 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Страх от шофиране
преди: 14 години, 4 месеца, прочетена 44232 пъти
Здравейте всички. Имам книжка вече от 1 година, но имам малък страх от каране. Когато взех книжка като чуех ,че ще карам кола ме свиваше стомаха до пикваше ми се и като сядаш зад волана ми трепереха краката. Въпреки този страх аз продалжих да карам и сега страхът значително намаля ,но го има.
Когато карам спокойно карам много добре, но когато ме е страх правя грешки. Ходих да ми леят куршум има някаква промяна, но страх пак има.
Самият страх се появява когато знам, че трябва да карам кола и мозъкът ми започва да мисли за най-лошото и трябва някакси да го преустроя да мисли за позитивни неща.. Пак казвам като карам спокойно се справям чудесно. Кажете някакъв начин да изчезне напълно?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 5d44c11118 |
|
57. Здравейте, аз също се присъединявам към пресните шофьори. Взех книжка преди 2 месеца но днес седнах за първи път с мъжа ми да шофирам. Така ми беше паркирал колата че ми трябваха 10 маневри за да излезна и да не ударя колите около мен това адски много ме натовари и шофирането миприключи бързо 10 минути и непълноценно със ужасно глупави грешки. Огасна ми колата на едно кръстовище седя и чакам от ляво колата да мине и се чудя дали дали мога да завия на дясно след първата грешка и мозъка ми блокира при паркиране забравих да оставя на 1ва добрече бързо се усетих за спирачката. Нервирах се и реших да сляза. А с инструктора ми беше кеф изпитвах сигурност и желание за шофиране. Мужа ми казва че когато започна да карам сама минали теста той така му казва т. е. първото ми шофиране без придружител значи всичко е ок. Според вас трябва ли човек да шофира ако изпитва несигурност в себе си и до колко е важна психическата подкрепа. Пресен пример аз казвам ще опитам сама от среща ми казват не ще се удариш и от там съм блокаж. Трудничко си е шофирането когато вземеш книжката с това натоварено движение и толкова изнервени шофьори.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 77cff07b82 |
|
58. Здравей, аз съм номер 54.
Лично от опит казвам, че започнах сама да карам след доста време, понеже изпитвах несигурност. Но когато най-сетне се реших, започнах да карам само по познати за мен места и така малко по малко започнах и да карам с придружител на по-малко познати за мен места и накрая се реших да опитам сама и се получи. А до изнервените шофьори, какво да кажа... опитай се да не им обръщаш на нервите с нерви. Желая успех!
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 8a3d0929c2 |
|
59. Здравей, аз съм № 53 и искам да ти кажа, че аз карам сама от първия ден, даже почти забраних на когото и да било да се качва с мен, защото другите ме притесняваха. И нямах никакви проблеми, моята несигурност се появи от тези изцепки, за които разказах в предния си пост, които май наистина не са болка за умиране. Днес бях с приятеля си, не сама, де, и паркирах точно по начина, който уж бях научила на курсовете и от който, противно на логиката, сега ме е страх малко. Ами с лека корекция от негова страна за позицията, от която тръгнах, я вкарах от първия път. Както и преди, ето че пак се получи, другия път корекцията ще е по-дребна, след това няма да има никаква, след това ще почна да си правя нещата сама без притеснение :) Сигурна съм, че ще се получи, както съм сигурна, че ще се получи и при теб. Просто трябва да си вярваш, че ще стане, не естествено отведнъж, защото шофирането се базира на усет до голяма степен, особено когато говорим за паркиране, веднъж аз бях убедена, че ще се ударя, но ме увериха 5 пъти, че няма, и аз рискувах бавно - ами не се ударих, просто този усет за разстояния, за начина, по който се движи колата ти и т.н. се развива във времето. Не спирай, прецени дали сама или с продружител ти е по-добре, няма значение, но просто използвай възможностите да караш и вземи някой с теб, който ще те насърчава и ще е търпелив да те коригира, не да те удари в земята, че не можеш и да се изнерви. И ще станат малко по малко нещата :)
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 014bb08c92 |
|
60. Здравейте!!! В момента съм към края на шофъорските курсове и тази седмица ми предстои изпит по практика. За мен шофирането си е истинско предизвикателство, защото преди да започна курсовете не бях карала. Отначало имах голям страх, при най- малката ситуация се панирах и си мислих, че от мен шофъор няма да стане, но инструктора ми е много готин и винаги ме насърчаваше и подкрепяше и казваше, че щом се е захванал с мене значи ще стане, само не трябва да ме е страх. В момента има разлика в карането ми, не мога да кажа че съм добра, понеже съм в началото на практиката си, но не съм се отказала. Според мен шофирането просто иска повече практика, както и съобразителност, координация и най-вече да не ти пука, естествено това не означава да караш безрасъдно! Естествено има хора на които по-лесно им се отдава и са по-динамични, бързо реагират, но това не означава че другите не трябва да карат, просто на някои хора им трябва повече практика, на други по-малко, всеки е различен. Също не съм съгласна с мита, че жените карали по-зле от мъжете, абсолютно не е вярно! Има жени, които карат много по-добре от някои малоумни, нервни шофъори, дето се нервят на учебни автомобили или на жени, които карат, смятам че не трябва да има дискриминация...
Така че на всички, които са се захванали или предстои да се захванат с шофирането, пожелавам успех и да не се отказват!
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 7c616ae27a |
|
61. Първо се кара на полигон!!! Това е с цел да се свикне с колата, габаритите и, предавките и паркиране!!! Назад и между две коли!!! Може с две коли на приятели да се тренира паркинг в различни ситуации, но на такова място, широко и да няма движение, колкото време е необходимо. После на стръмно потеглянето - сръчна или с полусъединител, на кой както му хареса, и пак колкото време е необходимо. Когато се научите на тези маневри пишете дали още ви е страх по улиците. Успех
|
...
| преди: 8 години, 10 месеца hash: 8d99640597 |
|
62. Вече колата е като компютъра, не е лукс а необходимост - за да живееш нормално и да се придвижваш от една точка до друга - защото разстоянията в града са големи. Така че не е въпрос дали ще се научи човек, а дали ще се научи бързо. И карането на кола е като компютъра - доусъвършенстваш, докато докато го ползваш. В Америка е немислимо да живееш без кола.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: fa3731fb0f |
|
63. аз имам книжка от почти 6 години вече и чак сега започнах да карам. След курсовете бях страхотна, от първия път взех листовки и кормуване, въпреки че бях единственото момиче в колата и ме въртя изпитващия около 2 часа из града, искаше му се да ме скъса май щото момчетата ги скъса, но аз бях жрлязна! И до там... Щях да си взимам кола след това, чаках да ми докарат от Австрия... с чакането си останах общо взето. Карах няколко пъти извън града, в града сутрин с доста трафик и грам страх не изпитвах. После когато родих изведнъж сякаш ме хвана такъв страх че треперех. Абсурдно ми звучеше да карам аз и детето ми да е в колата... Но сега ми се налага, започвам работа в 6 сутринта и си е доста страшничко в 5 часа да вървиш сам... а когато лампите решът да не светят.. ужас. И кучета си имаме в квартала, около 20, които сутрин са раздразнителни... и така умирах от страх да ходя на работа. Когато една сутрин имах близка среща с едно наподобяващо магаре си казах КРАЙ! Станах сутринта и написах бележка на мъжа ми че съм взела колата на работа, верно страх ме беше но не толкова колкото като вървях пеша. Втората сутрин бях по-уверена, на следващата също... а след седмица вече нищо не ми трепваше. Сменям си маршрута обаче, една седмица по един, другата по друг за да не свиквам само на едно и също и да се опражнявам сама. При мен проблема идваше и от мъжа ми, когато карах с него той вместо да ми обясни нещо го правеше, пример е "мило натисни съединителя" и аз натискам.... той сменил скоростта и не казва даже на коя съм... неопитна няма как от първия път само като го погледна лоста и да знам на коя скорост съм! Но и той свикна, че така не ми помага. Решението на страха ми беше да се кача САМА и да тръгна един път! Сега не можем да я разделим :D
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: 221f34fa2f |
|
64. Здравейте пичове :) аз съм един от пишещите във форума.:)Следа като се оплаках , че не ставам за шофьор и някой от вас също ме нахраниха , след 1 година шофиране и собствен автомобил мога да кажа , че обожавам да карам!!Не мога без колата.Карам по черни пътища , обръщам където ми падне , паркирам , абе лудница.А само преди година едва ли не ми казаха , че съм зле.Не слушайте шофьори които карат над 10 години.Те имат много високи очаквания.Сравнявайте се само със себе си!!Внимавайте и се забавлявайте.Отделете време да опознаете колицата си.Старахът изчезва с практиката!!!Не слушйте завистниците!! Няма човек , който не става за шофьор.Има такъв , който не иска!Смело напред-аз бях мн зле , а сега ме хвалят хората , паркирам , карам , изпреварвам.Нямам катастрофи , Слаба Богу!!
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: e604c4fad3 |
|
65. Влизаш в колата пускаш си музика и си мислиш за хубави неща а не как ще паркираш и готово. Аз така правя нищо че съм на 16, карам с 70 80 и не ме пука
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: d35586c19c |
|
66. Здрасти аз съм на 22 моята история е такава от 4 г съм шйофйор беше ме страх първата година най вече от разминаване стеувашемисе тесен пътя но един ден член от семейството получи удар и трябваше да съм бързо в болницата след линейката а тя св движи с 160-180 от тогава умря страха дори станах фен на скороста и мощните автомобили
|
...
| преди: 6 години, 4 месеца hash: 4b5535c587 |
|
67. Абе каквото и да си говорим шофирането не е за всеки, или както са казали "От всяко дърво свирка не става"!!!
|
| преди: 6 години, 3 месеца hash: d8f269f9a4 |
|
68. Здравейте, и аз да се включа, моят проблем е същият страх ме е дакарам сама. Взех книжка преди 2год. Всичко беше наред и точно ми оставаше един ден да си взема книжката от кат и реших че ще карам колата на моя съпруг джип, качих се карах си нямах проблеми и поедно време закачих една кола, надрасках я много добре и от тогава много ме е страх краката ми треперят като се кача в колата, трябва при мен да има някои шофьор сама немога да мръдна. Няколко пъти правя опит сама да карам и сядам в колата и немога да мръдна гипс. Незнам докога ще е така но вече ме е яд на менеси защото ставам банална все да викам някой с мен. Имам книжка имам кола мога да карам а немота да отида никъде сама с колата защото ме е страх, и треперя от страх краката и ръцете ми изтръпват пулса ми се ускорява и немога да мръдна! Дайте ми съвет как да преодолея този страх!
|
| преди: 6 години, 3 месеца hash: d3359d86ea |
|
69. Ами купи си карта за градския транспорт. Сигурен съм, че и бележка не си оставила на човека на когото си надрала колата, и то без книжка. Сега знаеш ли, че вероятно този човек трябва вероятно цял месец да работи за да си оправи колата, защото си некадърна?
Аман от кифлочи, които си мислят, че светът се върти около тях.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 93589ebd44 |
|
70. Взех книжка преди 9 години и оттогава шофирам почти всеки ден и то сама, но въпреки това съм неуверен шофьор. Попаднах на инструктор, който постоянно ми се караше, нищо не ми обясняваше и ми втълпяваше, че докато другите карат все по-добре, аз карам все по-зле и така ми остана несигурността, че не се справям. Имах безброй страхове в началото, но нямах избор, шофирах всеки ден, правех грешки и си запомнях уроците, и до ден днешен продължавам да си ги напомням. Наложи се и бързо да се науча да паркирам и то на тесни места, та с две думи, колкото и да ми беше трудно, станах шофьор, но... продължавам да се страхувам, като изляза на пътя, но не заради това дали ще се справя, а заради околните. Страхувам се от всички онези, които карат все едно са на писта, независимо дали са в града и още по-зле - извън него, заради онези, които отнемат предимство или се промъкват в последния момент, заради онези нетърпеливите, които не спазват дистанция и ти се "залепят" отзад, за да побързаш, защото им пречиш да карат бързо, заради онези, които не познават знаците или не ги спазват, защото "правилата не важат за тях ", заради онези, които говорят или чатят по телефоните си, напълно разсеяни, но от тях зависи и моята безопасност, заради онези, които шофират, след като са пили алкохол и вземали наркотици и т. н. Заради всички тези "велики", самонадеяни "шофьори", ме е страх всеки път, когато сядам зад волана.
Шофирането дава невероятна свобода и би могло да е удоволствие за всички ни, но само ако на пътя нямаше такива като изредените по-горе. Затова моето мото, когато шофирам, е: "Пази всички и се пази от всички".
|
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
