Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Аз бих родила. Детето само по себе си носи щастие, а гаранция ти давам - и близките ще променят мнението си след раждането (освен ако не са някакви изроди). Представи си живота след аборт, ако след това може да има дете. Сега има близки (които не я подкрепят), а след 20 - 30 години и тях няма да ги има и и остава само едно голямо НИЩО. Относно отглеждането - бащата и да не ще има начини да се направи така, че да плаща издръжка. Като гледам няма да е лесно, ама то и иначе няма да е лесно.
И още нещо - на 33 години вече не е момиче, жена е.

8.   Най-напред приятелката трябва да спре да гледа на себе си като на "момиче", защото е жена на 33. После трябва да вземе предвид факта, че е голяма жена, а не пикла на 18, да прецени какви шансове има оттук насетне да срещне мъж, с когото да си направят желано дете, докато все още може, да прецени доколко важно ? е да има дете по принцип, да претегли всички тези неща плюс всичко, което спомена като обстоятелства в историята, и спрямо това уравнение да си реши проблема (сама, а не с въпроси по интернет). След като си реши проблема, може да се замисли как ефективно да се пази занапред, защото е срамота на тези години да допуска хлапашки грешки. И то повече от един път.

9.   Да прави аборт и това е.

10.   По принцип неща да я съдя.. но... защо не си е направила изводи след първия си аборт с какви мъже се събира и как прави секс? Трябвало е да си направи изводи още дори преди първия си аборт...

Според мен все пак най-добре е да роди. 100% съм сигурен, че след като роди, родителите й ще й помагат.

11.   Кажи и да прочете тази статия. http://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=308:2010-11-11-13-05-22&catid=39:2010-02-12-19-17-47&Itemid=75

И да гледа филма Остров!

12.   трудно се дават съвети за такова нещо, камоли помощ.
със сигурност след като се появи едно дете живота добива смисъл. друг е въпроса, че за отглеждането трябват двама.
ще дам леко тъпото сравнение със кучето.
в началото винаги има членове от семейството, които се опъват и не искат, но с времето всички започват да го обичат. с малко позитивно мислене нещата не са толкова сложни.
ако тя иска детенце, решението е взето.

13.   Момичето си ТИ

ж 16

14.   На 33 е минала покрай "момиче". Комай гони последния влак.
Ако не може да отгледа детето без чужда помощ - да не го ражда, ако това би обрекло и двама им на мизерия.
Какво общо има тя със старото си семейство? От 15 години е пълнолетна...

15.   Ако беше преди доста години, бих я посъветвала да направи аборт. Сега бих й казала, да запази бременността. Някой горе беше казал, че за отглеждането на едно дете трябват двама. Така е, но няма никаква гаранция, че и да са двама в началото, после няма да остане един. Примери колкото искаш. Това може са се случи и когато семейството уж е запазено. Много ще й е трудно, но от сегашния си опит мога да кажа, че решението да родя дъщеря ми е едно от най-свестните решения, които съм взела през живота си. Подкрепата на родителите е необходима, но ако не става, не става. За мен по-лошото в случая е, че детето е от човек, когото тя не обича и не харесва. Все пак едно дете не бива да бъде самоцел. Да си прецени доколкото е възможно ситуацията, не е на 20, и да вземе решението си.

16.   Аз бих го родила!

17.   От авторката - благодаря за всички мнение. Мога ли да помогна майките да услеснят въпросната жена (извинете ме тези, които ме поправиха, че не е момиче) какъв ще е месечният разход при здраво бебе и каква е първоначалната инвестиция за (количка, аксесоари и т. н. ). Аз посъветвах да вземе количка втора употреба, дрехи втора употреба, да си прави сама пюренцата, вие имате ли други идеи за икономично гледане на бебето? Благодаря предварително!

18.   На 33 години съвсем не мисля, че е момиче, ами си и баш жена и то дори - не особено млада.
Като лекар мога да кажа, че тази възраст за първо раждане си е доста сложна, а за аборт - непоправима.
Ако въпросната жена не иска да си остане бездетна, трябва да роди детето, а от морална и човешка гледна точка, след като роди - да се грижи за него.
Пак се връщам на възрастта - на 33 години е глупаво и срамно да допуснеш нежелана бременност, при условие че има толкова много средства за предпазване, а обикновено неща като жилище, средства и прочее се мислят преди да се вдигнат краката, а и се внимава пред кого се върши това действие.
Съжалявам, че съм груба, но в професионалното си ежедневие съм се нагледала на такива грешки, допуснати от глупост и безразсъдство, а и след това дежурните коментари - "направиха ми аборт и за това не мога да забременея" - ами да си направила ти така, че да не се стига до аборта? !? !

19.   Има една поговорка - дупе знае и 2 и 200. Дрешките много бързо омаляват - не си струва всичките нови да се купуват. Може нещо по- хубавичко, ама близките и много подаряват.
Най- хубавата храна за едно бебе е майчината кърма, а за нея не се плаща. При захранването с друга храна за детето е най- добре тя да бъде прясно приготвена. Пюретата, които се продават са консерви. Не е трудно - сваряват се малко зеленчуци и се пасират. Започва се с картоф, морков, тиква, а по нататък се прибавят постепенно жълтък, други зеленчуци, месо. По- добре е пасиран банан, отколкото бананова каша.
Приятелката ти е отгледана без стерилизатори, нагреватели, бебефони и други подобни. На внучето ми взехме дървено креватче с матрак и шкаф с чекмеджета - втора употреба за 80 лв. (страхотни са, а сега като гледам има и по- евтини). Без пералня е трудно, не че е невъзможно.
Общо взето едно бебе може да се гледа с много малки разходи, без да е в ущърб на детето. Ако има пари, разбира се винаги може да се намери къде да се наместят. :)

20.   За мен, разбира се, най-доброто решение е контрацепцията. Една жена на 33 г. вече с един аборт зад гърба си е достатачно зряла да ползва хапчета или кондом. Не я съжалявам, защото не е вчерашна пикла някаква.
Иначе и аз клоня към аборт, макар че никога съм нямала такъв (контрацепция). Не можеш просто да раждаш деца с надеждата родителите ти да ги хранят. На 33 г. тя има родители на 55 години, кое по-напред да мислят - за старини или за бебета?
Ок, ще го роди това дете, но ще може ли да му осигури нормална семейна среда и условия на живот (елементарни дрехи, храна, покрив над главата, здравеопазване, образование).
Земята няма да се обезлюди, но за мен има прекалено много мизерия и нещастие по нея. Израстнала съм много бедно, но поне имам задружно, добро семейство - майка, баща, баба, братовчеди, собствен дом. Тя какво може да даде на детето си? Не само материалното, но и емоционалното не може да осигури.

21.   Разходите хич не са малки. Дрешки втора употреба може, аз така съм си отгледала детето. Но памперсите на месец, количката, креватчето, сухо мляко, ако няма кърма или бебето не ще да суче и куп други неща, които постоянно изникват. Изобщо не е за подценяване работата откъм пари. А с порастването на детето, разходите само ще растат. Да не говорим, че детето има нужда от книжки, после компютър, после телефон, екскурзии, уроци и т. н. Абсурдно е с някакви доходи около 400-500 лева чисто да живеят с бебето. Просто няма как да стане, каквито и гимнастики да правиш.

№15

22.   До коментиралия под №20.
Не знам мъж ли сте или жена, но недейте така да обобщавате и да успокоявате бъдещите майки, защото това, което твърдите е вярно само на 50%.
Да, най добрата храна за кърмачето е кърмата, но при много жени тя не се появява или е крайно недостатъчна за изхранване на бебето.
Казвам го, защото това ми се случи на мен, от първия ден детето ми се храни с адаптирани млека, някъде на месец беше, когато разви алергия и се оказа, че трябва да се храни само с мляко "Аптамил", чиято цена за кутия е близо двайсет лева, а една кутия стига, отначало за пет дни, а като наближи шестия месец - едва за два и половина.
Детето не може да яде тиква и картофи от раждането си, а когато преминава към обща храна, то пак става постепенно с междинни дохранвания с мляко.
Да не говорим за цените на памперси, козметика и подобни - защото, дори и през деня майката да държи детето с тензуси и подобни и да го сменя през пет минути, то поне за през нощта не може да няма памперс, а да се опикае и да стои мокро и студено до сутринта. Да споменем за цените на препаратите против колики и прочее необходими за едно бебе неща.
Да не говорим, ако се получи подсичане, на какви цени са кремовете за защита и лечение.
Ще кажете - може и без това - да, може, някои деца си порастват без да кихнат дори, но има други, махнати, болнави, които имат нужда от много грижи и разходи - ами ако и се случи такова дете, какво ще прави, ще го остави да умре ли?
Не може към едно дете да се подхожда така безотговорно и несериозно - ще яде кърма, роднините ще дават дрехи... , ей заради такива мисли, социалните домове са пълни са изоставени деца, щото някои си мислят, че нищо не му е да отгледат бебе, но като мине месец-два, осъзнават, че съвсем не е такава лесна работа, както са си мислели, набързо им догъзва и детето остава сираче при живи родители.
Но, както е писал някой по-горе - тия неща трябва да се мислят предварително, а не на свършен факт.

23.   Абе съветът е като г**а всеки го има, ама все пак да кажа, че и аз имам. №21 Има начин и ние у дома въпреки 400лв общ семеен доход на четири членно семейство за твоя изненада сме живи, и за моя радост здрави, дори и нет имаме, за да можеш да прочетеш това.
Моето мнение е да роди детето.
Ако обаче се нагърби да го гледа сама, ще се наложи да го гледа, по старите методи, като преди години, поне първоначално, докато намери по добри усовия, работа и т. н. Човек на всичко се учи, стига да иска. Учи се и брашняна каша да прави, учи се и доматена каша от 1бр домат да прави за двете за храна, да пита като не знае. Бебе и без количка може да се гледа, поне аз не съм виждала снимка на африканка с количка, а колко много са се навъдили. Един шал през врата/гърба на майката е достатъчен до годинката, после детето се учи да ходи. Разбира се, че може едно дете да се отгледа без памперси, ясно е че с памперси е по удобно, но липсата им в никакъв случай не е животозастаршаваща за бебо.
Всяка майка иска бебето й да е отглеждано със скъпи и качествени стоки, но като няма от къде се учи да отглежда с малко.
Препаратите против колики, може да замени с чай от копър и анасон, кремовете за подсичане, се заменят с домашен крем от мас, живовляк и невен.
Махнати и болнави бебетата стават, когато майката има възможности и глези себе си и бебето, когато майката няма възможности, гледа детето по скътано.
Ако първоначално не може да се справи, има много вариянти, които изброиха, има и приемни семейства за временно отглеждане.
Само един интересен за мен факт ми направи впечатление в самата тема. "Живее на квартира и всеки момент ще почне работа" Това означава, че до момента тя е без доходи и въпреки това е на квартира, въпроса ми е кой плаща квартирата досега и сега?

24.   Наистина това се случва много често - бебето се захранва още от първия ден - в родилното с адаптирани млека, от което тръгват много проблеми. Едно новородено има нужда от 5 - 10 гр. коластра, а вместо това получава висококачествено сухо краве мляко. И какво се случва?
1. Бебето не иска да суче от гърдата на майката, защото му е по - лесно от биберона.
2. Когато бебето не суче от гърда кърма на майката изобщо не се появява.
3. Бебето не може да усвоява кравето мляко, получава много повече колики, след което му се дават лекарства против колики, в повечето случаи синтетични. Колики се получават и ако майката докато кърми яде мляко и млечни продукти.
4. Бебето е болнаво, разболява се по- често и по- често му се дават лекарства.
Е, да. Това не е много евтин вариант. Самите адаптирани млека не са много скъпи - не е повече от 40 - 50 лв. на месец. По- скъпи са лекарствата, които се налага да пие бебето, когато е болнаво. Но всяка жена има избор с какво да захрани детето си от първия ден. Човека е единственото животно, на което "не му се появява" кърма понякога. Освен ако майката не е много, много слаба. Ще се появи, ако вместо шишето му се предлага гърда. Първите дни бебето има много малки нужди, човек трябва да е по- настойчив.
Бебешки крем при подсичане (пенатен)струва 5 - 6 лв. Козметиката не е много скъпа, ако детето е здраво.
А памперсите са около 50 лв. на месец. Не е задължително да се ползват до третата година. ;)

25.   №23, вярно е, че човек знае 2 и 200, но сама знаеш, най-вероятно колко ти писва с 2 неопределен брой години поради стечение на обстоятелствата. Може без много неща, но това определено усложнява живота за една майка и губи време, а то й е важно. Българинът е научен да оцелява и да кара с малко, но това наистина си е оцеляване и не е нормално състояние. Не знам как с общия доход от 400 лева за четиричленно семейство успявате да си платите сметки, да се храните някак си, да се обличате и т. н. Със със сигурност се случва явно, но в никакъв случай не създавате необходимите условия за да живеете нормално - и вие, и децата ви. И то говоря за физическата страна на нещата. Но само тя не е достатъчна, защото всеки има нужда и от други неща освен храна и отопление. А ако детето има някакъв талант, който трябва да се развива? Ще го остави ли ей така? Няма как да стане. Така че не й обяснявай на авторката как може всякак, защото в действителност не може. А въпросната приятелка живее под наем на всичкото отгоре. Без помощ отвън - финансова и морална подкрепа не става в случая - това е реалната оценка на ситуацията. Психически няма да издържи да се справя с абсолютно всичко сама и детето ще има една нещастна майка, а това е последното, от което то ще има нужда.

№21

27.   Жени без кърма, физиологично неспособни да произвеждат кърма, невярвам, но може и да съществуват, но това са 1 на 5 милиона. Вие изброявате вероятни лоши неща, които могат да се случат на 1% или на 0, 001% от жените. Но тези фактори съвсем не засягат 99, 9% от майките.
Разговорите с майки и лекари ми показа, че твърде често „нямането на кърма“ се дължи на погрешни съвети и липса на помощ, още при започване на кърменето и така се поставя лошо начало, което трудно се преодолява, дори при най-доброто ни желание и усилия. АМ е лесният вариянт не за бебето, а за майката.

№22 "Да, най добрата храна за кърмачето е кърмата, но при много жени тя не се появява или е крайно недостатъчна за изхранване на бебето. "
Мила, тялото на майката е идеално приспособено, както да изгради нов живот, така и да се погрижи да го отгледа. Ще ти изброя няколко факти.
1. Допреди 30 години в България е нямало адаптирани млека и въпреки това е нямало новородено бебе умряло от глад.
2. Все още няма изследвания за качествения състав на човешка кърма, не заради друго, а затова, защото кърмата на майката е достатъчно качествена за нейното бебе. Ако кърменето е правилно кърмата ще бъде и в достатъчно количество. Нормално е жената, като не кърми, кърмата да спре.
3. Съществуват лекарства за спиране на кърма, но не съществуват лекарства за започване на кърма, защото няма нужда от тях.

Болестите, за които говорите настинки, сополи, подсичане и обриви се получават от неправилно отглеждане на бебето. Ако майката го гледа правилно, бебето няма да е болнаво.
На мой познати детето на годинка беше в болница да му спасяват живота от глад, майката правела диети на бебето си, за да не стане дебело, като девера й. Не от нямане на храна, а от незнам! Поразпитах по случая и се оказа, че само през 2011г само в една софииска болица спасили над 10-12 деца българчета, до 1 год възраст, от глад, заради страх на майките от затлъстяване на бебето.

28.   Нещата имат най-малко 2 гледни точки. Ще се опитам да ги покажа с надеждата, че ще помогна :)

Защо аборт? -някои ще кажат, че това дете ще живее без баща и може би без подкрепата на баба си и дядо си. Ще се издържа трудно и може би ще бъде бреме за една начинаеща майка. Ще е голям разход, без доходи и със сигурност ще бъде трудно, но не и невъзможно. Някои го виждат така: Защо ще раждаш дете, което може би няма да има лесен живот и ще се мъчи?
Това е едната гледна точка, но..

можеш да го родиш! Вярно, че ще е трудно да се справяш с парите. Както ти казаха имаш възможност да съдиш родителите си и бащата на детето за издръжка. Ще си спестиш последиците след аборта, но ще имаш дете. Много хора са против аборта, а други са против жените да раждат деца, които ще живеят на ръба на мизерията или ще отраснат без баща, защото това е много трудно.

Опитах се да бъда безпристрастна при излагането на гледните точки, но сега ще кажа какво е моето мнение:
Ако бащата не го иска, нито ти искаш да има нещо общо с детето, не давай детето ти да страда от това. Обичай си го и не му позволявай да си мисли, че е грешка и че е близките му не са го искали.
Относно парите: ако успееш да го изгледаш сама, ти си герой!!! Особено без помощта на родителите ти и бащата, на които им е все тая. Мислила ли си как ще те гледат после? Това е повод за възхищение!

Все пак решението е изцяло твое и ти трябва да направиш труден избор, защото нито един от двата варианта не е лесен!

Успех!

29.   От №23 Чувствам се длъжна да отговоря на №25
Човек трябва да е подготвен за всичко и да може да издържи психически. Не че на мен ми харесва да живея така, но такива са обстоятелствата, за момента.
Гаранция, че след само година ти самата няма да си на моето и по-лошо положение никаде няма. Но животът предлага най-големите изпитания на най-силните. Може би, ти психически не би издържала?
Ще ти разкажа нещо, постави се в това положение и сама ще видиш, че не частните уроци са най-важното за едно дете, а просто любовта на живите му родители. Това се случи на моя позната.
Допреди три години е имала семейство със сравнително големи доходи, била е в майчинство с второто си дете, защото вече са успели да си купят жилище и имат достатъчно доходи и дори спестявания. Обаче един нещастен ден, дори не ден, а час и всичко строено в мечтите им, се срутва. Катастрофа. Мъжът й с тежки травми в болница, виновникът починал. Всички спестявания отиват за лечение. Днес мъжа й инвалид с инвалидна пенсия, а тя негов асистент.
Какво правите в такава ситуация със себе си, двете деца и съпругът? Отказвате се психически и правите децата нещастни? Или просто се научавате да живеете /отцелявате/ с малко и вие поддържате психически цялото семейство.

Предложената тема е за бъдеща майка, която от сега знае, че ще е самотна майка, тя дори има време да се подготви, докато ако имаше съпруг и го бе загубила след раждането, тогава нямаше и да има време да се подготвя, нито избор.
Животът предлага какви ли не изненади и те понякога хич не са весели. Един родител трябва да се научи да се справя сам, ако има втори, който да помага, добре дошло, където сме двама трябва да сме благодарни на съдбата си.
Аз вярвам в авторката тя ще се справи, животът, след време, може да предложи и хубава изненада и тя да забогатее. За сега ще е богата с детето си. Децата са най-голямото богатство.

30.   Да сложа и аз моите пет стотинки по въпроса.
Семейна съм, с едно дете, живеем в собствено жилище.
Не сме богати, но не мога да кажа и че живеем зле - имаме стабилни доходи, но аз от малка съм научена да живея пестеливо и да не разхищавам.
Та - мисля, че госпожата, издържаща 4 членно семейство, с 400 лева, трябва да седне и да напише една книга, та да четат хората и да се научат, защото тая книга, предвиждам, ще се окаже по-търсена и от Библията.
Както и да го мисля, простете ме ако греша, но това е невъзможно или Вие и семейството Ви живеете в някакъв краен недоимък.
Всички знаем, какви са сметките за битови нужди - колкото и да икономисваме, все пак няма къща без хладилник и бойлер - а само тия два уреда, въртят поне по 50 лева на месец.
Водата също излиза толкова, телефон, отопление /особено ако е на парно/, и от там нататък вече започват разходите за храна, които никак не са малко - за четиричленно семейство са нужни поне три хляба на ден, за месец това прави 90 лева и какво следва - повече от половината сума е изразходвана, а има още сума разходи.
Яденето не става само с хляб, ами ако има семеен автомобил, ами ако недай, Боже, някой се разболее? Да не говорим, че през определено време трябва да се купуват дрехи, обувки, да се плащат данъци и прочее...
Моите уважения, Госпожо, но... който води такъв живот, не живее, а съществува.
Та - относно останалите коментари само да вмъкна - нито съм слаба, нито не съм имала желание да си кърмя детето, но така или иначе кърма не ми се появи, въпреки че спазих всички съвети, непрекъснато държах детето не гърда, не му давах адаптирани млека и признавам си - почти го уморих от глад, та дано ме стимулира са ми слезе кърма - но не се получи.
Изследвах се и се оказа хормонално нарушение, така че тия дето пишат, че не е възможно майката да няма кърма - да си гледат работата.
И не мога да се съглася, че проблемите при бебетата идват от неправилно отглеждане - ромите да не би много правилно да си гледат децата - пускат ги навън голи и боси, ама не сте видели болно ромче, нали?
Всичко си е до ген, до индивидуалните особености на организма.
Така че - спрете с обобощенията - едно бебе, а на по-късен етап дете си е сериозна инвестиция и отговорност, към която не може да се подхожда лекомислено.

31.   Не е нужно да прави аборт. Да роди детето и да потърси помощ от дом за социални грижи. Майка ми работи в такъв дом, повече от 18 години, с деца новородени до 3 годишна възраст. Има много млади жени, които нямат финансови средства да гледат сами децата си, при договорка с дома за социални грижи, може да се намери решение, майката да не губи правата над детето си и да може да го взема по всяко време.
Независимо от обстоятелствата, бременната жена е благословена от Бог, тя носи в себе си нов живот. Дори никога да не срещне подходящия мъж, и да бъде обичана съпруга, да не се лишава от правото да бъде майка.

32.   Ние тука даваме съвети всеки според опита си, но е много важно тя как се чувства психически и ще има ли силата да се бори.
Лично моето мнение е ДА СИ ГО РОДИ.
Тя е вече на 33г, с един аборт зад гърба си. Би трябвало да е емоционално зряла, за да си поеме отговорността не е момиче, а зряла жена. Не е добре да прави пак аборт. Детето ще и носи радост и утеха в чисто емоционален план.
Щом бащата не иска детето тя може да запише в графата баща неизвестен и това ще и спести бюрократични пречки за в бъдеще-няма да има нужда от неговия подпис за каквото и да е и да е зависима от него. Това да си го помисли добре и да види как ще е по-добре, защото в тоя случай няма да може да взима издръжка от него. Доколкото знам максималната е 150лв ако не бъркам и зависи от дохода му.
Може би сега нейните родители не са съгласни да остави детето, но щом го видят как ще им даде сърце да откажат помощ-не вярвам. Освен ако не са някои пълни темерути.
Във финансов план-не е задължително да купува нови неща като кашарка, количка и други. Може и да ползва втора употреба- такива дадени от роднини и приятелки. Много хора имат в чували какво ли не и с удоволствие биха се разделили с вече омалялите детски дрешки като ги дадат на някой като нея, за да си освободят място. Памперси може да ползва само за през ноща, а през другото време с тензух и найлонови гащи, козметика -с натурални продукти(преварен на водна баня зехтин след баня и други такива), анасон за колики, домашно приготвени плодови пюрета и др. такива начини за да е по-евтино.
Няма да и е лесно, но човек знае 2 и 200. Може да се обърне за подкрепа към някоя организация или църква, да се включи в някоя програма за подкрепа на самотни майки. Да се поразгледа наоколо и види за някои социални помощи, които може да ползва.

33.   Чудесно, №29. Точно така- темата е за бъдеща самотна майка, която трябва съзнателно, подчертавам, да вземе решението да бъда такава. А обстоятелствата в нейния живот водят до колебанието й да направи аборт и и е повече от ясно, че тя преценява, че ще й е трудно да се справи и психически, и физически. Детето е най-чудесното нещо, което съдбата ти дава, вярно е. Вярно е, че и любовта, която родителите му дават е от най-съществено значение. Не си ме разбрала правилно по отношение на материалната страна на нещата - никъде на съм казала, че парите са по-важни от любовта. Но да ми обясняваш, че твоята любов ще е достатъчна, а всичко онова, което се купува, защото живеем и в материален свят и имаме освен душа и тяло, е без значение, няма как да е така. А и храната за душата много често струва пари - парадокс, но факт. Не знам колко са ти големи децата, но ако са в училищна възраст, особено тийнейджърска нещата стават още по-сложни. Училищната среда оказва влияние при всички случаи, макар и в различна степен, защото семейството е най-определящо. Дъщеря си я отглеждам сама от почти 13 години, тя в момента е на 14. Но с подкрепата на родителите ми - и материална, и морална. Без тях за мен, а и за всяка жена, би било много трудно да се справя. Дори и да имаш средствата да се грижиш за детето, което в доста случаи изобщо не е така, ти просто физически не можеш да се справяш, защото си сама. Последното закономерно си води до психическо натоварване. Така стоят нещата. Пиша го, защото съм преминала и преминавам през всичко това. Не съжалявам, че така се е случило, даже съм благодарна, но е имало моменти, в които определено ми писва да съм толкова силна и справяща се. Макар че ми се наложи и нямаш избор. Но да бъдеш добър и единствен родител, повярвай ми изобщо не е лесно. А в никакъв случай онова, което трябва да правиш всеки ден не бива да е за сметка на времето за общуване с детето. Въпросната приятелка на авторката трябва да си дава сметка за всичко това - сяда, пише на един лист "за" и "против", преценява си що за човек е и дали има потенциала да справи с най-голямото приключение в този живот и си взема решението. Балансът между емоция и разум е задължителен, защото и двете са необходими за такова решение.

№25

34.   До №30 - колкото и да си внушавате, че природата нещо е сбъркала не сте права - вие нещо сте сбъркали. Хормоналните нарушения не падат от небето, вие не сте родена с тях. Те са следствие от начина ви на живот, от храната, която ядете, от въздуха, който дишате, от липсата на движение, изобщо от целият ви начин на живот - не са паднали от небето. Природата ви е дала този дар - да може да бъдете пълноценна майка. Вие сте тази, която е направила нещо не както трябва. В много случаи тъй наречените наследствени заболявания не са физиологични по рождение, а представляват наследяване на хранителните и двигателните навици на родителите, което е съвсем естествено. Просто са ви научили, че така се прави.
А болни циганета има, и то много. Преди време попаднах в болницата в Ихтиман (там ромите са около 50 % от населението) - повярвайте ми много са. Аз съм от София и тук не съм срещала такова нещо - явно не ходя там, където ходят те. А е истина, че за последните 10 години не съм боледувала сериозно и не се е налагало да ходя по доктори и лекарства да пия.
Относно отоплението - вкъщи е средно около 15 - 18 градуса през зимата. Имаме достатъчно пари за да е 30 градуса, ама не ни е приятно на по- топло. Пък и много ще се изнежим и ще се разболяваме по- често. Един ден миналата година сина ми беше гол до кръста , със ситни капчици по него, а термометъра сочеше 12 градуса. Попитах го защо е гол и защо е мокър - изпотил се бил и за това се съблякъл. Той пък изобщо не си спомням кога е боледувал - имаше нещо когато беше на 11 г. (сега е на 22г.). Тъй че и тук има разлики в навиците. Държа да отбележа, че не сме роми.
Относно храната - човек може да се храни здравословно без да дава много пари. Имаме достатъчно пари за да купуваме ежедневно от най- скъпите продукти в магазина, ама не го правим. Това, което купуваме са плодове и зеленчуци - сезонните са доста евтини и вкусни. Истина е,че купувам кафяв ориз, а той е малко по- скъп от белия. Купувам студено пресовани масла - и те са по- скъпи, ама в годината купуваме 2 - 3 литра за четирима души. Купуваме суров ябълков оцет - и той е по- скъпи по- трудно се намира, ама е много по- вкусен и е полезен. Купуваме сурови семена и ядки - има и евтини - слънчоглед и тиквени. Хляб купуваме пълнозърнест - по- скъп е ама не купуваме по много. Месо купуваме рядко, 4-5 пъти месечно, най - често пиле риба, по- рядко свинско и телешко. Понякога вземаме кисело мляко. Колбаси, млечни продукти, сладкарски изделия, безалкохолни, натурални сокове и други боклуци - почти никога не купуваме - много са вредни, а и доста скъпи.
Лекарства почти не купуваме.
За това вие не приравнявайте всичко към вашето положение и не подценявайте другите хора. В ситуацията в която е жената аз бих се справила, а вие явно не.
Аз искам да вдъхна кураж на жената, защото няма да и е лесно, но пък едно дете дава смисъл в живота. Това, че някой живее в охолство не осигурява здраве и щастие, нито душевен мир.

36.   Да, Госпожо №34, виждам, че бихте се справили да живеете с 400 лева на месец - особено след като десет пъти сте подчертали в мнението си, че продуктите, които пазарувате са с по-висока цена от обичайните.
Това, което сте написали са полуистини - валидни до някъде и не за всички - хормоналните нарушения не са болест, с която човек се заразява или я развива - те са генетична обремененост, както рака, както диабета.
Виждам, че сте чели "Зоната", но не бъдете така лековерна и не вярвайте на всичко, което чуете или прочетете.
Някои хора живеят и със 100 лева, но нека си говорим за живот, а не за съществуване.

37.   Нито хормоналните нарушения са по рождение, нито рака, нито диабета. Аз имах хормонални нарушения - сега ги нямам. Майка ми имаше диабет - сега го няма. Намерих въпросната Зона - до сега не я бях разглеждала.
А жената не се обвързва с въпросните 400 лв. месечно - това не е статукво, а подлежи на промяна. Тя се обвързва с дете и това е прекрасно. То е един чудесен стимул да се бори и да излезе от затрудненото положение, в което е в момента. Можем само да и пожелаем здраве и сили, за да може след известно време да е спокойна и щастлива. Аз и го желая от сърце.

38.   Ами да, авторката на някои от по-горните постове, явно смята, че съществувайки по този начин живее. Само дето 15 градуса си е жив студ и бебе или малко дете не може да живее на такава температура, както и повечето възрастни всъщност. Могат, но ще им е студено, а не топло. Никой не й пречи или оспорва справянето с по-малко средства, въпреки онези, с които разполага по принцип, ако е вярно, но това не значи че е справяне с битовите ситуации или пък че е удовлетворяващо като начин на живот, пардон съществуване. В крайна сметка няма човек, който да не предпочита да му е топло, да са храни с нещата, които обича, да си купува обувки и дрехи по-често, книги, да ходи да се храни навън веднъж седмично поне, да излиза извън града, да ходи на ескурзии и т. н. Т. е да живее нормално. Ако искаш да си спестяваш без да ти се налага, вече е въпрос на характер и съвсем друга работа. Но не е по справяне от другия, дето смята, че са му необходими повече пари, за да живее.

39.   Ето състава на "Аптамил":

Деминирализирана млечна суроватка, Растителни мазнини, Лактоза (млечна), обезмаслено мляко, Галактоолигозахариди (млечни) 8.75%, Концентрат на млечен суроватен протеин, Фруктоолигозахариди 0.617%, Калциев карбонат, Трикалиев цитрат, Калиев хлорид, Рибено масло, Магнезиев хлорид, Трикалциев фосфат, L-аскорбинова киселнина, Соев лецитин, Холинхлорид, Таурин, Натриев уридин 5'-монофосфат, Цитидин 5'-монофосфат, Инозитол, Аденозин 5'-монофосфат, Натриев инозин 5'-монофосфат, L-карнитин, Калциев D-пантотенат, Птероилмоноглутаминова киселнина, Меден сулфат, Ретинилпалмитат, DL-алфа токоферол, D-биотин, Цианокобаламин, Тиамин хидрохлорид, Холекалциферол, Пиридоксин хидрохлорид, Манганов сулфат, Калиев йодид, Фитоменадион, Натриев селенит.

Това нещо не е храна.