Винаги съм била зрител, но на собствения си живот...
преди: 14 години, 5 месеца, прочетена 3631 пъти
Винаги съм била зрител на собствения си живот, на самоунищожението си. Сега това е пагубно, защото от мен зависят други хора. И това ми бездействие вече вреди не само на мен. Това ми тежи малко или много, но явно не достатъчно, че да премина към действие.

От доста време се чудя дали имам психични отклонение. А може би това е поредното оправдание, което търся. Смея да твърдя, че имам реална самооценка и преценка за случващото се около мен. За това какво трябва да променя. И въпреки всичко бездействам и наблюдавам трагедията си. Няма непоправими неща, но нещата, които ми се случиха и които си причиних ще се отразят на живота ми занапред, на психиката ми.

Мисля, че е безсмислено да искам съвет от вас, хора, които не ме познават и не знаят нищо за мен и живота ми. И въпреки това ми е интересно някой бил ли е само зрител на живота и унищожението си и как се е променил.. Как си променя начина на мислене?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 5 месеца hash: 33334d65c3

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Малко абстрактно си описала проблема. По конкретния - едва ли можем да дадем съвет. По въпроса ти накрая обаче - да. Правил съм го. И аз като теб смятам, че имам реална самооценка. Знаеш какво трябва да се направи, но не го правиш. Странно е. И при мен беше така. Можеби смелост за промените липсва. Малко като по филмите, обаче имаше един период в който сменях обстановката (работата) и половината от хората в ежедневието ми щяха да се променят. Използвах това като катализатор за намеренията си. Получи се и то чудесно. Ако искаш по-подробно да говорим пиши на мейла: virtual_boy@mail.bg

 

...

преди: 14 години, 5 месеца hash: 46cebe9863

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Днес съм в отлично настроение и въпреки това ще ти кажа, че много неща в живота са непоправими. Ако едно действие не е своевременно дори след няколко минути вече може да бъде твърде късно. Незнам на колко години си, но определено не всичко в живота мже да се се поправи. Ралф

 

...

преди: 14 години, 5 месеца hash: ef301bec9d

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей, авторке! Не знам дали моята история е като твоята, но повярвай ми от известно време насам и аз се чувствам като теб. Реалист съм, преценям ситуацията в която се намирам много трезво, но никога не вземам правилното решение. Толкова съм подвластна на честолюбието и гордостта, че вече сериозно ми пречи. В семейството всичко е ок, но почна ли работа, след време виждам, че нещата не са такива, каквито ги представят на интервютата и доброволно си бия камшика. Ако някой ми повиши тон или направи неуместна забележка (шефовете имам предвид), аз вече съм взела решение. Знам, че после ще съжалявам, но продължавам да го правя. Просто не мога да понеса некоректно отношение, простотия и липса на уважение към служителите. От утре започвам работа по проект и наистина се радвам, че е само за 6 месеца, защото вече си мисля, че характерът ми е непоправим. Та така и аз се гледам отстрани и не се харесвам, но мисля че няма да се променя. Ти дано успееш.

 

...

горе^

преди: 14 години, 5 месеца hash: fce07dcc4f

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Напоследък срещам много подобни истории ... Хора, бъдете малко по-позитивни ! Живота е един, съсредоточете се върху хубавите неща в него. Като седите и се самосъжалявате нищо няма да постигнете !

 

...

преди: 14 години, 5 месеца hash: 929b10ac82

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   И на мен ми се е случвало! Знам и аз че трябва да променя начина си на мислене, но е много трудно и все още се боря с този проблем! Ако искаш да споделим по-конкретно дай е-майл и обещавам, че ще ти пиша!

 

...