Проблем с нервите или нещо друго.
преди: 10 години, 2 месеца, прочетена 1747 пъти
Здравеите уважаеми читатели на Сподели. нет. От доста време чета вашите истории и коментари, струват ми се доста интересни и предполагам, че ще можете да ми помогнете до някаква степен. Ще бъда кратък и ясен, проблема е следния: Изпитвам някаква непоносимост към хората, настроен съм враждебно към тях сякаш са ми врагове, все едно са ми направили нещо, почти винаги съм изнервен, негативно настроен и какво ли още не, понякога дори ме избива на заяждане. На какво може да се дължи това. Ще се радвам да ми дадете някакъв съвет. М22

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 2 месеца hash: bbd1aa2b54

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Не си удовлетворен от нещо. Може би си самотен и нямаш приятелка, може би не работиш, каквото искаш и за колкото искаш, затруднен си финансово, искаш да правиш нещо, което нямаш възможност да го правиш. Абе нещо не ти се развива, както на теб ти се иска или може би не знаеш какво да правиш с живота си, на къде да поемеш. Това е моето предположение, понеже и аз съм бил в подобно положение и при мен това беше проблема.

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: 1d4912637c

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Не си написал достатъчно подробности, но си позволявам да гадая според опита си с нещото, наречено живот в България: 1. По-чувствителен си от останалите. Спокойно, не казвам, че плачеш на теленовели или нещо от сорта - чувствителността не е задължително да е нещо срамно и повод за подигравки, а и има различни степени (най-тежките включват плакане пред телевизора). 2. Преживял си поредица от малки разочарования или малко, но големи такива. Резултатът е, че мозъкът ти поради инстинктите си от миналото решава да те предпази от врага. Само че врагът ти не е някое диво животно както при първобитните, а хората. Едва ли куче те е прецакало в службата, във ВУЗа, в училище, с повишаване на таксите за абонати или е разбило сърцето ти. И ето ти гениалността на нашия мозък: той търси общото между ситуациите и го открива - хората. Изводът е: хората са лоши, те ще ме наранят и трябва да се пазя от тях. Комбинирай двете и получаваш твоето сегашно състояние - заел си отбранителна позиция, враждебен си, заяждаш се (човешкия еквивалент на ръмженето при животните). За да не звуча като заядливец, самодоволен всезнайко или комплексар, ще се опитам да ти предложа нещо. Когато видиш някого и ти се прииска да бъдеш враждебен, повтори си, че този човек не е като другите и че трябва да му дадеш шанс. Т. е. да не го третираш като опасност. Ако се окаже лош, винаги можеш да го върнеш в групата на враговете. Самовнушение ти е нужно, самовнушение! То те е вкарало в тази каша, то ще те измъкне! Защото мозъкът е началник, но той е подчинен на твоето Аз и съответно на свой ред не може да ти възразява. Накрая може да ти звучи леко объркано, но вече ти казах важните неща - ти трябва сам да моделираш поведението си по начин, който те устройва. Т. е. като едно животно (не се засягай от сравнението, не е с цел обида) да се обучиш кое е опасно и кое е безвредно за теб. Иначе просто ще ръмжиш срещу всеки човек, защото до края на живота си ще приемаш всички като заплаха.

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: f25d8016e2

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Еми сигурно нямаш приятелка. :) На това се дължи. Липса на любов.

 

...

горе^

преди: 10 години, 2 месеца hash: 677a4f48cc

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ами ние тука също сме хора, макар и малко по-завоалирани... :) Защо толкова мразиш хората? Нещо конкретно ли са ти направили или просто таиш някаква своя, скрита, вътрешна неудовлетвореност от живота, която си я изкарваш върху тях? Да не би да страдаш от синдрома "някой друг ми е виновен за всичко! "? Или си разочарован от това, че не си богат, известен и т. н.? Трябва сам да анализираш и откриеш проблема... ние тук, особено дистанционно, много трудно бихме могли да установим какво ти е точно... Иначе си много млад - тепърва ще навлизаш и се доказваш в живота. Така че нищо не е загубено и го давай малко по-ведро напред.

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: 29c0cdb9e9

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Ох, явно си доста стресиран и изнервен. И на мен ми се случва понякога, особено след тежък ден или поредната разправия с мъжа ми. За щастие успявам да си сдържа агресията, ама горките хора по улиците не знаят какви мисли ми минават през главата по техен адрес. Примерно в метрото се качва някаква майка с детенце, обаче детенцето нещо се лигави и на мен ми минават мисли като "Тая пък, къде го е помъкнало това чаве! Като не става за майка, що го е родила... " и т. н. неща, които никога няма да си помисля за напълно непознати хора, ако съм в добро настроение. Та нормално си е, ама за да не караш с хората по улиците намери друг начин да си изливаш гнева и негативното настроение, примерно иди на фитнес и там блъскай докато напълно ти мине. Или играй някаква компютърна игра, в която се биеш с лошите и там дай воля на гнева си. Важното е да се освободиш от негативните чувства без да пострада някой невинен.

 

...