Споделена история от Други |
Най-добрата ми приятелка
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 1674 пъти
Здравейте! Имам проблем с една приятелка. Познаваме се от детската градина, учили сме в едно училище, абе постоянно сме били заедно, като изключим почивните дни и ваканциите, когато съм била при родителите си. След 12ти клас тя остана в същия град, а аз заминах да уча в София. Тя никога не е поемала отговорност за нещо в живота си, като изключим това, че записа право. Винаги съм й се възхищавала на упоритостта и желанието, с което учи, винаги съм била сигурна, че ще успее в живота. Аз съм била проблемната от двете така да се каже – ходене по дискотеки, напиване, гаджета. За това имам и много познати, докато на нея аз й бях най-близката. Винаги ми е помагала, както й аз на нея, нямало е път, в който да не й кажа, че ще успее и че съм до нея. Искам да подчертая, че винаги съм я изслушвала и никога не съм я засягала на тази тема, че не излиза насам-натам и до сега не е имала интимни отношения. Сега ще кажете – ами ти какво си постигнала – там е работата, осъзнах се на време, взех живота си в ръце, започнах работа, записах и хубава специалност, махнах се от града, който и двете ненавиждаме, но въпреки всичко тя остана на сигурно при мама и тате. И проблемът е че сякаш тя очакваше от мен да се проваля, да стана утайка и нищо да не постигна в живота си, а тя великата адвокатка с ненадмината кариера. Не очакваше от мен да имам смелостта и сега като се видим ми се оплаква как все още няма приятел, как не й се стои в нашия град и движи само с една компания. Когато й се обадих да излезем и почерпим от първата ми заплата ( в тази криза за мен беше истинско щастие да си намеря работа) тя се държа ужасно грубо, сякаш беше друг човек. Не очаквах от нея да ми поднася цветя и рози, исках само да хапнем някъде по женски. Цяла вечер не спря да ме занимава с нейното право, как ходила в съда и се срещала с разни величия, а когато се опитах да й разкажа как ми е минала седмицата ме прекъсваше и въртеше очи, сякаш не я интересува. Замълчах си, не посмях да говоря нищо повече, прибрах се вкъщи на бързо. Когато се видим на живо се държи ужасно надменно, но пък не спира и да повтаря колко е грозна, а как аз съм щяла да си намеря мъж скоро (тя е по-красивата от двете) и такива неща, които преди не са се случвали. Знаех, че има известни притеснения за външния си вид, напълно непонятни за мен и не съм се държала лошо с нея, винаги съм я успокоявала, запознавала съм я с нови хора, които тя в последствие отхвърля. Може да минат седмици, чуваме се по телефона, но не ме пита как съм или кога ще се видим, а не спира да ми разказва за нейното право. Изслушвам я, говорим общи неща и това е. Не знам от завист ли(въпреки че няма за какво) или от комплекси го прави, но за мен тя е много близък човек и не искам да си разваляме отношенията. Ако не искаше да ме вижда защо тогава продължава да ме търси? Аз ли съм виновна и моля за някакъв съвет какво да правя, след седмица ще се видим, да я питам ли защо се държи така? Или да се отдръпна постепенно, защото взе да ми писва? Ако проблема е в мен бъдете честни, склонна съм да се променя към по-добро.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: a1d7e27855 |
|
1. Може би завист заради комплексите й. Няма смисъл да продължаваш според мен. Това лицемерно приятелство! Явно вашето не е било такова голямо, казвам ти го припатила съм си от такива "Приятелки"! Няма да и накривиш с нищо и явно живота и е толкова скучен, че само едно и също повтаря. Хич да не ти пука!
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 291619f4e0 |
|
2. Напълно е права номер 1. Всяко нещо с времето си. Търси си нови приятели и ще намериш много по-свястни хора.
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 2a1138353e |
|
3. Такава е, защото вижда, че в живота си освен нейното ПРАВО няма нищо друго, нито и се случва кой знае какво. Докато при теб това не е така. И това очевадно я дразни и завижда. Прави са колегите, много комплекси избива. Щом не можеш да се радваш на успехите на приятел, никакви приятели не сте. Успех момиче!
ТТ
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: c67e403e56 |
|
4. И аз мисля, че трябва да се оттеглиш. Може би е имало приятелство между вас, но вече няма такова. Обстоятелствата са ви разделили. Искам да ти кажа, че приятелствата много често са ситуационни. Тоест, има периоди и ситуации, които поставят двама души при сходни условия и те се сближават. И след като обстоятелствата се променят, те се разделят. Имам няколко такива "приятелки". Устаховила съм, че много често дългогодишната ми връзка с тях е била насила, по принуда някак си и неистинска. При мен се е случвало няколко пъти. И странното е, че съм изпитвала облекчение, че повече не се виждаме. Защото срещите ни са били насила... Животът ще те научи да отсяваш истинските от временните приятелства.
|
|
