Моята "щастлива" история
преди: 11 години, 4 месеца, прочетена 1768 пъти
Здравейте, по принцип не обичам да говоря за чувствата и проблемите си, а когато го правя ми е доста трудно, но реших да ви споделя за тях, може би защото в интернет е по лесно. На 20 години съм израснах в не толкова щастливо семейство. Баща ми се напиваше много често (почти всяка вечер) от там пък следваха скандали и разменяне на обиди между родителите ми. Много често си мисля за това че изобщо не са се обичали. Баща ми почина когато бях на 13 от рак на белите дробове. Имаше толкова много разсейки, които бяха стигнали до малкия мозък, нищо не можаха да направят, за да го спасят. Държаха го в болницата един месец и после го изписаха. С всеки изминал ден той се влошаваше все повече, докато накрая не можеше да стане от леглото, да говори, понякога си мисля, че дори и не ни помнеше. Почина два дни след рожденият ми ден, малко преди коледните и новогодишни празници. Излишно е да ви описвам каква беше обстановката вкъщи. И така останахме само аз, майка ми и сестра ми. Сестрами завърши училище и отиде да учи и живее в друг град и останахме само аз и майка ми. Единственото истински хубаво нещо което ми се случи на фона на всичко това е, че разбрах какво е истинското приятелство (защото тогава се сближих със сегашната ми най-добра и единствена приятелка), също така и разбрах какво е да изпитваш изтински чувства към някое момче. Тогава се запознах с него, но нищо не се получи, защото той винаги е изпитвал само приятелски чувства към мен. Няма да ви разказвам за това подробно, защото не искам да ви отегчавам. Само ще спомена, че в момента съм на 20 и мисля, че част от мен винаги ще изпитва нещо повече от приятелски чувства, въпреки че дори когато си помисля за това започвам да си се смея за това колко е налудничево... минаха толкова години... Но все пак се радвам, че със него си останахме приятели. След като завърших училище с много добър успех отидох да уча икономика в университета който сестра ми завърши. Истината е, че икономиката никога не ме е привличала, но гледайки през годините колко добре се справя сестра ми с университета и работата въпреки трудностите(налагаше и се да работи и учи, а беше редовно обочение, защото майка ми нямаше как да и праща пари), си мислех че и аз мога да се справя и още от 9 клас реших, че щом завърша ще се махна от вкъщи. Просто исках да се махна от този град, от тази къща. С майка ми постоянно се карахме, тя често се разболяваше и всеки път когато това се случваше през главата ми минаваха най-лошите мисли, естествено не казвахме на сестра ми, за да не я тревожим, а аз откачах защото дори и да не го показвах умирах от страх всеки път. И като цяло тинейджърските ми години не бяха от най-розовите. Семейството ми се разпадна, майка ми често се разболяваше.

Имаше един период във който се правех, че всичко е супер, често се напивах (стигало се е до там че съм изпадала в безсъзнание), пушех трева(и сега сигурно нчкои от вас ще ме оплюят за тези неща). В последствие се поукротих спрях да се напивам, защото ми дойде акъла в главата и осъзнах, че само се излагам. Намерих успокоение макар и за малко в това да рисувам, оказа се, че имам талант и най-добрата ми приятелка ме запозна с един художник, който ми помагаше и ми даваше съвети. Това познанство е едно от най-скъпите ми. Но въпреки това се чувствах адски нещастна, много пъти, а и до ден днешен не мога да се зарадвам на живота и на това, че съм тук сега. Мисля си, че съм се превърнала в анисоциален отегчен и изморен от всичко човек. Много пъти съм мислела да сложа край на живота си, но винаги когато съм се решавала съм се отказвала защото, не съм можела да причиня такава болка на близките си, не и след всичко което им се наложи да преживеят. В момента както споменах и по-горе съм студентка, напуснах родният си град и в момента уча икономика.

Мислех си, че нещата в новият град ще се наредят, че най – накрая и аз ще съм щастлива, но уви така и не успях да свикна нито с града нито с университета, много често си мисля че трябваше да отида да уча рисуване. Поне щях да уча нещо което наистина ми е интересно и нещо което обичам, а не да се насилвам да уча неща които са ми безинтересни само защото някой ден може да си намеря хубава работа и да изкарвам добри пари. На мен също ми се налага да работя и уча, мислех си че ще успея да си намеря бързо работа, но нещата се оказаха други и финансовите проблеми така и не се решават.

Мразя парите!!! В момента работя но парите от тази работа не ми стигат. Мисля си, че не е редно да се оплаквам, защото има хора които нямат и това което аз имам, а и сестра ми ми помага много. Незнам колко живота ще ми трябват, за да и се отблагодаря. Иска ми се да променя живота си, но незнам от къде да започна, всичко тук ме потиска-нямам приятели тук (те са в друг град), работя за жълти стотинки(но няма да се откажа и ще си намеря и друга работа), в университета нещата не са розови, а за любов дори и не ми се говори. Имала съм ухажори, но незнам защо не мога да им отвърна със същото дори и да искам.

Преди ходех с едно момче, което не харесвах ( не продължи дълго точно поради тази причина) и от там си казах, че никога повече няма да направя тази грешка. Какво да ви кажа никога не ми е вървяло в любовта, а и ако трябва да бъда честна ми се струва невъзможно някой ден да бъда обичана и аз в същото време да мога и да искам да дам цялата си любов на някого. Единственото хубаво нещо което ми се е случвало от както се преместих е, че продадох няколко рисунки на една госпожа, която наистина харесва нещата които правя. Това ми дава някакви сили.

Ще се радвам, ако имате търпението да прочетете всичко и да ми дадете някакъв съвет.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 4 месеца hash: 967e154882

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Щом си преминала през този ад значи ще можеш да се справиш със всичко. Reb

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: 76a6bff775

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Знаеш ли миличка, не се отчайвай. И аз в момента уча нещо, което не ми допада и аз обичам да рисувам.... но нашите ми казваха, че в това пари няма и сега уча инженерна специалност в София. И аз много трудно преживявам, че съм в друг град, най-малкото гаджето ми с което сме 3 години е в моя си град. Аз се разбирам прекрасно с родителите си, но само заради тъпото образование. Остават ми още 2 години и съм си казала "нека завърша и ще уча нещо което ми е приятно" така всички ще са доволни. Ако ти е много трудно има студентски кредити, които се изплащат след като завършиш в рамките на 5 или 10 години. Може да кандидатстваш, няма смисъл да се хващаш на 2ра работа. Мой познати така направиха :) А сестра ти знае какво е и затова иска ти да не си както тя е била. Само едно ще ти кажа... След всичко добро идва нещо хубаво!!!

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: 2a71836123

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Съвет ли искаш? Добре, ще ти дам само един единствен: Живей за себе си, не за другите. Нямам предвид да развиеш висша форма на егоизъм и да спреш да се интересуваш от мнението и живота на близките си, имам предвид да се научиш да правиш това, което ти се иска. Човек е щастлив само ако - Си позволява да докосне щастието, като върши неща, които му харесват - Абстрахира се от проблемите, като не мисли за миналото и не хвърля много размисли за бъдещето - Вярва в любовта, щастието, шансовете и съдбата Звучи приятно наистина, реално докато го постигнеш е трудно, но веднъж успееш ли, всичко се нарежда. Позволи на сърцето си да обича... знам, колко е трудно, знам как си свикнала да се дистанцираш от хората и аз бях същата, но просто се освободи. Любовта не е създадена за да ти върви в нея, а за да те изкарва от релси, да ти показва, че си човек, да те побърква, да те завладява и да те кара да правиш неща, които никога не си си представял, че би могъл да извършиш. Няма да те лъжа, миналото ти не е розово, нито тинейджърските ти години, нито нищо. Но тези неща, са те изградили като човек. И ето те тук сега, стоиш и четеш моите редове... а защо така? Защо не промениш живота си? Защо не поговориш с психолог? Защо не заминеш в стария си град през уикенда? Защо не се извиниш на майка си за проблемите, които си и създавала? Защо не отидеш на гроба на баща си? Защо не благодариш на сестра си? Защо не нарисуваш картина само за себе си? Предполагам съм прекалено млада и си падам мечтателка, защото реално в истинския живот нещата не са толкова лесни. Но от друга страна може би ти се е наложило да пораснеш твърде бързо и ти си забравила, че тези неща не са и чак толкова трудни. Не знам наистина, просто се опитай да бъдещ щастлива. Успех :))

 

...

горе^

преди: 11 години, 4 месеца hash: 6e6220f048

гласове: 1 2 3 4 5   (8 гласа)

4.   Благодаря за съветите

 

...