Не се справям с живота - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121027)
 Любов и изневяра (29665)
 Секс и интимност (14347)
 Тинейджърски (21877)
 Семейство (6461)
 Здраве (9587)
 Спорт и красота (4694)
 На работното място (3166)
 Образование (7294)
 В чужбина (1650)
 Наркотици и алкохол (1114)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18482)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Не се справям с живота
преди: 10 години, 2 месеца, прочетена 4128 пъти
Напоследък много често започвам да изпадам в много странни състояния. Иде ми да скоча през терасата, онзи ден навивах на кълбо един сезал и ми се прииска да го увия около врата си и да затягам докато остана бездиханна, а вчера докато подреждах едни неща на работното си място качена на стол ми мина мисълта да огледам тавана евентуално къде може да се закачи въже на което да се обеся. Проблеми нямам - в смисъл имам най-ценното за един човек здрава съм, по - здрав от мен човек едва ли сте виждали, може би от 7-8 години даже обикновена настинка не ме е хващала, имам стабилна работа, достатъчен доход да си плащам сметките и да си позволя да бъда независима, но от ден на ден се чувствам все по-нещастна и излишна от този свят. Знам, че няма на кой да разчитам и се оправям сама както мога, по мой си начин. Това беше първият урок, който научих от малка. Пиша тук, защото насреща няма да получа разбиране ще се започнат с приказките от типа "да ти имам проблемите, да знаеш аз какви проблеми имам " или глупашки критики от типа, че съм слаб характер (каквото и да означава това) и с лабилна психика ( което хептен изобщо не знам какво означава това) с една дума няма на чие рамо да си поплача едно хубаво за всичко, което ми тежи без да срещна упреци насреща. А аз се сривам психически ми се струва. Наскоро започнах и допълнителна работа нещо като патерица, да не се сдухвам от самотата, която лъха в квартирата и душата ми. Чувствам се много празна, непотребна, недостойна. Нямам приятели, никой не ме обича вероятно не струвам като човек. За себе си какво да кажа - внимателен човек съм, знам колко боли да те нагрубят не заслужено и се отнасям с уважение към хората, обичам да помагам, да услугвам, защото знам какво е да имаш нужда от помощ, а да няма кой да ти помогне, дори да е за нещо дребно. В любовта не ми върви, мъжете не ме харесват, не отговарям на техните изисквания. Кусурите аз си ги знам - глупава съм, не съм много общителна, както наскоро една колежка каза, че съм тиха и скромна и това още повече отблъсква мъжете, но какво да се прави аз съм си аз не мога да бъда друга. Характерът на човек е нещо, което не може да се промени. Не е като например да си дебел и да отслабнеш или не се харесваш с черна коса и да се изрусиш. Пък и съм си дръвце в леглото. Мъчно ми е за много неща. Мъчно ми е и ми е много непонятно - преди две години отрязаха кракът на баща ми и ми е много мъчно като гледам как се мъчи с тия патерици и ми е непонятно защо му се случи това. Той не е лош човек, нали на добрите хора им се случват само хубави неща :-) Мъчно ми е заради проблемите на сестра ми, много ми е мъчно за малкият ми племенник как плаче, когато баща му си тръгва, когато сестра ми го остави за малко при мен, как плаче и аз като си тръгвам. Мъчно ми е, когато излизам за работа и виждам една бабичка да рови в кошовете за боклук, мъчно ми е и за г-жа Пепа, пенсионирана учителка тръгнала да проси. Мъчно ми е, че всеки ден минава някой покрай работата ми да събира пари за лечение на някое дете, мъчно ми е за много неща. Мъчно ми е, когато майка ми ми се обажда и ми плаче че едва ли не нямат пари да си купят хляб. Чувствам се виновна за това. Помагам им разбира се, с малко но все пак е нещо. Виновно ми е, защото знам как ще се реши проблема, но не искам да се връщам да живея с тях. Обичам родителите си, но с тях не може да се живее. Мъчно ми е, че имам една колежка до мен като ме види и все ми дава нещо не че не съм и благодарна, но се чувствам някак не мога да намеря точната дума сякаш ме съжалява или и приличам на умряла от глад. Не ми се обяснява през колко много мъчителни моменти съм минала през живота си, колко обиди и унижения съм преживяла, но посрещам деня с усмивка, а вътрешно ми е много тягостно. Не знам тия мисли, защото съм самотна ли са породени, че се чувствам някак недостойна за мъжа в който съм влюбена ли.... Тъпо може да прозвучи, но понякога ми се иска да изчезна или да се разболея, някак да усетя че някой се е затрогнал за мен и му пука за мен. Чувствали ли сте се като изоставено бездомно куче, не желано от никого, гледащо в земята с тъжните си очи и скачащо от радост, когато някой го помилва и нахрани, така се чувствам аз.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 10 години, 2 месеца
hash: 20ba7c9702
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Ти си депресирана. Потърси услугите на психолог или поне смени тапета - ОТПУСКА И ПОЧИВКА СА РЕШЕНИЕТО, хубава храна и мноооооого сън

 
  ...
преди: 10 години, 2 месеца
hash: bfeda7c04c
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Това, че си тиха и скромна, не е порок! Казвам ти го, аз по природа пък съм по-различна. Напротив... това е нежно, женствено качество. Колежката ти навярно изпитва удоволствие да злорадства и затова е посочила интровертността ти като твоя слабост. Единствено ако си слабо общителна, тогава няма да имаш шансове.
Трябва да се избавиш от страховете си. Да не се срамуваш от това, което си. Повярвай ми, не го вярвах, но срещнах човек, с когото се разбирахме и си пасвахме идеално такива, каквито сме! Сега, аз съм много млада, ние се разделихме, но всеки път когато се сетя за него, се усмихвам. Усмихвам се, защото всички сме уникални. Уникална си и ти! Обичай себе си, неусетно ще дойде и Мъжът... Тогава няма да се притесняваш кое да промениш в себе си, няма да има значение дали си слаба или пълна, няма да е важно дали имаш дребни дразнещи навици.
Прекалено романтично подходих. :D По същество, разбирам, че работиш. Имаш семейство, нали така - струва си да бъдеш силна заради тях. Недей да се предаваш. Недей да мислиш за липсата на мъж, така изпадаш в самосъжаление. Ако се съсредоточиш в тая празнина, скоро на нищо няма да можеш да се радваш, повярвай ми. Имаш човешки качества - състрадателна и чувствителна си, а в днешно време един стойностен човек би оценил това. Е, трудно се намира правилната половинка, но пък има още добри хора!
Всеки си има своите особености. И аз на моменти се чувствам самотна. Мога да ти цитирам моя близка, която е преуспяла жена с дъщеричка и съпруг - "Дълбоко в душата си всеки е самотен! " Просто не се плаши и не се отчайвай, колкото и да е тежко. Срещай се с приятели, може да намериш истински такива. ;)

Ж19

 
  ...
преди: 10 години, 2 месеца
hash: 2f8eed8544
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Проблемът ти не е за подценяване. Имаш някакво психично разстройство. Задължително посети психиатър, докато не е станало по-зле.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 2 месеца
hash: 1e923c8c13
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

4.   Не с родителите ти, а с тебе няма да се живее лесно. ТРябва ти психолог и много секс, да ти минат нервите.

 
  ...
преди: 10 години, 2 месеца
hash: f6111bc5ba
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

5.   Липсва ти ЛЮБОВ, съкровище! Споделени мигове и преживявания с някого... Стремежът ти към самостоятелност те е насочил към един глух и стерилен коловоз на живота...
Сега имаш всичко, а всъщност нямаш нищо... - за какво ти е всичко това, след като нямаш с кого да го споделяш, кого да зарадваш, кой да те обича?
Понякога май не е чак толкова добре човек да е тъй самостоятелен и независим?
Помисли... Направи някаква щура промяна в живота си!
Майка ми казваше, че който искал да умира, всъщност искал да се жени :) Замисли се в този дух.

И не се притеснявай, че някой ще те почне с "Да ти имам проблемите! " - повечето интелигентни хора знаем какво е това психо-духовна и екзистенциална криза. И че нещата обикновено са дълбоко отвъд очевидното...

 
  ...


...
преди: 10 години, 2 месеца
hash: 778c09eb40
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

6.   Не си виновна за нищо, жертва си на БОЛЕСТ, която се нарича ДЕПРЕСИЯ.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 2 месеца
hash: 88ee80327d
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

7.   Ти си един добър човек. Моля те да гледаш напред и да се бориш, защото ако има повече хора като теб, света ще е по-добро място за живеене. Самотата е много коварна, и аз я изпитвам. Но постоянно се надявам да е временно състояние. А докато съм в него се опитвам да я надвия. Самоубийството не е изход, по-скоро поражение, бягство. Здрава си, трябва да се бориш, но и да осъзнаеш, че това е хубаво и да ти доставя удоволствие да побеждаваш. Да побеждаваш самотата, да побеждаваш лошото с това, че ти си добро и те има. Всеки ден. Прави го и за хората около теб, родители ти, приятели. Мен ме мотивира да гледам борбеността на хора с увреждания, но с изключително борбен дух. В момента не съм в България. Тук доста пъти съм виждал напълно слепи хора да се движат напълно самостоятелно на гарата, в метрото, хващат си влак пътуват - напълно слепи. Има специялни плочки, по които се ориентират къде са. Явно някъде ги учат. Наблюдавал съм как си броят стъпките до стълбището и като са почти до него го търсят да го докоснат с бялото бастунче, ориентирват се и тръгват нагоре по него. Това се казва борба за живот и силен дух.
Успех!

 
  ...
преди: 10 години, 2 месеца
hash: ba5b57d85a
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

8.   Аз като мъж знаеш ли колко обичам тихи и скромни момичета! "Дръвце в леглото" не е проблем, не е нещо, което да попречи на любов, та това се променя. Аз много бих искал да имам работливо момиче като теб. Авторке като мен са мноого мъже, които ще те пожелаят такава, така че няма смизъл да се обвиняваш за това, което си. Пожелавам ти да срещнеш мъжа за себе си.

 
  ...
преди: 10 години, 2 месеца
hash: 07d82762eb
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

9.   Явно си добър човек. Това е рядкост вече. Не става съвсем ясно дали си в депресия или не. А има и вариант при теб да е защото си чувствителен човек и действителността в своята суровост, както си я описала да те смазва. Има хора, които са по-чувствителни и раними от другите.
И на мен ми става тъжно, като гледам тежко болни хора и хора в нужда. Светът не е рай. Но не може и само мислите да са ти в тези неща.
"Чувствам се много празна, непотребна, недостойна... вероятно не струвам като човек. " - Много лош начин за мислене. Трябва да се научиш да се обичаш. Има доста книги в интернет за това. Сериозно ти казвам застани пред огледалото, погледни се и си повтори - "Аз заслужавам любов". Повярвай на това и всеки ден го прави.

Повечето хора не са в състояние да си дадат сметка, защо се чувстват потиснати. По-важно е депресията да не се разглежда като личностен провал. Тя не може да е производно на характера. Всеки може да изпадне в депресия. Голяма грешка е да се предадеш на отчаянието. Правилно е да се мобилизират сили за справяне с депресията и намирането на себе си.
Твърде възможно е да имаш депресия от емоционалните травми, които си преживяла. Те отнемат години.
Още възможно е депресията и да е от химичен дисбаланс в мозъка. Напълно възможно е да са ти ниски нивата на серотонин, допамин, недостатъчност на определени важни аминокиселини, както и увелично ниво на хормона на стреса. Могат да се поемат допълнително, ако наистина са ниски нивата, но трябва изследване.

А това изобщо не е вярно, че мъжете не харесвали по-скромни жени. Повечето мъже харесват точно такива и моя милост също. Предполагам на повечето от мъжете, които имат интерес към теб им подаваш грешни сигнали и те се отдръпват. Както често се случва при по-стеснителните хора, те не могат добре да се отпуснат в компанията на друг. Разговорът не върви изобщо и. т. н. Сигналите, които другият човек получава са - Не се чувствам добре в компанията ти.. Досаждаш ми...
Тоест, ако другият човек е интелигентен и възпитан, то често той се отдръпва, защото не иска да досажда.
Докато някой дебелокож, той не обръща много внимание на сигналите от жената. Дори и да получава откази, тъй като малко се интересува от мнението на жената си гони своите цели и продължава.
Успехите на тези мъже често са гарантирани, ако се пробва с момиче срамежливо и неопитно, често самотно, което копнее за капка внимание. Практически мъжете егоисти, емоционално дебелокожи са по-успешни сред жените. Затова са и по-често срещани подобни двойки.

Поработи върху комуникацията си и сигналите, които изпращаш. Мъжете обичащи да са водещите в една връзка са определено повече от мъжете, които искат жена да ги води. А тези мъже съответно харесват по женствени и скромни жени, които нямат против мъжа да е водещия във връзката.

Най-атрактивните жени в центъра на компанията, често доста приказливи и забавни аз лично никога не съм ги харесвал за връзка. Нямат поределени качества, които търся. Още винаги са ми били доста предсказуеми, като прочетени книги са ми.
Имал съм връзки с този тип жени. Забавно е с тях, но до там.

С подобно "приятелско" държание, тези жени изглеждат по достъпни. Това е като магнит за много мъжете. Ще разбереш, че като цяло на мъжете много не им трябва.
Нямам представа как изглеждаш, но лично според мен, ако промениш държанието си към околните, сигналите които изпращаш, то ще се радваш на интерес от мъжете. А след като си намериш партнор, който да обичаш и с който да имаш смислени сексуални отношения, то нивата на допамин, серотонин и. т. н. ще си дойдат на мястото.

K-Man

 
  ... горе^
преди: 10 години, 2 месеца
hash: e646d88365
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Ти си едно напълно нормално момиче, всеки мъж би те харесал, ще срещнеш любовта и то много скоро и ще бъдеш истински щастлива, не мисли за тези работи, любовта те намира сама и точно тогава когато най малко си очаквала, че ще я срещнеш.

 
  ...

...
преди: 10 години, 2 месеца
hash: 3dcb748039
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

11.   Ти си един много ценен и добър човек, дори и сега да не го осъзнаваш. Просто всеки човек се ражда с различна чувствителност към заобикалащия го свят, при теб тази чувствителност е по-силна и за това всяка негативна ситуация ти носи душевна болка, която се отразява и на тялото ти. Затова първо трябва да се научиш да не задържаш тази болка в теб, а да я осмисляш и да правиш това, което е по силите ти. Трябва да се съсредоточиш да избегнеш тези депресивни мисли, дали като се обърнеш към специалист психиатър за да ти помогне, дали ако имаш сили сама да си намереиш отдушник на тези емоции, които ти влияят зле. Можеш да спортуваш умерено, да вземаш витамини и добавки, но многото работа с която се затрупваш няма да е полза. Вземи си ако обичаш животните домашен любимец например. Престани да изпитваш вина за родителите си защото това, че ги обичаш и им помагаш е напълно достатъчно. Няма да оправиш всички несправедливости на този свят и трябва да разбереш, че това не зависи от теб. Млада си предполагам и живота ти тепърва предстои, успокой се и помисли за себе си какво те прави щастлива. За съжаление добрите и чувствителни хора, като теб обичайно не се чувстват щастливи точно заради това, но не е невъзможно, просто е по-трудно и трябва време да се научиш. Ще откриеш любовта когато най-малко очакваш, когато срещнеш човек като теб самата със същото светоусещане, другите няма да ти дадат нищо и само ще ограбват душата ти и тях трябва да отбягваш. През това време можеш да опиташ да си малко повече достъпна за хората, дори когато ти е трудно просто си казвай "ще пробвам нищо , че ме е страх, ще рискувам" ще видиш, че не "боли", дори и да не постигнеш точно целта. Радвам се, че още има такива хора като теб въпреки "гадостите", които ни заобикалят. Не губи надежда и се радвай на живота всеки един ден има и много хубави неща в него просто виждай и тях освен несправедливостите.
Ж. 38

 
  ...
преди: 10 години, 2 месеца
hash: 13258dc4ae
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Подкрепям другите мнения, напълно нормална си си, и чертите, които посочваш, че имаш, са недостатък за един, но предимство за друг. Едни мъже харесват скромни жени, други харесват по-отракани. Склонна съм да вярвам, че повечето мъже биха искали по-тиха жена за съпруга, така че ти всъщност си с предимство. Самотата е причината да се чувстваш по този начин. За да излезеш от това състояние, трябва да е НАСИЛА. Да потърсиш нови контакти, колкото и да не ти се занимава, да излизаш с хора (не специфично мъже,а да се заобиколиш от приятна компания). Бързо ще ти мине щом направиш тази крачка. А за другото- чувствителна си и сякаш преживяваш проблемите на другите. Всеки има проблеми, съсредоточи се върху своите и помагай, колкото можеш, няма как един човек да промени света. Колкото повече философстваш, толкова по-зле ще се чувстваш. Просто излез и се забавлявай! И имай самочувствие, ти си една независима жена, която се изразява добре и е интелигентна, с нежна душа, и съм сигурна, със също толкова нежна външност. Преоткрий себе си и се почувствай жена!

 
  ... горе^
преди: 10 години, 2 месеца
hash: 19ea5f005e
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

13.   Отди пред 6 то полицейско управление и покажи уважение. Цапни някой полицай и 6 години в панделата ще ти минат състоянията. Там има нови кат ти сцепят дупрата содомийците и гономите - от тереса я

 
  ...
преди: 10 години, 2 месеца
hash: 19b748a3e1
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

14.   ... имаш нужда само от любов.... така че не мисли за края на живота си преди да си срещнала любовта, а тогава ще искаш само да живееш.... пожелавам ти го...

 
  ...
преди: 10 години, 2 месеца
hash: db513d24fc
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

15.   Проблема си е много сериозен. Ще ви разкажа и моята итория. Мъж съм на 90 години. Изкуфял старец, ще кажете и ще сте прави. Като млад аз бях абсолютно същия като теб авторке. Винаги ми е било жал за по-нещастните. Винаги съм гледал да помогна с квото мога. Тих и до голяма степен съм срамежлив. Мога да завързвам контакти и винаги съм се обграждал с добри и умни приятели. Но в компания винаги съм по-мълчалив, не обичам да съм център на внимание. Не съм абсолютния красавец, но ижглеждам що годе добре, винаги съм спортувал. Уважавах хората и още ги уважавам, но ето живота си мина и никое момиче не ги оцени. И по мое време вървежни бяха по-нахаканите. И така всички които бяха по-нахакани сега са със пра-внуци. Ще кажете, ами защо и азне съм се правил на по-нахакан. Не ми е помогнало, просто по-затворените хора сме обречени на самота. Това е истината. Абсолютно никое момиче не ми обърна внимание. Не обвинявам съдбата. Хората сме различни. Благодаря на Бога, че съм се родил, но ето вече идва времето да си отида от този свят. Хората сме различни, за това света е шарен. Не мисли за самоубииства, това е най-големия грях. Просто ще угаснеш сама като мен. Не ти го пожелавам, разбира се. Казвам ви го от житейски опит- света е за силните. Но не всички можем да сме направени на конвеир: силни и т. н.

 
  ... горе^

...
преди: 10 години, 2 месеца
hash: 3db2bfc56f
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

17.   Със сигурност си грозна. Ще си умреш сама и по-добре, защото с тоя добър характер ще ти се падне със сигурност някой ненормалник, пияница, или наркоман и ще ти се иска да си сама. На грозните жени им се падат добри и свестни мъже, само ако те са гадни и злобни. А както виждам ти си добра душа и живота ще ти мине в самота. Съжалявам, но това е истината. Не знам защо хората тук си дрънкат кви ли не глупости, все едно живеят на луната.

 
  ...
преди: 10 години, 1 месец
hash: d611acb246
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

21.   Здравейте, благодаря за съветите ви и милите думи. Прочетох всеки съвет, да прави сте за много неща относно мен. Не че не съм се опитвала да обикна себе си, да се старая да имам повече самочувствие. Но някак не ми се получава, като знам моята реалност каква е и няма на какво да го изградя това самочувствие. Но както и да е всеки си носи кръста. Не съм такава, че да стоя и мрънкам всеки път за едно и също, просто понякога много ме наляга тъгата и затова гледам да съм все заета с нещо за да не мисля много, много. Колкото до другото да прекалено съм чувствителна и не мога да понеса да гледам, че някой около мен страда. Относно любовният ми живот коментарът на К-ман ме накара да се замисля за сигналите, може би наистина е така и не само в любовният живот, а по принцип. Когато някой от колегите ми наклони разговорът към по-лични теми, аз се смущавам малко. В смисъл аз не съм такава, че да отрежа грубо, а и няма какво да крия, откровен човек съм, но тълкувам нещата подсъзнателно много грешно и съответно реагирам грешно. Като пример мога да напиша една ситуация, в която изпаднах преди няколко месеца. Беше рано сутринта, зимата, чаках един колега. Винаги се радвам да го видя, защото е приятен човек. Знаете има хора, които като се срещате с тях няма как да не им се усмихнете, защото ви става едно хубаво и топло отвътре като ги видите , в какъвто и период да се намирате и колкото и да ви е тежко. И да продължа... в един момент той каза, че му е учудващо, че съм усмихната толкова рано сутрин. И аз понеже обикновено съм свикнала да ме критикуват започнах с негативните изказвания от сорта " и ти ли ще ме критикуваш сега " е после ми обясни какво е имал предвид, но аз вече го бях нахокала :-) Не се страхувам да общувам, просто съм разочарована и започвам да се отчайвам, поради факта че всеки е тръгнал да ми казва каква трябва да съм и никой не ме приема такава каквато съм. Не че се влия от хорското мнение, но все пак е неприятно и ужасно гадно особено, когато в мъжа в който съм влюбена започне да ми казва, че трябвало да съм еди каква си. Знам, че аз съм виновна затова, защото съм безобидна и това се усеща и дава правото на хората да ми дават определения. Обикновено отвръщам, че като не съм им приятна да не контактуват с мен и от тяхна страна се започва с една тирада, която още повече ме натоварва. Чудно ми е просто, аз като не мога да приема някои черти в характера на някого се дистанцирам от него, не ходя да му се обяснявам какъв е и какъв трябва да е. Не от страх, а защото не виждам смисъл да го правя. Не знам кой живее на луната номер 17, но аз наистина падам от Марс изглежда. От ден на ден сякаш все повече затъпявам и се затварям в себе си и няма какво да кажа, нито пък ми се споделя с някого чувства и мисли. Уморих се. Не знам сега работя върху приемането спокойно на това, че най-вероятно ще си остана стара мома. Често срещам самотни старици из града коя с патерици, коя с бастун, трудно движещи се, няма кой да им помогне, да им даде опора, гледайки ги припознавам бъдещето си в тях.

 
  ...
преди: 10 години, 1 месец
hash: 6ed76d8eb6
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

22.   Е-е, хайде не се сдухвай така сега! Тези самотни старици, където ги срещаш, първо са си уморили дядовците, след това са тръгнали по доктори - те да им обръщат внимание, и когато са видели, че и там номерът не минава - чак тогава са решили да са самотни старици!
Ти не си като тях! И те приемаме такава, каквато си.
Със сигурност ще намериш мъж, който да те хареса и оцени. Ще си имате дечица, внучета...
Хората те съветват с добри намерения - никой не иска да те натоварва или да те променя насила... Просто те виждат, че си различна, и което е наистина лошото - че страдаш от това. Затова се опитват. Ако виждаха, че си различна, но си щастлива - щяха да ти се възхищават и да те питат за рецептата. А ти като на никого не казваш какво мислиш за него, като не приемаш това, което другите мислят за тебе - така се изолираш, прекъсваш комуникацията, а с това губиш и всякакви шансове да се стиковаш с някого - да се съобразяваш с неговите желания и очаквания, както и той с твоите.

Мислиш си, че съчувстваш на другите, но всъщност оплакваш себе си. Мислиш си, че усещаш тяхното страдание, но всъщност усещаш своето. И как няма, когато това ти е едно от малкото познати чувства...
Време е за промяна!
Ние сме с теб!
Успех!

 
  ... горе^
преди: 10 години, 1 месец
hash: 7d5e28b081
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

23.   Истината е, че все повече хора са самотни. В 21 век, комуникациите са навсякъде, но всъщност хората не са се сближили повече. Имаме толкова повече методи и възможности за контакт с другите, но хората реално стават все по самотни.

Всички малко или повече сме самотни. Дори може да живееш с друг човек, да имаш брак и пак да се чувстваш самотна. Не малко двойки стигат до такъв момент. Дори може да контактуваш с много хора и пак да си самотна. Така става, като никой човек около теб не се интересува от теб и няма по истински открити отношения. Хората се промениха. Стана по трудно да имаш добри приятели. На мен преди години ми беше много по-лесно да контактувам, хората беха по открити и интересуващи се от другите. Сега всеки си гледа своята паница, а другите кучета ги яли. Липсва усещането за общност, всеки е за себе си. Може би безпаричието и тежкият живот прави хората такива...

K-Man

 
  ...
преди: 10 години, 1 месец
hash: 8760c981c1
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

24.   22 много грешно си възприел нещата, но както и да е. Изглеждам спокойна и уравновесена и съм в хармония със себе си и се разбирам с нещата, които дразнят мен в мен самата и се боря да ги променя, но това което ме натоварва е че всеки очаква да съм според неговите разбирания и идеали. Ми не съм. Това, което се изисква и ми е някак непривично да бъда. Бившият ми приятел искаше да да се заяждам без да имам някаква причина затова. Често ми казваше, че съм смотана и идиотка, защото еди кой си ми бил казал нещо пък аз съм си замълчала и културно съм била отговорила. Колкото и да му обяснявах, че казаното не съм го възприела като обида, той още повече се озверяваше и ме мачкаше. Не можеше просто да възприеме, че не съм на неговият акъл и възприемам нещата по друг начин и реагирам по различен начин от неговият. Но той вече е минало заминало, не ми се говори за него. Не съм седнала да се жалвам на някого заради еди какво си. Нещата протичат така обикновено. : Намери ли си гадже? " като кажа, че не съм се започват с критиките. Обикновено нещата се въртят, че трябвало да съм по-отворена, по- отракана, да не съм толкова сериозна, да съм се лигавила, че ако продължавам да не позволявам някои волности съм щяла стара мома да седя. Ами добре как да започна да се лигавя и да викам на всеки мъж около мен "адски много те обичам" или да прегръщам всеки, който се закача с мен и най-нахално се опитва да си напъха ръката под блузата ми.. И лошото е, че това почти всеки ден се случва някой да ми направи забележка, че съм задръстена според техните критерии и да ми се повтаря, че ще остана стара мома, ако продължавам да съм такава каквато съм. Вече това започва да ми се превръща в комплекс и наистина започвам да вярвам, че никой няма да ме приеме такава каквато съм. Чувствам се като убитачка , ама как да ги правя тия всички неща, които било редно да ги правя за да си хвана мъж като не ми идва отвътре. Много ме натоварват забележки от типа на защо съм постъпила така както на мен ми е било по-лесно, а не според вижданията на този който ми прави забележка, дразня се на глупости от типа на взе ми си боядисай косата по-светла и разни повърхностни простотии. Само слушам кой с какво се бил облякъл, на кой обувките му личали, че били 15 лв, кой бил грозен, кой бил хубав, на кой телефона му бил евтин като че ли това е най-важното. Не знам, това ли означава да си силен и готин - да се подиграваш на хората. Сестра ми също не ме разбира. И понеже ми е сестра и я обичам от нейните думи най-ме боли. Бях у тях и ми се обадиха за среща, беше към 21 часа и аз естествено започнах да се подготвям за тръгване. И тя започна да се мъчи да ме убеждава, че трябвало да съм се глезела и да съм била обяснила къде се намирам и да дойде човекът да ме забере, така трябвало да съм постъпвала, така правили истинските жени. Пък аз не разбирам защо да набутвам човека и да го разкарвам като мога и сама да стигна до мястото на срещата и какво сега аз не съм жена така ли? Сякаш е толкова трудно да се разбере, че постъпвам по начините, които смятам че са редни и ми носят удовлетворение. Тормозя се от толкова много много неща, които ме заобикалят, че няма смисъл да пиша повече. И още нещо номер 22 на достатъчно години съм и доста чувства съм изпитвала за да различа съчувствие към някого от окайване по собствената си мъка

 
  ...

...
преди: 10 години, 1 месец
hash: 768fa9a80b
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

25.   На мен ми се струва, че липса на възпитание е причината K-Man. Темата за комуникацията е много обширна дупка :-) Повечето хора са студени и вглъбени егоисти и да попаднеш на някого, който да го усетиш толкова близък че да си откровен в разговорите, без да си подбираш внимателно думите или пък да прояви загриженост са рядкост вече. Любезността и уважението сякаш са заменени от грубостта и скъперничеството. Всеки гледа да не се ощети или да ощети някой. И най-лошото е че има хора които се гордеят и хвалят, че са ощетили някому по някакъв начин. Имам чувството, че вече да сториш добро е срамно деяние. Колкото и да се опитва да е позитивен човек и да вижда само доброто в околните понякога се изтощава от бездушието и апатия

 
  ... горе^
преди: 10 години, 1 месец
hash: 16a626c18c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

26.   Твоето си е чиста депресия, за това иди на лекар, обаче освен традиционното лечение, което лекарят най-вероятно ще ти назначи, ти препоръчвам две неща. Вземи си дългааааа ваканция през която си позволи всичко, което ти се прииска, глези се, подари си нещо, за което мечтаеш, радвай се на живота, иди на място, което винаги си искала да посетиш )не ми казвай, че е скъпо, не е задължително да е в чужбина, може да е просто някое интересно място в България), а след това си вземи домашно животинче. Кученце, котенце, златна рибка... няма значение! Важното е, да почувстваш, че някой зависи от теб и така вместо да си самотна ще прекарваш времето си с животинчето. Случи се така, че когато бях в ужасна дупка, току що бях останала без работа, една приятелка ме помоли да се грижа за зайчето й. Този заек живя с мен около 3 месеца и да знаеш, много ми помогна. По цял ден си стоях у нас, обаче вече не бях сама с тъжните си мисли, имаше го онова пухкаво нещо, което ме развеселяваше, а и разчиташе на мен. Та сутрин имах причина да стана от леглото дори и само за да ида да нахраня зайчето. Освен това ако си вземеш кученце, искаш или не ще трябва да го разхождаш и ще откриеш, че има и други хора които си разхождат кучетата преди работа, а някои от тях са доста симпатични... и така докато правиш поредната разходка ще си намериш приятели. За това, послушай ме, не се затваряй сама с тъжните си мисли, ами излез на вън, порадвай се на слънцето, след работа не тичай право в апартамента, а постой на някоя пейка в парка, погледай как тичат децата, обмени някоя приказка за времето с някоя пенсионерка или с младата майка и ще видиш как ще се почувстваш по-добре. Това са все дребни неща, обаче помагат.
Успех и не се предавай! Всеки от нас е имал черни периоди, важното е да не им се оставяш да те победят.

 
  ...
преди: 10 години, 1 месец
hash: 7b2b2a8156
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

27.   Номер 26 благодаря за съвета, пробвала съм лекуващата дарба на животинките. В най-трудните ми години до себе си имах сиамска котка тя ми беше най-добрата приятелка. Умря преди две години на 14 години и 6 месеца. В къщата на родителите ми имам още 6 котки, но в квартирата която живея сега, хазайката не иска да се отглеждат животинки. Пробвах да си гледам цвете в саксия, но нещо не ми е на сърце отглеждането на цветята. Забравям да го полея често, а и то не ме подсеща. А за другият начин - прибирам се късно и няма как да се осъществи. Но общуването не ми е проблем, защото през деня около мен има постоянно хора

 
  ...
преди: 10 години, 1 месец
hash: b01a47e6d4
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

28.   Не виждам защо факта, че си тиха и скромна отблъсква мъжете - аз лично харесвам тихи и скромни жени.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 1 месец
hash: d99d1f37bb
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

29.   Скъпа трябва ти секс и малко разхайтен, нощен живот с приятели. Трябва да се опиташ да бъдеш непукистка, да не ти пука кой какво ще каже за теб. Прави каквото ти се иска с когото ти се иска. Обичай и уважавай себе си, за да те обичат и уважават другите.

 
  ...

...
преди: 4 години, 3 месеца
hash: c31add3b69
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

30.   Преди 30 г. ми правиха много тежка животоспасяваща операция. Изрязаха 2/3 от черния ми дроб, бяха ми счупени 6 ребра от дясната страна, като 3- то и 4- то пробиват белия ми дроб. Бил съм 10 дни в кома, а след това не помня абсолютно нищо. 2 - 3 години след това, получавам посттравматична епилепсия. Най- накрая - след около 4 години ми откриват хепатит С - заразили са ме докато съм бил в болницата и са ми преливали кръв. От 30 години пия лекарства, не мога да си намеря постоянна работа (дори на минимална заплата), постоянно съм страшно изнервен. Много ви моля - кажете ми какво да направя! Започнах да забравям някои неща, които съм вършил през същия ден, не мога да заспивам вечер нормално, а се блещя до 3 - 4 ч. Ходих на психолог, но той каза, че не може да ми помогне.

 
  ...
преди: 4 години, 3 месеца
hash: 3d2e37a353
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

31.   Знам какво ти е. Разбирамте защото, аз съм на същото положение.На 37г.м Без приятели, без семейство, на скоро и работата си изгубих, развих и психически проблеми.Всеки ден се моля на господ да ме прибере.Ти си още млада, все още си с всичкия си, имаш семейство, работа, бори се!Не се предавай! Ще срещнеш твоят човек.Управяш се сама, имаш работа на, която си ценена, за това имай самочуствие!Без самочуствие, дисциплина и търпение, нищо човек не може да постигне.Ако си прекалено самотна, премести се в жилище да живееш с друга жена или момиче.Поне като се прибираш, ще има кой да ти каже ,,Добър вечер, как мина денят ти?,, Когато срещнеш твоят човек, ти ще го усетиш, че това е твоят човек.Този , който ще те подкрепя, този , който ще ти вдъхва увереност.Този , който ще се бори с теб.Не се събирай с някой , който и да е, за да не си сама.Някой, който ще те мачка, ще те използва, ще ти отнеме идентичноста, и в даден момент, когато те е ограбил душевно и емоционално, когато няма какво да вземе повече от теб, да те изхвърли от живота си.И пак да си стара мома, но без грам самочуствие.Макар, че не вярвам да останеш стара мома.Социялната динамика е такава, че жените винаги са по търсени от мъжете. Излизай повече, контактувай повече.Не се подавай на негативната спирала, тя е много опасна.Влезнеш ли един път в нея, няма измъкване. Не се подавай, а се бори!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker