Споделена история от Други |
За телефонната любов
преди: 14 години, 7 месеца, прочетена 3364 пъти
"Телефон все ни свързва, телефон ни дели,
Малко тъжна е тази наша обич, нали..."
През далечната 1982 въртяхме до безкрай този хит на Васко Кеца, без да предполагаме, че след четвърт век телефонът ще стане бедствие, а и не само той. То тогава и телефоните бяха кът, затова се срещахме, забавлявахме се и разговаряхме очи в очи, сега робите на майкрософт са милиарди. Но думата ми е за любовта по телефона. През същите тези години имаше един номер / май беше 180 / за точно време. Тогава бяхме тийнейджъри и не помня по какъв начин, но открихме, че след полунощ телефонът спира информацията и тогава всички, които го наберем, се свързваме едновременно и участваме в еди огромен аудио форум.
Разказваха се вицове, обменяше се информация от първа ръка, покупко-продажби се осъществяваха, но се уреждаха и срещи. Уреждаш си, да речем, среща с някое непознато девойче, уговаряте се за ден и час, как ще се познаете, кой какво ще носи в лявата или дясната ръка, в същото време неизвестен брой кибици слушат разговора и в деня и часа на срещата установяваш, че на това иначе толкова спокойно място е доста оживено - зяпачите от телефонния форум са наокло и гледат сеир. И когато с трепереща ръка поднесеш букета наоколо гръмва от овации.
Завързаха се и сериозни приятелства, някои завършиха с брак и са живи и здрави семейства и до днес. Но все пак това си беше рядкост, а сега всичко живо се е залепило за телефоните и компютрите и се надява да завърже семейство по жицата, но ако може без да мърда от къщи. И неусетно започва робията от комуникациите. А като резултат са модерните заболявания и ежедневните интернет измами, особено в сайтовете за запознанства, за които се пише достатъчно. Сещам се и за един разказ на Чудомир - "Природата, Енчоооо!":
"...Нищо ти няма, чичовото, нищооо, само едно е то, само едно — дето робуваш на богатството си! Послушай ме мене, остави магазина на момчетата, да поспечелят и те нещо, зарежи полици и фактури, изхвърли тия пусти вестници из джобовете и не се интересувай пада ли франкът, качва ли се лирата; махни тая колосана яка, гдето ти е притиснала главните жили на шията, поразкопчей се, поразпусни се и ела с мене. Ела с мене да те водя на лов, та хем да оздравееш, хем наука да научиш..."
Та нека да чуя и вашите мнения за интернетната любов, особено от препатили, ако през 1982 телефонната любов беше тъжна, то каква е сега. Не че ще променим нещо - животът си има свои закони и правила, но поне да се разговорим, да споделим. А може и вие да споделите подобни истории...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: 10e85470fd |
|
1. Интересна тема и добре написана!
|
| преди: 14 години, 5 месеца hash: 9b93ad3f3f |
|
2. Страхотна тема, аз съм доста по-малка, но това за телефон 180 много ме усмихна :)))))))))))))
Е, аз съм една препатила от такава любов - първо "интернет", после стана "телефонна". Най-големият проблем е, че не можеш да видиш очите на човека от другата страна, и дори да не се окажеш излъган, без да се усетиш, самият ти ще си си изградил нереалистичен и изпълнен с очаквания образ :)
Моят съвет към всички мислещи хора - дори и някой да ви заинтригува в уебпространството, веднага пренесете това познанство в реалния живот :) Така ще има по-малко излъгани, недоволни, самотни и разочаровани.
|
| преди: 14 години, 2 месеца hash: 9ed7e7d709 |
|
3. Kъм автора: при добро желание, свържи се с мен на emocionante@abv.bg
Ж,20
|
|
