Споделена история от Други |
Емпатия?
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 2007 пъти
Здравейте, читатели на сайта,
Днес ми се иска да споделя едно свое разочарование. През всичките ми години живот (почти 39) никога не съм попадала на човек (мъж или жена), който е способен наистина да влезне в положението на друг, особено ако не е преживял/а същото сам! А не съм живяла малко, нито на едно и също място- сменила съм 3 държави по света, посетила съм десетки други, общувала съм с хора от всякакви раси, възрасти, националности и религии! Предимно интелигентни и образовани хора. Но никой, буквално никой не е бил способен да се абстрахира от собсвения си житейски опит и да се постави на мястото на друг- абсолютно всичко се пречупва от собствения мироглед и най-вече директни преживявания.
Как е възможно толкова интелигентни хора да не могат да бъдат емпатични на по-абстрактно ниво? Например- аз не съм била в брак, но мога абсолютно ясно да се поставя в положението и да почувствам болката на преятелка, чийто съпруг й изневери! Останалите около мен не смеят да кажат нищо, понеже не го били изпитали (а една, която го е изпитала предпочете да бие отбой).
Наистина ли хората са способни на абстрактно мислене, но и на "абстрактно чувстване", ако мога така да се изразя? Това не ми с вижда трудно ни най-малко, но всички хора, с които съм общувала не са били способни на това. Разбира се мнозинството от тях, обожават да "дават акъл", дори, когато не са го преживели, но без истинска емпатия, а само и единствено базирано на техните конкретни чувства, в конкретни минали ситуации. Тези ситуации са толкова специфични за всеки човек, че от такъв "акъл", според мен - полза никаква.
Единственият човек, който ясно е честно си признава, че ако не е преживял нещо, не бива и няма да дава акъл, точно защото не го е преживял, е... моят приятел (май и за това ме привлече и ми стана такъв... ). Той изглежда поне с една крачка пред другите, в честността си, но наистина, на мен не ми се струва никак трудно да "влезна в обувките" на някой друг и да се почувствам точно както той/тя се чувства, дори и да нямам изобщо подобен житейски опит! Според мен това е въпрос на чувствителност, развита емпатия, познаване на себе си, въображение (как бих се чувствал точно в тази ситуация, ако имах миналото, на точно този човек) и.... "абстрактно чувстване" (ако мога така изобщо да го дефинирам)!
Обаче, като научен работник, не мога дори за момент да допусна, че аз съм единствената на света- просто няма такава вероятност! Мислех си наскоро за Ванга-дали тя го е можела? Но аз нямам никакви такива екстраординални способности- най-обикновена жена съм.
Та въпросът ми е- къде са другите хора с тази способност- напълно да се абстрахират от собсвените си житейски истории (или липсата на такива) и просто да почувстват точно както други хора се чувстват... Нима това не е емпатията? Ако не е- какво е? Ето какво казва уикипедията (не е много): http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%87%D1
%83%D0%B2%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5
Какво мислите вие?
|
