 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Физически съм тук, психически отдавна умряла
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 2571 пъти
Първо здравейте. Знам, че след като напиша, това което имам, нещата няма да се променят, но нямам думи да опиша колко зле се чувствам.
Толкова ми е самотно, чувствам се толкова наранена и предадена и най-вече от хора, които най-малко съм очаквала. Никога не ми е вървяло в отношенията с другите, а аз не съм желала на никому нищо лошо и съм уважавала всеки, които съм допускала в живота си. Говоря за приятели, които съм мислела за наистина близки, отначало винаги всичко е изглеждало добре и са се представяли за едни, но с времето маските падат и съм виждала, че хората, които смятам за приятели зад гърба ми са правели много мръсотии, без да съм си го просила с абсолютно нищо. Говоря толкова общо и не споменавам конкретна ситуация, защото те са толкова много, че мога да говоря до безкрай, а съм убедена, че отново аз ще изляза кривата и неразбраната както винаги.
С годините в такива ситуации и с такива хора ме е събирал живота, че от щастливото и свободно момиче, аз станах толкова комплексирана и затворена в себе си. Не знам, защо винаги са ме мразели, хората нито ми доставят кеф скандалите и злорадстването нито съм говорела за някои, които съм имала за приятел нещо лошо зад гърба, а все такива неща ми правеха на мен, а когато съм искала да разговаряме, винаги е имало отричане или нежелания за свестен разговор.
Дано не помислите, че аз се изкарвам сега за най-читавата, далеч не се опитвам да обясня това, а просто толкова много ми горчи от всичките неща, които съм преживяла и колкото и пъти да съм се опитвала да забравя всичко и да пробвам нови приятелства, все в последствие става пак, че ми изиграват много лош номер. Вече нямам сили за живот, нямам близки хора, освен майка си. А моето работно време се разминава с нейното и много рядко се засичаме, както се досещате и с нея не мога едно здрасти да си кажа.
Имам много проблеми освен този, който също ми пречат на социалния живот и колкото и да се опитвам да ги преодолея, просто душата ми сякаш е толкова ранена, че не знам колко още мога да понеса. Вече ме е страх от хората, вече ме е страх да съм себе си. Сякаш всички са толкова студени и гледат да те смачкат колкото може повече. Защо е така, не може всички да са такива, щом и аз не съм, но защо все отначало изглеждат светни и след това се оголва една страшна истина за грозната им вътрешност? ! Защо без да правя на никoй нищо и се държа добре, точно тогава страдам най-много. Трябва ли да се променям себе си, за да не ме прегазят. Но нали тогава на мен няма да ми е добре, че не съм истинското си аз....
Предполагам ще ви се стори смешно всичко, но аз съм много слаба по характер, не мога да съм такава, че да не ми пука или да съм безчувствена, това много ми пречи разбира се, но така и не мога да се променя.
Нямам дори и финансови възможности за неща като например да се разсейвам с някакво хоби, или да посещавам някакви места, не казвам, че парите са най-важното, но и това допринася. Аз просто цял живот съм искала да имам поне един но искрен приятел до себе си, за когото да знам, че и той ме приема така, но така и не намерих такъв, имам чувството, че това ми е орисия, защото не е нормално, все да се случва едно и що нещо накрая. Имам чувството, че скоро ще се погубя, защото не виждам смисъл в живота, които водя, не мога да опиша колко зле се чувствам от непреглътнати минали случки с много хора и не виждам стимул, които да ме дърпа напред. Няма никаква светлинка в живота ми.
Никoй не знае какво ми е, защото е досадно да слушаш
как някои се оплаква, само аз си знам и години наред не мога да намеря вътрешен покой. Искам да не съм толкова страхлива, да не ми пука от другите, да не ми засяда буца в гърлото когато се сетя за това, как някои ме е ранил с нещо, но не мога. Как да изляза от обвивката си, като знам какво може отново да се случи? Искам и да продължа напред, да имам хубави спомени с някои... да, аз нямам хубави спомени.... Просто ми се струва, че всичко вече е толкова повърхностно и бездушно, толкова лицемерно, че се чувствам в някакъв друг свят и години наред искам просто един ден да се събудя и да осъзная, че това е просто един лош сън, но не е.... Забравих какво е чувството да се посмееш искрено и от сърце за нещо или с някого.
Няма да пиша повече, просто исках да го напиша някъде, защото не мога да говоря с никoй, макар, че май ще бъда нападната, за тези си мой признания, но така се чувствам от вътре. Не ми се живее така, нямам желание вече за каквото и да било, не казвам, че съм тръгнала да се самоубивам, аз физически съм тук, но психически.... отдавна умряла. Дори не е нужно някой да пише коментари, просто защото, аз съм безнадеждна кауза.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: a5696c7f2b |
|
1. Е, докато мислиш, че си „безнадежна кауза“, то наистина ще бъдеш такава.
Имаш един основен проблем, които е причина за нещастията ти - самосъжалението и пасивността.
Пасивна си, защото си поставила цялото си щастие в ръцете на другите хора. Сама за себе си не можеш и не искаш да бъдеш щастлива.
Самосъжаляваш се, защото не искаш да предприемеш нещо (да се промениш), а ти е по-удобно да си в пасивна позиция и да чакаш светът да се завърти около теб.
Решението - стани по-егоистична и започни да живееш за себе си и за собственото си благоденствие. Усмихвай се на хората, дарявай любов, добро настроение и не чакай от другите да ти дадат, дарявай заради самата себе си!
Повечето хобита не струват пари, а само време. Отново потъваш в пасивност, вместо да направиш нещо.
Имаш интернет, ето - на разположение са ти хиляди книги. Можеш да почнеш да учиш сама език, да четеш книги на него да кажем. (разходи О лв)
Можеш да бягаш в парка, да си организираш разходки, пикници - а защо не, да поканиш някого. Можеш да се ангажираш като доброволец в БЧК да кажем или в друга организация.
Във всяко българско селце има читалище. Там се развива всякаква културна дейност, самодейност, срещат се хора. Има и обществени библиотеки на доброволни начала, всичко има, мила, стига да искаш и нищо не струва пари, а само време.
Отвори се към хората!
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: a95cf11c59 |
|
2. Съгласна съм с номер 1. Макар че, дори и да се отвориш към хората, това не е гаранция, че те няма да са лицемерни към теб. Идеята е да не ти пука и да можеш да се защитаваш и да покажеш, че имаш достойнство. Поработи върху това... не си само ти така. И сред интелигентните хора има простаци.... така че пак можеш да станеш обект на подигравки и лошо отношение.
Освен да уважаваш себе си и да се обичаш и да живееш така, че на теб да ти е добре, друго решение за измъкване от този тип проблем не виждам.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: edff6dd81b |
|
3. Мило момиче повярвай ми най-искрено ти съчувствам защото съм в положение подобно на твоето. Не знам какво да те посъветвам освен да ти кажа че хората могат да бъдат жестоки и брутални и за това те съветвам да намериш 1-2 верни приятели на които можеш да разчиташ. Потърси си някои хора които са като теб и мислят като теб и също са били разочаровани от околните и знаеш че няма да те предадът или да лицемерничат.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 2e1861fb15 |
|
4. точно така се чувствам и аз в момента, знам колко е мъчително да си по цял ден във вас и да се връшаш назад... и неможеш да разбереш какво не ти е нарред... защо точно на мен ми се случва.... защо хората се държат по тоя начин с мен. Според мен това е от слабия характер и аз съм такава, страшно съм депресирана и на всичко отгоре се сдобих със социална фобия... страшно нещо, немога да мръдна от нас. Моят съвет към теб е да отидеш на психолог преди, да си затънала още повече.
П. П извинявайте за грешките с телефон съм и ми е малко трудно да пиша
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: f4449ea64c |
|
5. №1, стискам ти ръката. Взе ми буквите от клавиатурата!
Бих добавил само, че я е налетяла кармата й, но така или иначе - лоша карма се лекува с добра воля, добри намерения и активност.
Ray
|
...
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 90a823ab13 |
|
6. Абсолютно съм съгласен с №1
Около 4-5 години бях в същото положение, но сега всичко е различно. Ходих на психолог 3 месеца, четях книги, слушах музика, дори се опитвах да рисувам, гледах филми, разхождах се... прекратих всички връзки със старите си приятели... ето, че сега си намерих нови - забавни, с чувство за хумор, но разбира се - винаги си пазя личното пространство и не позволявам на хората толкова да навлизам там където не им е работа. Станах по-спокоен (като че ли никой не може да ми разклати душевното здраве, нито пък емоционалното). Живея си супер егоистично, правя това, което искам (а за парите - не ти и трябва). Сега гледам на живота - така сякаш съм единствената звезда. Каквото мислиш - то това е истината.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 0a63119e0a |
|
7. ОТ АВТОРКАТА:
Въпреки, че не очаквах много отговори, казвам ви БЛАГОДАРЯ за вниманието и съветите. Още докато писах всичко, знаех как ще изглеждам, няма да се оправдавам, единствено исках някъде да излея това, което от толкова години трупам в себе си, макар и отстрани да излезе, че се жалвам.
Номер 1 е анализирал добре каква съм, но само според написаното и сега знам, че пак ще излезе като един вид защита, ще кажа че тази моя пасивност се дължи много от начина на живот, които водя и нещата, които преди съм преживяла, не споменавам нещата от написаното, а други много по-сериозни, за които няма да навлизам в подробности, не за това пиша.
Може би до някъде имах нужда да чуя мнението на други хора и от съвети, защото както вече споменах единствения човек, който имам е майка ми, а тя е стара и болна жена и нея по абсолютно никакъв начин не мога да натоварвам с каквото и да било странично. На мястото където работя се разбирам с всички, или по-точно имам добри отношения, но всички са много по-възрастни от мен, семейни и отношенията ни не може да бъдат нещо повече извън работата. Тези хора си имат съвсем други неща на главата и аз съм по-малка и от децата на повечето, с една дума не сме на един акъл.
За хобитата казвам, че проблема не е основно в парите, проблема е, че малкия град в който живея няма такива екстри. Примерно аз винаги съм искала да се запиша на стрелба или бокс, но тук няма къде. Влече ме много фризьорството и козметиката, грим -като цяло типично женски неща, но нямам възможността да се запиша на курсове, такива неща ме развличат и ми доставят радост. Имам си зайче, на което се радвам и ме прави щастлива, някои казват да слушам любимата си музика и това правя, но просто работата е, че има моменти, в които остана ли насаме със себе си и осъзная до какво положения съм стигнала, не мога да понеса слаботата си.
Затова и казвам, че това ми е сякаш основния проблем, че нямам контакти и близки хора, които да са част от живота ми, изпитвам нужда от приятели, но не такива- за единия купон, а истински хора до себе си. Казвате да се чувствам добре и сама, да не завися от хората, обаче дългия период от липсата на такива си казва думата, просто изпитвам празнина и приятелите са тази липса. Никого не упреквам, написаните неща които изредих навярно отстрани се тълкуват като"хората са ми виновни". Не казвам -всички са такива, не казвам именно, че съм се затворила заради тях, а в следствие съм станала такава... самите случки и страх да не се повторят. Тъжно ми е, че не попадам на правилните, на моите хора.
Номер 6 искам да те питам нещо, надявам се да ми отговориш. Казваш, че си ходил на психолог, аз много пъти съм се замисляла дали да не потърся, защото тук пак казвам скромен град сме и няма такъв, какви техники прилагат, наистина ли помагат, заслужава ли си да предприема тази стъпка, ако реша да потърся в някой близък град където има?
Също така искам да знам за книги, по-скоро дали има такива, които помагат на психиката, чувала съм как променяли мисленето ти.. сещате се. Не съм на ''ти'' много с такъв вид литература, за това, ако не е много нахално и някой има желание, ще се радвам да препоръча книги от този род, има ли такива онлайн? Дори и да не са.
И на другите номера благодаря за вниманието. Съжалявам, че коментара ми стана на половината на историята ми, но имам толкова голяма нужда да говоря с някого, а няма с кой и на такова място направо се оливам от писане.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
