 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Носталгия!
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 2081 пъти
От заглавието на изповедта, се разбира за какво мисля да пиша.
Да, изпитвам носталгия към миналото.
Изпитвам носталгия към времената когато човек за човека е бил приятел, а не враг (както е сега).
Времената когато хората са имали всичко, и когато се е живеело ПРАВИЛНО.
В училищните часове - ред, тишина, дисциплина.
По улиците - възпитание и култура, а не разголени тела и ходещи на всяка крачка наркобосове, и мутри.
Тогава когато никой не гледаше да те ограби и манипулира, а всеки гледаше да ти помогне.
Онези времена в които посред нощ да си вървиш по улицата, си спокоен и нямаш никакви притеснения че някой престъпник ще те налети, и ще пострадаш.
Когато хората са имали чест, и са знаели защо живеят.
Спомням си когато аз бях дете, тогава във онези времена кой ти мислеше за дискотеки, компютри, барове, интимности и такива неща. Тогаз просто беше много по хубаво, защото имахме ценност, имахме детство... Ходехме беряхме цветя, и ги давахме на майките си, гонехме се нощем до късно, карахме колелета... А сега къде ще видиш вече тези усмивки и това щастливо детство? Сега всеки е заседнал пред компютъра, или ако не е пред компютъра, то ще е в някой пиянски бар...
Момичета от 12-13 годишни ходят с голеееми батковци и се задяват. Самоизтребват се, и после се питат защо имало изнасилвания.. Еми ето защо!
Ееех, няма го нашето детство.
Лично аз бях голям фен на Атаритата. Всеки играеше тогава на тея игри, разменяхме си дискети, събирахме се и почвахме да се мъчим да минем еди кое си ниво на еди коя си игра. Помня че тогава много се играеше на Супер Марио, Танкчетата, и какво ли не. Също на онея патки дето ги стреляш с пистолет... Ееех, става ми весело и в същото време мъчно, сега като се сетя...
Имаше тамагочета, дето се грижиш за животинки, и всеки за туй говореше. А когато започнаха да излизат мобилните телефони, всеки се заливаше от радост, когато се сдобиеше с такова устройство. Зареждахме си ваучери, звънкахме на разни случайни номера, правихме си шегички, пускахме си смс-и и се кефехме когато някой ни звъннеше.
Лично аз имах трудно детство тъй като семейството ми ми забраняваше почти всичко. Баща ми ме биеше, и т. н. Не ми беше лесно. Но имаше период от време, в продължение на няколко месеца, когато вкусих от сладостта на красивото детство. И споменът за тези щастливи месеци, може би ще ми остане додето съм жив. Помня когато бях 5-6 клас, цялата улица тук, беше пълна с деца, събирахме се момчета и момичета и играехме до късна вечер, на най различни игри. Народни топки, футбол, гоненица, криеница, шише, подаръци, на какво ли не сме играли. И се виждаше радостта, виждаха се усмивките по лицата на тогавашните деца. Когато момчетата започнехме да играем на футбол, всеки го изживяваше супер емоционално. Аз бях нещо като главнокомандващия на отбора. Сформирахме се по улици и квартали, и днес играем срещу еди кой си квартал, утре срещу друг квартал, и така все едно участвахме във истинска футболна среща. По някое време когато някой шутираше топката, и удареше някого, онзи другия започваше или да плаче, или да се смее като луд, емоциите бяха НЕЗАБРАВИМИ! Тогава по него време, няма да забравя, аз преживях деликатна операция. След като мен ме оперираха, от тогава се разпаднаха и отбори и всичко. Спомням си за моя отбор, дето аз си ги избрах.. Те плакаха направо, като разбраха че ми предстои операция. Дори ми казаха, "Ееех... без тебе какво да играем ний, то нищо няма да е същото. Ти си ни като командир тука. Сега месеци наред като си на легло, ние ще сме толкова тъжни, че едва ли ще ни е до мачове. “ Много ме обичаха!
И така после всичко се разпадна... Някои от тях заминаха за други градове, някои пък се захванаха с други неща, и общо взето секи си пое пътя. Съдбата ни пръсна. А тези 3-4 месеца (летните), в които бяхме едно цяло, бяха толкова готини. Нощем като си лягах, и нямах търпение да идва другия ден и да започват двубоите.
Такова сладко и красиво беше детството в онези години. Детство, което днешните подрастващи само в сънища могат да видят... Та дори и на сън не знам дали могат да изпитат такава сладост.
В онези години, да отидеш на училище с ненаучен урок, това се считаше за нещо страшно безотговорно и получавахме наказания за това. А днес стана точно обратното. В училищата цари пълен хаос, никакво уважение към преподавателите няма. И се счита за грешка ако пропуснеш да отидеш на дискотека, или ако не влезеш във фейсбук... Докато уроците, те са нещо незначително, може и да не учиш. Ето това е днешното разсъждение.
За това и гледах наскоро репортажи, които ме оставиха в потрес. Питат ученици, кои са Левски и Ботев, и те не знаят... Казват - "абе от къде да знам кой е Ботев, май някакъв музикант е бил, я дай фейсбук"... ТРАГЕДИЯ!
Да не знаеш кои са хората, заради които днес си Свободен и се наричаш българин... Просто думи нямам да опиша падението което днес наблюдаваме. Фейсбук, и другите там чатове и подобни, тотално размътиха съзнанието на младежите. Затъпиха и оплетоха мозъци, разтресоха животи, и внесоха страшна деградация.
А да не говорим за извращенията и цинизмите, които вече взеха връх. Чета за 11-12 годишни момичета които пишат колко много им се правило секс, как били влюбени в 30-40 годишни мъже.. Как пиели и хойкали нощем по дискотеки и т. н. Какво става в тази държава се питам? Какво е това безумие? Как може малки момиченца да се изтребват по такъв унизителен начин? Аз когато бях на 11-12 години, дори през ум не ми минаваше за, секс, пиене, нощно хойкане и т. н.... Седях си и строях конструктори, гледах анимационни и смешни филмчета, рисувах, играех на не се сърди човече и дама със семейството си.. А сега, просто се чудя какво е това нещо. Та тези момиченца едва сега започват да се развиват душевно и съзнателно, да не говорим че някои от тях все още нямат дори месечен цикъл, а вече мислят за секс, и всевъзможни извратени неща. Просто оставам безмълвен!
Вече няма нормални развлечения, вече ги няма тези усмивки, това удовлетворение, което някога децата имаха. Сега всичко това е убито и унищожено. Дори вече никой не спазва българската традиция, и всеки се тъпче с изкуствени храни от макдоналдс, от къде ли не. Нищо здравословно не виждаме днес.
Моето семейство ми е разказвало, как по тяхно време, всичко е било в пътии по евтино, и хората изобщо не са мизерували, както е сега. Тогава с 5 лева, е можело да напълниш торбата и да се заредиш с ядене за цяла седмица. А сега с 5 лева само една кутия цигари да си вземеш, и ето как ги наместваш...
Също са ми разказвали как тогава в училище се е ходело с униформи, и каква тишина е имало по време на учебните часове. Тогава за дълги нокти, за разпуснато поведение, за разголен бюст и тн. като нищо са те наказвали, и са гонели от часовете. Имало е ред! Полицията си е вършела работата и не е можело да видиш из улиците, нито просяци, нито вандали, нито банди нагли цигани... Било е тихо и спокойно.
И тогава хората са били отговорни! Ако не уважаваш държавата и не си плащаш сметките за ток, вода и т.. н. тогава и не получаваш правомощия. А сега какво е? Циганите и турците не плащат ток, вода, телефон... създават деца и ги пускат да паразитират, и живеят на гърба на нас - честните български данъкоплатци. Някога такова нещо е нямало.
Тогавашните хора, не са гледали дали си беден или богат, а са знаели че най-важното е да си човек, да имаш душа!
Тогава младите поколения са знаели кои са българските герои, отдали живота си за нашата Свобода. Знаели са, защото са били задължавани да учат, и да се обогатяват със знания.
Ето това са били ИСТИНСКИ ВРЕМЕНА!
Някои казват че това е било диктатура... И веднага казвам, може и да е било такова, но си казвам че предпочитам да има диктатура, отколкото тази безгранична свободия днес, която ни убива и като нация, и като хора!
Днес казват имало свобода, да но аз не виждам свобода, виждам свободия, виждам разпуснатост, виждам беззаконие и материализъм! Ако свободата не ти позволява да останеш човек и да запазиш ценностите си, тогава каква свобода е? Това е ТИРАНИЯ, убиваща човешката душа!
Хората са се разяли, и не знаят какво е истинска Свобода!
Днес се приема за нормално, българските момичета да се продават и подаряват на чужденци, и по този начин да убиват нашата народност.. Приемат се за нормални хомосексуалните прояви в центъра на столицата... Безразборния секс, порно разпространението, абортите... Всичко това днес е навсякъде по родните улиците, и ние го виждаме.. Това ли е свобода? Да сме заробени и да не знаем какво е чест и отговорност? Да те е страх да си на улицата щом се свечери, и само да чуеш че има човек зад тебе, да потръпваш в страх, какво ли може да ти стори... Изнасилвачи, педофили, наркотрафиканти и сутеньори, да са на свобода сред нас, вместо да са зад решетките.. Това ли е свобода? Не мисля че е...
Защото вече не мога да чуя и да видя, усмивката на българските деца. Не виждам детските игрички, не виждам невинните закачки, не виждам реда в училище, не виждам скромността, честта и истинското приятелство... Тези неща ги няма. А щом тях ги няма, какво тогава ни остава? Не сме хора днес, а по скоро същества с консумативна и примитивна психика, омърсено съзнание, непознаващи какво е Свобода, и дисциплина. Непознаващи правилните неща... Познаващи единствено падението, изродщината, извратеността... Колко жалко нали? !?
А улиците, те са поле за разврат, идиотизъм, търговия със човешка плът и наркотици. До това стигнахме...
Да вървиш по пътя, и на всеки ъгъл да гледаш пияни младежи, които само чакат да мине невинен човек, за да го пребият и ограбят. Да гледаш погледи на изроди, които се чудят с кое невинно момиче да се погаврят.. непознаващи какво е уважението към жена! От това какво по жалко? !?
Спомням си на тази нова година, останах без думи, когато видях мой 12 годишен братовчед -пиян до козирката, отдалече вонящ на алкохол. Ето това е днешната фалшива "ценност". Деца на 11-12 години да пият, и да мислят за глупости. Аз когато бях на тези години, не знаех вкуса, дори мириса на алкохола, не познавах... А сега, алкохолизма, деградацията, и разврата, са станали модел на поведение.
Наистина изпитвам дълбока носталгия, към старите времена! И все повече ще продължавам да я изпитвам, като гледам в какъв свят на изродщина живеем. Това не е свят, това е тъмен подлез, поле за разграждане на човешката личност.
Дали ще се изменим и ще бъдем достойни хора.. или ще продължим да затъваме в пороци и лъжи, избираме самите НИЕ!
Бъдещето е в нашите ръце, и ние творим съзнанието си, а съзнанието е пътя към всичко останало!
От едно момче на 24 години!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: ada2830d40 |
|
1. Ха, и аз съм момче на 24г, и мисля по абсолютно същия начин като теб! Никога няма да забравя прекрасното си детство през 90-те, но днешните деца никога няма и да разберат за какво говорим. Благодарен съм че нашето поколение хвана "последния влак" към щастието и емоциите на хубавото детство. Народни топки, колички, фунийки, касетки, видеоигри, футбол, стражари и апаши и много други още. Всяка улична банда си имаше тартор, бяхме "врагове" с други банди и т. н. Спокойствието да играеш цяла нощ и дори една кола да не мине по улицата беше нещо, което тогава не разбирахме и не оценявахме. Сега е жестоко.
Понеже съм от София и помня като бях малък че имаше по 3-4 коли максимум на цяла улица. А сега са по 50 пред всеки блок. Къде ще играят днешните млади, дори и да искат? Или ще те сгазят, или някой бездомен пес ще те гони, или клошари ще те занимават с глупости. Трагедия. Болно ми е за днешните млади /Боже, говорим все едно сме на по 60 години вече/, но това е реалността. Чудя се и какво ли ще правят някой ден моите деца?
Поздрави за хубавата и обективна оценка, и нека държим главите горе, просто това е един от онези трудни моменти от историята, без които няма как да се мине. Все пак сме хора, трябва да покажем характер и да надживеем трудните времена!
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 9a774397a5 |
|
2. Ти какво очакваше цял живот да си риташ футбол със приятелчетата и да си играете на криеница ли? Много ясно, че идва време в което всеки поема по своя път и избира какъв да бъде. А за днешното общество без коментар, който е достатъчно разумен да прозре през простотията, ще прозре, а които не, ще се дави в блатото и ще умира.
Reb
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 551b4d7e09 |
|
3. Подкрепям Reb. Освен това 80-те и 90-те бяха ужасно мизерни времена и като оставим носталгията по детството, не бяха по-добри от днес.
Живеи тук и сега, миналото няма да се върне.
След 10 г. ще почнеш да мрънкаш и по днешното време и т. н., докато не се превърнеш в стар дядо
ж. 28
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 986fd9764f |
|
4. Ето един сайт, който ще потопи автора в миналите времена. За всички носталгици с любов! http://www.lostbulgaria.com/index.php?page_id=2
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 5a1be7aa8a |
|
5. То сега е същото. Разхождам се от рано до късно. Единственото е че съм охранител и това е хубаво, защото има пари. Не съм и толкова за парите, отколкото да съм навън. Тоес обичам да съм навън. Гледам сградите, който фирмата охранява, не тях а парка, където се намират, заедно с него. И преди бе така само че нямаше фирма. А имаше училище.
А сега пък си обличам черен панталон, черно яке, черни кубинки, черна шапка и тръгвам.
Аз съм на 23 и мога да кажа, че е гот. Хубаво, защото живота продължава напред. Всичките ми колеги са мой приятели. Както аз с тях така и те с мен. С добри взаймоотношения. Както на работното място, така и преди почване на работа за две минути досущ когато сме били на училище да се видим, по на прикъзка. А сега и кафе. Това е разликата. Растем.
Пребирам се унас и гледам телевизия. Два дена навън, 12 часа и преди бе така. И сега е така. Ог сутрин до мрак. И се пребирам преди от игри до 8 вечерта а сега от работа. И то какво правим? Гледаме дали всичко е наред. Минават си хора. И до магазина да отидеш нали това ще гледаш. Разхождаш се. Там е същото, само че съм по маршарут откъде трябва да мина. А преди само в този квартал, тази махала, а бащами през балкона е гледал с бинокъл мен, къде игая.
Така е.
Какво?
Да.
А сега с камери видео наблюдение ме гледат.
Всеки ден.
Камарам и колело.
От сутрин до мрак и от мрак до сутрин. Е аз тогава се прибирах 10 вечерта.
Но имаше други, който оставяха до 6 сутринта и 8 са навън. А пък тук се по пребирам в мястото за охрана. Има бюро, стол. Облягам се на стената, сядам, и гледам през прозореца. Излизам и карам колело. Нали докато караш колел гледаш от ляво, дясно, да не паднеш в някоя дупка?
Така е.
А е ето тук е същото.
Утре съм дневна, а да и това, а после нощна.
Два дена почивам.
Този след нощната и този след нощта на първия ден.
Два дена.
Два дена работя и два дена почивам.
Като съм у нас играя на компютъра или гледам телевизия по кабелната на телевизора или филми на компютъра.
А й порно.
Така че не и опявай.
А отпуската е лятна ваканция. Съчетаваща зимната, пролетната, есенната, по две или една седмица.
Аз работя от шест месеца.
Една учебна година тук са една година стаж. Който си работил. В едно училище има 2 000, 3 000 души приблизително, а тук сме около 60 000 души. Айде да кажем че сме 16000души. А тук сме 60 000 души.
С градския транспорт се возя на същата линия, каквато беше и от първи до 7 ми клас - 213.
Тук в София.
В жк Младост 4
А Бизнес Парк София е точно до блока.
Аз съм в тоя квартал от 1997 година, на 7 годинки съм бил, БПС, Бизнес парк е на 14 години.
Аз съм на 23 години.
Около.
Наблюдавах го как се строеше.
Знаеш ли голяма част се ожениха. Пак се виждат барабар с майките и децата им. Някой имат и по 5.
Е аз съм ерген.
Завърших даскало 2008 година, значи на 18 години, 19 може да кажеш, но съм сигурен на 18, випус 2009 или бях 2008 май второто. Аз съм роден 21 септември.
Имам сестричка, тя е на 14.
И пак е на даскало. Още е малка. Аз завърши Нов Български Университет специалност Гражданска и Корпоративна Сигурност, която се учи за 5 години.
Степен бакалавър съм. А сега смятам и за степен магистър. Да пробвам. Завършил съм Професионална Гимназия по Хранително Вкусови Технологий специалнос мляко и млечни пройзведения, като излязох от там със специалност Техник Технолог.
След седми клас съм там. Значи осми, до 12 ти и край.
А после охранител в Фирма Плада, която се занимава със строеж на жилищни коопераций на малки блокчета, в центъра на град София, охрана на фризьорски салон Опасен чар в студенски град на Зимния дворец в Град София. И сега съм в G4S охрана, охранител на Бизнес Парк София, титуляр, тоес на едно място съм, а не по рецепций на сгради да ме местят и по на обходи, тоес навън. А съм само навън по на обходи, което е супер.
Тоес предвижвам се като вървя по даден маршарут, който се отнася за дадения обход, аз съм обход 3.
И много съм доволен, много съм радостен, много съм щастлив.
Фирмата е супер.
И така.
А после с майка ми и баща ми и сестра ми излиза ме. Я на Витоша, на тази планина се качваме да се разходим, парк Витоша, я на Панчерево. Езерото Панчерево и парк Панчерево и Парк Камбаните.
И също правя по едно кръгче около блока където сме играели на игри. И сега е същото. Самоче се занимаваме с деца по нащте години когато и ние сме били на техните на 14, 11, 9, 5, 16, 7, да ги разкараме в езерото, от езерото, понеже са там. Да вътре в парка има истинско езеро. И много деца си играят около него.
Е да открием нечий регистриционен номер.
И така.
Така че ЕВАЛА.
Иес иес
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
