Изгубих всичко...
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 3261 пъти
Не знам откъде да започна. Може би това, което ме срина и ме доведе до това, което съм е именно злощастната 2009 г. Това беше началото на моят погром, на краха на това, което винаги съм искала да бъда и исках да съм.От тогава всичко тръгна надолу.. През 2009 г. загубих човек от семейството си - всеки знае как такова нещо НЕ СЕ преживява, особено ако се случи внезапно и неочаквано.

След това 2010 година беше белязана от първата ми връзка. Казвам белязана, защото нейният край беше просто толкова болезнен и ужасяващ... Не може да се опише с думи... Така и не успях да го преживея, така и не намерих изхода от тази връзка... Тя завинаги остана в мен.

През 2011 плахо се престраших да имам опит за втора връзка в живота си, макар отдавна да не бях същата, макар много отдавна да бях изгубила всичко, което ми беше останало - сърцето, душата, вярата ми..Но поне имах 2 приятелки... ИМАХ... но и до там ще стигна. И така след втори опит за връзка тя отново приключи без причина и неочаквано - момчето с което мислех, че съм открила своя втори шанс за щастие изчезна... Да, просто изчезна и никога повече не го видях или чух... Причина - нямаше. Но освен с неговото изчезнаве, аз загубих и една от "приятелките"си, която най-безочливо преди това го сваляше пред очите ми, макар да я познавам от над 7 години... И това беше и краят на отношенията ми с нея.

И така стигаме до тази поредна проклета 2012 г. Последната приятелка която имах се промени, Започнахме все по-рядко да пишем, да се виждаме...И ето, преди няколко дни тя имаше юбилей, но единствено аз не бях поканена. Гледах снимките и от рожденния ден - весела и щастлива, без да и пука, че аз не присъствам там... макар да се познаваме още от 4-ти клас. Но уви, след като стана студентка тя си намери нови приятели и познати, аз вече явно не съм нужна...

И така ето ме и мен - разбита и съкрушена, развалина... Студентка съм, но с никой не можах да се сближа... Опитах... ОПИТАХ, но не се получи. Просто отново изживях разочарование... Не се получи живота ми, нито щастието ми, нито любовта... Просто не се получи. Аз съм като в някаква пещера без изход - тъмно и студено, а аз съм сама..Не ми остана вяра, нито надежда, не ми остана дори капчица надежда, изгубих всичко...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 9 месеца hash: 62b0595814

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Добре, твоето е трагедия. Моето е... 2003 - първа "сериозна" връзка с човек с 10 години по-голям от мен, когото целият квартал мрази, но аз съм тъпо влюбена в него, а той се държи с мен като с парцал. 2004 - по щастливо стечение на обстоятелствата се запознавам с алкохолик, който ми показва какво означава някой да те обича истински. Зарязвам предишния, в продължение на 9 месеца се виждаме всеки ден за поне 5 часа, но на рожден ден на една приятелка спя с общ познат, в който се влюбвам. Достатъчно тъпа съм за да го кажа на човека, с който се виждаме. Два дни след като му казах той умря. Казаха, че е от натравяне с алкохол. 2005 - Кошмар. Не мога да забравя предишния, знам че аз съм виновна, на всичкото отгоре съм влюбена в онзи, с който спах, а той ме отбягва, защото е наркоман и не искал да ме нарани, но въпреки това постоянно го прави. 2006 - Пробвах се с един съученик, който всъщност си имаше не напълно завършена връзка с друга. Оказа се, че е енергиен вампир, побъркваше ме. Приключих всичко в момента, в който осъзнах, че ако продължим или единият от нас ще убие другия, или ще го докара до самоубийство. 2007 - Чудо! Станахме си гаджета с онзи, с който спах! Изключително не пасващи си характери, наркомански изпълнения, има желание за промяна, няма пари за метадонова програма. 2008 - Има пари за метадонова програма и много нерви покрай нея, които си изкарва на мен. Има и скапан студентски празник на шибания Боровец, трева, водка, бира и уиски и някакъв непознат на който направих половин свирка. Достатъчно тъпа съм за да кажа на приятеля си. Размина се с няколко месеца скандали и насинено око. 2009, 2010 - за щастие нищо интересно. И идва изключително гадната 2011 - абсолютно всичко, което се опитам да направя, колкото и елементарно да е, трябва или да се обърка или да стане по възможно най-сложния начин. Болести в семейството, починаха двамата ми дядовци и хазяйката, аз лежах в болница с пневмония... ох, и още един куп гадости. 2012 - Пак се появи един настоятелен сваляч, с който си изкарахме няколко страхотни дни. Бях достатъчно тъпа за да забравя да изтрия един смс. Този път отричах твърдо пред приятелят ми, че се е случило нещо. И това е съкратената версия. През целият период - истински приятелки - 2, колко често се виждаме - веднъж на 3-4 месеца. Не се и съмнявам, че твоят живот ти се струва трагичен, точно там е проблемът. Трябва да промениш начинът по който гледаш на себе си, животът си и светът. Не бива да се задълбаваш в лошите неща и да си казваш "изгубих всичко", "провалих се" и т. н. т. Всеки е имал и ще има лоши и трудни моменти в живота, не бива да се обезсърчаваш от тях, а да си вземеш поука. Да простиш на себе си, на другите, да си кажеш "Да, това се случи, беше изключително гадно, но вече е минало и аз знам как да го избегна завбъдеще". Просто спри да се вглъбяваш в черното и се огледай - има много красиви неща. Събирай тях, не лошите. Ще ти споделя моето най-прекрасно нещо - спомените от моментите, в които аз лежа до любим човек и го слушам как диша. Не знам защо, но се побърквам от щастие в такива моменти и ми се иска времето да спре и аз да остана в този момент до края на вечността. Дори и сега като се сещам за тези моменти, те ме правят щастлива.

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: 26ec03726f

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   Не си загубила, това което не си имала. Не си загубила здравето, а когато го загубиш и него осъзнаваш, че нищо не можеш да имаш. Така, че се радвай, че си ммлада и здрава, защото някои и това нямат.

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: e40df612f7

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   Виж какво, хората те отбягват защото ти си негативна и рушиш спокойствието, както казва 1, енергиен вампир. Покрай теб е тягостно и скучно, тъжно е и времето минава бавно и мъчително... Опитай се да бъдеш позитивна, постарай се да се радваш на малкото което имаш, започни работа, не се оплаквай, усмихвай се дори да ти се плаче, слушай музика......без да ти пука. № 1 ти е дала пример за нейните нещастия, аз също имам, приятелите ми имат, колегите ми имат, всеки си има проблеми, но на всеки се оплаква от съдбата си, хората действат , борят се за винута щастие. Какво като гаджето те е зарязало? Та ти още си студентка, колко още газжета ще имаш знаеш ли? И аз мога да изброявам трагични моменти в живота си, баби нямам от малка, остана ми 1 дядо на който не му пука за нищо, майка ми беше болна от рак когато бях в 12-ти клас, приятелки имам 2, като се виждаме рядко, всяка си има семейството и живота, но си ги обичам дори и да си пишем веднъж в година, на рожденни дни не се каним :), имам аборт с близнаци, а като се роди после дъщеря ми беше с много тежка пневмония, дори не можеха да я хранят, но знаеш ли аз не се предадох. Никога не съм стояла и да плача на някого колко съм нещастна, погледнах с други очи на нещата, гаджето което ме заряза сега има 1 изоставено дете и провалено семейство, може би ще има и 2...мама се оправи и се обичаме повече от всякога(въпреки тежките химиотерапии), имам син на 5-прекрасен е, ако не бях направила спонтанния аборт нямаше да имам прекрасната си дъщеля, която се оказа много борбено човече, вече е на 1,5 г. и много обича мама и е прекрасна. Нямам приятелки, защото всички колежки и т.н. са ме зарязвали както казваш, на пък за сметка на това съпруга ми ми е и приятел и довереник и любовник, напълно ми е достатъчен. Не беше първия, нито втория, но накрлая го открих, знаеш ли? И ти ще откриеш своя, ако излезеш от тази черупка. На пук на съдбата си се стегни и никога не показвай болката си. Сигурна съм че ще се справиш, стига да искаш да се бориш. Нищо в живота не се дава даром момичета, но тряБва да живеем. На този етап съм доволна от живота си и постигнатото, пожелавам го и на вас. Късмет. ~Рамона~

 

...

горе^

преди: 11 години, 9 месеца hash: 88a306a98a

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

4.   Разбирам те напълно... и моят погром започна 2009 година. Само че аз съм си виновна за всичко :Д зарязах човек с който имах 4 годишна връзка, заради.. и аз не знам заради какво. Взех че се влюбих в един колега който също се оказа влюбен в мен само че и в още няколко жени включително и в жена си, слава богу нищо не стана и не си опропастих живота. След 7 месеца самота реших че мога да започна на чисто... да ама не през тези няколко години само проблеми и в работата и в личния живот, така и не намерих свястна работа в която да ми плащат, така и не намерих човек който да е до мен, наистина до мен... наскоро преди един месец се запознах с едно момче, бях привързана към него като приятел да ама той взе че иска нещо повече аз, пък аз идиотката не се хванах със него и как иначе нали все тъпаците подбирам тръгнах с неговия приятел при това най - добрия с който от детството се познават. И какво стана той замина и прекрати контактите си с мен а онзи който си харесах се държа с мен като с парцал и той не знаеше какво искаше. Спа с няй - добрата ми приятелка, която реши че тя е в правото си и взе че и тя не ми говори и така вече 3 месеца съм сама, но наистина сама, добре че поне сега си намерих хубава работа.... но не се знае де. Най - много ми липсва споделянето с приятелки и с любим човек. Тежко е да нямаш до кого да си легнеш, кого да прегърнеш, тежко е да няма кой да те изслуша и да ти каже една добра дума или поне да те успокои.... липсва ми и любовтта и приятелството... сякаш съм забравила какво е това нещо.... искам всичко да си бъде по - старо му, но знам че е по - добре така, отколкото да си заобиколен с лицемери и неподходящи партниори. На всичкото това и майка ми почина наскоро и аз не мога да го преодолея все още ми липсва и знам че завинаги ще е така.... разбирам те авторке, знам че не ти е леко, искам си хубавите шастливите мигове... но не мога да ги върна... за жалост не мога и да си ги спомням, защото за мен те носят само тъга, опитвам се да гледам оптимистично, никога не съм била песимист в този живот... наистина никога, но сякаш всичко около теб крещи и те прави такъв, сякаш живота иска да те смачка, а болката е нетърпима. Живея за да работя, никъде не излизам защото няма с кого, добре че сва колегите та се разсейвам малко, защото наистина признавам си щях да съм сама.... Искам да открия истински приятели и любовтта, искам пак да обичам и да бъда обичана, знам че ще се случи някой ден отново... както казваше майка ми "и при нас един ден ще изгрее слънцето". Да но тя не го доживя това слънце, целият и живот беше борба да ме изгледа сама, защото баща ми почина преди да се родя.... е как да вярваш в тези думи и все пак една малка част от мен се надява да са истина, така че мила авторке събери още малко сили и изчакай и при нас ще изгрее слънцето малко късно може да е но ще стане, просто се надявай, защото ако изгубиш и надеждата.... тогава става страшно, наистина страшно :)

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: 1943e09e4c

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Не си изгубила нищо, имаш себе си. Всичко, което отчиташ като загуби е част от твоята същност, ти се променяш и в момента си в другата крайност, ще мине време и без да усетиш ще ти се случи нещо много хубаво и неочаквано и нещата ще ти потръгнат, но се замисли къде допускаш грешки, опитай се да се опознаеш в дълбочина и виж какво ти пречи. Повярвай ми!

 

...