1. По първия въпрос - прочети Търговското право в частта му за разните му там устави, събрания, всичко е регламентирано в договоринтие отношения между съдружниците, които пък са регламентирани в Търговското право. Учила съм в чужбина, не знам, как стоят точно нещата в България, но те съветвам да си отвориш литературата и учебниците, както и Закона. Ако се затрудняваш, намери някой студент по право или друг от твоята специалност, с които да учите заедно. Най-добре чети Закона в оригинал литература извън задължителната дискутитай с колеги.
По вторият въпрос - пак те съветвам да отвориш литературата си и да мислиш с мозъка си малко. На Запад не сме учили за „смесена пазарна икономика“ - или имаш пазарна икономика, или нямаш... поне според американските автори - има само т. н. „социална пазарна икономика“, в която държавата изземва чрез данъци потребление от заможните и го преразпределя към бедните.
Мисля, че смесената пазарна икономика е някаква особеност на прехода в бившите соц. страни от планова към пазарна икономика. Например мога да си представя намесата на държавата посредством изходни мита за стоки, дефицитни в страната. Друга намеса може и днес да предприема държавата посредством държавните си резервни за военно време и катастрофи. При сриф в цените на един продукт, държавата изкупува за резерва си просто големи количества от него и ги продава, когато цените са прекалено високи. Така държавата може да се опита да гарантира стабилни цени на пазарите на основни хранителни продукти да кажем.
Подобна мярка имаме на ЕС-ниво. Прочети за т. н. „маслени планини“. Чрез субсидиите си за млечните производители по механизма на класическия „Свиневъдски цикъл“ се е достигнало до там, че цената на млякото се е сринала до минимума и въпреки това остават неизкупени количества. ЕС изкупува количествата и ги прави на масло... това масло после са горели в индустриялни пещи. Звучи безсмислено и абсурдно, при положение, че африканците гладуват, но е така. По подобна схема правителствата изкупуват излишните количества пшеница, ориз и т. н. и ги изпращат на развиващите се държави като помощи. Идеята е да стабилизират своето си производство и цени. Никой не се интересува от африканците, чието собствено производство бива унищожено, защото помощите са безплатни, а те не могат да произвеждат на такава цена.
В съвременните условия за покачване на цените обаче не е толкова интересно горното.
Друг актуален пример, за когото няма как да не сте чели е пускането на държавна земеделска земя срещу компенсаторки. По този начин държавата реално увеличава предлагането на земеделска земя във втори период на вторичния пазар и се стреми да предотврати балон на този пазар. В същото време, използвайки компенсаторни инструменти, тя не извлича свежи пари от икономиката, не ограничава потребление и инвестиции.... Чети повече по този пример, много интересен частен случай, 100% измислен в мозъка на Дянков, който си е книжен икономист.
Чети вестници за още примери, но като цяло ние сме пазарна икономика, не сме смесена. Има отделни случаи на намеса на държавата, но те не са достатачни. Смесена икономика може би има в Китай, мисли сам за примери там.
Съвет като колега - чети, за Бога литература извън учебната ти и чети пресата, гледай новини!
|
