Не мога да преодолея смъртта на кучето ми - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (74807)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16570)
 Секс и интимност (9216)
 Тинейджърски (17438)
 Семейство (3437)
 Здраве (6183)
 Спорт и красота (3302)
 На работното място (1320)
 Образование (3948)
 В чужбина (871)
 Наркотици и алкохол (781)
 Измислени истории (674)
 Проза, литература (1197)
 Други (9799)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Други

Не мога да преодолея смъртта на кучето ми
преди: 4 години, 4 месеца, прочетена 3602 пъти
Бях толкова уморена. Свърших с папката, бях пооправила някой от снимките, приготвих си нещата за утрешния ден защото имах два теста, приготвих си и папката с картините, дрехите и още някои неща и най - накрая легнах да спя. Две не виждах, бях адски изтощена и нямах търпение да заспя.
Само за момент се сетих за кученцето ми и реших, че е легнал на дивана затова спокойно се завих през глава и потънах с последната си мисъл, че съм го извела навън, че е ял и, че сега спи добре на дивана в хола.
7 часа и половина сън, докато не зазвънеше алармата на телефона ми.
На сутринта и това последва. Енергично станах, отидох в банята, за по - малко от 15мин. се измих и приготвих, облякох се и отидох в кухнята с всекидневното намерение да сложа закуската на миличкия ми, но когато влезнах в кухнята... Той лежеше безжизнен на пода. Веднага приклекнах защото реших, че е заспал, но това беше много необичайно за него, беше все още топъл, но мъртъв... Хранително натравяне... Как? Защо? Не разбирам, защо сега?

Не можах да го събудя, изплаках си очите, не мога да издържам, не съм ходила на училище цяла седмица, не мога да се взема в ръце. Той беше моя приятел, живях самичка с него цели осем години, той беше единствения ми близък, дори сега когато пиша всичко това, не мога да спра да плача, толкова ми липсва. Сякаш съм изгубил близък човек. Но да. Той беше моят единствен близък. Толкова много ме обичаше, винаги махаше с опашка и подскачаше наоколо когато се прибирах, обожаваше дългите ни разходки, толкова много го обичам, искам пак да лежи до мен и да ближе ръцете ми. Беше най - умното куче на, което можете да попаднете, два пъти ми е спасявал живота, а аз не можах да спася неговия...
Какво да правя? Мисля, че изпадам в депресия. Толкова много смърт съм преживяла, но до сега никога не съм изживявала такава мъка по изгубения любим човек. Едвам ставам от леглото, вече не издържам, не мога да отида в кухнята, страх ме е да отида в другата стая защото знам, че той няма да е и там.
Не мога да го преодолея! ...
Нуждая се от помощ... Така ми липсва, искам просто да умра.
Ще ми кажете да се взема в ръце и да се стегна, но не мога...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 4 месеца
hash: 5dfe848776
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

1.   Мило момиче, аз имам куче, което е на 11 години и половина и знам какво означава да обичаш кучето си. Познавам момиче като теб, което живееше само с кучето си - прекрасен голдън редрийвър, което, по време на разходка, изяде отровна храна, хвърлена нарочно в Парка и почина в ръцете й, въпреки намесата на ветеринарния лекар. Тя беше съсипана, разбита, свършена... Кучето и беше на около две години, в разцвета на силите си. Тя взе единственото правилно решение - докато още беше луда от скръб, намери кученце от същата порода, бебе, което имаше неистова нужда от нея и я обичаше истински. Казвала ми е, че се страхува да го обикне, заради болката, която може да последва при раздялата. Оттогава минаха шест години. Често я виждам в парка с кучето и повярвай ми, че е щастлива. Помисли си, че е важна ЛЮБОВТА, а не точно обекта, към който тя е насочена. Знам, че едно куче, не може да замени друго, но това е единственото спасение в случая.
Познавам и възрастен мъж, чието куче загина при същите обстоятелство. И той живееше сам с него. Беше немска овчарка. Погреба го в Парка. После постъпи по същия начин - още преди да се е излекувал от смъртта му, взе бебе от същата порода. Казвал ми е, че това, новото кученце, имало по-различен характер, но също го обичал много и често го водел на гроба на "батко му"...
Моя близка, бременна в четвъртия месец, загуби кучето си, което почина от разрив на сърцето по време на разходка. Тя за малко щеше да загуби и бебето си от рев и скръб. За щастие, кучето й тогава имаше поколение на около 50 дни и собствениците на женската направиха жест като й подариха негов син, въпреки, че вече го бяха обещали на други хора. Тя имаше много грижи около куче-бебе, после около своето бебе и така успя да се справи. Оттогава минаха 10 години - и кучето, и детето са добре.
Колкото и да ти е тъжно, приеми, че така е трябвало да стане, така е било писано и си вземи по най-бързия начин мъничко кученце, за което ти ще бъдеш целия свят. Според мен, това е начинът да се справиш.
ИЗлишно е да ти казвам колко по-страшни неща се случват в този живот. Тръгвай на училище и си потърси мъничко сладко куче-бебе, което да те утеши.

 
  ...
преди: 4 години, 4 месеца
hash: a522cb6f3b
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

2.   Никое куче не може да замени вашето, но е доказано че ако си вземете друго кученце ще превъзмогнете по-лесно загубата, няма да е лошо да си осиновите а не от магазина, ще направите благородна кауза! Горе главата

 
  ...
преди: 4 години, 4 месеца
hash: deb6cfb44c
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   Съжелявам много за загубата ти!
Знам, че сега ти е страшно тежко, но съм сигурен, че с времето ще се почувстваш по-добре.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 4 месеца
hash: 1bc287592c
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

4.   Съжалявам за загубата ти, но историята ти е много абсурдна... ХОРАТА умират, а ти жалиш толкова едно животно. Махал бил с опашка.. ами това правят кучетата, ядът и махат с опашка. И аз съм имала много кучета. Едно от тях сгазиха, няколко отровиха мои съседи а най-любимото ми куче изчезна / откраднаха ли го така и не разбрах/, но съм губила и близък човек и мога да ти кажа, че сравнение със загубата на хора, животното е НИЩО. Да, той е другар и приятел понякога, но е животно, няма толкова чувства и разсъдък. Така че, вземи се в ръце и не преувеличавай. Купи си ново куче, това ще ти помогне.

 
  ...
преди: 4 години, 4 месеца
hash: 4d585a695f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Знам какво е да загубиш домашен любимец :(. Загубих котката си, която гледах 8 години, много плаках, много привързани аз и семейството ми бяхме към това животинче. Беше ми много гадно както на теб сега, но го преодолях след няколко месеца. Препоръчвам ти да изчакаш да ти мине мъката и да си вземеш нов домашен любимец... или не си взимай, ако не искаш вече. Може избора ти на домашен любимец да е същата порода, ако искаш да ти напомня за твоето куче, или да е коренно различна порода... Уверявам те, че появата на нов домашен любимец ще те накара да го заобичаш веднага и да не чувстваш чак такава мъка по кученцето.

 
  ...


...
преди: 4 години, 4 месеца
hash: ec81066a41
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Реви. Излей си цялата мъка по куч-а. Вземи си почивка - ден, два, седмица и изсипи всичко. Не се опитвай да се правиш на непукист и да задържаш тая работа в себе си - ще стане по-лошо. Ще започне да ти просветва след известно време. Твоя приятел се е споминал и за съжаление нищо не може вече да се направи по въпроса. Така че се наплачи, излей цялата болка и остани с хубавите спомени.
И тогава си вземи кученце.

bile

 
  ... горе^
преди: 4 години, 4 месеца
hash: cad64cbe2c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Много съжалявам, мило момиче! Не знам как да ти помогна, историята ти е истинска, дълбока, прочувствена. Желая ти да се съвземеш от мъката си и да намериш друг четириног приятел. Споделяй.

 
  ...
преди: 4 години, 4 месеца
hash: e5da329d10
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

8.   Мразя кучетата.

 
  ...
преди: 2 години, 2 месеца
hash: 314a237b12
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Аз също изгубих домашен любимец Не е починал но се наложи да го дам други хора да го гледат Мина вече една година и когато се сетя за него плача защото не знам как е в момента м добро здраве ли е Преди малко също плаках Съжалявам че така се стекоха обстоятелствата че се наложи да се разделя с него не знам дали някога ще мога да го забравя Чувствам се виновна че го дадох на други хора Съчувствам ти!

 
  ... горе^
преди: 1 година, 8 месеца
hash: fd94114075
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   Болката е точно като при загуба на човек. Всъщност ние хората сме животни. Глупави животни. Ние изгубихме нашето куче ши- тцу Чарли на 1 януари. Оставихме го в къщи и отидохме да поздравим и видим съседите ни. След около два часа се върнахме в къщата- там гореше пожар. Чарли се беше задушил от дима. Не спирам да плача 3 дни.. едва заспивам(с диазепам) и след 2 часа се събуждам с рев. Мъката е раздираща.. неописуема.. толкова боли... вината, че го оставихме, че не го взехме с нас ни изяжда. Дори не знам какво е изгоряло.. не се загледах.. не ми пука.. Само той да не беше там.
А лятото се разболя от менинго-енцефалит. Един месец го водихме по лекари и го носихме на ръце, защото не можеше да върви, да се изправи дори.. Оправи се(беше на поддържащи лекарства), проходи, тича, скача, съвсем като преди да се разболее. Беше почти навсякъде с нас. Играеше с децата, беше умен и послушен, водехме го без каишка дори. Той ни показа какво е безрезервна любов и обич. Не се откъсваше от нас, беше ни верен приятел. (Повече от много хора). Не мога да си простя, че го оставихме там. Той не ни предаде никога за 6 години. А ние го оставихме.
А вечерта казах на мъжа ми- ще изключа тия печки да не се запалим докато спим... е от печката на дърва се запалихме.. ама не ние. А съседите ни казаха, че по-добре, че и ние не сме били там да умрем. Предпочитам да бяхме- всички, за да не страда никой за другите. Ще умра от мъка..

 
  ...

...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 6dc26bcdf5
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

13.   Здравей, разбирам те напълно. При мен и двете ми кучета починаха преди 7 години. От както починаха в къщи изчезна живота и сякаш всичкж стана мрачно. Те бяха слънцата на дома и вече ги нямаше. Вече от три години отглеждам друго куче и много го обикнах, съветвам те да направиш същото.

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: fd94114075
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

14.   Благодаря за разбирането.. съгласна съм с написания коментар 6..
Трябва да знаем, че хората са различни и преживяват по свой начин скръбта. Мъжете обикновено тичат и взимат друго куче веднага(двама приятели са направили така), жените плачат дълго..
и някои след време си вземат друго куче...
Аз в момента чувствам, че ще е предателство към кучето, ако взема друго.. мъжа ми искаше да отиде и вземе 2 същите... не знам кое е правилно, ако изобщо има "правилно" след такава загуба..
Човек трябва да постъпи така, както го усеща.
Съжалявам за загубата на всеки от вас. Не вярвам в задгробния живот, но искам да има такъв, за да го гушна отново и да не го оставя никога сам.
Загубих родителите си и така не ме болеше, честно ви казвам.
Може да е било, защото и двамата починаха от болест.. не знам.
но е факт.
Знаете- тези от вас, които имат деца, че дори и те един ден ни предават. Моите още не са.. не знам ще го направят ли, надявам се че няма... виждам другите...
А Чарли не го направи никога!!!
Гледайте филма "Хачико".

 
  ... горе^
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 9c0c17be9f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

15.   14, за съжаление кучетата живеят много по-малко от хората и всеки, който си взема куче, трябва да е наясно с това. преживей го, плачи си, но не драматизирай, част от живота е.
надявам се, че това, което си написала за родителите си, си го писала в момент на мъка. не ми изглежда нормално да не страдаш толкова за тях, отколкото за куче. и как по-точно те предават децата?? те просто в един момент поемат по своя път, част от теб обаче живее в тях.
животното просто не може да те предаде, защото не е способно на разсъждения и кроене на планове, за него е достатъчно да го нахраниш и погалиш и те гледа като бог, защото неговият живот се изчерпва с това. да възпитаваш и гледаш дете е съвсем различно, то е отделна личност и като такава комуникацията е много по-трудна. много по-трудно е да отгледаш свестен човек, но когато си се справил, удовлетворението е голямо. куче, което да ти маха с опашка, винаги можеш да намериш. да, привързваш се към него, става като член от семейството, но е заменимо, за разлика от хората.

 
  ...
преди: 1 година, 5 месеца
hash: e2bef8c69c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

16.   2 дни от смъртта на моя единствен и неповторим Лео. Болката разкъсва вътрешностите ми. Като парализирана съм. В разцвета на живота му скочи в шахтата на развалени ни асансьор. Мъртъв е а аз съм в дълбоката дупка на скръбта и няма да изляза от там. Изпитвам гняв към себе си и към целия скапан свят, дори към Създателя, защо ни дава нещо да му се порадваме и после ни го отнема. Сигурно за да ни боли повече. Няма да се оправя скоро.

 
  ...
преди: 1 година, 5 месеца
hash: 692be45526
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

17.   Скрий се и плачи. Моето куче почина преди 4 месеца-първите два плачех постоянно. Сега плача почти всички ден, но няма ден в който да не мисля за него. Липсва ми и продължава да боли.
Винаги ще ти липсва. По-нататък си вземи пак кученце. Аз си взех.
Така ми напомня постоянно за това, което почина, ту ме натъжава, ту ме кара да се усмихвам. Но определено разсея лошите мисли, които не ме оставяха на спокойствие. Ще имаш друго невинно и Добро създание, което да те радва и ти да обичаш. И ти и то го заслужавате.

 
  ... горе^

...
преди: 1 година, 19 дни
hash: 5ef9fb0d63
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

18.   здрaвейте мили хорa преди един месец зaгубих кучето си Челси беше ми кaто дете гледaхмея със съпругa ми 11 г. Ние неможемдa имaме децa изaтовa Челси нибеше кaто детето което винaги сме искaли, a сегaвече я нямa нaложи де дa я преспим зaрaди еднa много рядкa болест от която се мъчехме дa я спaсим. Един месец я пдържaхме нa системи и инжекции, но нaкрaя болките и бяхa много силни и се нaложи дa вземемнaй-трудното решение в светa мъкaтсa ни е голямa и все още.
неможем дa я преодолеем моля дaйте ни сaвет кaк дa се спрaвим с товa

 
  ...
преди: 1 година, 17 дни
hash: cfa047a0d1
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

19.   № 18, незабавно си вземете куче бебе. От същата порода или от друга, няма значение. То ще запълни празнината. Така е в живота - един умира, друг се ражда. Имам близки, които постъпиха по този начин и се съвзеха бързо. Тяхното куче беше на 4 години и почина от инфаркт внезапно. Имаше поколение, малки кученца и те веднага, още на следващия ден, взеха едното. Грижите по кученцето им помогна да се справят с болката. Така ще бъде и с вас. Животът продължава.

 
  ...
преди: 1 година, 12 дни
hash: 327c4d57d9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

20.   ти пък мислиш че е нечестно да вземеш друго куче. не е вярно кучетата нямат чуства ако ти си умряла и кучето го дадът на някой друг стига да му дават храна и вода то ще те забрави на2рия ден. врътка опашка само за да ти спечели симпатиите и да му даваш да яде

 
  ... горе^
преди: 11 месеца, 15 часа
hash: 74ad7b8241
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

21.   Здравейте, мили хора. Чета и сълзите ми не спират да текът... Котаракът ми на 3 години излезе от вкъщи на 04. 09. и повече не се прибра. Казаха, че сигурно е блъснат от кола. Търсихме го, викахме го всяка вечер в продължение на 40 дни. Ние живеем в къща и той си влизаше през прозореца. Сега там е пусто.... Не мога да се прибера вкъщи без да изпадна в сълзи. Той всяка вечер ни посрещаше в градината.... а сега дворът е пуст. Не мога да се справя с болката.... Вкъщи сега е мрачно, тихо и тъмно. БОЛИ... БОЛИ... МНОГО БОЛИ...

 
  ...
преди: 15 дни, 20 часа
hash: 36af4b2547
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

23.   Аз имах 2 котки едната ми почина преди 3 дни немога да го приема толкова ми е трудно

 
  ...

...
преди: 14 дни, 3 часа
hash: 23a7a27b1e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

24.   n 23, знам че ти е трудно, но заради другата си котка поне си вземи в най-скоро време друго коте, за да си има другарче. Само да не стои. Имам 2 котарака и ако недай си Боже нещо се случи с единият, ще си взема веднага коте от улицата или приют. Пълно е с безпризорни котета навън, идва зима!
Никое животинче не може да замести котето ти, но можеш да помогнеш на друга животинка да живее на топло и сито, а живото коте да си има другарче като вас ви няма

Аз също не съм преодоляла смъртта на първата ми котка преди цели 10 г., но съм приютила 2 създания сега и им се радвам - всяко животно е различно и ще го обичаш различно

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker