 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Други
Обръщение към тези, които не намират смисъл в живота:
преди: 8 месеца, 18 дни, прочетена 543 пъти
Всички сте слабаци и пълни загубеняци...искали да умрат...голям смях.
А къде остана борбата в тоя живот. Като искате да умирате отидете поне в армията, ще знаете, че сте дали живота си за страната! Това от ваша страна е изключително егоистично и глупаво... ейй хора заради такива като вас света никога няма да се оправи и ще става все по-зле.
Няма ли да осъзнаете вече, че има по-важни неща от самите вас...има ценности, има идеали, има мечти, има начини, по които можеш да помогнеш на всеки, който има нужда от помощ! Осъзнайте се и се борете! Толкова ли не разбирате, че живота е една непрестанна борба. Нищо не ти се дава на готово. Цял живот се опитваш да бъдеш нещо в този живот...това е истината и така трябва да бъде, за да имаш някаква обществена роля, позиция и значение.
Аз съм само на 17 години и сигурно съм видяла повече неща отколкото много от вас не могат да си представят, а и не са виждали през целия си живот...и пак не смятам да умирам, нито да се самосъжелявам...и вие не го правете, защото е глупаво. Ще ви кажа нещо: човек, който е избрал пътя на смъртта е човек без граници.
Хващам се на бас, че и половината от вас, които говорят за смърт и за самоубийство нямат тази свобода, която има такъв човек. Престанете да се самосъжелявате и да се иронизирате, а се опитайте да проумеете, че всеки живот си има смисъл. Ако живота ви не "върви", то грешката е във самите вас, в никой друг. Опитайте се да я намерите и да промените това, за да бъдете щастливи. Мислете с главата си!!!
Факт е, че сте хора и, че сте се появили на този свят, а щом е така, значи има защо. Не се правете на интересни, а намерете начини, за да постигнете това, което искате, а ако не знаете какво искате, просто направете, това което трябва. Не бъдете глупави, не бъдете загубеняци...живейте и се борете вместо да се самосъжелявате. :)
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Всеки човек има право на избор и не би трябвало да съдиш някой по това какъв избор е направил важното е че никой не знае как е протекъл живота на този човек, в каква среда е израснал, какъв живот е живял, всеки един от нас е уникален обаче не всеки от нас може да види това което е вътре в другия човек срещу нас, това което е скрито под маската, малцина го могат и повярвай ми точно тези хора са най-силни но същевременно и най-раними.
Не можеш да се поставиш на мястото на другите, не можеш да се чувстваш както се чувстват другите около тебе
2. Различните хора понасят различно. Ти си на 17, а аз колкото майка ти и нищо не си видяла. Но има време, ще видиш и няма така да съдиш тези, които вече нямат сили да се борят.
3. Мисля, че нещата, които ни нараняват и огорчават, които ни убиват по мъничко, но системно ни причиняват тези вреди не толкова според големината си, колкото според нашата чувствителност.
Много лесно е да кажеш "живота е борба", стига с тази борба, стига с тази АГРЕСИЯ. Не е необходимо да воюваш за живота си.
Живота ни е даден от Бога. Ние имаме избор как да го живеем и според вярата си получаваме заслуженото.
Тези които са силни или вярват, че са силни идва един миг, в който губят силите си макар и за малко или за много време.
Но по никакъв начин не може да помогнеш на един човек, който е страдащ като го обиждаш или му крещиш, че сам си е виновен, че така си е избрал да си живее живота.
И какво значи силен или слаб човек? Просто ние сме хора и нищо човешко не ни е чуждо. Понякога показваме слабост и се нуждаем от помощ - от съпричастие, от съвет, от добра дума, от утеха, от проява на разбиране, от любов, от приятели, от съмишленици и може би от още много други неща.
Истината е че всички сме лоши, егоисти в някаква степен и не ни е приятно в нашия свят да допускаме страдащи, хленчещи и оплакващи се хора. Но когато ние изпаднем в подобна ситуация се притесняваме, че нашите познати избягват контакт с нас. Стараем се да бъдем силни, да не се оплакваме, да не обременяваме другите с проблемите си, страдаме и се борим и след като не намираме помощ от никъде - озлобяваме и ставаме безразлични към другите. Мислим си "защо аз трябва да мисля за този или онзи, кой си мисли за мен?"
А може ли да бъде друго? Може би да, но за това е нужна голяма сила. Вярвам, че има хора, които я притежават.
|
|
|
|
|
|
|
