 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Други
Срам или неувереност?
преди: 6 месеца, 18 дни, прочетена 865 пъти
На 21 години съм с дете на 8 месеца. Живеем си с таткото и детенцето ни заедно. До преди 3-4 години общувах с лекота с хората, а сега категорично не мога. Щом някой ме заговори се изчервявам МОМЕНТАЛНО. Писах и на други места, но явно проблема ми на всички се струва маловажен. Изгубих всичките си приятелки. Не ходя никога по центъра, защото ме е страх да се срещна с хората и да ми се подиграват, че се изчервявам. Някой мои познати се опитаха да направят контакт с мен, но настава едно неловко мълчание, не знам за какво да започна да говоря.... след което следва и изчервяване независимо от темата на разговор. Може да ме попитат на колко месеца е детето ми и пак да се изчервя, а преди това никога не съм имала подобен проблем. Дали съм неуверена (не изказвам мнение никога) или просто детски срам? Моля помогнете ми!
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Това не е нормално, иди на лекар - психолог или психиатър, знам ли.
2. Привет! според мен няма за какво да се тревожиш! Защо не отидеш на психолог? Може би стоенето в къщи покрай детето наистина те е направило неуверена! Успех!
3. Еми според мен си слагай фон дио тен или пудра не те бъзикам просто ако ти знаеш че хората не те виждат ще ти е по леко успех
4. Нямам време да ходя на психолог иначе бих отишла!
5. Аз съм номер едно, защо да нямаш време? Ще намериш, момиче, това определено не е нормално, намери някой да ти гледа детето за 2 часа. И аз бих го взела в офиса, ако те познавах, не се оставяй така. Изчервяването според мен не е причина, ами следствие, нещо ти има в мозъка, иди на лекар, УМОЛЯВАМ ТЕ! Не си съсипвай живота!!!
6. Адравей и аз си стоя в къщи с малко дете и мисля че понякога това се случва и с мен. Някак свикнала у дома навън се чувствам притеснена и като че ли затъпяла. Но старая да бъда по-сигурна в себе си. Мисли си че си красива, умна, добра и ще видиш че ще ти поюмогне в общуването с околните. Успех
7. Аз по принцип не съм стеснителна. Даже напротив, но като че ли ми е по-лесно да общувам с мъже отколкото с жени.
8. Задължително отиваш на лекар, това се лекува! Ако се оставиш ще продължи да е така, а едва ли искаш детето ти да има майка, която има проблеми. Направи го заради себе си и заради детето. За здравето си време ще намериш!
9. Няма ли други съвети?
10. Имах същия проблем. Незнам при теб на какво се дължи но при мен беше от прекалена неувереност. Постоянно седях в напрежение между хората, срамувах се, имах чувството че постоянно ме гледат с неодобрение и ми се подиграват. От там доиде и изчервяването, загубих приятелите си и т.н. Сега нещата се подобриха, защото осъзнах че хората са прекалено заети със себе си за да разглеждат недостатъците ми под лупа. Аз самата им се набивам в очите с това неуверено поведение. Не ти трябва психолог бори се с проблема, осъзнай че хората не са с нищо повече от теб-напротив, ти си много повече от тях. Трябва ти самочувствие и се опитвай да общуваш по свободно докато не се получи!! Трябва ти малко практика за да си припомниш как ставаше:)
12. Спред мен ти трябва подкрепа от някои от когото не се претисняваш може взаимно да си помогнем ако си сагласна и имаш скаип напишиго и щте те потарся.
|
|
|
|
|
|
|
