Споделена история от Други |
Защо всичко трябва да е толкова сложно?!
преди: 10 години, 7 месеца, прочетена 1639 пъти
Има огромна възможност просто да се изложа, но вече нямам капацитета да се боря с това, колкото и да ми се иска да продължа и да постигна някакъв резултат. Няма и с кого да споделя. За това пиша тук.
Става въпрос за най-добрия ми приятел, който винаги намира за какво да ми се сърди и да прави драми. Аз адски много си го обичам и уважавам, но просто след поредния спор, се чувствам безсилна да се мъча да му се доказвам.
Преди време ми се беше ядосал, че не съм му споделила за чувствата ми към него, на които беше ясно, че няма да отвърне, защото ми беше казал предварително, че няма да се получи и да не се надявам на нищо. Поради някаква незнайна причина, обаче, той след време ми каза, че нямал нищо против да съм влюбена в него, но тогава си замълчах, защото това изказване ми се видя доста подвеждащо. Един ден просто разбра, че някога си съм била влюбена в него и ми дръпна един жесток скандал. Изказа се доста грубо, написа ми, че съм манипулаторка и че се чувствал адски използван от мен, защото съм нямала право да се справям със собствените си чувства по този начин. Знам, че може би е по-лесно да бъдеш открит, но при положение, че са ти казали да спреш да се надяваш, плюс бонуса, че откакто се помниш, всеки те е отблъсквал при най-малката проява на подобна смелост, как да отидеш и да му го кажеш направо? Може би греша, но имаме право да предпазваме сърцата си от разбиване. След тази караница, пожела да не се виждаме известно време, като се срещнахме, специално да ми го каже и да ми заяви, че не бива да се виждам с общите ни познати, за да нямам абсолютно никакъв досег до него или информация за него.
След известно време нещата се нормализираха и той се усети, че е бил прекалено рязък и се извини. След това се премести да живее при мен, защото се скара с техните и имаше нужда от някакво спокойствие. Само дето и тук нещата не се получиха, както си мислех. И преди сме живяли по 1 месец заедно и беше идеално, обаче не знам защо, този път не проработи. Всъщност една от причините е личното пространство. Апартаментът ми е малък, има само една стая, в която деляхме пространство. Някак си успяхме да постигнем баланс за един месец. Още в началото на съжителството ни, ми беше казал, че когато имам нужда да съм сама, мога да му кажа и той ще отиде да спи в апартамента на майка си за 1-2 дни. Дойде момент, в който почувствах нужда да бъда на спокойствие и му го казах, при което той реагира лошо, взе една чанта с дрехи и каза "Знаех си, че не ме понасяш, след една седмица се изнасям с всичкия багаж, така е по-добре". Още на следващия ден дойде с приятели да вземат багажа и се премести обратно при майка си. Вечерта видях негов статус във Фейсбук, че се чувствал бездомен, което ме срина. Почувствах се адски зле, че му е тъпо заради егоизма ми, но наистина, не знаех как иначе да постъпя. Бях открита с него, както се разбрахме и той реагира зле. Може би е трябвало просто да изляза и да спя някъде другаде? Не че има къде, всъщност.
Последното нещо, което успя да ме изкара извън релси се случи онзи ден. Обикновено като му споделя, че нещо ми тежи, ме изслушва и ми дава някакъв съвет. Обаче ако не съм много съгласна с това и му кажа, че може би има друго решение на този проблем и той се дразни. А ако види, че съм решила наистина да оправям нещата по мой си начин и го приема едва ли не лично. Казва, че нямал право на лично мнение и че едва ли не нарочно съм правила обратното на това, което е казал и че му имам думите за кръгла нула. (? ! ) Аз съм му много благодарна за това, че ме изслушва и че иска да помогне, но като ми каже, че аз няма да се справя с проблемите си и се ядосва, че не правя каквото е казал под предтекст, че "не му зачитам мнението"... Какво изобщо е това? Не ми звучи приятелско, някак. Аз също съм му давала съвети, но като повтори една и съща грешка 10 пъти, не му викам на главата, че не ме е слушал. Не бих си позволила да го нагрубя и да го изкарам лош приятел, за дето не прави каквото аз кажа. Изобщо не мога да разбера подобно поведение. Аз вярвам, че може да се справи с живота си, но той не вярва, че аз съм сподобна да се справя с моя. Не проумявам защо ми казва, че иска да бъда открита и честна с него и му имам достатъчно доверие да си казвам всичко и той пак не е доволен и пак ме обвинява в абсурди...
- Един много объркан човек.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 23f5802747 |
|
1. Боооооже, я го остави този неуравновесен дечко да си намери друга приятелка, на която да прави драми! Я си щади нервите и го отрежи, веднага! Важно са твоите нерви и твоето спокойствие! А ако още таиш чувства към него- още по-скоропостижно го махни от живота си- ТОЧНО както е искал той преди време! Не отлагай!
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 23f5802747 |
|
2. И ощемнещо- този се кара и с техните! Този човек просто обича да се кара с всички! За което заслужава да е сам! Помислила си, че си егоистка- МОЛЯ!??? От написаното се разбира, че егоиста и използвача (надявал се да си влщбена в него- да, за да си храно егото, маминия) е ТОЙ! Казвам ти- не ти трябва такъв приятел и съм убедена в това!
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: e3aef7933a |
|
3. не знам как го наричаш добър приятел! той е използвач и тотален егоист. как така ще ти живее в къщата, ще ти налага мнението и решенията си и ще прави драми от всичко!
животът, жилището и всичко около теб си е твое и това, че си го приела за известно време, не му дава право да се държи все едно си му длъжна с нещо. изхвърли го от живота си, не грубо, но просто кажи, че имаш нужда да си сама, имаш работа, имаш да учиш или каквото се сетиш. още повече, че наистина имаш нужда от лично пространство, щом имаш само 1 стая.
не го приемай обратно, това, че се кара с техните, си е негов проблем. да си намери квартира и там да се разпорежда.
|
|
