Споделена история от Други |
Светът е оцелял, защото се е смял
преди: 14 години, 1 месец, прочетена 4002 пъти
Да... казал го е един мъдър човек, ама забравих кой точно. Аз че съм затънал в проблеми, затънал съм. Че хич не върви напоследък, не върви. Ама слънцето навън грее, по улиците вървят такива мацки, че и плочките под краката им пеят от радост. Как да се поддадеш на отчаянието, като има толкова красиви неща, за които си струва да се живее? Та, викам си, дай сега да си отпусна душата. И понеже кефът е кеф, когато се споделя /живей с кеф, щото с кеф си правен - надпис в кенефа на началното ми училище, появил се в началото на 90-те/, искам някой да се посмее заедно с мен.
А има над какво да се посмее човек, стига да иска. Напоследък много ме досмешава, като гледам как хората се изразяват. Наскоро получих един култов СМС, който бие собствените ми стандарти за простотия. Личният ми рекордно тъп СМС /творен на не много трезва глава/ не се състоеше от нито един знак. Просто си мислех, че съм си написал съобщението и съм го изпратил. Практически нищо не съм бил написал. Узнах за това от адресата, който получил празно /бланково, както сам се изрази/ съобщение. И показа на смутения автор собственото му изявление. По-скоро липсата на такова.
Дето се вика, говоренето е сребро, мълчанието - злато. Значи не съм бил чак толкова зле.
Това се потвърди, като прочетох изпратения ми СМС от непознат номер. Клетият човечец, явно разнежен от погълнатата ракия или каквото там е пил, решил да пише на приятеля си Марти /който очевидно не бях аз, но аз получих съобщението/. Предавам дословно съдържанието:
Marti, utre brat4ed ti mai she shte se sereem. Da ma tqhnata tqgnata maikata tq tq maina. I nito to. Bah maa maa. Pliushti ga si4kite.
Последното изречение звучеше някак окуражително на фона на предните. Поне посланието го хванах.
Пак наскоро, един приятел изрече фраза, която ме хвърли в размишления. Работата беше в това, че той си имаше проблеми със съседа си - явно неуправляем човек. Фразата гласеше, че "той отвреме-навреме е алкохолик". Странно, според мен или си пън, или не си. По същия начин или си алкохолик, или не си. От време на време ще рече май през цялото време.
Смешно става, като се изложиш пред хора на публично място и загубиш ума и дума от притеснение.
На мен ми се е случвало поне два пъти и беше свързано с неочаквано падане /единия път по задник, а другия път стана с нестандартна постановка/.
Изсулих се по гъз веднъж, когато влизах в един бар. Бях си напълно трезвен при това. Не улучих последното стъпало по стълбата надолу и гюрултията беше оглушителна /проклетите стълби бяха дървени/. Цялата кръчмичка вперила очи в мен, някои ме гледат с презрение /"поредната пияна свиня"/, други с учудване /"какво беше това влизане, бе пич"/. Лошото бе, че по онова време се натягах на една колежка и така издъних шанса си за пробив. Тъкмо я бях убедил да излезем след работа и в решаващия момент аз да се плюсна така. Дето казват, болката е поносима, срамът е голям. Като се понадигнах, успях само да я питам "Добре ли си?". По-умно не можах да измисля. Отговорът беше логичен "Да, ти добре ли си?". И меракът ми бързо-бързо се изпари.
Пък каква мизерия беше другия случай - не е за разправяне. Хубав топъл ден като днешния - само за пиене на бира и за разпускане. Речено-сторено. Избирам открито заведение на централна улица и стратегическа маса за наблюдение на преминаващи обекти. Тръгвам да сядам. Столът пластмасов. От лакомия за по-добър изглед извъртам леко масичката и придърпвам стола да се настаня удобно. Фатална грешка! Леко настрани има нещо като вентилационна шахта, покрита отгоре с желязна решетка. И задния ляв крак на стола точно върху тънкото пространство между две от ребърцата на решетката. Ама кой да ти забележи.
Сервитьорката идва за поръчката и изглежда като фръцната мома, сякаш някой току-що се е изпърдял под носа й. Аз поръчвам бирата и едновременно с това сядам. И тогава... Задният ляв крак поддава между ребърцата, столът пропада и се изкривява наляво /към момичето, мамка му/и аз, за да не се простра с цялата си фигура размахвам ръчички и се хващам за глезените на краката й. Тя се отдръпна възмутено и рязко и трагедията придоби завършен вид, тъй като губейки последната опора буквално се прострях по очи, повличайки и масата и стола. Това , което успях да кажа беше - "бирата ще си я платя". Сервитьорката се въздържа от всякакъв коментар. Какви колективни смехове се разнесоха от другите маси - не ми се говори за това:)))
Та ей такива неща стават. Като се знам какво съм диване - вероятно и ще продължават да стават. Смях му е майката, пък да става каквото ще:) Номерът е да се смеем, когато ни се реве!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: 33e6c1af1a |
|
1. Здравей! Наистина трябва да се умеем да погледнем на всичко и от смешната страна. Който го може е щастливец. Успех!
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: f23722183a |
|
2. Пич... пич, уби ме :D Бива те да разказваш ! Само така, смях му е майката ;)
М 22
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: d85b102e8f |
|
3. Посмях се от сърце и си спомних моето савсем на скоро последно падане, при което ми идеше да потъна от срам тогава...Но после хубаво се посмях...:)))
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: aed8de6621 |
|
4. Хахах, благодаря, че ми развесели поне малко деня :) Доста се посмях на твой гръб, както и на историите, които разказа :)))) Една малко по-различна споделена история тук
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: af376a514e |
|
5. Хахахаха поздравления пич,направо ме уби! Найстина си щастливец!
|
...
| преди: 14 години, 1 месец hash: 19bc1e48f6 |
|
6. Mм казват, че успееш ли да разсмееш една дама, тя е твоя.. твоя съм !
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: 60c8096875 |
|
7. Добре разказваш момче-браво! имаш чувство за хумор и това ще ти помага да оцелееш в живота в трудни моменти и ситуации! смеха и хумора са балсам за душата и лекуват много рани!
към номер 6-права си , че ако мъж накара една жена да се разсмее-печели по точки много! никой не обича скучни и досадни хора.
самата аз съм жена с голямо чуство за хумор и обичам веселите и усмихнати хора.
|
|
