Прогноза, Околна среда и психика
преди: 10 години, 7 месеца, прочетена 1354 пъти
Поздравително обръщение!

В средата на 20-те съм мъж, ще споделя някои емоци които изпитвам при определени времеви аномалии и фактори в обкръжаващата ме среда за които съм установил че са абсолютна противоположност на нормалното!

Фактор - 1 -Време-

Представете си следното: Събота сутрин, включвате телевизора хващате прогнозата, времето
ще бъде неочаквано слънчево и топло необичайно
за късно есенно ранно зимно, изпитвате радост
планирате какво ще правите през деня: Разходка
в парка, кафенце или биричка на открито, ще
разходите кучето, ще изведете децата на
площадката, ще въртите педали, футбол на
стадиона, федарбал пред блока, шопинг, ще
протестирате насред София, ваканция до село,
ще нацепите малко дърва и подпалки за зимата,
ще пушите на терасата втренчили се в отсрещния
блок търсейки с поглед домакинки, ще поправите
покрива на тъщата на която обещавате от миналата
зима, или ще я убиете и заровите в задния
двор, ще отидете с градския транспорт да
приберете колата си от КАТ вдигната преди седмица
през която сте бачкали за да платите глобата, или
просто ще си останете вкъщи.
Аз търся дъски с които да зачукам прозореца
за да скрия слънцето и хубавото време които ми действат зле, понижено настроение и липса на енергия
хората се чувстват така обикновенно когато времето
е лошо, дъждовно и т. н но аз го усещам това само когато е слънчево и топло. Но развали ли се времето и е облачно, особено когато вали съм най- енергичния, весел и позитивен човек, чувствам се нормално отново.

Фактор - 2 - Хаос Среда -

Преди време докато още живеех с нашите в един западнал стар блок в едни крайни квартали където
тъй сладко заспивах сгрят от топлината на запалената
"циганска любов" на метри от мен и дървата които
пукаха и изгаряха в накладения огън, часът м/ду 1:30
и 2:30 сутринта една студена декемврийска нощ се
превърна в квартален хаос.
Спомням си че бях събуден от мощен гръм и трясък, чувах счупени стъкла които се сипеха по земята и
ярка светлина която се пронизваше през пердето,
майка ми веднага влезе в стаята самата тя не знаеше какво става, спомням си че каза нещо от рода на /"далеч от прозореца"/. Целия квартал беше разтресен
излязохме пред входа, два етажа от отсрещния блок
горяха в пламъци, наоколо бяха изпопадали отломки,
части от мебели и кухненски пособи, хората крещяха, бяха се насъбрали тълпи, чуваха се сирени на пожарни и линейки задаващи се от далечината.
Разхождах се из тълпата изках да стигна до блока
когато се спънах от нещо на земята, не паднах но
изгубих равновесие блъскайки се в един мъж, когато
се обърнах видях че се бях спънал от ръка откъсната от лакатя надолу изхвръкнала от някой загинал от апартамента при експлозията причинена от масивна газова бутилка.
Не чувствах нито ужас нито страх по скоро, любопитство, чувствах се като турист на невероятна екскурзия, винаги съм се чувствал комфортно в
ситуация на паника и хаос, мога да изброя още
случаи но ще ви ги спестя.

Та според вас нормално ли е да се чувствам комфортно в ситуации за които другите намират неприятни, панически и т. н

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 7 месеца hash: 12cf458fdd

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   За времето - и аз се чувствам ужасно, когато навън е топло и слънчево. И затова си оставам цял ден вкъщи. Побърквам се, когато някой ми се обади и започне да ме разпитва как съм могъл да си стоя в нас на това "прекрасно" време"... Директно си изключвам телефона.

 

...

преди: 10 години, 7 месеца hash: c0a0da8568

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Дори не ти го изчетох, времето е топло защото има много силни слънчеви изригвания, почти всеки ден последните седмици бяха от клас X, когато има страх в пространстранството се отделя енергия, някои хора поемат от тази енергия и се чустват ок, , , абе четене му е майката...

 

...

преди: 10 години, 7 месеца hash: 44a346842d

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Нормално е всичко това е нормално. Има хора и хора и не всеки се чувства тъжен от чуждо нещастие и не всеки е весел от 40 градуса навън. Този който е любопитен, когато види скъсана ръка, който не спира да плаче, а иска да разследва, като на екскурзия, в живота става следовател, лекар, пожарникар и др. Ако лекарите се страхуваха от отсечена ръка нямаше да могат да работят, ако кат се гнусяха от разпилени черва, какво щеше да стане? Който кара линейка, му се случва да рине с лопата човешки вътрешности от пътната настилка, рядко но се случва. Е ако тези хора се паникьосваха какво щеше да стане? Така че за да можеш да помогнеш в дадена ситуация е по добре да си такъв като теб. Другите които се стресират служат за оплакване на гробища. На мен напиример ми е смешно, като видя да ревът на гробища, веднага ми изниква картинка как са се карали с човека, като е бил жив.

 

...

горе^

преди: 10 години, 7 месеца hash: 9d05a3de7a

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   до номер 2: препоръчай нещо за четене по темата, че ми стана и на мен интересно.

 

...