значение, но би трябвало човек да се радва на цъфнала поляна и да е щастлив да прекара там на поляната, бос половин час. Да е щастлив от това, че е нагазил в спокойното море до колене и топлите вълни галят нозете му. Да умееш да се радваш от сърце на намерената красива мидена черупка на плажа. Щастието не се измерва в добре заплатено работно място, а в радостта, да умееш да се радваш на живота си, да се радваш от усмивката на приятел, на дете, да се радваш, че можеш да бъдеш полезен с това, което обичаш да правиш /работиш/.
Да сега като се замислих си права, наистина за тези, който не умеят да се радват "животът е борба", макар те никога да не разбират сами всъщност за какво се борят. Подаряват си веднъж годишно седмица на хавайски плаж и вместо да се радват на океана те се радват, че са успели да си платят скъп алкохолен коктейл.
Май животът е такъв какъвто всеки за себе си го разбира.

 
  ...
преди: 7 години, 11 месеца
hash: d1b7636c41
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Звучи като медицински проблем, но не мога да ти помогна с това. Може би трябва да опишеш как се чувстваш на личния си лекар.

И не, не за всички животът е борба до пълно изтощение. Аз работя доста, но обичам това което правя и то ме кара да се чувствам добре. Изморява ме, но то е интелектуален труд и после има много начини за почивка, със спорт или дори физическа работа.

Може спортът да ти помогне впрочем. И диета ориентирана към месо и зеленчуци, малко въглехдрати.

Успех!

 
  ... горе^
преди: 7 години, 11 месеца
hash: dee0965bd9
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

10.   Момиче, приеми се такава, каквато си. Особено по отношение на депресиите и безсънието. Аз все едно прочетох за себе си. И аз на около 9-10 години започнах да имам такива състояния. Забезсънието - не ми се говори...
Трябва да приемеш това за нормално. Аз преди време изпуснах нещата (случиха ми се няколко неприятности) и стигнах до психиатри и антидепресанти. Оказа се, че това може да ме повлече направо към дъното. Едва ли не трябваше да пия антидепресанти цял живот (даже и рецептурна книжка ми направиха). Аз се ИЗПЛАШИХ. И се взех в ръце. Трудно е, много е трудно. Но бавно и полека се изправям на крака и тези настроения са все по-редки. И безсънието приех, макар, че е трудно. Лягам към 10 и 30 и до 2 не заспивам. Затова почнах да лягам след полунощ и така заспивам по-лесно.
Само един съвет - не прибягвай до този тип "лекари", защото опреш ли до тях, много трудно ще се измъкнеш...

Казват ми "да се стегна" - по-стегната от това не мога да бъда, то отпуснат човек до крайно
изтощение не стига.
НЕ ТРЯБВА да се стегнеш, а да се ОТПУСНЕШ!!!

Разказах на майка ми за това (не живеем заедно) и тя ми каза, че това е нормално, но понеже нямам воля и съм мързелива, не се контролирам както трябва. А аз се питам: нормално ли е наистина всеки ден да водя такава борба? Като съм мързелива защо нямам желание за нищо, а не само за работа? ! Защо се чувствам нещастна и през почивни дни?

Не си мързелива, а податлива на депресии. Въпрос на нервна система. Аз съм точно като теб. И за мен животът е една вечна борба, било то дори за елементарни неща, дори за удоволствия...

ОБИЧАЙ се.
Желая ти спокойствие и щастие.

 
  ...

...
преди: 7 години, 11 месеца
hash: 0e2ef14061
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Липсва ти любов, щом тя липсва всичко ти е сиво и безинтересно.

 
  ...
преди: 7 години, 11 месеца
hash: cc6f9982a0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   Аз съм същата като теб, всичко, което си описала за безсънието и храната, разликата е, че не работя, а това страшно много ме яде отвътре поради тази причина не мога спя. Пия по 4-5 чая преди сън, за да ме отпусне, по едно време бях почнала да пия бира от силните, но се спрях.

Онзи ден ми се обадиха от една фирма за интервю, то интервю го чаках от месеци, но радостта траеше само няколко часа!!!
Оказа се, че фирмата се занимава с незаконен бизнес, а собственикът е в затвора за доста години за измами и незаконно придобиване на имущество за млн лв!!! Питам се защо на мен!? На толкова много фирми си подадох св-то, защо ми се обадиха най-неподходящите!? ;( Никой не се радва, когато имам успех, освен майка ми и баща ми, де. Ами когато си отидат от този свят, ще остана съвсем самичка нито имам роднини, нито познати, приятели, на които мога разчитам. ;( За такива неща си мисля вечер докато заспя.

Marilyn

 
  ... горе^
преди: 7 години, 10 месеца
hash: 87aa9a7d88
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Това не е никаква болест, както пише в някои от горните коментари. Просто си такъв човек, с по-ниска енергия и затова ти се е струпало много. Най-вероятно си интроверт. а такива хора не им понася напрегнат и забързан живот, срещите с много хора ги изтощават и им се иска да се отдръпнат. Не каза какво работиш, но ако е напрегната работа сред много хора нищо чудно, че се чувстваш така.

 
  ...
преди: 7 години, 10 месеца
hash: 04868e7572
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Ясно, описваш мен, съветвам те да започнеш да приемаш антидепресант за малко, но по-подробно ще ти обясня, ако проявяваш интерес.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker