 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Искам да плача
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 7254 пъти
Нещастна съм. Много неща ми тежат на сърцето, които ме потискат и ме правят нещастна, а напоследък и много нервна. Преживяла съм много неволи, много тежки моменти за мен, но не знам с 15-20 минутно реване се успокоявах и поглеждах нещата от друг от ъгъл и си давах кураж. А сега не мога да пророня даже една сълза, а негативизма, който трупам всеки ден ме прави звяр. Кълбо от нерви съм, от най-малкото нещо, което ме подразни избухвам, започвам да споря, да крещя, да треперя от гняв. А не искам да е така, защото е несправедливо спрямо хората, които го отнасят. Може би 6 месеца или повече една сълза не съм отронила, а толкова много искам да си поплача за всичко и да ми олекне. Но не става. Дори, когато се ударя жестоко тегля му една псувня, разтрия малко удареното и мине, не може да ме разплаче.
В последно време гледам тъжни филми, чета тъжни неща, дори обидите на любимият мъж не ме разстройват вече, дори когато майка ми плаче по телефона, че не издържа и иска да се самоубие, дори когато видя баща ми и онова чувство на съжаление, погнуса и яд и срам и вина, че изпитвам това към баща си не ме разплаква вече, дори племенника ми като плаче и не мога да го успокоя не започвам да плача вече с него, дори когато една позната ми разказва за неволите си, съчувствам и и ми става мъчно, дори дразнещите мрънкания на сестра ми за коли, пари и имоти не ме докарват до сълзи и сополи. И за дядото и бабата, които стоят пред входа на църквата, през която минавам и за клошарите и за бездомните кучета и котки и за чичо Иван и госпожа Пепа, които идват всеки месец за по левче, два, кой колкото даде там където работя и за тях сълза не тръгва.
Преди 2 месеца умря 14 годишната ми котка, верен другар ми беше, не ме забрави дори, когато си тръгнах от бащиният дом преди почти 4 години и цял месец не отидох да я видя, а аз даже една 1 сълзичка не успях да пусна в нейна памет. В едно състояние съм никакво-гледам тъпо и безизразно, както се и чувствам, отнесено, не ми се говори с никого, не ми се ходи никъде, не ми се яде, не ми се спи. Не знам какво да правя вече.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 6730be26f7 |
|
1. Познато чувство, изпитвам същото, загубих жена си и детето си, избяга с друг и ме остави с празно сърце. Гледай напред, дай шанс на някой около теб, който се опитва да ти привлече вниманието, искрица любов би свалила сивите очила, които си сложила. Живота е даден да се живее, секундите отлитат, опитай се да ги изживееш обичана.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 78d1f2fb76 |
|
2. И аз съм така. Това се случва, когато човек е бил нараняван твърде много. Накрая раната в душата хваща дебела кора и нищо не може да я докосне повече. Това е един вид защитен механизъм, идвършва се на подсъзнателно ниво. Организмът минава в режим на душевно оцеляване, защото емоциите и болката му идват в повече.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: e441a77e0f |
|
3. Намери си много задачи, за да не ти е толкова пусто. Човек може да
се чувства доста самотен дори сред един куп хора. Есен е, коеп спомга за кофти усещания. Не давай на безсмислието на живота да те обземе. Все ще
Нмериш какво да те зарадва. Но наистин е тъжно, че не можеш да плачеш. Това е отнай-полезните и успокояващи неща. Може би не трябва да плачеш з другите и тхните проблеми и загуби, а з себе си. Ще мине споко, всеки изпада в такива моменти понякога. :)
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: b9c7509a46 |
|
4. А любима ли си на любимият ти мъж? Предполагам, че това може да ти помогне-поговорете и изяснете-това се разбира бързо. Аз 10 години близо, се мъчих-какво ли не опитвах и накрая какво-замалко не умрях, а можеше много по-лесно да е-не 10 години да се опитвам да им вляза в положението на ред хора и накрая-неидентифициран, макар и добре координиран сновящ обект. Много ще се радвам да продължим темата, но-работата ме зове сега:)
P. S. Доскоро
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: a5fc5eb00a |
|
5. Здравейте. Аз също се чувствам така... Няма оправия... Просто търпиш и така докато един ден просто не можеш вече да търпиш и направиш някоя глупост... Аз така чувствам нещата :)
|
...
| преди: 9 години, 6 месеца hash: eb005d4923 |
|
6. Здравейте и от мен... При мен също е така. Момче на 20 години съм. През целия си живот не съм намирал смисъл в живота си. Също така не мога да открия човек който да ми бъде опора в живота. Дълго време като дете от 16 до 18, взимах наркотици като си мислих, че ми помагат поне за кратко да се откъсна от проблемите но се осъзнах, че нещата се влошават все повече и повече и така с големи усилия ги спрях. И от както спрях наркотиците започнах да се затварям много повече в себе си. Живея в село което ставаш наркоман, крадец или алкохолик а аз не искам да бъда от този тип хора който са смятани за боклуци от обществото! Като по малък имах приятели, поне така си мислех но с годините някой от тях откраднах от мен а другата част са наркомани и крадци който не желая да имам връзки с тях понеже ме вкарват в беля! И сега останах сам и нямам с кой да споделя каквото и да било. Тежи ми много и се чувствам сам в иначе трудния живот. Друг от проблемите ми е, че не мога да обяснявам добре писмено за да ми влезе някой в положението и евентуално да ми помогне с каквото може. А когато говоря с някого ме страх или поне ме срам да се открия да покажа чувства! Много затворен човек съм и ме срам да бъда сред хора който не познавам и избягвам да се засичам с непознати! Много искам да имам жена но ме срам да водя разговор с момичета и не мога да направя нищо като цяло! Чувствам се един пълен минус пред който има една голяма нула и не може да се събере с нищо. Надявам се да ме разберете и да не ми са смете ако не съм бил много ясен. А на хората като мен ще кажа - Дори и да ви изглежда, че сте сами не отчайвайте знаете, че някъде там винаги има хора като вас а и дори по-зле от вас! Като решите да направите някоя голяма глупост се замислете преди това, че има хора който нямат една филийка хляб или една глътка вода от къде да пият и пак не се предават! Благодаря ви, че ми отделихте от времето си. :)
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 7db97b0a6b |
|
7. И аз съм така. Преди плачех за всяко едно нещо. Когато ми крещят, когато ме ударят, когато ме обидят, когато някой от семейството започни да ме бие. Но един ден си казах '' Защо да си хабя сълзите за боклуци като тях? Защо трябва аз винаги да бъда наранявана? Е вече няма да е така. Ще бъда силна и вече няма да плача. '' Когато си мислих, че е време да се откажа от живота разбрах, че има човек на който ще му липсвам и само той ме караше да искам да промени жестоката съдба присадена ми от Бог. Именно най-добрата ми приятелка. С нея сме прекарали целия си живот заедно плакали сме заедно, смеели сме се заедно, преживявали сме едни и същи неща. Тя прави живота ми значим. Бих си дала живота за нея. Аз не знам какво е обич към семейството, но знам какво е да имаш истински приятели. Съветът ми към теб е да не се отчайваш. Намери нещо или някой което/ който да върне желанието ти за живот!
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 9530ac7550 |
|
8. Кажи сега мила след толкова дьлго време как си
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 00f5454441 |
|
9. Не мога да плача, нито да се смея. Ходя като зомби, тъпча се с антидепресанти и все едно главата ми е заключена за емоции. А толкова искам да поплача така когато ми е ставало съм се разтоварвала блаженно. Но това беше преди година. Не знам към кого да се обърна това ми е от години, защо се крия зад това?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
