 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Липсва ми миналото
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 2857 пъти
Здравейте, не знам дали само аз съм така, но изпитвам много силна носталгия по периода 2000-2005. Дали защото бях тийн, не знам. Липсват ми най-различни неща от тогава - от моите тогавашни съученици и познати та до по-банални неща като дрехите, които бяха модерни, музиката, която се слушаше тогава (тогава на мода беше БГ рапа, помните ли? ). Тогава чалга имаше, но не беше толкова навлязла в бита ни, а и по едно време започна да звучи повече като денс. В друга тема тук се споменаха и колите. Аз също смятам, че тогава по-добре изглеждаха. И то не заради друго, а просто бяха с по-семпли, изчистени линии, сегашните нови коли са все някакви накичени като коледни елхи, все едно имат турбо фолк тунинг от завода - огромни решетки, емблеми с размер като за ТИР, издути калници, които е лесно да надереш в града и са много ниски отпред, та бордюрите им са първи врагове. Но като цяло ми липсва начинът на мислене на хората по онова време - като че ли всички бяха по-добре настроени. Сега повече ора имат интернет, но явно заради това се отдръпнахме един от друг, забравихме да общуваме. По улиците има повече мрачни физиономии от колкото тогава. Не бяхме в ЕС, но като че ли повечето хора бяхме по-щастливи от сега и от колкото преди това през 90-те. А на вас липсва ли ви онзи период?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: dd290c6f6f |
|
1. И аз имам подобни наблюдения - 2000-2005 бях по-малък (10-15 годишен) и може би съм гледал по друг начин на нещата, но никой не може да ме убеди, че нещата не са се променили. Преди сякаш имаше повече емоции в хората, празниците се празнуваха, имаше настроение, хората бяха по-ведри. А не бяхме много по-богати и тогава имаше безработица, имаше и мизерия. Това най-много ми липсва - емоциите, щастливите, усмихнати хора, дори когато живота е тежък, липсва ми живия контакт. Повечето ми приятели сега са просто снимка (примерно в скайп). Не се знае дали ще се познаем на улицата.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 9a47f63d79 |
|
2. Вероятно сме на почти еднаква възраст. Аз също си спомням тези години с известна носталгия. Тогава нямаше компютри освен в кварталните гейм клубове. Телефони (GSM) почти нямаше и отношенията бяха различни. Сега като контактуваш с някого по интернет - скайп, фейсбук, гледаш му снимките и накрая реалната среща става излишна или по-скучна, не знам. Но, за съжаление, времето е изминало и може би в бъдеще сегашните ученици ще си припомнят по същия начин настоящия период...
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: e41754f0a2 |
|
3. И на мен ми липсва миналото. Липсват ми безгрижните ученически години, липсват ми посещенията в интернет клубовете, които си бяха хит в тезигодини, липсва ми училищният хумур, но най-много като че ли ми липсват мечтите, които загубих във времето. Липсва ми онци оптимизъм с който гледах на живота, онези розови очила които си слагах за живота. Иначе хората са си същите според мен, просто днес ги виждам по друг начин.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 69e9fe4111 |
|
4. Номер 1:
Номер 3, имаш право. И аз сега осъзнавам, че загубих оптимизма за бъдещето си. Когато си по-малък животът е пред теб, мислиш, че можеш да направиш всичко. Знаеш, че си млад, знаеш, че имаш време и си спокоен. Времето обаче минава бързо и в един момент вече си голям и нямаш голям избор в живота. Възможностите стават ограничени - зависи какво и колко си учил, как си се развил. Мечтите в някаква степен умират, смачкани от реалността.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 19e8ed6f42 |
|
5. "може би в бъдеще сегашните ученици ще си припомнят по същия начин настоящия период"
Може би, но ме съмняма. Или поне ще е тъжно да си спомнят с умиление за Фейсбук и други такива бози.
|
...
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 19e8ed6f42 |
|
6. Иде ми да си спра интернет връзката вкъщи. На запад има интернет кафета, където всеки може да си носи лаптопа и да влиза.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: e41754f0a2 |
|
7. от номер 3
4, именно за това говоря. Милеем не за самото време тогава, което не е било много по-различно от сега, като изключим новите технологии разбира се, а за "младостта", не че сега сме много стари. Аз съм на 26, на 27 ще стана тази година. Като поглеждам назад преди 10 години когато бях в гимназията, виждам едно момиче с живи мечти, което вярваше, че това за което мечтае един ден ще стане реалност. Едно момиче, което вярваше във вечната любов и разбирателство. Е, днес разбирам колко наивна съм била. Въпреки това и днес продължавам да мечтая, но една част от илюзиите ми са осъзнати "мъртви"мечти, които ще си останат блян. Точно това е най-ужасното на остаряването. И като се замисля, че с годините напред все повече ще е минало и все по-малко бедеще...! Точно за това трябва да се стремим да живеем в настоящето-днес, тук и сега. Пък нали и за това са децата, за да ни повтарят и това да ни прави щастливи.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 947be7fe40 |
|
8. Станала съм много песимистично настроена. Явно интернет и риалити предаванията ми влияят много зле. От всякъде простотията ме залива. Ужас. А как ми се иска да живея на село. Тишина и чист въздух, друго не ми трябва, а периода, които ти липсва на мен ми липсва само музиката и като че ли хората бяха малко по-злобни и завистливи.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 69e9fe4111 |
|
9. Номер 4:
Номер 7, така е. Не сме стари, разбира се, даже обратното, млади сме и има още много какво да направим. Но сме на едно мнение, че с времето човек губи тази детска наивност и осъзнава, че има много неща, които не може да направи, мечти, които няма да се сбъднат. Както ти много правилно отбеляза "точно това е най-ужасното на остаряването". Не е само въпрос на време, време имаме, просто не всичко е постижимо. Няма как да станеш спортист на 30 примерно, късно е, даже на 20 е късно. Но какво да се прави, това е положението...
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 19e8ed6f42 |
|
10. Не мисля, че има чак такава фрапантна разлика в броя на българите с Интернет преди 10 години и сега честно казано.
|
...
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 24c8e4798f |
|
11. Здравейте и аз точно в момента така се чувствам... напоследък ми изникват спомени от детството... когато бях на щастлива това е периода 2007-2012 най-хубавите години от моя живот толкова много ги искам обратно но не мога да ги върна. Тогава се чувствах Свободна без проблеми и без задължения бях дете. Искам пак! Ние бяхме около 10-тина деца слушахме готина музика (Майкъл Джексън предимно) правихме си партита и беше неописуемо просто!
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: bbb5683fb8 |
|
12. Искам си студентските години - 2008 - 2012!
Ако тогава съм знаел, че сега ще се боря за едното оцеляване, то не бих повярвал...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
