Една малка история за един голям човек! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (92416)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (21626)
 Секс и интимност (10801)
 Тинейджърски (19718)
 Семейство (4535)
 Здраве (7494)
 Спорт и красота (3919)
 На работното място (1985)
 Образование (5515)
 В чужбина (1227)
 Наркотици и алкохол (894)
 Измислени истории (714)
 Проза, литература (1446)
 Други (12371)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Една малка история за един голям човек!
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 4222 пъти
Събирачът на спомени

Сега ще ви разкажа една приказка,тъй истинска, тъй сладка, тъй омайна,като най-вкусното нещо на света…….!
За един необикновен човек,надарен с най-красивата дарба на света,викаха му “Събирачът на спомени”.
Когато нощта идваше и звездите радостно се покачваха на тъмносиния небосвод,и всички си лягаха,уморени от тежкия ден,”той”тръгваше.
Толкова красиви спомени беше събрал в последната една седмица,че човек би помислил,че химиците са открили лек срещу злото.Толкова цветни и жизнени!Колко е красиво да мечтаеш на глас.
Тои беше просто човек,даже не човек,нещо като дар за нещастнити.
Колекционираше различни случки – весели,тъжни,драматично-романтични или просто красиви!Не обичаше тъгата,мразеше самотата,ненавиждаше страданието и мъката.
Той нямаше спомени не защото не се бе раждал просто не искаше да приеме действителността,затова се бе нарекъл толкова необичайно.
Съваршен човек – без минало и бъдеще,той живееше в безвремието,затова нямаше и образ,просто сянка!
Имаше малка планета,на която събираше като стари филмови ленти спомените.Когато се чувстваше тъжен,пускаше си някое детско филмче като онова с малката Оля и кучето Шаро.Или малкото момченце,което бе станало герой,защото бе “убило злата” хлебарка.Ах,как се чуваше,сякяш той е спасителят или непоправимият романтик – безчувственият изкуситил или изкушеният влюбен! Имаше малко драма в колекциятя,тъжни – почти не,но затова пък имаше най-много романтични и комедийни!
Обиколил целия свят като пътешественик,той имаше една мечта – искаше да намери спомен – уникат.Като диамант – така скъп изглеждаше този неоткрит още спомин.
И така,беше горещо лято,небето беше тъй красиво,луната спеше тихо сгушена в меките облаци и приятен ветрец с дъх на цветя се носеше около него.Всички спяха отдавна и само шепотът на листата се чуваше.В търсене на перфектния спомен тази вечер той бе решил да намери своя “дарител”,но такъв нямяше – оказа се,че хората са започнали да мечтаят повече, отколкото да си спомнят хубавити си осъществени мечти.А щом нямяше спомени,какво щеше да прави той сега,с какво щеше да се занимава – от кого щеше да взема и на кого щеше да дава.Мислити се лутаха бързо като стрели,за първи път нещасни – страшни мисли бяха обзели “Събирача на спомени”.Изведнъж лятната нощ му се стори студена,някак си ниприветлива и мрачна.Той стъпваше бавно и тежко,търсеше,място на което да се подпре и да отдъхне поне за миг.Умората сякаш натделя……отдавна не му се бе случвало да се чувства тъй обезверен и тъжен.
Сякаш на света нямяше нищо,което да го направи щастлив в този миг.Той обичаше да се грижи за другите.Подаряваше сънища прекрасни на нещастните и унилите,докато спят.Те,разбира се,леко се усмихваха на сън и неискаха той да свърши.Та нали затова беше дар.Той трансформираше красивити спомени в сънища и ги даряваше на тези,на който съдбата бе отредила скръб.Това го правеше щастлив,това го хранеше,това го поддържаше жив……
И докато тези мисли се бяха настанили неудобно в главата му…..изведнъж той усети нещо…..нещо топло и красиво…..Ха, но това беше спомен, о колко интересен бе той!
Да един мъж си спомни пролетта на девет годишнината си…….там е топло,уютно и красиво,не знам къде…..някъде на юг!
Люляците току – що бяхя цъфнали,тревата беше зелена а на нея върху сутрешните капчици роса се оглеждаха палаво слънчевите лъчи! Лъхаше лек ветрец,листата на напъпилите дървета шумоляха закачливо.
Момчето не знаеше,че тази утрин тъи омайна ще бъде решаваща……
Но там го викаше някой,душата му трептеше от радост. Беше някой любим за него човек,някой когото обичаше.Майка му – като ангел,толкова чиста като сълза,с изражение на херувим.
--- Ела при мен – каза тя – мама е тук –не се страхувай!
Момчето я притисна силно до себе си. Сърцето му туптеше бързо и силно.
Той не я беше виждал от много време.
Тя го хвана и го поведе към храста с люляци – бели! Уханието им беше тъй силно и прекрасно,че човек трудно би устоял да не зарови нос в малките им цветчета. Майката набра букет и го поведе по нататак.Озоваха се на едно прекрасно ручейче.Водата е топла и някак си прохладна.Тя прегръща момчето……
--- Не се бой, ела с мен – там е хубаво и красиво…..няма болка и страдание.
---Ела,не се бой – приканваше го майка му…….
Очите на детето се разшириха…..сърцето му заби силно….но не от страх – то беше с майка си.Тя не би му навредила. Цял живот страданието бе негов спътник…..точно този ден майка му го оставяше и дотам споменът свършваше,но сега неочаквано тежкият му живот свърши,за миг всичкият този пейзаж му се стори толкова реален.
Майка му подаде ръка.
Безстрашно момчето я улови,закрачи гордо и смело.
Сърцето му биеше и биеше,и биеше и изведнъж…..биенето спря,той не чувстваше глад,нито лъха от ветреца,нито плът. Да,беше там горе, където винаги си е мечтал да бъде.Усмивката на майката все още беше топла – майчина усмивка.
Събирачът на спомени се сепна…споменът свърши а от очите му се плъзнаха две сълзи – дали от радост или от тъга. Най – красивият спомен с неочакван крайл.
Тъй чист. Няма нищо по чисто и красиво от това.И тогава събирачът разбра какво е станало – всичко свършва там,от където е започнало.
Този спомен се оказа много красив и скъп за него.
Вярно,драмата се оказа много голяма,но имаше капчица чар,както във всеки спомен.Но този спомен бе уникален,не знаеше защо,може би защото бе докоснал сърцето му по спецялен начин,както на тези ,които прочетоха тази история.
“Събирачът на спомени” се обърна и тръгна….не знаеше на къде,ходеше без посока.Той разбра,че е време да заспи,просто да почине,да положи глава на един облак и да схлупи уморено очи!
Заспа….уморен…..
Сънят,непознат дотогава за него,му се стори сладък.
Заваля дъжд….капчиците тропаха сладко по покривите.Някои си отиваше от този свят а друг спеше сладко,там горе на небето на един облак….и още спи,само трябва да го събудиш.Ако,разбира се,имаш да му дадеш нещо……например някой спомен…!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 12 години, 2 месеца
hash: f33619e8b8
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Прекрасна история. Бях забравила какво е да четеш приказка... Наистина е много хубаво и ми припомни какво е да си дете.

 
  ...
преди: 12 години, 1 месец
hash: 67a857b759
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   СТРАХОТНО Е :) аз сащо имам приказка която ако сте такав човек за които пишете ще ви хареса ;)сарцето ми е истински щастливо когато сам подала ръка на човек в нужда или съм помогнала на нечия съдба с помоща на магията на думите.Аз сам на 21 и не искам да пораствам,затова садбата е тъй жестока с мен,защото съм "отделена от стадото" или просто " черната овца":)сабирам спомени,но моите,не чужди:) но стига за мен :)
Минавам по позната улица,чува се тишината на есента ,вурвя а сякаш късно е и нещо оставила сам преди това.Виждам последните лъчи на сланцето.Но този път не е песесен,няма музика,няма тон.
Минавах по позната улица и се сетих , че от тук сам минавала с моя кон.Спрях се на кръстопътя и погледнах на горе,а от дървото падаше листо. А до мен видях мъглевина,беше като сън или сякаш беше реалност.
Видях два познати силуета които в днешно време несъществуват и разбрах че е спомен.Бях аз с дядо и беше същия есенен ден.Прииска ми се да го видя за далго,но образа се разми в мяглата. А листото се приближаваше кам мен.
Чувам глачка някъде далеко,или са толкова близо но от старостта немога да ги видя.Едното ме бута а аз дори и не сам се поместила от патя.Онази мъгла пак се появи и видях две момичета да бързат на вечеряване на сащия този есенен ден.Знам го защото се познах и видях моята най-добра приятелка.Вийдах се ясно как се ядосвам за колелото ми. Усмихнах се и миража си замина.Както и лятото така и живота си отмина.
Но листото все още си падаше и беше точно на моите очи.И изведнъж чух глас "замтлчи!".Сърдечна болка ме сряза и спомен друг образ отряза.Погребението за кото не говоря.Боли ме и искам тази врата да затворя.
А листото си падаше,аз се пресегнах с и го хванах.
Беше реалност,а сякаш нереално беше есенното листо.Обарнах се и видях дългата улица която сам изминала сама днес.А живота се изминава толкова барзо като тази "далга" улица.Неиният край беше начало на един спомен,но на никои не му пука ,че преди аз съм била тука.Улики няма че съм дори живяла,4е някъде в сащия есенен ден спомен съм създала.
Минаха години,а все едно бе вчера,листото от дървото беше в мвн и ето идва сащия есенен ден на звука на режвща машина. А вече час мина и никои не ме е потарсил.
Трагнах за село.Чувах званците на козите които се прибират и видях дядо как стана да ги среща,с студа почна да се усеща.Погледнах реката в която по-касно ще се отразява луната и се замислих къде сам тръгнала сега,в студените стаи на старата ми къща която в спомените ме връща.Утешавам се,че живота е суров и ти трябва на всичко да си готов,научих се да свиквам че утре няма да го има,а днес още един ден измина. Чува се празничен звън и зимата е вече на вън.Опитвам се със садбата да танцувам и кораба на моя живот да пътувам.
Но един ден отново листенцето ще видя и назад,назад вав времето ще отида,защото ми харесва да живея с моя спомен които вечно ще скита бездомен.

От мен толкоз :)

 
  ...
преди: 11 години, 10 месеца
hash: 6e4c1b6c2b
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Опияняващи и запленяващи приказни думи. Писани от .... майстора на думи. :) Хареса ми. Искам още.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 6 месеца
hash: 2dd1463be0
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   Много благодаря на всички :)))

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker