Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не е лошо. Детето когато не е желано се превръща в малко изчадие и сякаш иска да скъса нервите на родителя докрай. Първият ми син е олицетворение на всички тъмни емоции. Като се започне от жалост към самия себе си, егоцентризъм, постоянно недоволство, никога в нищо не ме е подкрепил морално, интригант, сега на 22 вече ме пита какъв бил смисъла от моя живот.
Казвам ти-докато не се почувстваш морално готова за дете, не се захващай.

7.   Не е така, да имаш бебе не е толкова страшно колкото си мислиш. Ти си му майка и усетило майчината топлина няма да има истеричен рев. Имам племенник на годинка изобщо не плаче, само когато да заспива и майка му я няма защото е свикнал тя да го приспива, но щом го гушне веднага млъква. Мои колеги и колежки също не се оплакват от истеричен рев на бебета си. Не се настройвай и отхвърляй предварително нещо, което не си опитала. Казвам ти го от опит. Наложи се аз да го гледам горе долу месец и си мислих как ще му сменям памперсите като ме е гнус, как ще го храня, как ще го изтърпяда ми реве. Но изобщо не беше страшно и гнусно колкото си го представях. Не се плаши. Но иначе имаш време, млада си поне до 30 годишна е добре да имаш поне 1 дете. Чела съм, че след 30-те е по-трудно да се забременее и раждането е по-болезнено

8.   Подкрепям Номер 3. Щом това ти е в главата по-добре да нямаш деца (засега, разбира се). Дете трябва да има, когато си готова и е желано. Няма нищо по-лошо от детенце, което не може да усети майчината ласка, опора и любов и която "не понасям мисълта за безсънните нощи, истеричен рев и това да обсебва съзнанието ми". А и все пак си на 27г., има шанс да се промени светогледът ти. Но, ако не - живей си сама (или с приятел/и, но не създавай и не обричай едно невинно същество). На мен лично ми е странно, аз съм готова за майка от 20-годишна, е, не тръгнах да търся осеменител, изчаках, изучих се, започнах работа, ожених сеи родих на 30. Е, сега съм самотна майка, много ми е трудно, но съм безпределно благодарна на Бог, че ме дари с това създание и дано да е жива, здрава и щастлива. Това е най-главното.
Мисълта ми е, че всяка жена е различна - ако бях станала майка преди 10 години пак щях да съм щаслива. Даже искам да имам 3-4 деца (без майтап, мечтая си постоянно, просто животът ми се преобърна). Нищо де, ако не мога аз, ще си осиновя, аз съм дала дума пред себе си и света :)
И още нещо - мисля, че е редно да кажеш на приятеля си за позицията си. Може да иска да стане татко и да вярва, че женат, с която е да бъде и майка на детето/децата му. А и може да сте се намерили и той също да не иска, или да не е готов засега и така да си паснете и да сте щастливи много. Казвам ти го, защото преди 8 години с бившия ми приятел бяхме година и половина заедно, когато разбрах, че той няма НИКАКВО намерение за дете (все още, в момента пак е сам, защото и приятелката му го заряза и сега е майка). Не, че не сме си много добри приятели, но в този свят всеки си има възгледи и те трябва да се уважават. Ако и твоят човек е като бившия ми (относно мирогледа за децата) значи сте се намерили точно :):):)
Пък и наистина, може да се промениш след време. Но и да не стане, не се обвинявай - имаш право на мнение. Аз съм вегетарианка и колкото и някой да ми обяснява колко е вкусна луканката му, НЕ ИСКАМ да ям месо. Това е.

Птичето

9.   И аз съм на мнение, че е по добре да нямаш деца щом не искаш, но не си права да лишаваш приятеля/съпруга си от деца. Като те е страх от ревове и безсънни нощи има гледачки за 500-600лв месечно доста жени ще се навият да гледат бебе денонощно, само трябва да ги откриеш.

10.   Аз съм мъж на 28 години, преди половин година станах баща. Хубаво е, не е чак толкова трудно, само любов и търпение трябва. Това, че не искаш не е проблем, но ако по - късно искаш може да е късно виче- приятелят ти няма да те търпи дълго, а може и вече да нямаш продуктивни възможности тогава...

11.   Не слушай никой за тези работи, недей да вървиш по някакъв очертан обществен график.
Примерно аз съм се появил, когато баща ми е бил на 40, а майка ми на 34. 30 и няколко години след това аз мисля че още ми е рано за деца и за момента не желая нито дете, нито просто партньор, който да е до мен само за да не говорят хората че съм сам. Мисля че ако срещна правилния човек, може би ще мечтаем и ще направим дете, ако не, не виждам смисъл да направя дете на някоя жена, само защото ми било време. Прекалено много хора вървят по този път, с ТРЯБВА на всяка цена да се направи това или онова.
Така че върви по пътя който си избрала, така или иначе, каквото и да направиш, повярвай ми ще съжаляваш, просто така сме устроени хората, за това се ръководи от принципите си :)
Успех.

12.   Лош е начинът по който говориш за тях. За сега не искаш... окей, но след най-много 5 години ще се замислиш за семейство и деца. Как предпочиташ, да си умреш сама или да създадеш семейство? Хубавото в твоя случай е, че имаш дългодишна връзка. Има жени на твоята възраст и доста по-зрели, които супер много искат деца, но няма на кого да ги родят. Дай си "почивка" още 1-2 години и действай по въпроса...

13.   Трябва да си дадеш сметка дали въобще не искаш деца или не искаш 2-3-5 години. Имам два примера, една двойка мъж и жена живеят заедно вече 12-13 години и нямат деца... Не искат. Тяхно си решение. Но сто пъти съм им говорила, че щом не искат, се отказват завинаги... а не на 45 да им щукне нещо и да създават деца, след като са имали време, възможности, пари и подкрепа. Моя приятелка навремето също каза-не искам да се женя и да имам деца. Е, така и си остана. Беше убедена в желанията си. Лошо няма. Пътищата ни се разделиха и нямам идея какво се е случило в последните 2-3 години, но дано не им е текнало да правят деца на стари години. След 40 край-и точка. Имали са време, не са го използвали. Толкоз.
За теб същото важи. Да не решиш на 45, че ти се е приискало дете, защото биологичният часовник се обажда? Е, засега имаш време... но не е безкрайно.

14.   13, не се бъркай в живота на хората, тяхна си работа.
Аз с мъжа си съм от 10 години, а от 5 живеем заедно и не искаме още деца, защото съм много млада още и за сега имаме други планове. Хората си знаят.

15.   Тъй като съм мъж на 27 темата ме вълнува, защото аз пък трудно понасях как приятелите ми говорят за памперси, напикани гащи и т. н. Бях на гости на приятел и жена му излезе, тоя държи бебето, звънна се на вратата и той ми каза дръж го за малко... Все едно поех чувал, чудех се как да хвана, къде. Затова държах бебока под ръчичките и с лице срещу моето. Гледах му усмивчицата и какво да кажа? Понечи да ме погали с ръчичка, дадах му, усещането беше страхотно. Сега искам и аз дете, но пък нямам жена подходяща. А за проблема на авторката - познавам 2 вида жени, такива, които категорично не искат деца, или такива, които са се юрнали да раждат. Много малко са умните, които да знаят, че това е част от живота им и да се съсредоточат в търсене на точния човек. Имам приятелка, която е маниачка на тема бебе. На 25 г., доста е красива, но за 5 години я зарязаха 10 момчета, вкл. и аз. Защо? Защото имахме връзка от 3 месеца и тя поиска да си направим дете. На момчето след мене, който ми е приятел още на 1-вата седмица му казала, че иска дете от него. Това момиче не е в ред, готова е да забременее и роди без никакво значение кой е бащата, сещате се за резултата след време. Мислете, мислете, но знайте, че рано или късно идва. Разбрах го аз, разбери го и ти - това е част от живота, от нормалния живот. Възпроизводство, факт е, че за това си пратена на земята, както и аз. Да продължим човечество. Това е първостепенната задача да всеки индивид, това му е природата. Вървиш ли си срещу природата нищо добро не те чака.

16.   Аз съм почти на 24 год. и за съжаление не искам да имам деца. До преди известно време ги обожавах и смятах, че това е едно от най-важните неща в живота на всеки един. Явно поради тежкият ми живот и през детството и в момента всеки ден си повтарям как НИКОГА няма да поискам отново. Просто не искам да обрека дете на страдания и мъки.

17.   Едно мога да ти кажа- желанието за дете или не е нещо, което времето променя. Не си мисли, че така ще разсъждаваш докато си жива. Голяма заблуда! И искам да ти кажа друго -запомни го ДОБРЕ: никога няма да съжалиш, че имаш дете, но бъди сигурна, че нямаш ли, един ден, когато вече ще е късно, ще съжаляваш, че нямаш. Сама прецени кой вариант е по-добрият.

18.   Авторката къде се покри? Да не е забременяла :)

19.   оф номер 18 както гледаш тя изобщо не е коментирала въпроса ти е излишен. Иначе на нас лично с брат ми са ни гледали бавачки икономи прислужници. Просто родителите ми не са имали време говоря за след втората година когато майка ни вече не е имала право на майчинство и така. Не знам, ако имате повече възможност може да си наемете това не е проблем баща ми казва, че някой евтино взимали само 20 лева на час това е нищо.


Падналото ангелче :*

21.   Не мисля, че ако не родиш ще съжаляваш, но е възможно да съжалиш, че не си имала дете и не си го отгледала. Помисли си за осиновяване, може да осиновиш по-голямо детенце, вместо бебе. Да родиш едно дете, не те прави специална, но да отгледаш изоставена душичка и да го обичаш като свое те прави.

22.   Ти си решаваш сама. Ако пожелаеш да имаш трябва да си много отговорна. По-добре не раждай, ако смяташ, че няма да го обсипваш с грижи, любов и т. н, защото така по-тъжно за детето :)

23.   Съвсем ок си си. Просто не всички жени стават за майки. И аз не искам деца, а съм на 32 и съм омъжена. Причините са същите. Достатъчно стрес имам и без да се налага да не спя и да се занимавам с детски капризи. Така, че защо да раждам? Това ще си е жив кошмар и за мен и за детето. Не искам да ставам поредната изнервена майка, която седи в парка запалила 20 цигара за деня и само гледа за какво да се развика на детенцето си, защото всъщност изобщо не и се седи в парка и не и се занимава с него, ама няма как след като вече го е родила трябва да полага поне минимални грижи. Е, не благодаря!

26.   Какви деца, ве! Ще вземе да ти се пръкне някой олигофрен - ще се чудиш какво да го правиш цял живот! Простаците приказват за деца без да знаят какво друго да правят с живота си и защото така е инерцията от поколение на поколение. Бъди доволна, че твоя поне от към твоето разклонение твоят род ще свърши и няма да има повече глупости на земята!!!

27.   Ангелче, ти нямаш ли си друга работа? И ти като всички богати, вечно без работа, но с много пари. От къде толкова пари? При толкова мозъчни липси..

30.   За всяко нещо си има време, когато то усети отвътре човек.

31.   Щом чувстваш, че не искаш да бъдеш майка - приеми този факт и живей в мир със себе си. Не раждай дете, защото "така трябва и така е нормални" и защото "всички раждат".
Аз родих късно. Родих, защото чувствах, че трябва. Не съжалявам и за миг, макар, че преминах през много трудности и особено ми беше трудно да преодолея егоизма си и да поставя детето на първо място.
Запомни, всички приказки за това, че се влюбваш в детето от пръв поглед, са преувеличени. Аз не се влюбих в моето от пръв поглед, защото бременността е в най-добрия случай неудобство и постоянен дискомфорт. Но истинският ад настъпва когато ТО се появи. И с времето установих, че с грижите по детето се влюбваш в него. И то в теб. Няма нищо по-хубаво, въпреки проблемите, страховете, безсънните нощи, лишенията и всичко, няма нищо по-сладко от това да ти поеме главата в малките си шепички и да те целуне, казвайки ти, че много те обича. Тогава се стопява цялото напрежение, мъките и страховете.
НО! Ако вътрешно си убедена, че няма да можеш да преодолееш себе си, просто не рискувай. В моя случай се получи, но може и да не се получи. Тогава - лошо за детето, лошо и за теб.

32.   Мъж съм на 27 и аз не искам да имам деца . Не искам и аз да слушам рев , да сменям памперси и хилядите неща свързани с едно дете . Не че не ги обичам няма малко дете с което да не мога да си играя или да го бавя , просто не ме кефи за сега тази идея . Можеби след 10 години . Така че всичко ти е нормално в БГ има изкривени разбирания за това кога и как трябва да имаш деца

34.   И аз не искам деца.

Мъж на 24 г.

37.   Имам съседка, която роди наскоро здраво и прекрасно момиче. Имаше лека бременност, само раждането е било секцио, понеже все пак е на 46г. Да, точно така - на 46г. е :) Аз също не искам да имам деца, а съм на 29г. Имам връзка от 5г. Живеем заедно в къща. Имаме куче и котка :D Мога да изброя поне 10 причини, защо не искам да имам дете... И в същото време една мисъл ми идва на ум, защо бих искала " Така е редно ". Но тази е мисъл, даже не е моя, а на обществото. Може би, някой ден ще поискам, но днес не е този ден. Така че, не се напрягай. Не си единствена ;)

38.   Нищо ти няма. Това дали някой иска деца или не, е личен въпрос и не влиза в работат на никой друг. Ще има хора, които ще те подкрепят и разбират, но мнозинството ще реагира дори остро на решението ти.

Аз също не искам деца, вече съм на тридесет и седем. Радвам се на живота такъв какъвто е, не се чувствам празна и не разчитам на външни фактори да ми дават чувство за пълноценност и щастие.

Всеки е сам архитект в собственият си живот и никой няма право да налага собствените си виждания върху другите. За съжаление, темата за децата е деликатна - хората се вкопават в нея и са готови със зъби и нокти да се борят, само и само да те убедят колко си грешна, ненужна и безсмислена жена, ако нямаш деца. Също как това е най-прекрасното нещо на света, което обаче, щом се колебаеш, явно не е достатъчно убедителен повод за теб да родиш.

Повечето аргументи, които съм чувала относно решението ми да нямам деца, са толкова нелогични, че дори не си струва да ги обмисля човек. Любимите ми са:

"Като не раждаш деца, поне допринеси с невероятна кариера за обществото. "

Моят отговор: "Като не можете да допринесете с нищо друго за обществото, от вас се очаква да раждате гении. " Колко са родилите гении, не се знае, но със сигурност са по-малко от родилите деца, които по интелект не могат да засенчат и домашната ми котка.

Второ ми любимо: "Ще съжаляваш, че нямаш деца. "

А какво ще кажете за това: "Ще съжалявате, че имате деца. "? Много хора ги е яд, че са се решили на деца, но не смеят да си го признаят, първо защото се счита за неморално и второ защото ги тресе гузната съвест, че видиш ли не справят пред себе си, пред роднините и пред обществото. А и не е пакет да го върнеш...

За щастие има вече разни полудели от грижи родители, които започват благодарение на twitter и други социални мрежи, да споделят реалистично, без чувство на вина, изживяванията си като родители и те не са така розови, както обществото се опитва да замаже. Бейби бума се измества от вижданията на новите поколения - милениите, които са много по-самостоятелни, неподдаващи се на натиска на общественото мнение.

Бъди здрава, живей както ти харесва, щом никой не нараняваш с действията си, никой няма право и да те съди за тях.

Прави всичко от любов и останалото ще си се намести само. Намасте.

39.   38, добре философстваш, но какво ще стани, ако всички се откажат да имат деца? Кой ще ти осигури социален живот като остарееш? Нали бъдещето се гради от новородените. Или живеете с принципа, след вас и потоп. Това е най циничният ЕГОИЗЪМ, да не мислиш за бъдещето, а само за настоящото си благополучие.

40.   Цитат:
"Лошо ли е, че не искам деца? "
-----
Що да е лошо, хубаво е?
---
Живей си по начина по който ти си го разбираш, а ако мъжа ти не е съгласен.... тогава ние публиката нямаме думата.
Това си е между вас двамата.

41.   №39, сигурно си бил в екипа на д-р Менгеле в някой германски концлагер, за да разсъждаваш така и да упрекваш хората.
Ако някой преценява, че НЕ МОЖЕ да се грижи за друго човешко същество, защо да го създава? Ти ли ще го гледаш, за да съдиш?
Деца расли в домове, остават с осакатено съзнание доживот.
Контактувай с такива и ще видиш, че е по-добре човек да не се ангажира, отколкото да създава нещастници.
МОРАЛА Е ДРУГ, не е като едно време.

42.   Здравей!
Аз съм на 31, щастливо омъжена от четири години и с човека до мен вече седем години, НО -НЕ ИСКАМ ДЕЦА! Незнам, защо. Кое точно ме плаши или отблъсква! Моят съпруг иска, но аз не съм готова и не мога да го усетя! Може би ще съжалявам един ден, но просто не мога да го направя, защото ТРЯБВА! Искам да имам дете, когато е дошъл момента за мен, не за роднини, приятели, познати. Писна ми, хората да ме питат, кога??? !!! Аз преценям, и ако този момент никога не дойде съм съгласна да дам свобода на съпруга ми да намери жена, която ще е ОК с това да роди деца! Съжалявам, може и да е глупаво но това е, което чувствам, не харесвам деца! Мисълта да бъда майка ме плаши и отвръщава! Веднъж опитах да кажа за проблема си на специалист, но тя ми отговори с въпрос, който гласеше -защо не искаш?? Аз ако знаех нямаше да ви питам, госпожо! Има доста некомпетентни "специалисти "в България
Моето мнени е -дай си време, имаш такова, не слушай баба, чичо, свекървата и приятелките, слушай себе си, ти си най-важният човек, който ще беде в живота на детето, ако имаш такова, даже бащата няма да бъде толкова време с детето, колкото ще си ти! Ако не го усещаш, не го прави -егоистично и глупаво в да се мисли, че"на стари години, няма кой да те погледне "-то и в двата случая вероятността това да се случи е еднаква! Слушай себе си!

43.   Здравей!
Аз съм на 31, щастливо омъжена от четири години и с човека до мен вече седем години, НО -НЕ ИСКАМ ДЕЦА! Незнам, защо. Кое точно ме плаши или отблъсква! Моят съпруг иска, но аз не съм готова и не мога да го усетя! Може би ще съжалявам един ден, но просто не мога да го направя, защото ТРЯБВА! Искам да имам дете, когато е дошъл момента за мен, не за роднини, приятели, познати. Писна ми, хората да ме питат, кога??? !!! Аз преценям, и ако този момент никога не дойде съм съгласна да дам свобода на съпруга ми да намери жена, която ще е ОК с това да роди деца! Съжалявам, може и да е глупаво но това е, което чувствам, не харесвам деца! Мисълта да бъда майка ме плаши и отвръщава! Веднъж опитах да кажа за проблема си на специалист, но тя ми отговори с въпрос, който гласеше -защо не искаш?? Аз ако знаех нямаше да ви питам, госпожо! Има доста некомпетентни "специалисти "в България
Моето мнени е -дай си време, имаш такова, не слушай баба, чичо, свекървата и приятелките, слушай себе си, ти си най-важният човек, който ще беде в живота на детето, ако имаш такова, даже бащата няма да бъде толкова време с детето, колкото ще си ти! Ако не го усещаш, не го прави -егоистично и глупаво в да се мисли, че"на стари години, няма кой да те погледне "-то и в двата случая вероятността това да се случи е еднаква! Слушай себе си!

44.   И аз съм на мнение, че не ми трябват деца. Не искам да се грижа да друг, човек. Трудно ми е да се погрижа за себе си. На 26 съм почти, а още не съм се налудувал. Никога не съм правил нещо интересно, нещо диво... Освен това не иска да отделям от малкото си средства за деца. Защо са ми? За да ме намразят един ден и да чакат с нетърпение да умра, за да ми разпродадат всичко, което имам. Нали виждате, че така става почти винаги. Тук някои разправят, че децата ставали най-скъпото и т. н. Не е вярно. Много хора имат конфликти с децата си. Имаш ли дете следващите 20-25 години трябва да им помагаш, да ги издържаш... кому е нужно? Да имаш деца си струва само ако си много, много богат.

47.   Аз също за момента не си представя да дундуркам бебе, да сменям памперси, да го бърша и т. н. Един ден искам да имам деца, но не сега! Късмет авторке!

48.   В продължение на векове се смята, че е задължение да имаш деца. Двадесет и първи век е, няма го това "едно от дванадесет деца оцелява" вече. Ако не искаш дете това е напълно нормално. Ако те тревожи мисълта за безсънни нощи, нарушени от бебешки плач - винаги има възможност за осиновяване. Разбира се, тук всички баби и лелки започват да цъкат с език и да говорят за това как "нашето си е най-хубаво" и да ме гледат накриво. Всяка година има деца, които отпадат от системата след навършени определени години и трябва да се оправят сами. Осиновяването е малко трудно в някои случаи, но така първо спасяваш дете и второ, можеш да си имаш дете, което ще си е пак твое и няма да има нужда да търчиш след него да му сменяш памперса. Късмет!

49.   Аз съм на 24, бременна и омъжена за най- любимия ми човек на света. И двамата го искахме, но не мисля че е защото така трябва, или за да има кой да ни гледа като остареем, за мен лично дори не е и за да оставя някого след себе си. Просто винаги така съм си представяла щастието и живота си, още от малка винаги съм си мечтала да се омъжа и да създам свое семейство. Първо това дете е част от мен и моя любим, което ни свързва още повече, второ ще има на кого да предам знанията си и опита си. Също така аз изпитвам нужда да се грижа за някого и това ме прави щастлива и пълноценна, както и това да споделям щастливите мигове с близките ми хора. А и за мен децата са един подарък отгоре и един ден могат да се превърнат в мои приятели. Не мисля че те трябва да се товарят с очакванията и амбициите на родителите, а по-скоро трябва да намерят своя път в живота. Това е моето виждане, а от друга гледна точка, мисля че нашето модерно общество върви все по на зле.. Малцинствата и изобщо натрапниците в Европа в момента раждат по много деца, дори все по-често виждам бели и руси майки с мургави деца и със забрадки.. А останалите кариеристи и егоисти, или стават на 35 и тогава се сещат за деца, ако изобщо могат вече да имат, разбира се максимум 1 дете, или все повече са гейове.. Интересно ми е как ще изглежда Европа след 100 години при тези обстоятелства? Какво е бъдещето на общество от обратни и жени кариеристки? Според мен никакво..

51.   Знаеш ли номер49, като започнах да чета коментара ти и ред след ред на лицето ми се появи усмивка. Казах си: 'я, какво позивно момиче! Леле тя наистина ще бъде страхотна майка!', но, за съжаление позитивното ми мнение за теб се изпари автоматично веднага след " Това е моето виждане". От там нататък, миличка бъдеща майчице, просто си изляла една злост!
Което първо е много вредно за бебето, което носиш в момента, защото това госпожичке е негативизъм, а бебетата усещаш всичко в коремите на майките си, включително и негативните мисли като злоба, завист, гняв и.т.н.

Също така, искам да ти кажа да гледаш по - кротко на жените с кариера, защото измежду тях има и такива, които, за твоя голяма учуда може би, са и многодетни майки. Аз лично познавам 3 такива жени. 2 от тях са с по 3 деца, а третата е с 4. И точно тази с 4те деца е и с най - голяма кариера в сравнение с другите две жени. Това да имаш кариера и едновремено с това да си многодетна майка е напълно възможно и постижимо. Просто не е за всяка жена. Не е за мързеланки, които само се чудят как да седнат да пият кафенце с приятелки. Това се постига само от силни и мотивирани жени, които знаят как да си разпределят времето!

А жените, които не искат деца ги остави намира. Тяхна работа си е кога ще имат деца и дали изобщо ще имат някога.
А ти, колко деца ще имаш, само 2чки ли?

52.   49 Чисто и просто някои не сме само за разплод и слугини, капацитета и целите са ни много по-големи. А когато "най-любимият" човек и теб заебе ще сме тук и на теб да ти даваме съвети ;)

55.   Тъжната истина е че хората,които разсъждават,четат и работят се замислят дали да създават поколение,а глупавите примати(мангалите,по бедничките ограничени хора,дори черните в др държави) раждат безрасъдно през година.
До скоро и аз не исках деца,но с времето установих,че това е най-голямото постижение за един човек.Когато станеш на 65 и на Коледа си сам(което разбира се може да се случи и ако имаш),ще осъзнаеш че не дипломите,пари и материални неща топлят сърцето

56.   Не, не е непременно лошо. Преди няколко години, когато и аз бях на 27, осъзнах, че не искам деца. Сега съм по-сигурна от всякога. Децата просто не се вписват в живота на всеки. Някои хора си имат предостатъчно грижи и създаването на потомство е последното, което ги вълнува. Не е престъпление да нямаш деца по избор. Така или иначе, бездетни хора винаги ще има. Но световното население не намалява, само защото шепа хора тук и там не се размножават. Да, възможно е някой ден да съжалявам, но това допускане също не е задължително да се сбъдне.
55, именно! Например, циганите у нас раждат на поразия, за тях винаги има ресурси да им се помогне, а тези с по едно-две деца са оставени на произвола. Родителството несъмнено е чудесно нещо, но когато е отговорно и осъзнато.
Всеки има свой път в живота и не всеки има еднакви ценности.

57.   Не, не е непременно лошо. Преди няколко години, когато и аз бях на 27, осъзнах, че не искам деца. Сега съм по-сигурна от всякога. Децата просто не се вписват в живота на всеки. Някои хора си имат предостатъчно грижи и създаването на потомство е последното, което ги вълнува. Не е престъпление да нямаш деца по избор. Така или иначе, бездетни хора винаги ще има. Но световното население не намалява, само защото шепа хора тук и там не се размножават. Да, възможно е някой ден да съжалявам, но това допускане също не е задължително да се сбъдне.
55, именно! Например, циганите у нас раждат на поразия, за тях винаги има ресурси да им се помогне, а тези с по едно-две деца са оставени на произвола. Родителството несъмнено е чудесно нещо, но когато е отговорно и осъзнато.
Всеки има свой път в живота и не всеки има еднакви ценности.

58.   И аз не искам деца! Искам да живея за себе си, свободен и хубав живот, без грижи по някакво бебе! А и замисляли ли сте се след раждането как фигурата се променя приличате на торба лайна? Как нямате никаква време за себе си, как харчите парите си за детето? ! Не можете да излизате тук и там да се забавлявате и да пътешествате. Остарявате по-бързо... мъжът ви вече не е привлечен от вас и си намира някоя по-млада БЕЗ ДЕЦА, с хубаво тяло.... Да сменяте памперси и да бършете насраният миризлив задник на това бебе? ! Наречете ме егоист, но това е моят живот и сама решавам как да го живея? Мамка му, предпочитам да гледам котка или куче... Но не и някакво бебе, след което няма да съм същата! Искам да си изживея живота пълноценно, вълнуващо и щастливо с пари само за мен, прекрасна фигура и самочувствие! Не желая да се превърна в откачена домакиня-майка с увиснали гърди до пъпа и робиня на някакво си дете!! Това е моето мнение и няма да го променя, това е моят живот ище го живея както искам, не приемам критики!!! Хайде на всички вас любителите на бебета и децааа със здраве! Заробвайте се щом искате! А към авторката!!! Успех мила и поздравления за решението ти да нямаш малка ревяща твар! Имаш подкрепата ми! Целувкиии

59.   Е аз и да искам няма как да имам деца. Просто нямам връзка с жена, която да ги направи тези деца. Останалите дето имат връзка, е добре да имат деца, защото раждаемостта намалява все повече и повече.

60.   59, ти ако продължаваш да даваш акъли какво трябва или не трябва да имат останали хора, то още дълго време ще си останеш сам!

61.   Хаха, 58, че тя фигурата ти и без деца ще се промени, гърдите ти ще увиснат и ще имаш целулит, а мъжът ти ако гледа настрани, ще го прави независимо как изглеждаш. Иначе, за едно си права - завършен егоист си. Дори да оставим децата настрана, едва ли нормален мъж би се задържал при теб повече от месец-два.

62.   Аз също не искам деца, но не заради вероятността да си разваля фигурата от раждането. Фигурата дори и да се развали, човек винаги може да влезе във форма отново, стига да не е мързелив.
Не искам деца, защото нямам желание да се занимавам с деца и всякакви детски истории и филми като цяло.

И не разбирам хората, които са създали деца, и упорито твърдят, че децата са най - хубавото нещо и най - голямото щастие, а в същото време се оплакват - първо от бебешките години на детето, после от детските, после от тинейджърските. Които мрънкат, че нямали време да излизане, време за себе и време като цяло. Защо? За какво им е? Нали имат най - хубавото нещо и най - голямото щастие, поне по техните твърдения? Кой се оплаква от хубаво? Кой иска да си почине от най - голямото щастие? Кой иска някой друг да се занимава с най - голямото му щастие?
А най - противоречиво става, когато някои от тези хора почнат да крещят на най - голямото си щастие, да го урдят и така.

А и това завтаряне, че всеки, който не искал деца бил егоист. Е колко много тотални егоисти зная, които имат деца - и жени, и мъже. И точно са тотални.

64.   Няма нищо лошо в това да не искаш да имаш деца и не те прави егоистка! Напротив-факта, че осъзнаваш, че не трябва да създаваш човешки живот, които няма да бъде желан, само защото обществото ти налага някакви норми, те прави много отговорна. Много хора имат деца по погрешни причини като например, за да бъдат те шефа и да се почувстват, че могат да командват някой; за да има кой да ги гледа като остареят( което не е гарантирано); защото всеки ти казва, че трябва да имаш деца; защото нищо друго не са постигнали в живота и чувстват празнота и си мислят, че дете ще им осмисли живота; за да си предадат гените. Все погрешни причини! Можеш да повлияеш на човек като си предадеш знанието, опита, не само гените. Говоря, за факта, че има много изоставени деца, които имат нужда от семейство и ласка, на които можеш да помогнеш ако искаш да си родител. Но са малко благородните хора, които биха се привързали и обикнали дете, което няма техния ген.
Ако отидеш на worldometer, може да видиш, почти в реално време да се отброява раждаемостта и смъртността на на човечеството и бих казала, че земята е много пренаселена и няма опастност да изчезнем скоро гледайки с каква скорост се увеличава населението. Изчерпват се ресурсите на земята. Няма достатъчно питейна вода. Само 10% от водата е питейна, останалото е ледници и океани. Но стига за глобалният проблем с пренаселеността на човечеството. Трябва да слушаш своя вътрешен глас. Живота си е твой и ако следваш нечии други представи за щастие, ти никога няма да си щастлива. Хората са различни и не може всички и да искаме едни и същи неща и да опрекваме другите, че нещо друго ги прави щастливи. Ти сама пишеш историята на своя живот. Живей за себе си, не за хората.