 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Скапан живот
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 2382 пъти
В моята история ще разкажа как семейството ми и хората, които най-много обичах, разбиха живота ми. Аз съм на 25 год., мъж.
Родителите ми са заможни хора, но винаги са били консервативни и с "предрасъдъци" за морала и др. подобни глупости. След като рабраха, че аз съм хомосексуален, те буквално ме изритаха от вкъщи - изгониха ме и казаха, че вече не съм член на тяхното "перфектно семейство". После търсих помощ от брат си, но той предпочете парите си пред мен. Останах на улицата, но за късмет си намерих временна квартира. Поддържах отношения единствено с кумата си (кръстница). Но семейството ми се опитаха и това да развалят, като й напълниха главата с идиотщини. За радост тя не им повярва и продължи да ме подкрепя.
Сега като се замисля, мога да ви кажа, че преди имах мечти, но цялото това нещо ме изтощи.
Толкова ли е грешно, че харесвам мъже, а не жени? Имал съм връзки с жени, но нито ми е харесвало, нито съм бил очарован от тях. Аз лично не одобрявам поведението на мазните гейчета и други такива и аз нито съм такъв, нито пък харесвам такива... Имал съм само една връзка с мъж, мой състудент - той изглеждаше свестен, но се оказа гадняр, който само ме използваше да му давам записки от лекциите докато той обиколи цяла Европа и си живя живота...
Разочарован съм от всички и ми се иска да умра. Толкова банален и гаден живот имам. Ако не беше кумата - досега да съм се самоубил!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 60b87ce914 |
|
1. Аз също съм имала подобни периоди в живота си. Да, не съм била обратна, но много добре мога да те разбера, защото бях любовница на женен мъж и всички ме отхвърлиха като разбраха. Никой не ми помогна тогава. Кръстници са наши роднини, които първи ме отхвърлиха и честно казано - нито вярват в Бог, нито са истински християни. Останах без приятели и семейство и бях отхвърлена от цялото общество - дори от познатите, а съм общителен човек. Бях и студентка тогава - сама се издържах, работех и учих редовно и направо бях скапана. Жененият ми любовник си имаше свои проблеми в службата, с взискателната си съпруга и децата си. Той изобщо дори не разбра, в каква ситуация съм изпаднала да не говирим, че имаше цели месеци, в които не се виждахме, за да не ни надушила жена му, а и често ходеше на разни екзотични екскурзии със семейството си, в командировки и изобщо - търсише сам утеха при мен, не предлагаше такава. Така се случи, че на една Коледа стоях сама в стаичката си и си мислих - ей сега ще си прережа вените. Стотици пъти ми се е искало да хвана един нож, да отида в банята и да се приключи....
От чиста проба самота почнах да ходя всяка неделя в близката до нас църква. Православна съм, но не съм възпитавана религиозно. С месеци просто ходих, слушах песнопенията, проповедите и мислих за живота си. С времето лицата почнаха да ми стават познати, хората почнаха да ми се усмихва и аз на тях. Накрая се представих на тях и на свещенника и така намерих нови приятели. Нещата почнаха да се обръщат към по-добро. Тръгна ми и университета, успокоих се. Започнах да не чакам само срещите с приятеля си, а да живея истински. Почнах да чета много книги - всякакви - от класика до любовен роман, лирика, политическа, научна литература. Открих, че научавам повече от простите хора, които ме отхвърлиха толкова лесно заради такова нещо без да ме подкрепят или да простят. Най-много ми помогна философията, която открих в „Излекувай живота си“ на Луиз Хей - има я безплатно в нета, а във Vbox-а са и клипчетата. Помогна ми и много християнската философия от църквата, а и общуването с хората от общината - организирахме си общи празненства, готвене, ходихме на кафе и дори на екскурзии.Няма смисъл да казвам, че нещата се промениха в живота ми. В рамките на 1 г. открих себе си, намерих разбиране и утеха при нови хора. Днес съм по-щастлива от всякога. Омъжена съм за любовтта на живота си, чакаме и дете, имам кариера, печеля добре, а роднините ми загубиха просто. Да бъдеш отхвърлен - о, колко ми е познато това, но едно ще ти кажа - на този свят винаги има хора, които ще те обичат такъв, какъвто си. Това са истинските хора. Не можем да си избираме семейството и роднините, но приятелите можем. Изчакай със самоубийството, няма да ти избяга - можеш и утре да го направиш. Виж първо, какво ще стане нататък с живота ти. Аз реших да изчакам и не съжалявам. Всяка минутка ми е ценна и 1 мин. прекарана с една книга е по-ценна от хилядолетията, които ще прекараме всички един ден в гроба. Гробът си ни чака и няма да ни избяга, но животът - той е само един и ще изпуснеш много хубави мигове, ако не преодолееш трудните. Тепърва ще срещнеш и хубавите хора, и любовта, и ще пътуваш, и изобщо - ще живееш!
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 6a8531c704 |
|
2. Напълно съм съгласен с коментара на №1
Само искам да попитам нещо. Когато и двамата сте били пълнолетни, при "отхвърлянето. Какво толкова ви тежи/тежеше? Защото единственото общо, което виждам е самоиздръжката. Тя ли ви тежеше, най много в онези трудни дни.
Питам не за друго, а защото аз също на 18г преди много години се наложи да избягам от къщи, беше нетърпимо у нас и все едно бях отхвърлен, но единственото, което ми тежеше е самоиздръжката, доста им бях ядосан разбира се. Точно като №1 за около година се научих да се самоиздържам и после ми бе добре.
Мисля, че проблемът на всички млади е изведнъж, да се наложи, да се само издържат.
Защото всъщност познаваме родителите си от бебета и знаем как ще реагират на "грешките ни", ако узнаят, че сме гей или с женен мъж. Защо очакваме реакцията им да е различна? Защо ни тежи като пълнолетни, да сме отделно от тях. Единственото което намирам е: пречи ни самоиздръжката, когато след около година я преодолеем и се научим да сме независими, спира да ни тежи.
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 60b87ce914 |
|
3. Номер 2, не знам как е било при автора, но при мен лично не беше самоиздръжката, защото от 18-годишна се самоиздържам сама, а това стане по-късничко. Може би моето предимство беше, че семейството ми беше бедно и от малка изхождах от това, че ще се оправям сама. Лошото беше, че се чувстваш отхвърлен. Хората те съдят и ти натякват да се промениш, а ти не искаш, защото искаш да живееш по този начин. Унищожаващо е именно чувството, че хората не те обичат безусловно, заради това, което си, а искат да си друг човек, за да те обичат. Това значи, че ти не си достоен за любов с две думи. Унищожаващо е. Да не говорим, че в моя случаи или в този на автора, се намесват и моралистите, които допълнително оказват натиск върху семейството ти да те отхвърли. Материалното ми беше проблем, но не толкова това, а знанието, че си сам и нямаш на кого да разчиташ. Чувството е като един вид безтегловност - като дърво без корен заради човекът, който си. В случая няма значение, дали си хомосексуалист или „паднала“ жена - обществото те отхвърля, поне това, в което до сега си живял като друг човек.
Отхвърлянето от родителите, от семейството е една от най-големите травми в живота на човека. Четох много и книги по психология и това беше винаги една от основните причини за проблемите.
„Защото всъщност познаваме родителите си от бебета и знаем как ще реагират на "грешките ни", ако узнаят, че сме гей или с женен мъж. Защо очакваме реакцията им да е различна? “
Защото някак си очакваш БЕЗУСЛОВНА любов, подкрепа от хората, който са те създали, а при първият проблем тези хора те изоставят, за да не станат те самите обект на клюки и „доброжелатели“. В същото време има родители, който цял живот гледат деца-инвалиди, наркомани и какви ли не, но твоите са те „обичали“ само, докато си отговарял на представите им-по-скоро си се правил, че си друг човек. Аз имах същата връзка с години, но те ме зарязаха чак като разбраха. С две думи - същия човек съм си била през цялото време, но когато стана трудно за тях не се замислиха да ме изоставят.
Самоиздръжката с две думи не ме е карала да искам да свърша с живота си. Било е много трудно, работа и четене до пълно изтощение, но това не те кара да искаш да свършиш с живота си -когато обаче останеш без корени, тогава всеки вятър може да те събори.
Интересното е, че успях да простя на родителите си и днес дори същият мъж, заради когото ме отхвърлиха е любимият им зет. Имам едно наум обаче. Християнка съм и това ме спаси да не си клъцна вените някога, това ме накара и да им простя, но не чакам нищо от тях и знам, че не ме обичат истински и никога повече няма да могат да ме разочароват с това. Прощавам им и ще гледам да предложа любов и разбиране на моите си деца и на хората около мен - включително същите, които ме отхвърлиха. Благодарна съм на Бог, че ми даде тези изпитания, защото ме направиха по-добър човек, майка, съпруга. Днес гледам по съвсем друг начин на нещата и помагам на хора, които някога бих отминала. Аз намерих утеха и познание в Словото, в думите на един обикновен български свещенник, в усмивките на вярващите непознати. Но това е моят път. Кой знае, може би не е случайност, че точно кръстницата става духновната майка на автора в този момент. За съжаление аз бях напълно сама тогава, а ножът беше непрекъснато в нощното ми шкафче и малко ми оставаше. Интересното е, че никога не съм искала да оставям писмо тогава, дори да казвам на някого - просто имах потребността да приключа бързо и сигурно със себе си. Много добре познавам това чувство - то е върховно изкушение и мога пак да кажа на автора да изчака, защото нещата се оправят понякога по-бързо, отколкото си мислим, а препядствията ни са дадени, за да се самоосъвършенстваме. И днес съм обект на много клюки, завист, омраза и интриги, но съм с мъжа, когото обичам и ме обича и най-важното - днес съм по-добър човек от преди. Благодарна съм на Бог, че ми изпрати тези изпитания и изкушения (самоубийството), за да намеря себе си и да докажа вярата си.
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: aa4c55f3ef |
|
4. Донякъде съм съгласна с номер 2 за самоиздръжката, но не мисля, че на авторът или на номер 1, им тежи най-много тя. Просто са я споменали. Дори да си на 40 и да имаш стабилна работа, не можеш да живееш без семейството и приятелите си и без подкрепата им. Още повече, че в България е малко трудно един 18-годишен човек да започне всичко сам от нулата без университет. Особено когато знаеш, че родителите ти са заможни и имат възможност да те дарят с добър старт в живота, това, което всеки нормален родител иска за детето си. В същото време, те не само, че не те подкрепят морално, но и те изхвърлят от вкъщи.
Няма да коментирам семейството на автора, защото от всичко друго, най-много мразя хора, вкопчени дотолкова в морала си, че дори са готови да се отрекат от тяхната плът и кръв, за да останат "морални" и рискувам да ги обидя. Аз също имах проблема на номер 1, с разликата, че моите родители и брат ми не прибързаха да ме заклеймят, а се опитаха да ме разберат и да ме убедят да се откажа от "любовника" си. Много мои уж добри приятели, обаче го направиха. Отдалечиха се от мен точно заради това. Но пък бих казала, че това беше превратен момент в живота ми, защото така разбрах, какво се нарича истински приятел и вече мога да преценявам хората около мен много по-добре от преди. Също така- израстнах доста психически. В момента имам точно 2ма истински приятели- напълно са ми достатъчни, не ми трябват още 20- псевдо такива. Проблемът на автора е, че той явно си няма и 2ма :(. Но съм сигурна, че с времето ще успее да срещне хора, които наистина го ценят такъв, какъвто е. Но няма да ги срещнеш ако се самосъжаляваш и жалваш постоянно. Имам познат гей и го приемам напълно нормално, даже бих казала че е на път да ми стане 3тия истински приятел. Той е духовит, забавен, без предразсъдъци, иронизиращ, но не обиждащ хората, които го мразят, заради това, че просто се е родил такъв. Дори бих казала, че неговото дъжание е много по- мъжко от повечето хетеросексуални уж мъжкари. Разликата между двама ви е, че той е от Западна Европа и по-голямата част от обществото го приема, родителите му също, въпреки че са до болка набожни католици. Разликата ви е и още една- той не се интересува от това, как го приемат хората, а си живее живота на пълни обороти и не съжалява за приятели и роднини, които са го отхвърлили. Просто търси хора, които го приемат и обичат заради това, което е постигнал като личност, а не заради нивото на тестостерон в кръвта му.
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 6a8531c704 |
|
6. №3 Вярвам ти, че мислиш, че винаги след 18г. възраст си се издържала сама, но самоиздръжка в къщата на мама с платени режийни и мамин хладилник е едно, а на квартира сам е друго, не мислиш ли?
Желанието да свършиш живота си, никога не е подбудено от самоиздръжка или от това, че някой ти се сърди, а от чувството за непотребност и несправяне, което може да е несправяне със самоиздръжка.
Безусловната любов ни е показано, че я няма, още преди да навършим 3г, в моменти когато се затичаме след топката на шосето неслушайки мама, или при първата двойка или проблем в училище. Нима не се научаваме до към двадесет и няколко години, че наистина я няма.
Дори и от половинката ти в живота /мъжа ти/ любовта му към теб не е безусловна. Ако например решиш, че точно сега искаш да го направиш с комшията на пейката пред блока, любимият дали ще продължи да те обича безусловно? Или ще те обича само ако се съобразаваш да не го "излагаш" пред хората. Всеки човек мисли първо за своето его тогава обича, затова безусловна любов няма. Условието на любовта е да не нараняваш егото на човека от който искаш или очакваш любов.
Затова и ти казвам и децата си няма да обичаш безусловно, дори да си съгласна със сексуалността им, дори да си съгласна с белите им, те са човешки същества и ще опитват и опитват докъде ти стига границата. Така или иначе някога ще им се расърдиш, дори и бързо да ти минава. Това са направили и вашите родители /твойте и на автора/, разсърдили са ви се, че не се съобразявате с техното его. Добре си направила, че си простила, но все още има тъга в думите ти. Значи не си се изчистила напълно.
Аз съм анархист, църквата не ми е помогнала, защото проблемът ми беше точно след комунизма 1989г., а тогава хората бяхме научени, беше ни втълпено, че партията е над църквата и не можехме да я приемем в душата си. Времената бяха такива църквата беше нещо едва и не забранено, и лошо, и тъпо, и бабешка работа, манипулация. Все още съм на мнение, че църквата е манипулация, може би никога няма да го променя това в себе си. Не се опитвай да ме убедиш, да се придържаме към темата от уважение към автора.
|
...
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 60b87ce914 |
|
7. Благодаря номер 6, но аз не живея при нашите, откакто завърших средното си образование на 18 г. и действително съм се издържала от този момент нататък сама като изключим това, че изтеглих едни 300 лв. събирани детски „стартов капитал“. Но както казах - това не ми е било тежкото, защото умствено си бях подготвена за това и никой не ме е гонил, сама съм си се изнесла на 18 г., за да си пълня сама хладилника, плащам наем, здравни, транспорт, облекло а в последствие и университета. Това също беше изпитание, но глад и студ познавах и от преди, а честно казано успях сама да си осигуря по-висок стандарт на живот от този при родителите ми. (по-скоро поне имах нови дрехи, вода за къпане и качествена храна)
Не мисля, че няма безусловна любов. Като майка, съпруга и дъщеря мога да кажа, че обичам действително безусловно детето си и родителите си, мъжа си. Затова и имах силата да простя на родителите си за отхвърлянето и на съпруга си, защото тогава той беше причината за всичко. Лююбовта е велико нещо и най-искренно ти желая да познаеш безусловната. Иначе моите родители не са съвършенни - единият има и проблеми с алкохола, да не говорим за проблеми като безработица и грешки в живота им и като родители. Просто до този момент може би отговарях на очакванията им и никога не им бях създавала тревоги и грижи. Винаги съм била самостоятелна, отличничка, когато се разболеех сама ходих по болници да се оправям и изобщо - с нищо гледах да не ги притеснявам като дете и подрастваща нито имах някакви материални изисквания към тях - износвах стари дрехи и ядох, каквото се е намирало. Обичам ги без условия и никога не съм си позволявала да ги съдя и може би затова и очаквах такова отношение от тях, но както и да го въртим - хората са различни. Не можем и нямаме право да очакваме от тях каквото и да е било. Безусловна любов намирам при съпруга си и в момента в очите на децата си, както и такава намерих у много добри хора, които бяха до мен в лошото. В доброто някак си е лесно. Никога не бих се отказала от някого, защото е наранил моето Его, но беше грешка да очаквам това от роднините и най-вече от родната си майка. Не всички хора са израстнали до толкова, че да успеят да преодолеят егоизма си в името на друг човек било то и собствената му плът и кръв. Не съдя никого и затова първа съм ги потърсила и съм искала първа прошка при тях, каквато те не успяха да поискат.
Затова и мога да кажа на автора да не се отказва от себе си и това, което е. Който го обича истински, ще го обича такъв, какъвто е. Винаги трябва човек първо да обича себе си, за да може да обича другите. Ти не си сам - имаш себе си, Господ и кръстницата си, а това е с поне 1 приятел повече, отколкото имах аз навремето и то в продължение на половин десетилетие, в което практически бях сама с Господа. Подобни изпитания идват в живота ни, за да ни закалят и подготвят, за да ни направят по-добри хора и личности.
Номер 6, аз намерих утеха и приятели в църковната община, която съвсем случайно открих. Обичах да медитирам всяка неделя, слушайки ангелските гласове на тези хора (аз не мога да пея), а после думите на отчето ме караха да се замисля за нещата, които са над материалното. Моите роднини иначе не са вярващи и не съм възпитавана в християнските ценности. Съжалявам ги, защото ако бяха вярващи съм убедена, че нямаше да отблъснат собственото си дете навремето заради хорски приказки и фалшив морализъм, както и нямаше авторът днес да е в това положение, ако имаше повече вярващи хора у нас. Убедена съм, че ако авторът устои на изкушението да се самоубие, от него ще стане много по-добър човек, личност, а защо не и баща един ден. Който е минал през това препядствие и е оцелял едва ли ще хвърли камък по друг човек в нужда. Като цяло се пречистваш чрез трудностите и в крайна сметка излизаш по-добър от преди. Мекото и лекото често израждат човека. Благодарна съм на Бога за изпитанията и затова не се сърдя на никого, напротив - обичам всички безусловно и се грижа за родителите си материално, а и в случай на болест и нужда винаги са могли да разчитат на мен. Не се сърдя и на съпруга си, заради чиято слабост тогава трябваше да водя такъв начин на живот - да ми е жив и здрав, за да продължим да се обичаме, да отгледаме и да обичаме децата си. Желая на автора един ден да срещне любовта на живота си, защото само любовта може да премине всяко препядствие.
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 6a8531c704 |
|
8. До №3, 7 темата за твоя живот и твойте проблеми ли е? Или целта е да помогнем на автора. Като разказваш твоя живот, как помагаш на автора? Ако искаш да си говорим за теб, отвори нова тема за себе си.
Казваш обичаш всички безусловно, мен обичаш ли ме? Дъщеря ми обичаш ли я, тя е студнетка би ли я издържала 1 година от любов към мен и нея? Или първо ще се погрижиш за себе си за своето семейство и чак тогава ще помогнеш на чужд човек. Безусловно не може да обичаш мен, защото няма как да ме обичаш наравно с себе си, децата си, мъжа си, майка си. В такъв случай не ме обичаш безусловно, защото така или иначе обичаш повече мъжа си и това е правилното. Правилно е да няма безусловна любов и затова я няма. Мъжа си също не обичаш безусловно, щом си му простила значи си му била ядосана, а безуслловно означава без ограничения без мисъл за ядосване, без сръдня, каквото и да стори той.
Безусловно човек може да обича само себе си. Само на себе си не се сърди за взетите неправилни решения, само на себе си не се ядосва до толкова, че да се самонарани. Ако въобще посегне на себе си, той обвинява другите хора, за действието си. Е това е безусловна любов.
Нека да продължим с проблема на автора моля!
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 548bcc2f11 |
|
9. Автор: Благодаря на всички, че са отделили време да четат моята история и да я коментират.
Не е до самоиздръжката - аз на практика съм живял в дома на семейството ми до 22 - годишна възраст (тогава се случиха скандалите и пр. ), но от навършването на 18 години, аз се издържам сам и си имам работа. А това семейството ти да се отрече от теб и да не си приет в родния си дом... това не е малко нещо. И за капак - коментират ме пред предишните ми приятели и техните родители. Кумата е единственият човек, който ме подкрепя, но тя си има собствени деца (много по-малки от мен) и проблеми, а аз не искам вечно да й бъда грижа. Колкото до "останах на улицата" - нямах предвид, че нямам доходи, а исках да кажа, че квартира за един ден не се намира, а моето семейство ме изгониха направо. А кумата ми помогна в търсенето на квартира и се грижеше за мен (все още го прави). Моралната подкрепа ми липсва.... от страна на семейството. Все пак се запознах с нови хора, колеги в университета, но повечето от тях са много посредствени. Чалга, пиене и барове, безразборен секс - такива неща ги вълнуват. В интернет търсих други хора като мен от моя град и университет, и намерих това момче, което споменах. В последствие разбрах, че е поредното разглезено "богаташко синче". Все трябваше да пътува до Румъния, Италия или Швеция - на екскурзии. И естествено очакваше някой друг да му дава записки и да му помага в учението. Да не говорим, че и трева си пафкаше.
Самоубийственият период отмина.. просто сега съм разочарован от живота.
ПП: Ако може модераторите да публикуват, че градът ми е Благоевград. Просто да не се чудят хората
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
