 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Други
Самотна
преди: 11 месеца, 3 дни, прочетена 988 пъти
Как се започва една изповед?
Чувствам се самотна, макар че не може да се каже че съм сама... постоянно съм заобиколена от хора, а всъщност...ми се струва, че няма никой наоколо...
Когато мой близък има нужда от съвет се обръща към мен и знае че точно аз съм човекът който ще го изслуша...
Даже не знам как да нарека състоянието си...нещо ми е тъжно...празно....
Осъзнавам, че не ми се случва нищо и това ме подтиска страшно много... и най-лошото е, че точно когато имам нужда от някой... няма никой, защото всеки гледа да си оправя живота! Не че това е лошо...но няма баланс в човешките взаимоотношения...
Все повече се затварям в себе си и от това ми става още по-самотно! Страхувам се че ще започна да се озлобявам и да се държа като хленчещо за щяло и нещяло хлапе-нещото, което винаги съм мразила и избягвала!
Подозирам че причината за това ми състояние е че отскоро спрях да бъда наивна и да поставям своите след чуждите нужди...
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. ЗДРАВЕЙ! ГОРЕ ГЛАВАТА!
Kазвам ти го от все сърце, и аз се чуствам постоянно самотна. Наскоро се запознах с един мъж и СЕ ВЛЮБИХ.
Сега съм още по самотна и от преди защото сега мечтая за него и когато не съм до него съм най-самотната жена на света. Не съм тинейджър но се чуствам така....едва успявам да се боря с чуствата си защото ми е адски трудно той е женен аз също. И ако знаеш колко е отвратително да живееш под един покрив с човек който не обичаш а в същото време където си намерил любовта ти е забранено.... Тази самота не се описва с думи, дано да няма много жени като мен и теб по света защото е ужасно....описах ти накратко моя кошмар в който трябва да живея за да знаеш че наистина има самотни хорица.
Излизай с различни "приятелки" на кафе на купони по магазини за да можеш да се разсейваш дори да е за няколко часа. Аз това правя, е не че ми помага много но не е като преди...толкова се бях затворила в света на самотата че дори на моменти аз самата не можех да се позная.......
УСПЕХ!
2. Намери си хоби, нещо което обичаш да правиш, даже най-добре да е свързано със спорта: танци примерно. Това първо че ще ти повдигне настроението, второ може да се срещаш с повече хора.
Днешно време повечето хора се интерсуват от себе си и собствените си проблеми. Но има и добри хора. Ти се развивай като човек и не се озлобявай, веселите хора привличат хората, унилите - не. Спортувай, постави си цели, неща които обичаш да правиш и ще видиш че ще се появят и свестни хора. Успех и в никакъв случай не унивай и не се отказвай!
3. ;( РАЗБИРАМ ТЕ НАПЪЛНО, дори мислех да пиша и аз за моя проблем и аз съм същата дори днес баща ми ми каза, че съм ЗЛОБНА и други думи. Идеално те разбирам толкова съм самотна помагаме на другите, а на нас си дори не можем да дадем обяснение защо сме в това състояние.
4. Не ставай кошче за душевни отпадъци. Изслушвай хората, помагай колкото можеш, но бъди и малко егоист. Не допускай да обичаш другите повече от себе си.
5. Ако човек се занимава със себе си има проблеми, ако мисли за доброто на другите има интерени неща за вършене! Нашето щастие е свързано със щастието на другите. Няма вариант ние да бъдем щастливи ако хората около нас не са!
;)
6. Аз съм 4 благодаря, че има хора като 5. Много се радвам да прочета коментара. Искам такива хора да имаме свое място. Мъж съм.
7. Болката и обидата накрая на една 20годишна любов са по страшни от самотата... самотата дава възможност за катарзис за да започнеш отначало... аз все още мисля в 1лице мн. число...
не е лесно след 20годишна връзка и банално предателство...
8. И аз съм самотна. Живея с един, обичам друг, но не ми стиска да съм с него, приятели нямам, децата ми са мързеливи и само пари искат, родителите ми са ме отритнали, защото съм жена. Работата ми е тъпа и няма нищо общо с това, което съм завършила, домът ми е студен /в буквалния смисъл/ и плаче за ремонт, ама пари няма. Безнадеждно е просто. И ти, и аз сме в депресия и за психиатър. Не мога да отида заради тъпото си работно време и нежеланието на шефовете да ме пуснат дори за половин ден.
|
|
|
|
|
|
|
