Споделена история от Други |
Агресия
преди: 11 години, 14 дни, прочетена 1419 пъти
Случи се нещо заради, което сега се чувствам виновен. На 22 години съм, студент в 3-ти курс. През целия си живот съм бил много кротък и скромен. Винаги съм бил добронамерен и като цяло уважавам всички хора без значение, дали се държат нагло, лошо или пък добре. Но от няколко месеца започнах много, да се изнервям и да ме дразнят част от колегите ми. Не знам защо.... от напрежение покрай наближаващи изпити ли, нямам идея... Имаме в курса едно момиче, което е малко по-устато и се кара и спори по всякакви въпроси, без да е на ясно. Случи се, че из се включих в спора срещу нея. Имам в курса 3-4 колеги(свестни момчета са, само че малко простовати), чудещи се как, да впечатлят някое момиче. Като видяха, че се разправяме, започнаха, да пускат някакви сухи майтапи и мен това много ме издразни. Казах им, да спрат, да се държат като 15 годишни и че не са интересни на никой и така няма, да се харесат на момичетата. Отговорът ми беше, сякаш исках, да ги унижа. Те дори се смълчаха. От този ден станах много изнервен. Преди няколко седмици пак едно от тези момчета ме ядоса. Оказа се, че той е от хората, които се заяждат, но само с такива, от които не очакват физическа саморазправа, защото е страхлив, а и физически слаб. Нека, да кажа и за себе си. Аз през целият си съзнателен живот съм се занимавал със спорт, дори 4 години тренирах кикбокс. Може би преди спортът е изкарвал всичките нерви от мен. Дори никога не съм се бил, като изключим 4-те години тренировки(7-10 клас). Сега когато съм свободен пак тренирам, но самостоятелно вкъщи или тичам просто, за да се поддържам. Та въпросното момче много ме ядоса и аз го сдърпах. Той се уплаши и млъкна. Всички колеги започнаха, да ме гледат странно, защото не бяха очаквали това от мен. След няколко дни пак се заяде с мен, но този път целенасочено. Аз като му отговорих, че този път ще го набия, започна, да ме заплашва с брат му, който бил адвокат и щял, да ме осъди, щял "да ми разгони фамилията". Щял сега да звънне в полицията, имал познати полицаи, които ще дойдат и ще ме пребият... Аз му казах, да не ме заплашва, а да се оправя сам като мъж. Той ми каза "Защо, ти много голям мъж ли си? ". Тогава аз станах и не просто го ударих, а го набих. Дори имаше кръв. Срам ме е от това, че реагирах така, сякаш съм още в пубертета, макар че всички ме подкрепиха и казаха, че съм бил в правото си.... Може би съм бил прав в безсмисления спор, но не съм в правото си, да бия човек, който не оказа никаква съпротива, а се изплаши и се сви. Винаги съм бил против насилието, а сега аз самият го извърших. Ако не бях приел глупавите майтапи на тези момчета за заяждане, а си ги бях пуснал през ушите, нямаше, да се стигне до това. Как щели, да ме бият полицаите и как щял, да ме съди са също врели не кипели... Надявам се, това да не се случва повече. Дано и колегите ми не си променят мнението за мен, въпреки че бяха на моя страна. Чудех се пред кой да споделя, затова пиша тук. Приятели ми казват, че съм бил прав, баща ми, който е с противоположен на моя характер ми каза, че му е било малко. На майка ми и сестра ми не съм казвал.. Напишете и вие, ако искате нещо да споделите по този въпрос.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 14 дни hash: 1b2b14db5d |
|
1. Здрасти! Аз също съм бил студент - във ВТУ випуск 2012 и имах един приятел, който по същия начин много се палеше - те виждаха, че той им обръща внимание и още повече го нападаха. Аз не го защитих (сега съжалявам), за да не ме нападат и мен.
Накрая той напусна университета, скъса всички контакти с мен - родителите му ми казват, че е ходил на психиатър. Много лошо се чувствам, че нямах силата да го защитя, а сега защитавам чуждите хора, дето не заслужават и капка съжаление от мен!
Бъди здрав!
|
| преди: 11 години, 14 дни hash: 2aebfec87b |
|
2. Ами ако мислиш, че си прекалил се опитай да му се извиниш и си оправете отношенията. Спокойно не си само ти така всички се изнервят покрай изпитите. И на мен ми иде да запуша устата на съквартирантката ми, която не млъква и само ме занимава с глупости при положение, че имам да чета два учебника за три дена ама какво да се прави..
|
| преди: 11 години, 14 дни hash: 2d2c51bffe |
|
3. Знаеш ли, ако се чувстваш виновен(явно говори съвестта ти) - най - добре отиди при бития и му се извини, поискай прошка от него, след това от Бог. Ние не можем да ти бъдем съдници и знай, че е по-добре да претърпиш унижение(незаслужено дори), но да запазиш душата си чиста от омраза, злоба и гордост, и техните производни.
Бог ще те възнагради за това.
"Гордостта и егоизма са в основата на всяко зло".
|
| преди: 11 години, 12 дни hash: c1ddd72b78 |
|
4. Хубавото е, че осъзнаваш какво си направил. Вижда се, че имаш съвест. Ако ти е трудно да преглътнеш това, което се е случило, поговори с момчето. Обикновено това помага да се изяснят нещата и да се успокоиш. Може да си от тези хора, които не търпят несправедливост. Но и саморазправата не е най-добрият начин. Според мен е добре наистина, че осъзнаваш какво си сторил.
|
|
