 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Дъното
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 2006 пъти
Искам да споделя с Вас накратко моята история. Както ще разберете от заглавието в момента съм на дъното и дори няма с кого да споделя. Затова пиша тук, просто за да споделя. Мъж съм, няма да уточнявам възраст, да кажем, че съм под 30. Животът ми се разви много бурно и динамично, започнах работа още в първи курс. Исках да осигуря по-добър живот за себе си и за близките си. С течение на времето обаче ежедневието ми ставаше все по-натоварено, повече отговорности, проблеми, повече очаквания към мен. До един момент това беше нормално, но в един момент сякаш нещата преминаха някаква граница. Стресът стана прекалено много, бях зает по 12-13 часа на ден, не само с работата ми, но и с други ангажименти. За мен нямаше празници, нямаше почивни дни, просто живота ми се разви така. Близките ми имаха доста финансови проблеми и аз бях единственият, който беше в състояние да изкарва нормален доход. Печелех добри пари, не много, но стигаха да помагам на родителите си, на по-малката ми сестра, която още беше ученичка, да издържам приятелката ми, която не работеше, да плащам всички сметки. Както казах, ежедневието ми беше тежко, но нямах избор, нямаше как да се откажа от работата, нямаше как да не си изпълня и другите ангажименти. Човек се ражда със свободна воля, но обстоятелствата те поставят в друго положение и не винаги имаш избор. И така в един момент чашата преля, достигнах някакъв предел. Забързаният и стресов живот ми дойде в повече, започнах да се чувствам зле физически и психически, уморен, скапан. Даже нямах време да отида на лекар, а и не исках. Знаех какво ще ми каже, знаех и че водя лош начин на живот, но нямаше как да го променя. Започна да не ми дреме за мен самия, започнах да взимам хапчета, исках само гадното чувство да спре. Забравих кой съм, станах безличен, изгубих себе си. По-късно се разделих с приятелката ми, опитвах се да й отделям цялото си свободно време, както и да й осигуря добър живот, но тя явно не можа да го оцени. Или аз сбърках някъде, така и не получих смислен отговор. И така стигнах дъното - уморен съм, взимам обезболяващи, за да притъпя болката, не виждам смисъл да живея и съм сам. В работата ми също нещата тръгнаха надолу, дохода ми намаля, дали заради кризата, дали заради други фактори. Поне не съм без работа, май само това ми остана. Това е, което исках да споделя. Колко тъпо изглежда така написано, колко странно изглеждат чувствата, описани в сбит текст - черно бели букви с разстояние между тях.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 98742e0420 |
|
1. Възхищавам се на твоето чувство на отговорност, Авторе, и на стоицизма ти. Аз се мислех за героиня, защото успях себе си и живота си сама да оправя, но да издържам цяло семейство на тези години приятелка?
Просто респект.
И все пак - виждаш, че всичко си има своите граници и човек не е от желязо. Пишеш, че човекът има собствена воля, което е много вярно, но защо отнемаш на близките си всякаква отговорност за живота им, а с това и всякаква воля да се справят сами? Сестра например ти сигурно вече е над 18-19 г. и сама е на възрастта, когато ти си почнал да ги издържаш. Какво правят родителите ти? Не вярвам да са в пенсионна възраст, какво им пречи да поработват и да си изплащат кредитите, ако имат?
Съветвам те да спреш да се правиш на Господ, а да ги събереш всички на една семейна вечеря и да им дадеш срокове, в които да поемат живота си в свои ръце.
Вземи си задължително почивка и замини поне за 1-2 седмици с 2 книжки в раничката или на планина, или на мора - без интернет, телефони и стресове. Идват Празниците - събират се 6 почивни дни, използвай ги пак за себе си. Има малки семейни хотелчета или направо на палатка някъде, обърни си внимание, защото ти няма да изкараш много така и тогава да видим дали готованковците, които си отгледал ще се грижат за теб.
Има една приказка „Направи на 1 човек хиляда добрини и ще ги забрави, направи едно лошо и ще го помни цял живот“. И твоите така. Свикнали са да разчитат на теб, но ако нещо стане с теб да ги видим.
Затова се погрижи първо ти сам за себе си, защото няма кой друг да го стори!
ж. 28
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: bbdd7ff5ca |
|
2. не се отчайвай, явно знаеш да се бориш в тоя живот, просто си почини и започни спокойно... колкото толкова нали, приятелка ще си намериш, помисли първо за себе си.... успех
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: d5b2d88139 |
|
3. Възхищавам ти се, Авторе! №1 е прав, няма ненаказано добро, както и каквото и да правиш всички са свикнали да е така и ти да си опората. Зная за какво говориш, аз самата съм така с дете колкото теб, родители, семейство и т. н. Съжалявам, че говоря и за себе си, но е така- аз също съм надъното и на антидепресанти и на лекари, защото обгрижвах всички и бях и съм водеща фигура- та дори и в службата, колегите освен за служебната работа, звънят и с лични проблеми. Да не говорим, че детето ми се изпокарахме и сега уж от 7месеца само се издържа, но това си издържане и тази ми реакция ме намрази/възпитах и отгледах готованко/, но кой ми е виновен- храни куче да те лае. Никой и за нищо не ме е забелязвал, всички знаеха и знаят, че ще оправя по някакъв начин нещата и положителни и отрицателни и наложащи и всичкооо. Сега когато кажа, че не съм добре ми се казва- в тежка депресия си, а защо ли.... Авторе, почини активно ти- от всичко и от всички и поне ти започни да гледаш себе си и поставяй себе си на Първо място! Слугите не се уважават и не се забелязват. Млад си и нямаш право да се оставяш да си тъпкан, а №1 хубаво е казал- направи лошо да те помнят всички, а хиляди добрини да направиш... няма да се забележат.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 025cec6588 |
|
4. "Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови. "
Рене Декарт
пс квот искаш прави, само спри тия хапове
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 70923a49ff |
|
5. Четох историята ти с интерес и се обърках доста. Много е кофти това което ти се е случило, но поне ако пиеш хапчета, нека са на билкова основа, защото ще сасипеш здравето си. Мисля, че най-добре за теб ще бъде да напуснеш държавата ни. Пробвай да отидеш да работиш в чужбина и си намери по-спокойна работа и да е на смени или ден да почиваш и ден да работиш. Когато се чувстваш по-спокоен, потърси си приятелка, но не бъди толкова добър и да даваш постоянно пари. Грижи се за нея, но бъди и леко строг. Не знам какво повече да те посъветвам, но имаш отчаяна нужда да се отдалечиш от всичко това и да започнеш начисто.
|
...
| преди: 11 години, 2 месеца hash: ab4db62011 |
|
6. Автора:
Благодаря много на всички за отделеното време и за подкрепата - точно в този момент е важно за мен!
Мога да кажа още много неща, но няма смисъл, нищо няма да променя така, а и напоследък много започнах да се оплаквам (не пред други хора, но дори само пред себе си е достатъчно). Затова ви благодаря отново! За сега няма изглед нещата да се оправят, дано все пак някога дойде този момент.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: c219572563 |
|
7. Ако "дъното" на океана е да имаш работа и семейство, има хора, които са подолу сигурно в центъра на планетата.
Спри да мислиш, че нямаш и оцени това което имаш, защото може да го загубиш.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 7d1283104c |
|
8. Мен ме мързи да чета, но ще ти кажа нещо, което е общовалидно - до дъното пътя може да е всякакъв - любовен, материален, взаимоотношенчески. Може и да са трите взети заедно.
НО от дъното има два пътя - до ПОД дъното и нагоре.. Обикновено най-често се удря първия - до под дъното, но спокойно, от там насетне е само един - нагоре!
Аз смятам, че би било добре да теглиш една черта, един вид да стигнеш до под дъното. И от там насетне да се изкачиш като НОВ човек.
Ново вино в стари мехове.. Не става.
Тегли чертата, независимо каква е тя!
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 885ccd51c0 |
|
9. Това, което си написал е наистина тъжно - случили са ти се мн несправедливи неща, но не бъди така отчаян - все пак животът ти не е приключил. Млад си и имаш време да постигнеш още мн неща. Разбирам, че си претоварен, уморен и ти е писнало от всичко, но не се предавай. Искрено ти се възхищавам за всичко, което си сторил за семейството и приятелката си. Рядко се срещат хора с такава силна воля и жертвоготовност и според мен не си нито безличен, нито си изгубил себе си. Напротив сигурна съм, че за семейството си ти си безценен и си най-голямата им опора. Успех.
Ж-19
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 526791948c |
|
10. До автора:
Ти решаваш дали ще се оправят нещата или не :). Ако една връзка е свършила, идва ред на друга и тя свършва, защото те очаква по-добра възможност. Понякога преживяваме пълен провал в живота си, понеже идва нов етап, в който можем да проявим своя по-добър вариант. За болестите си има причина, която не е само физическа.
Харесва ми, че си написал толкова грамотно всичко и се изказваш така добре. Виждам, че нямаш желание за дискусии, но с удоволствие бих комуникирала с теб, дори и чрез друга виртуална платформа.
Поздрави,
Soul
|
...
| преди: 11 години, 2 месеца hash: ab4db62011 |
|
11. Автора:
Благодаря ти, Soul! Не че нямам желание за дискусии, напротив, аз постоянно разсъждавам и обичам да комуникирам по различни теми. Много ми е приятно когато имам какво да си кажа с човека отсреща. За жалост нямам много време(особено през седмицата) и дори личния си email го проверявам само вечер.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
