Когато работя - това са най-ужасните часове в живота ми - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121120)
 Любов и изневяра (29688)
 Секс и интимност (14354)
 Тинейджърски (21889)
 Семейство (6466)
 Здраве (9593)
 Спорт и красота (4696)
 На работното място (3174)
 Образование (7299)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18505)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Когато работя - това са най-ужасните часове в живота ми
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 2528 пъти
Не е шега! Най-мъчителните, най-кошмарните изживявания за целия ми живот, водещи ме почти до полуда, са тогава, когато работя...

Нещо като адски силна прокрастинация (на английски - procrastination), но и много, много повече от това. Под тоя термин се разбира постоянно отлагане на работата, която трябва да се свърши за после, за утре, отлагане до последния възможен момент, когато всичко ти излиза през носа. Обикновено това важи най-вече за не дотам приятна работа, досадна, скучна. Свършваш сто други странични и маловажни неща, но не и това, което трябва да свършиш. Но при мен това важи, ако не и още по-силно, и при най-желаните от мен самия дейности от които изпитвам удоволствие.

Само един пример, който е страшно показателен за тоталния конфликт в който живея постоянно. Когато бях студент, трябваше да проектирам първата си сграда като курсова задача. До средата на семестъра не бях направил абсолютно нищо, изобщо не можех да се заставя да седна да "работя". Времето си минаваше и един ден се намерих в пощата, исках да напиша няколко поздравителни думи за рождения ден на сестра ми и да й ги пратя. Беше хубав пролетен ден. Топлина, светлина и ухания. С тия мисли бях написал няколко реда и изведнъж ми се "мярна"... моята сграда. Когато изобщо не мислех за нея, а и до тоя момент имах съвсем смътни и неопределени идеи каква ще бъде - изведнъж я видях в представата си. Усетих толкова силно вълнение, че веднага на същия лист хартия драснах няколко скици и вече бях сигурен, че така ще изглежда - първата ми сграда. Бях сигурен, защото ме обзе невероятен възторг от тази внезапна "находка", сякаш бях открил съкровище съвсем случайно. Като излязох от пощата, ми идеше да фръкна. Никога не бях подозирал, че е възможно една сграда да отключи такива върховни вълнения в човека. И то изведнъж. И то сграда, която е все още само в ума ти. С устрем се запътих към стаята си за да седна и да направя макет от хартия. Обаче колкото повече наближавах стаята си, толкова възторга започна да се изпарява или по-точно да се преобръща в едно неясно, смътно безпокойство. И накрая, когато вече трябваше да седна на бюрото си, хубавото вълнение тотално се превърна в едно непоносимо напрежение пред намерението ми да направя макет. Нещо ме спираше, нещо ме дърпаше назад, нещо не ми даваше да започна работата, която само преди половин час си представях с удоволствие. И я отложих... за после! После я отложих за утре. На утрото я отложих за вдругиден. И така отлагах до последния възможен момент, когато трябваше да покажем нещо направено в университета. Със страшна мъка посред нощ го направих модела, приклещен от два ужаса - на крайния срок и на вътрешния убийствен стоп. Когато макетът беше готов, ме връхлетя нова вълна на опиянение - не можех да повярвам, че толкова добре съвпадаше с представата ми и то от раз. Вече самият макет сякаш излъчваше онова приятно вълнение, което изпитах в пощата. Когато го занесох на представянето, цялата ми група колеги се скупчи на камара около макета да му се диви и радва. Никога няма да забравя възклицанията на удивление, които идваха отвсякъде... Няма по-върховно усещане от това, нещото което ти е хрумнало и събужда силни вълнения в теб - да видиш, че ги събужда и в другите хора. Беше истински триумф. Уви, през цялото време вълшебното опиянение и огромното ми желание да си направя сградата като макет и чертежи се удряше в оковите на една жестока и спираща сила - адът на прокрастинацията! Сякаш колкото е по-силен възторга на вдъхновението, толкова е по-страшно и мъчително възпиращото напрежение! И така до днес, даже и още по-зле, защото идеите които ми идват си остават вече само идеи - не съм в състояние дори скица да направя, камо ли макет или 3Д модел, заради блокиращото непоносимо напрежение, което все повече и повече ме парализира. И почти ми съсипа живота по всички линии... Отложих целия си живот за "утре"...

Какво е това чудо с мен, така и не можах да разбера. От Марс ли съм паднал? Досега не можах да попадна на друг човек с подобни терзания!? Много неща опитах, какви ли не терапии и прочие - нищо не помогна. Докарах се дотам, на моменти да си мисля, че коренът на този мой убийствен тормоз е в предишен живот (ако изобщо такова чудо като прераждане съществува)...

С това мое "проклятие" ме очаква просешка тояга и гибел, ако дълбоко вътре в мен не настъпи някаква основна промяна. Тая промяна аз я виждам като премахване на вътрешните бариери и спирачки, но уви, при всички мои усилия да се случи това - то не се случва. Вече 20 години не иска и не иска да се случи. 20 години агония и разбиване на всички мои опити да дойде изцелението. При цялата тая картина бих искал да попитам всички мъдреци, всички които смятат, че са по-близо до тайната на живота от останалите хора:

Кажете ми, какво да направя за да се спася от пълния упадък, когато собствената ми природа ме е натиснала в земята, собствената ми воля е срещу мен??? И фундаменталното човешко оръжие - правото на труд - ми е блокирано!

Все още не съм се предал, вярвам, че в дългата нощ на живота ми може да се покаже зората. Но по какъв начин да стане това - по какъв? ...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 10 години, 1 месец
hash: e205c19528
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Трябва да си изясниш откъде идва проблема.
Откъде, от какво, какво го поражда?

Обикновено ни мори и измъчва не самата работа като такава, а определен вид гадни взаимодействия и отношения с други хора, които са свързани с тази работа.

Това съм видяла по себе си... не обичам примерно да извикам майстор за някаква поправка вкъщи.
Защо не обичам, избягвам и отлагам колкото е възможно, тази работа? И си намирам оправдания да го отложа: нямам време, нямам пари и пр.

Защо?


Ами просто заради определено негативно възприето мислене към тези хора и работата, която вършат.
Взаимно не се понасяме, не се уважаваме. Затова ми е толкова адски трудно да имам взимане-даване с тях.

Просто ти дадох един пример, не знам при теб какво е и как стоят нещата. Погледни го, разгледай го.

Подозирам, че не е от вида работа, или че не ти се върши дейност или някакъв вид работа, че изобщо мразиш работа... мисля, че е свързано с някакъв вид отношения, някакъв тип мислене във връзка с хора, което те прави да мразиш работата... виж го какво е и започни съзнателно да го променяш.

Нямаш представа съзнателно насочената мисъл какви чудеса върши.

Например отивам на зъболекар... адски мразя това и много ме е страх. И съвсем съзнателно отивайки към поликлиниката, си казвам: обичам този зъболекар, влюбена съм в него. От всичко най-много обичам да ходя на зъболекар, отивам на любовна среща".

Нямаш представа това как променя нещата в положителна посока.

 
  ...
преди: 10 години, 1 месец
hash: e7f9846965
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Колко постоянен и упорит си бил в различните методи за справяне с проблема? Със сигурност не много...

Гръцката дума "акрасия" означава "слабост на волята".
Направи си точен план за всеки един ден по часове, като вписваш поне по една неприятна дейност в ежедневието ти и се ЗАСТАВЯШ да изпълняваш плана до последната точка.

Фокусирането върху проблема и безкрайното му нищене не води до никакъв резултат. Предполагам отдавна си си отговорил точно кои са причините, които са те довели до отлагането. Време е за действие и много постоянство. Успех!

 
  ...
преди: 10 години, 1 месец
hash: ab3df9f05c
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Трябва ти стимул... Ами ако имаш дете? Какво ще го оставиш да умира ли, само защото си дръпнал яко ръчната и не щеш да я отпуснеш, за да направиш нещо по въпроса твоето дете да не умре заедно с теб???
Нямал ли си си някога приятелка, за която да се вълнуваш и пред, която да искаш да се докажеш???
Какъв е смисъла на живота ти, защо ставаш сутрин рано, какво правиш? Не мога да повярваш, че има човек, който да седи по цял ден и да гледа в една точка само защото нещо не му дава да мръдне и да излезе примерно да си напазарува, камо ли да се изкъпе или да си изпере дрехите... Как те траят съквартирантите тогава, ами те трябва само след теб да ходят понеже теб все нещо те спира, че да си почистиш или подредиш след себе си??? ...
Умен човек пък странен??? Всъщност сега като се замисля всичко, което е в помощ на човека е измислено точно от такива хора като теб, които нещо ги е спирало примерно да си изперат дрехите и за по-лесно хоп и ето ти пералня...
Човеко в теб дреме, не направо спи зимен сън един гений, който може би ще реши един от многото проблеми надвиснали над човечеството!
Моят съвет е да си намериш нещото/някоя, което/която ще те разтресе яко и ще те събуди!!!
Успех!

 
  ... горе^
преди: 10 години, 1 месец
hash: 4fa65cc1cb
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Вкарал си се яко във филма....

 
  ...
преди: 10 години, 1 месец
hash: e103fee39c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Здрасти - в момента, в който ти трябват пари, и няма кой да те издържа, сам ще се излекуваш много бързо. Дерзай.

 
  ...


...
преди: 10 години, 1 месец
hash: 1ba147cea0
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

6.   това е пълна липса на трудови навици и елементарна самодисциплина, казано на прост език - мързел. ако толкова не можеш да си наложиш да свършиш нещо, дори когато ти е интересно, не знам как изобщо си студент и как смяташ да работиш.
ако наистина смяташ, че имаш проблем, посети психолог.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 1 месец
hash: cb7e0cda92
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Просто си марзелив.

 
  ...
преди: 10 години, 1 месец
hash: 5bf237ebce
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   1, Със сигурност става въпрос за неща, които асоциативно се задвижват, когато почвам да работя. Обаче проблемът е, че точно тия неща, които са главната причина за непоносимото напрежение - са дълбоко неосъзнати. И точно защото са неосъзнати оказват толкова фатален ефект... След всичките ми усилия да ги осъзная, те все още са ми неизвестни. Разбира се, имам десетки предположения и вероятно съм много близо до корена, но това изобщо не ми помага. И да, работата изобщо не я мразя, напротив, много си я обичам даже.

Ти, след като си насочиш съзнателно позитивната мисъл, каниш ли вече с желание майстор вкъщи?

2, Според мен това, което изглежда като слаба воля, всъщност тя - волята - е разцепена на две половини и едната половина е срещу другата и я парира. Дори и най-мощния автомобил да вземеш, ако той е направен така, че когато подадеш газ - предните колела да се въртят назад, а задните да се въртят напред - той няма да тръгне, а ще стои на едно място. И за външния наблюдател тоя автомобил не само че ще има слаба воля, ами направо ще си е умряла работа, а под капака му реално има 300 коня...

3, Развесели ме! Отначало ме умножи по нула, после ме въздигна :)

6, Да посетя психолог? Три години съм посещавал по четири пъти в седмицата психоаналитик - и нищо...

И в психологията такова понятие като мързел няма.

 
  ...
преди: 10 години, 1 месец
hash: d2d4beade3
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Напълно те разбирам авторе, и аз съм така не ми се работи, просто има един страх от непознатото от това да те отхвърлят да не те приемат, а това е много лошо превръщаш се в асоциален човек, опитвам се да се отърва от това, пожелавам ти по скоро да се оправиш, защото животът си тече и така изпускаме много важни моменти за които после ще съжаляваме. Успех.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 1 месец
hash: e7f9846965
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   от номер 2 : Волята ти не е разделена на две половини, просто от едната страна е волята ти, а от другата страхът.

Щом за 3 години редовно посещение при терапевт не си постигнал резултат, явно просто не си попаднал на добър специалист. Мислил ли си да опиташ отново терапия?

Съгласна съм с номер 1, изключително важна е мисловната нагласа, тъй като мислите създават чувствата.

Опитай да спортуваш редовно, опитай и с медитация, създай си навици в ежедневието.

 
  ...

...
преди: 10 години, 1 месец
hash: e205c19528
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   Авторе, 1 съм. Много си прав, че е на подсъзнателно ниво и дори и да го осъзнаеш, пак може в някой случай да не помогне.
За майсторите - не! По-силно е от мен, и така дълбоко е вкоренено в подсъзнанието ли, къде ли, че не мога да се преборя.

А и не е начина да се бориш с нещото, защото това, на което се противиш, се усилва. Трябва да го приемеш.

Та с майсторите все още не успявам, но с друго успях!
Беше свързано с търсенето на наематели за едно жилище, което преди време давах под наем. И... точно както го описваш тежеше ми работата, свързана с това, и не исках да го правя, не можех буквално да се накарам да се обадя по телефона, да си уговоря среща за оглед и всичко... Докато си дадох сметка, че не може така да продължава и като погледнах проблема видях, че ми тежи не самата дейност, а това, че трябва да взаимодействам с хора а не искам... защо не искам? Защото очаквам от тях някакъв проблем, нещо кофти да ми сервират... както ако дълго време си чувал лоши новини по телефона и са ти се обаждали само за проблем, като звънне телефона и изтръпваш, очакваш нещо лошо, проблем... Как го преодолях? Просто го приех. Реших, че АЗ ще си върша работата, която имам за вършене, така както АЗ намирам за добре и смятам за правилно и редно, а какво ще прави отсрещния си е негов проблем и не ме засяга, не завися от него... аз ще съм коректна към него, ако той прояви към мене некоректност, просто ще си прекратим отношенията и ще намеря друг... Разбираш ли какво визирам? Да не се поставяш под зависимост от другите, от някой друг!

Знам колко не е лесно, но извикай личната си сила отвътре, просто гледай да приемеш хората, с които е свързана работата ти, по положителен начин.

Защото ако гледаш на тях като на някой, който ще ти докара проблем и дискомфорт, те това го усещат и ще ти противодействат.... А като ги приемаш положително, те също го усещат и тогава изчезва това противодействие и ти олеква отвътре.

Не е нужно да осъзнаваш какъв точно е проблема.
Осъзнай, че твоята работа си е в твоите ръце и ТИ си този, който си прави нещата така както реши! Не знам какъв е случаят при тебе, понякога е нужно физически да се махнем от дразнителя, за да изчезне проблема. Но ако случаят не е такъв, на другото място ще срещнеш пак същия проблем.

Всяко негативно мислене предизвиква съответно и такова чувство и парализира вътрешната ни сила и воля.
Мисли съзнателно в положителна посока.

Вярвай повече в себе си, бъди уверен, че знаеш и можеш, ако не ти достига тази вяра, си я извикай, успех от мен.

 
  ...
преди: 10 години, 1 месец
hash: e994cb2b75
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   И аз имам същия проблем с това отлагане, това дето си описал съм го чувствала абсолютно по същия начин. Идва ми идеята, започва вдъхновението, но е моментно и като дойде време за действие нямам никакво желание. Сама себе си опитвам да се насилвам, но е толкова трудно, че се побърквам. При мен важи не само за работата, а и за всичко в живота, каквото мога да отложа - отлагам. И аз като теб съм си отложила живота, толкова много неща пропуснах заради това отлагане, че не ми се мисли. Кофти е че имам много идеи, но си седят и събират прах.
Сега - причините за това може да са много - примерно мързел, страх от провал - отлагаш понеже не си сигурен в резултата на това, което правиш и отлагайки го печелиш още време, липса на мотивация - тоест тип мислене -"и да го направя нищо няма да се промени, няма да стана по-щастлив, само ще хвърлям усилия за нищо" и тем подобни.
Има и друго много основно, което е голяма пречка, виждам, че и ти го имаш, а именно чакането да ти дойде вдъхновение за да направиш нещо. Истината е че такова вдъхновение идва много рядко, а ти имаш нужда от него като от въздуха. Имаше една много вярна приказка- нещо от типа- не чакай да се появи желание за действие, започни да действаш, защото никога няма да се решиш. Искам да кажа, че ако винаги чакаш да си в настроение, да имаш мотивация и желание, всичко което правиш ще е обречено на неуспех, защото човек не може винаги да е на 6. Примерно като си ходил на училище не си ходил всеки ден с ентусиазъм, а си ходил защото трябва. Същото е с работата, просто трябва да я вършиш, без да се водиш за настроенията си. Правиш си план - днес това и това трябва да се свърши и като станеш просто го правиш.
Аз например постигнах някакъв успех в спортуването по този начин. Винаги съм искала да спортувам и винаги ставаше това - събирам ентусиазъм, надъхвам се и започвам. После спортувам да речем 2 пъти в седмицата, угасва ми ентусиазма и после 2 седмици не правя нищо. Това се повтаряше години наред. И то защото пак започвах да отлагам и чаках да имам настроение.
Вече от няколко месеца спортувам редовно 3-4 пъти в седмицата по новия метод. Просто знам че днес е ден за тренировка и започвам да спортувам без да го мисля и без да се мотая. Наистина действа, вече ми стана навик и нямам нужда да се уговарям. Естествено има дни в които не ми се прави нищо, но пак го преодолявам, просто започвам и го правя и това е. Мисля да приложа тази схема и в другите аспекти от живота си, поне засега от опит виждам, че работи. Мисля че там е ключа и може да пробваш и ти иначе няма измъкване от това отлагане. То си става модел на поведение, навик и докато не си създадеш нов такъв просто винаги ще се въртиш в кръг, ще започваш нещо и ще го оставяш. Преодолимо е но изисква усилие, трябва да се изгради постоянство. Започни от днес, защото и без друго сигурно като мен си изпуснал много неща, че живота наистина си тече. Надявам се да съм ти била полезна, и дано този метод ти помогне, можеш поне да опиташ.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 1 месец
hash: e994cb2b75
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   И да добавя още нещо - казваш, че сякаш е разкъсана волята ти. Чудно ми е че си бил на психотерапии - там споменавали ли са ти нещо за конфликт между съзнание и подсъзнание? Защото както каза ти на подсъзнателно ниво може да саботираш себе си, да си на вълна неуспех, а на съзнателно да искаш да успееш. Кофти е че докато тези модели не се изчистят винаги ще вървиш против себе си, защото подсъзнателните модели са по-силни от съзнателните. Например някой човек иска да успее, но сякаш все нещо му пречи, все нещо го стопира, той се чуди защо, а се оказва, че има някакви подсъзнателни модели за неуспех. Да речем си имал някакви неуспехи и ти се е наложил модела на губещия, оттам е минало време ти си ги забравил но вече си изградил този модел и усещане за себе си на подсъзнателно ниво и оттам се водиш по него, затова всичко което е в разрез с този модел се избягва- работа, и то добре свършена, защото ако направиш нещо добре, или преуспееш сякаш вървиш против подсъзнателните си убеждения за неуспех. Малко се оплетох но предполагам разбра какво имам предвид.

 
  ...
преди: 10 години, 29 дни
hash: 17c63e3ce9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   От авторът, нека се нарека: Отлагащия

11, Мерси за насърчаването и позитивните съвети. И успех с майсторите!

12, Би ли могла да опишеш, какво чувстваш - преди да започнеш някаква задача, когато я започваш, когато си по средата й, когато я свършваш и когато си я вече свършила? Какво е УСЕЩАНЕТО през всички тия фази? Защото именно то - усещането - те спира, то те кара да отлагаш!!! Какви мисли ти вървят, някакво неприятно физическо усещане имаш ли? Тия усещания са адски трудни да се опишат и изразят и човек изтърва най-важното да спомене. Виждам, че и аз самият точно по тоя централен въпрос (а това ми е темата! ) не съм казал нищо конкретно. Само казах, че те са най-болезнените ми чувства, най-подлудяващите състояния за целия ми живот... Ти можеш ли да им отредиш такова печално върховенство?

За настроението ме подсети, че съм изпуснал да кажа, а то е много важно. Независимо в какво настроение съм, може и да съм в най-добро разположение на духа, тръгна ли да върша нещото - кошмара започва. Винаги. Без изключения! Не винаги е с еднаква сила, но и в най-слабата си форма - е ужасно! И в това отношение се страхувам, че може би няма да съм като теб. А толкова ми се искаше да се появи човек като мен, да не се чувствам като извънземен...

Никога не съм бил спортна натура, но преди две години, четох едни изследвания как влияе физическото натоварване върху мозъка и нервните клетки, как се раждали нови много по-устойчиви, как се отделяли естествени "опиати" в организма и колко добре влияело всичко това на психиката и как хора са се спасявали от депресии, фобии и какво ли не. Викам, дай да пробвам и в края на зимата на 2012 почнах да тичам в една чудна гора. Първият път бях гроги, все едно бях вдишал елхови иглички в дробовете си. Обаче като се прибрах, толкова светло настроение ме обзе, така весело и смешно ми стана, че като го подкарах нататък, продължих да бягам почти до късната есен. В един момент стигнах до 6 пъти в седмицата по 6 км без почивка - тичане в гората! И сега продължавам, не чак с такава интензивност, но е пак прилично. Благодарен съм, ако не беше това тичане, сигурно щях да се захлупя много повече, а и всеки път като ги изминеш тия 6 км без да спираш си е една малка вътрешна победа. Но това изобщо не го имам за победа над Отлагането, просто защото при тичането тая отвратителна прокрастинация при мен явно не се задвижва и това е едно от малкото неща, които мога да правя като нормален човек. Как в това проявих воля и тичах 9 месеца без прекъсване до побеляване на маратонките ми от външната страна от потта, а в една елементарна рутинна работа - не мога??? Обаче главната ми надежда с която почнах да спортувам, поне малко да се намали силата на моите психични спирачки - не се случи изобщо. Даже наред с телесното укрепване, сякаш укрепнаха и спиращите сили, и те се заздравиха. И с още по-голяма ярост почнаха да ми отлагат живота...


Отлагащия

 
  ...
преди: 10 години, 29 дни
hash: 62c5f01e98
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   Хах тази история все едно аз съм я писала...И аз уча архитектура и това чувство ми е до болка познато. При мен започна като смених университета. Първите 2 години бях на страхотно място и се чувствах мотивирана и вдъхновена-организация на макс. Но се случи така, че трябваше да се преместя и се оказах на ужасно място. Ентусиазмът ми малко по малко ..у м р я !! Вече правя всичко само за да го приключа и да завърша и после не искам и да чуя за тази професия. Всичко ми се отврати...С нечовешки усилия се самопринуждавам да си работя по проектите, да ходя на работа и на университет. Всеки ден е един малък ад. От друга страна за останалите дейности в живота ми го няма това отлагане-спортувам си, излизам, пътувам, помагам с каквото мога на приятели. Но стигне ли се до работа омг...

Авторе, знам че промяната започва най-вече отвътре, но е добре да помислиш и за смяна на средата-друг университет/работа/град/място. Ако и това не помогне-смени професията.

Ето и едно мое любимо клипче на тема procrastination да се посмееш малко. Ако не ме домързи ще ти пиша пак..

https://www.youtube.com/watch?v=4P785j15Tzk
Jay

 
  ... горе^

...
преди: 10 години, 28 дни
hash: d1fcb82152
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

16.   13, С разцепената воля имах предвид точно тоя конфликт. А пък за това съм мислил години наред: "на подсъзнателно ниво може да саботираш себе си, да си на вълна неуспех, а на съзнателно да искаш да успееш". Фройд има една убийствена фраза: "съкрушен от успеха". Смазан от успеха. При мен почти е сигурно, че това играе голяма роля. В онзи пример с първата си сграда който дадох, вече всичко беше измислено, начертано на молив и много добре прието от преподавателите, само трябваше механично да повторя молива с черен туш отгоре. Демек успехът вече се беше случил, трябваше само да се подпечата, така да се каже, с крайните официални чертежи на чисто. И тук вече няма как да играе страха от провал, от излагане, от неодобрение, от присмех. Оставаше ми само да си туширам чертежите на проекта, който вече беше пожънал пълен триумф - каква по-приятна работа от това? Още повече, че винаги като ученик ми е било удoволствие да чертая. И въпреки този благотворен фон - това туширане (повтаряне на готов чертеж! ) ме подлуди!!! Страшна мъка, черни мисли, сякаш ще се свърши света. Бясно, зверско дърпане назад като пред най-големия ужас, който може да му се случи на човек! Само че какъв е той - напълно неизвестно. И това още повече усилва нетърпимото напрежение. Сякаш това глупаво туширане, ще ми коства живота...

Да, ако дълбоко неосъзнатите първопричини за всичко това не се осъзнаят напълно, не се ПРЕЖИВЕЯТ СЪЗНАТЕЛНО ОТНОВО с целият им емоционален заряд - няма оправия! Никакви "позитивни мисли" и самовнушения няма да помогнат. Продължаваш да си гравитираш около тия първопричини против волята си и това е! Като около черна дупка, която никой не вижда, но е там и цялата галактика се върти около нея. Обаче как да се случи това очистване, този катарзис, това изплуване на светло? Именно това ми беше целта с тая пуста психоанализа, в която толкова вярвах...

Така че освен страх от провал и критика, може да има и СТРАХ ОТ УСПЕХА при отлагането (прокрастинацията)... Абе пълна лудница!


Отлагащия

 
  ...
преди: 10 години, 28 дни
hash: e994cb2b75
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

17.   Аз съм номер 12. Искаше да опиша как се чувствам, когато отлагам. Ами първоначално идва мисълта, че задачата трябва да се направи, след това започвам да изпитвам някаква съпротива и досада. Някакво чувство сякаш това дето го правя е безсмислено, дори да е наистина важно, аз започвам да го възприемам като безсмислено. Започват да ми идват някакви мисли за резултата от това, което правя и дори да си представя, че след като го свърша това ще ми донесе нещо положително, аз не се радвам. Просто нямам никакъв ентусиазъм, а някаква съпротива, сякаш нещо насила правя дето нищо няма да се промени. Затова за да се избавя от тези гадни чувства, го отлагам, след като го отложа си отдъхвам за малко, но след това започва чувството на вина, че не съм свършила каквото трябва, че си пропилявам живота, че съм несериозна, че нищо няма да постигна.
Чувствата са съпротива, досада, чувство за безсмислие, и всичко това свързано и с някакъв страх, че нещата няма да се получат както съм ги искала, или ще съм хвърлила напразни усилия.
При мен причината донякъде съм си я изяснила откъде е, липса на мотивация и то най-вече, защото хвърлих сумати усилия в много аспекти от живота си, а резултата беше плачевен. Оттук вече не ми се хвърлят усилия за нищо и оттам вече не вярвам, че ще получа това, което искам, затова нямам стимул да правя каквото и да е. Просто разочарованията бяха много големи и не ми се иска пак да си отдам цялата енергия и здраве за нещо, а после пак да остана с пръст в уста. А иначе ако човек вярва в това, което прави и го прави с ентусиазъм тогава се получава много по-лесно и сякаш от само себе си. Само че в мен този ентусиазъм липсва, затова гледам да действам механично, без да се задълбавам в тези усещания и да правя каквото трябва да се направи. Затова ти казах, че за момента просто гледам да действам без да се замислям толкова, пак е по-добре отколкото да отлагам, тези болезнени чувства на досада и съпротива не мога да ги махна засега, и този вариант за мен на този етап е най-приемлив, просто да действам.
Иначе като свърша задачата, просто се чувствам така, сякаш съм отметнала поредното досадно задължение, но не си отдъхвам, защото след това следва още и още и целият процес се повтаря. И да през цялото време изпитвам някакво напрежение и стягане, сякаш нещото което правя е много по-трудно отколкото в действителност е.

 
  ...
преди: 10 години, 27 дни
hash: 8c55a5eb26
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

18.   какво чувстваш - преди да започнеш някаква задача, когато я започваш, когато си по средата й, когато я свършваш и когато си я вече свършила?

Пич пич пич, това не си го писал за мен, но ще ти отговоря аз какво чувствам:
Да кажем, че искам да започна 8 вечерта. Става 8, обаче аз викам "нищо, по-късно, сега ще чета малко в нета". Става 9, 10, 11, чувствам се ужасно, но продължавам да седя в нета. Минават още часове в терзания за започването. И така в момента е 2:46 сутринта, и познай къде съм и какво правя? !

Това ако е мързел е е*ати гадната работа. Мога да ти кажа, че почти всичко дето си написал се отнася и за мен. На 19 съм, нищо не съм постигнал в живота си, като изключим училището. Нито в професионален, нито в личен аспект. Поне намерих 3-4 приятели последните 2-3 години, преди това бях още по-зле. Сега не знам дали това, че и аз съм като теб те успокоява, но мен, че ти си като мен не ме успокоява, защото казваш, че си пробвал всичко и все не се получава. Аз съм пробвал много варианти. Изчел съм половината Интернет (знам английски) за статии, свързани с procrastination (обзалагам се, че съм чел дори повече и от теб и че голяма част от нещата които сме чели, са едни и същи, понеже припознавам някои от нещата, които пишеш в постовете си). От всичко, което съм чел, най-голям успех съм имал с Morita Therapy (метни едно око, ако не си).

Ако щеш вярвай, но влязох в този сайт, за да напиша подобна статия на твоята, не вярвах, че ще намеря такава, почти все едно съм я писал аз.

Проблема ми мисля че е, че съм от хората на теорията, имам предвид философите. Практиката я ненавиждам. Харесвам да мисля за какви ли не неща, да философствам на всякакви теми, но стигне ли се до практика някак не съм в свои води. Обаче осъзнавам колко е важна практиката за щастието, също и защо всички философи са нещастни. Колкото повече мислиш, токова по-голям нещастник ставаш.

Истината е, че решението няма да го намерим в Уеб пространството. Никога. Именно то е виновно за състоянието ни. Технологиите, Интернет, компютри - всичко това ни е*а майката на навиците, начина на живот, личните взаимоотношения и работоспособността. Тук може и да греша все пак, не съм живял много много преди компютрите.

Както ти казах на 19 съм, сега ще кандидатствам в университет. Ако ме вземат - ОК, но се виждам как пропадам, как не правя нищо и ставам безработен, тъпак, клошар, а иначе се мисля за много умен. Ако съдим по IQ тестовете би трябвало да съм (имам над 130), обаче знам, че истинската интелигентност не е в логическото мислене, а е в способността да се справяш с живота. В това не ме бива колкото на тестовете. Затова се имам за тъпак. Стига съм писал, че стана почти 3 часа, а още не съм почнал. Пиши пак как върви при теб.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 26 дни
hash: e205c19528
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

19.   Авторе, мисълта определя нагласата, усещането, чувството и действието. Каквото мислиш това усещаш!
Като се оставим да ни определя подсъзнанието, виждаш какво става.

Явно не се изразих ясно; говорех ти да промениш СЪЗНАТЕЛНО, с мисъл, стария негативен модел, залегнал в мозъка. Как смяташ да го промениш ако не с мисъл, не знам.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker