Споделена история от Други |
Депресия
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 3557 пъти
Здравейте, читатели и съветници!
Наскоро попаднах на този сайт и сега реших да споделя моя проблем, ще се постарая да съм кратка.
Аз съм момиче на 22 години, тази година завърших семестриално, не успях да се явя на ДИ и това ме депресира доста, чувствам се ужасно провалена, понеже ще завърша година по-късно (в добрия случай). Обвинявам себе си за това, защото не се подготвих достатъчно добре и реших да не се излагам, доста самокритична съм, максималист често, въпреки че се научих да приемам и другото, защото оценяването рядко е обективно….
Вече е минало и няма да задълбавам, не мога да го променя!
Вече трябва да мисля за работа, нещо, с което да се занимавам и да ме разсейва от сивотата на ежедневието. Досега не съм работила нещо фиксирано- в смисъл 5 дни/8 часа, а по малко и то за няколко в почивните дни, все пак бях студент редовно обучение и не исках да изпускам лекции, работата беше по-скоро като опит, свързан със специалността и малко да се отпусна.
Но сега нямам желание за това, да се запознавам с нови хора, като цяло съм интроверт.
Докато ходех на лекции, бях заета с изпити и учене, бях под стрес за всичко, имало е сериозно сдухване, но все пак някак продължавах, а сега няма смисъл в нищо. Чувствам се сама и понякога самотна. Отдалечавам се и от малкото приятелки, които са се захванали с нещо или просто си седят вкъщи, или пък учат още.
Колкото и до личния ми живот- и той не е цветя и рози. Зимата се разделих с приятеля ми, който постоянно ме обвиняваше, че нямам време за него и ме изкарваше виновна за всичко. А аз по цял ден бях на лекции, а през седмица в събота давах уроци, но той не го разбираше, имаше само един ден лекции и през останалото време ме обвиняваше. Разбирам, че в една връзка винаги и двамата имат вина за раздялата или за това да не вървят нещата, но реших, че трябва да се разделим, той не го прие добре… Следващите месеци се виждахме понякога, до към август някъде…. В момента мисля, че излиза с друга, не общуваме. Исках да поговорим, за да не остават лоши спомени, последния път той се държа доста гадно, но той отказва, опитвам се да разбера реакцията му, според мен иска да ме нарани заради раздялата.
Има моменти, в които просто исках да се сгуша в някого и да не мисля за всичко и всички, но не мисля, че ще стане и какъв ли е смисълът, след като след известно време ще се разделим…. Не искам и деца, които обикновено осмислят живота на хората, не искам и кариера, която пък задоволява другите, и тогава какво остава?
Честно казано, нямам желание за живот, звучи песимистично и пораженчески, но е така. Не че не оценявам малките жестове, топлите лъчи, усмивките на хора, напротив, но когато се обединят няколко неща, някак вече не са достатъчни!
Предполагам, че ако има коментари, те ще ме пратят на психолог и ще кажат да се стегна. Ходила съм преди, но нямаше ефект, имам и нещо като ОКР, с което донякъде се справих, донякъде не, не е толкова лесно.
Това е накратко и някои от аспектите, благодаря, ако сте го прочели.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: ff58a00db6 |
|
1. Като всеки интелигентен и с добри духовни заложби човек, си объркана и обезверена, защото не можеш да намериш своя път/ цел в живота и си занимарила духовните си потребности. Ситуацията се усложнява и от факта, че прекалено много значение отдаваш на оценките, което е довело и до неявяването ти на изпита. Може би е подходящо в момента да обърнеш внимание на вътрешния си мир - религия и себеосъзнаване. Задай си въпроса - какво би те накарало да се чувстваш жива, пълна с ентусиазъм и енергия? В един такъв период в живота ми открих книгите на Д-р Майкъл Нютон. Помогнаха ми много.
Ще трябва наистина вече да помислиш и за работа. Не се насилвай за нови контакти, а по-скоро за танци :)) Да, танци. Запиши се за някакви танци, нуждаеш се от разпускане на душата. Обърни се към онази безкрайна, спокойна и топла любов, която обгръща всички души и от която винаги можем да заредим батериите. Успех! Духовната пустота се лекува със знания за душата.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 613401bba5 |
|
2. От цялата история излиза, че ти четири години си била заета основно с лекции и учене. Нямала си време за приятеля си, за работа, защото си учила и посеюавала лекциите... Е тогава, след толкова учене защо не си си взела държавните изпити? Какъв е смисълът от всичко, след като не завършиш смислено? Като си се захванала със следване - довърши го. И какво като си интроверт? Според мен е хубаво. Контактът с хората не носи нищо добро - само натоварва. Стегни се и си вземи изпитите, за да не ти е напразно ученето до сега. Намери си някаква работа, която да ти позволява да се издържаш, но да не те натоварва психически и физически. Забрави за кариера и т. н. глупости в този ред на мисли. В българия думата "кариера" е мега смешна.
Ж26
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 5e0c8d10a7 |
|
3. Благодаря за коментарите и съветите.
В първия коментар личи, че авторът е преживял подобно нещо. В ситуация на депресия психолозите обикновено съветват хората да се занимават със спорт, знам го :), относно книгите- ще проверя, обмислям и някои на Ерих Фром относно човека, същността му и поведението. Имам и още много приготвени книги за четене, но нямам желание сега.. :(
Относно втория коментар- какво се очаква да правя през 4-те години на следването си??? Не съм се отказала и не е приятно да съдиш :)
|
|
